Международно търговско право гл. Ас. Д-р венцислава желязкова

Такъв общ принцип например е 3. ПРЕЗУМПЦИЯТА, ЧЕ СТРАНИТЕ, КОИТО СКЛЮЧВАТ ТЪРГОВСКАТА СДЕЛКА СА КОМПЕТЕНТНИ, т.е. знаят какво правят.

Друг принцип е 4. ВЪЗМОЖНОСТТА СТРАНАТА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ. И в съдебните и арбитражни практики – принцип за 5.СЪТРУДНИЧЕСТВО

6. 
   принципът Договорите са сключвани, за да бъдат изпълняване
   
7. 
   принципът на КОМПЕНСАЦИЯТА – когато по едно исъщо дело имаме установени вземания и задължения, насрещните вземания и задължения – не пречи да се извърши компенсация, т.е. възможност правоприлагащият орган да извърши компенсация, независимо дали страните го искат или не
   

4 4. LEX MERCATORIA- съдържание, приложно поле, особености. МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ В ОБЛАСТТА НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО

Става дума за международни конвенции, а не за международни договори между частно-правните субекти. Най-много има в областта на межуднародния транспорт, той изцяло се регулира от международни конвенции, които съдържат предимно преки норми и са характерни отклоненията – СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА по отношение на отговорността на превозвача, тя обикновено е намалена отговорност , т.е. има определен таван. В коносамента на товара – е уточнено, в случай на загуба на стока, превозвачът отговаря на килограм, а не на стойност. В противен случай е следвало още при натоварване на стоката да се обяви цената, стойността. Голяма част от стоките пътуват на риск.

Женевските конвенции за менителниците и запис на заповед и чека, са един от основните източници на право – характерното за тях обаче е че те не регламентират международния характер на тези инструменти, а са ИНКОРПОРИРАНИ във вътрешното право на държавите съдоговорителки и уреждат както въпросите за мениталницата, запис на заповед и чека, така и чисто вътрешните правоотношения.

МЕЖДУНАРОДНАТА ПРОДАЖБА НА СТОКИ е била предмет на много спореве и опити за международна регламентация , след много дълги прегори – Виенска конвенция за продажба на стоки. Съществуват и няколско Хагски конвенции за международна продажба на движими телесни вещи. Те обаче имат доста по-ограничено приложение, тъй като са малко държавите, които са ги ратифицирали. Същото се отнася и за ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ. Тя също има ограничено приложимо поле. В областта на международния търговски арбитраж съществува Европейска конвенция за международен търговски арбитраж, която не означава, че съществува Европейски арбитраж, НЕ, тя определя начина по който се сформира арбитражния състав и редът , по койт отой действа.!!!

Но тя НЕ създава Европейски арбитраж.

От съществено значение е Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения – това означава – всички държави, които са членки на тази конвенция са задължение при решение, постановени от арбитраж от друга държава-членка да предприемат действия, които изрично са предписани в конвенцията, за да се изпълни това решение. Пример – решение, постановено от Арбитражен съд при Парижката търговско промишлена палата срещу ТОТО-то /по времето, когато бе продадено на грък/, след като бе постановено решението, то следва да бъде изпълнено и допуснато за изпълнение в България. Съгласно Нюйоркската конвенция, бидейки членки по нея тези държави, следва това решение, влязло в сила да се представи пред орган, определен от другата държава, който трябва да признае и пусне това решение – Софийски градски съд. Страната взема това решение, влизайки то в сила, подава се молба пред Софийски градски съд, с което се моли това решение да влезе всила. В член 5 от Нюйоркската конвенция са налице условията, които трябва да се изпълнят от страните.

Тази конвенция се отнася за международен търговски арбитраж. Дава възможност на всички бългаски ЮЛ или търговци, които са успели да осъдят трети лица, да действат по същия начин в чуждата държава, по който и в България, да искат изпълнение. Приложимо право е държавата, където е възникнал искът.

като се имат предвидв тези особени норми, характерни за международното търговско право – срещаме , а и се оформя в международната практика ТЕРМИНЪТ LEX MERCATORIA – за разлика от привръзките в МЧП – терминът lex mercatoria има по-различно значение, в него се включват търговските обичаи, не обичаите между страните. Транснационалните правила, общите принципи на международната търговия, практиката, която е получила определена санкция от националната юриспруденция, тук се включват и типовите договори – болшинството от търговските договори в международен мащаб изготвят общи условия, които се прилагат в правоотношенията, свързани със сделки, чиито предмет е определен вид стока. Тези общи условия се изготвят от Асоциации на производители или търговци. Такива общи условия са изработени напр. При доставки, свързани с машини и съоръжения. Доставчиците пращат лист, в който са посочени страните по сделката, посочен е предмета, сроковете на доставка и цената и това всичко представлява една страница, и обикновено е упоменато, че за всички останали неща важат Общите условия. Тези общи условия се включват в lex mercatoria заедно със всички други.

Lex Mercatoria представлява комплекс от правила, чиято функция е да бъде предоставена една допълнителна, удовлетворителна уредба на търговския договор и която уредба лежи вън, независимо от националната правна уредба. Тези правила НЕ са императивни, част от тях се прилагат в случай, че страните изрично са се позовали на това.

5СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИЗАЦИИ в областта на международната търговия. 5 Специализирани международни организации в обл.на международната търговия.

В областта на Интелектуалната собственост е създадена Световна Организация на Интелектуалната собственост

/WIPO – World International Property Organization/ международните конвенции за защита на правата на интелектуалната собственост, които датират от края на 19 в и въз основа на които беше създадена през 20 век Световната Организация на Интелектуалната собственост, НЕ съдържат преки норми за уреждане правата и задълженията на субектите по правоотношенията, а съдържат задължания към държавите съдоговорителки да осигурят чрез своето вътрешно законодателство еднаква защита на чуждестранните носители на правата на интелектуална собственост с тази, която е предоставена на местните граждани/

Тези конвенции въвеждат НАЦИОНАЛЕН РЕЖИМ или така нареченият принцип на АСИМИЛАЦИЯТА. Чужденците, които имат право върху патент, авторски права, държава членка, в България следва да се ползват със същите права, предоставени на българските граждани

В рамките на ЕС също беше направен ОПИТ за изработване на такава конвенция, тя не можа да получи необходимия брой ратификации поради което и с цел да се уредят отношенията , беше приет Регламент1346 от 2000 г. , който урежда международната несъстоятелност. Всички конвенции, които са в сила за България – се намират в електронните справочници. На български и на чужд език .

8. 
   те сами определят своето приложно поле – когато се работи по една ковенция, се гледат първоначалните членове – приложното поле напр. Конвенция за международна продажба на стоки – член 2 – за кое НЕ СЕ отнася....и за кое се отнася. В първите членове по правило се търси приложното поле на всяка международна конвенция
   
9. 
   когато се прилагат съответните международни конвенции задължително се гледа дали и от кога те са в сила за съответните държави, обикновено това е от момента на внасяне на ратификационните документи, пред съответния орган, който е отговорен за ратификациите.
   
10. 
    в самите конвенции е определена възможността на държавите да изключат приложението на съответната конвенция в техните договорни отношения – така напр. Чл. 6 от Виенската конвенция казва, че тя се прилага задължително като са налице условията ,предвидени в чл. 1 освен ако страните изрично не изключат Конвенцията от прилагането на тяхните договорни отношения.
    
11. 
    някои международни търговски конвенции съдържат определени изрази, които АКО бъдат употребени, това означава, че те се прилагат в договорните отношения – напр. Брюкселската конвенция – по отношение на коносаментите и унифицирането на правилата в прилагането им – ако съдържа думата „парамаунт” означава, че се прилагат всички павила по отношение на коносамента и някои правила свързани с морския превоз са подчинени на тази Брюкселска конвенция
    
12. 
    няма международна юрисдикция, която еднообразно да ги тълкува, следователно, въпреки унификацията и хармонизацията на правните норми, те ще бъдат различно тълкувани и прилагани в националната юрисдикция. Това зависи от много фактори, от правната халтура, традиция на правоприлагащия орган, от това какво е наслоено в неговото съзнание в резултат на развитието на вътрешното право, почти всички конвенции съдържат следната норма – при тълкуване и прилагане на конвенцията да се имат предвид практиката. Напр. В сайта на Виенската конвенция – има практики по един и същ текст, от където е видна, че по един и същ текст, има различни практики. Освен това самите конвенции поради невъзможността да се регламентират изцяло правоотношенията, които са техен фрагмет, съдържат клаузи, които дават възможност на националния съдия да попълни празнините, съдържащи се в тях.
    

2. UKAO – създадена през 1944 г в резултат на Чикагските споразумения има за цел регламентацията на частните правоотношения в областта на въздушния транспорт. Тази организация администрира международните конвенции в областта на въздушния транспорт, напр. Всички превети/патенти/ нан пилотите, техниците във въздушния транспор се създават от UKAO „ПРЕВЕТ „ се нарича патента на пилота или техническото лице – означава разрешението на пилота, респ на техническото лице да извърши оглед на самолета

3. UNCITRAL – КОМИСИЯ на ООН за международна търговия, създадена през 1966 г., тя подготвя голяма част от международните конвенции в областта на межуднародната търговия – подготвила е ВИенската конвенция относно международната търговия, Хамбургските правила относно транспорта

Законно дело означава, че се изготвят от тази комисия и се дава възможност на всяка една държава членка да възприеме тези правила в своята практика. Възприемайки ги държавите на практика постигат хармонизация, такъв е моделът за търговския арбитраж, възприет е от всички държави членки Закон-модел за търговски арбитраж на UNCITRAL – въведен от държавите членки, унификация и хармонизация

8. 
   UNIDROIT – Институт за хармонизиране на МЧП в Рим, който създава общи принципи , изработва проекти за конвенции, ръководства, така напр. Е изработил Конвенцията, която е ратифицирана от голяма част от държавите за международен факторинг.; Конвенцията за международните гаранции/банковите гаранции/, там има единни правила за банковите гаранции, ; изработил е принципи за международна търговия, издава ръководства /напр. Ръководство за франчайзинга/
   
9. 
   СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ – е наследник на Споразумението GATT /Generall аgreemant създадено след втората световна война 1937 г, когато се прави предложение за организацията на на международната търговия, това е второто споразумение след подписването на търговската банка и МВФ, цел – да се намалят митническите тарифи, да се стимулира търговията между държавите след войната, подписано 1948, но се нарича GATT 37 – ТО НЕ УЧРЕДЯВА някаква международна организация, но в същото време не е просто един международен договор. Тъй като самото споразумение предполага администриране на този международен договор – това означава създаване на едни постоянни органи по силата на самото споразумение, които да следят администриране на международният догвор. По силата на самото споразумение се създават международни органи, които следят за неговото изпълнение. Характерно за GATT Е ЧЕ по своя предмет на постоянно предоговаряне и усъвършенстване, като тези преговори се водят в т.нар. КРЪГОВЕ, т.е., има кръг от преговори, който трае три четири години. Кръгът от преговори предпоставя, че държавите – членки и държавите – страни по споразумението могат в рамките на тези преговори да предоставят определени искания към другите държави и предложения, съгласно които те правят съответните постъпки или насрещни оферти, с цел постигане на споразумение за удовлетворяване на тези искания.
   

Преговорите се отнасят ПРЕДИМНО и НАЙ-ВЕЧЕ за митническите тарифи

След кръга от преговори „Кенеди” 1963 г. Беше изработен т.нар. Дъмпингов кодекс, освен това беше предоставен специален преференциален режим на развиващите се държави. Най-голямо значение към настоящия момент има Уругвайския кръг от преговорите, който започва през 1991 г. И приключва през 1994 г.с подписване на споразуменията от Маракеш и създаване на Световната Търговска организация. 125 държави подписват това споразумение. Към 2006 г. Има присъединили се държави, една от които е Русия. Тези кръгове от преговори продължават, страните, членки на GATT по право стават членки на СТО, освен ако не се откажат от това свое право и едновременно с това се приемат и нови държави-членки, така, както е предвидено в Споразумението.

Към 2006 г. Около 150 държави – членки на СТО, последните кръгове от преговори бяха в Доха . Хонконг – 2004. Какво представлява СТО и какви са споразуменията, включени в нейния търговски обхват:

• 
  СТО съществувА КАТО ИНСТИТУЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ, не заменя GATT, двете споразумения ще продължават да съществуват, СТО , създадена въз основа на споразумение между държавите-членки на GATT; за член на СТО се приема ЕО катот цяло – АКО държавите са 27 в ЕО, то членовете на GATT са 27+ 1 , но ЕО няма отделно право на глас, тя гласува с гласовете на страните 27 страни- членки
  
• 
  В рамките на СТО са изготвени ред споразумения, основните от които са Общото споразумение за търговия със стоки GATT, Общото споразумение за търговия с услуги GATS и Споразумението за търговските аспекти на правото на интелектуална собственост TRIPS
  
• 
  СТО администрира и разрешава споровете в рамките на тези споразумения
  
• 
  Върховен орган е Съвещанието на Министрите, което включва представители на всички държави-членки и което съвещание е управомощено да взема решения във връзка с изпълнението на многостранните търговски споразумения.
  
• 
  СТО има генерален секретар , съ вещанието назначава генерален директор и секретариат, които са международни чиновници. /подчинени на специален статут, който не е свързан нито в областта на заплащането, нито в областта на осигуряването с националното законодателство, този специален статут се определя от международните споразумения/;
  
• 
  Генералният съвет, в който поравно са представени всички държави-членки , е постоянно действащ орган. Българя също има свои чиновници там, намира се в Женева. Едновременно с това са създадени отделни съвети, които администрират отделните споразумения, /стоки, услуги, интелектуална собственост/
  
• 
  СТО е юридическа личност, нейният правен статут се определя съгласно международният договор, въз основа на който тя е възникнала. Всяка държава-членка определя в същото време допълнителни признаци, към правния статут на СТО, като юридическа личност, които са продиктувани от националната правна система и са необходими за да може тази юридическа личност да бъде субект на частни правоотношения с международен елемент. Следователно съдържанието на правният статут на юридическата личност на СТО , макар в основата си да е носещо, ще бъде различно в периферната си част, в зависимост от националните правни системи.
  
• 
  Какво представляват тези споразумения
  
• 
  СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ GATT - има за цел да предотврати дискриминацията между държавите в търговските им отношения. ТО включва 12 многостранни договора, които съдържат задължения на държавите да въведат във вътрешното си законодателство определени мерки, за да бъде улеснен търговския обмен , това означава намаление на митническите тежести, на второ място – задължение на държавите да не въвеждат количествени ограничения на вноса; 3. – това е споразумението за вътрешните субсидии – всичко, което в момента медиите говорят за субсидиите в рамките на ЕО е свързано със СТО, тъй като има 4 субсидии – от т.нар, червена кошница, зелена кошница, оранжева кошница – напълно забранени са тези субсидии, които стимулират износа и производството на местни продукти. Не са напълно забранени тези финансови помощи, които не са създадени директно за насърчаване на износа, но които могат да засегнат равноправните търговски отношения с друга държава-членка и в последният случай – 5. тази държава-членка може да търси финансово обезщетение за нанесени щети и последната група, които са напълно незабранени субсидии 6. тогава, когато държавата въвежда тези временни субсидии за определен период от време без да се накърняват интересите на другите държави-членки и с оглед въвеждане на обществена необходимост
  
• 
  СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯТА С УСЛУГИТЕ GATS – дава се определение какво е межуднароден елемент в областта на търговията с услугите - !!!само услуги с международен елемент – има тогава, когато мястото и предназначението на услугата е различно от мястото на търговска дейност и местопребиваването на предоставящия услугата. Всяка държава-членка има задължение да осигури режим на най-облагодетелствана нация, като националните институции са Арбитраж, Административни органи, следва да осигурят защита при предявено искане на засегнатия търговец, поради нарушение на правата му по споразумение.
  

ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯТА и ОТОРИЗАЦИЯТА на престиращия услугите в Държавата, в която престиращия услугите ги предоставя.

Що се отнася до СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВСКИТЕ АСПЕКТИ НА ПРАВАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ – TRIPS – ТО Е Различно от спаруземението в рамките на UKAO, тъй като се отнася само за търговските аспекти, там целта е чрез правата върху интелектуална собственост, притежателят им да не може да влияе или да стопира или да пречи на разпространението и свободното движение на стоки, за пръв път в рамките на TRIPS БЕШЕ разглеждан ВЪПРОСА ЗА И ЗЧЕРПВАНЕТО НА ПРАВА – след като една стока е пусната на пазара, със знанието или със съгласието на притежателя на търговската марка, след това той не може да пречи, да забранява въз основа на правото си на собственост върху търговската марка, по-нататъшното движение на стоката на пазара

Тъй като забраната е едно от прават, часто от имуществения субстракт на търговската марка

Всики двустранни търговски споразумение функционират заедно в рамките на СТО, с предвидения в нея статут и РЕГЛАМЕНТ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ.

Съгласно този РЕГЛАМЕНТ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ, в рамките на СТО действа СЪВЕТ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ. Ако възникне някакъв спор между държавиет е предвидено те дабъдат уреждани с политически средства, това е било преди. В случай, че тези политически средства не дадат резултат , се пристъпва към юрисдикционен метод. Заинтересованата страна отправя молба до Съвета по разглеждане на споровете, който действа като Арбитраж, сформира се АТХОК /за случая/, който проучва въпроса, представя Доклад на Генералния секретар, за вземане на окончателно решение, което може да бъде следното. Задължаване на държавата, която е нарушила споразумението да преустанови нарушението или оторизиране на изправната страна по спора да вземе ответни мерки. Системата за разрешаване на споровете действа на международно ниво, фактически има една симбиоза между международното право и националните правни системи, между гражданско-правни спорове и международен спор, освен това се презумира, че всяко нарушение на правилата на търговията води до вреди, които следва да бъдат обезщетени, така че органа по решаване на споровете може да наложи и имуществени санкции, под формата на обезщетение за вреди. Споразумението за създаване на СТО изисква всяка държава членка да приведе своето законодателство в съответствие със споразумението от Уругвайския кръг, както и да създаде съответните национални органи за администриране на споразумението.

Това у нас е направено- възложени определени функции, специални служби, Дирекции към Министерството на икономиката, към Министерството на регионално развитие, които се занимават с това. Освен това беше приет, в рамките на СТО , АНТИДЪМПИНГОВО СПОРАЗУМЕНИЕ , което замести АНТИДЪМПИНГОВИЯ КОДЕКС

Въвеждането на един продукт на чужд пазар при цена по-ниска от неговата нормална стойност в държавата ,в която се произвежда или под нормална стойност се разбира тази цена, която той има на националния си пазар, представлява ДЪМПИНГ

Напр. Нормалната цена на млякото или на сиренето е 5 лв, ако го въведем на друг пазар, не в рамките на ЕС, напр на Турция – на цена 3 лв, ще имаме дъмпинг

Самия дъмпинг не е укоримо поведение. Укоримо е, когато нанася вредни последици, на клон от производството на държавата вносител. Следователно за да бъде на лице укоримо дъмпингово поведение, трябва да имаме следния фактически състав – въвеждане в чужд пазар на стога под нормалната за националния пазар цена и втория елемент е увреждане или затрудняване в съществуването на национален клон в търговията и производството на печалбоносителя. Т.е. в този случай, когато имаме укорим дъмпинг, се открива производство за доказване на дъмпинга, за доказване размера на вредите, които се понясат от съответния клон и за установяване на причинната връзка между дъмпинговите действия и вредите. Обикновено тези дъмпингови производства се водят от независими органи, приблизително в рамките на ЕС, в една държава за една година има около 200 дъмпингови производтва. В развитите държави – старите членки на ЕС, приблизително това е годишната бройка . Резултати – 1. износителят може да измени цената, 2- вносителят може да предприеме т.нар. антидъмпингови мерки, които се изразяват в увеличение на митата, поставяне на определени тарифни или количествени ограничения – обикновено тези мерки са ограничени във времето – максимум може да траят до 5 години, след това – ново производство – за да се видят резултатите и се прекратяват т.нар. антидъмпингови мерки.

9
Следващия елемент на международния търговски оборот се свежда до СУБЕКТИТЕ

Докато участник – държавата – която регулира, участва в тази регламентация и може да бъде и субект.

ОСНОВНИТЕ СУБЕКТИ на частните търговски правоотношения са търговците, ЮЛ

Всяко търговско дружество, всяко юл има националност, както фл, ЮЛ без националност не може да има, защото, ЮЛ се създава по силата на определен правен ред, то възниква въз основа на този правен ред, съществува въз основа на определен правен ред и следователно е привързано към него. В същото време обаче в международния оборот – критерият за националност на дадено ЮЛ се определя от МЧП на съответната правна система, следователно независимо от това по силата на кой правен субект е възникнала дадена юридическа личност, мчп казва под егидата на коя национална система ще го признава то. В международното общуване и в позитивното право са възприети два основни критерия за определяне националността на юл с техните подвидове, тези критерии се съдържат в МЧП-те норми

Критерии за определяне националност на ЮЛ се съдържат в МЧП на всяка национална правна система и те са ДВА с техните под видове

1. 
   По месторегистрацията на ЮЛ – първи критерий – т.е. държаваат, по силата на правния ред на която е създадено ЮЛ му придава националност, НО не по силата на собственото си национално право, а поради това, че да кажем българското национално право е възприело този критерий – правоприлагащия орган се ръководи от собствената си международно-частно правна норма – когато трябва да се определи приложимото право на едно ЮЛ, българския орган трябва да се позове на член 56 от КДМЧП – по месторегистрация – т.нар. ТЕОРИЯ НА ИНКОРПОРАЦИЯТА – виж МЧП ще проверява!!!
   

2. 
   друг критерий в позитивното право за определяне националността – ПО СЕДАЛИЩЕТО НА УПРАВЛЕНИЕ – има се предвид действителното управление, не това, където е регистрирано дружеството, а там, откъдето се осъществява ефективното ръководство на неговата дейност. Този критерий е възприет в редица европейски държави – Франция,Германия, Австрия, има се предвид това място, откъдето се ръководи ежедневната дейност на дружеството, а не там, където се събира общото събрание на акционерите. Обикновено то се събира там, където е уставното седалище, често седалището на действително управление се определя като място на централната администрация.
   

В правната литература се разглежда и още един критерий

3. той НИКЪДЕ НЕ ВЪЗПРИЕТ, И НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТО КРИТЕРИЙ ЗА НАЦИОНАЛНОСТ – Т.НАР. КРИТЕРИЙ ЗА КОНТРОЛА

Има се предвид определяне на националността на ЮЛ или търговското дружество, в зависимост от гражданството на лицата, които държат контролният пакет акции. /на ФЛ/ - може да е критерий а определяне права и задължение на чуждестранните физически или юридически лица – Законът за кредитните институции – тогава когато контролния пакет от акции се държи от чуждестранни ФЛ или ЮЛ – но това е с оглед да им се предоставят определени права и задължения, не касае определянето на националността. Спогодбите за насърчаване на инвестициите – в определяне на понятието местно и чуждестранно лице.