Методът на леденият човек
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Митът за нормалното - Габор Мате, Даниел Мате - 4eti.me
| Депресия Широко известно е, че хората с автоимунни заболявания страдат от упорити възпалителни реакции, резултат от агресивното действие на имунната система срещу тъкани на собственото тяло. През 80-те години на миналия век имунологът Хемо Дрексхаге забелязва нещо удивително. Хората с автоимунни заболявания изненадващо често страдат и от поведенчески разстройства като аутизъм и шизофрения. На Дрексхаге му хрумва, че упоритите възпалителни реакции може да засягат и мозъка. Първоначално теорията му не получава особена подкрепа сред психиатричното общество, но днес все повече лекари възприемат идеите му. В интересна статия, поместена в списание „Ен Be Те“ (NWT), журналистът Йоп де Вризе отбелязва, че през последните години някои психиатрични разстройства – особено депресия, аутизъм и шизофрения – все по-често се свързват с имунната система. Съществуват теории, че те се причиняват от латентни възпаления, които нарушават нормалното функциониране на мозъка. Аргумент в полза на тази теория е повишената концентрация на цитокини (сигнални молекули, които участват в имунния отговор) в кръвта и мозъка на пациентите с тези разстройства. В мозъка имунната система действа по-различно, не като в останалата част на тялото. Мозъкът има собствени имунни клетки – микроглия. Те се активират, когато мозъкът е под заплаха. Или поне така би трябвало. Микроглия на пациент с психично разстройство, да кажем депресия, може да са в състояние на постоянна готовност А това е пагубно. Освен че предпазват 78 мозъка, тези клетки отговарят за връзките между невроните. Когато е необходимо, те прекъсват стари или създават нови връзки, но не могат да вършат всичко наведнъж. Ако са активирани срещу някаква опасност, те не могат в същото време да се грижат за междуневронните връзки. В резултат на това, че са в режим на постоянна готовност, ефективността на връзките намалява. Клетките микроглия са като регулировчик. Ако го нападне оса и той започне да се брани от нея, вече не може да регулира движението и ще настъпи хаос. Затова е важно микроглия да не са постоянно ангажирани с отблъскването на реални или въображаеми заплахи. По официални данни нидерландците са една от най-щастливите нации в света. И въпреки това близо половин милион души в Нидерландия приемат антидепресанти. Макар тези медикаменти да са предназначени за лечение на депресия, те биват предписвани и в случаи на тревожни и компулсивни разстройства. Този парадокс подтиква Тръоди Дехьой да напише книгата „Епидемията от депресия“ (De Depressieepidemie). В нея той изразява съмнения относно ефективността на лекарствата и аргументира критичното си отношение към приповдигнатите настроения от 80-те години на миналия век, когато препаратът прозак е обявен за фармацевтичния отговор на депресията. Но какво в крайна сметка знаем за депресията? Дали в основата ѝ са лични преживявания, които предизвикват потиснатост и апатия? Или е самостоятелно разстройство, дължащо се на нарушения в секрецията и функциите на хормони и невротрансмитери? Възможно е тя да бъде провокирана от неприятни преживявания, но това не е задължително. Доколко дихателните упражнения и студовите тренировки могат да спомогнат за облекчаване на това разстройство или възстановяването от него, е въпрос, чийто отговор изисква още изследвания. Понастоящем Вим Хоф съдейства на редица психиатри, които се опитват да установят дали подходът му би дал добри резултати в съчетание с лекарствената терапия. Астма Както стана ясно, възпалението играе съществена роля при ревматизма и болестта на Крон, а вероятно и при депресията. Възпалението на епителния слой на дихателните пътища пък играе основна роля при астмата. Украинският лекар и учен Константин Бутейко, когото споменахме в главата за дишането, е казал: „Без дълбоко дишане няма астма“. Вече е известно какво се случва в тялото по време на астматичен пристъп, но все още не е ясно каква е причината за развиването на астма. Според преброяване на Световната здравна организация страдащите от това заболяване в света са между сто и сто и петдесет милиона. В Нидерландия диагностицираните по 79 официални данни са около четиристотин и трийсет хиляди души. Понастоящем усилията на лекарите са насочени най-вече към третиране на симптомите. С медикаменти като вентолин те помагат на пациентите да възстановяват нормалното си дишане, но не ги излекуват. Бутейко твърди, че е открил същинската причина за астмата: реакция към хроничната – често несъзнателна – хипервентилация. Ако страдате от хронична хипервентилация, тялото ви губи твърде много въглероден диоксид (вж. главата за дишането). Въглеродният диоксид играе важна роля в множество най-различни телесни процеси, сред които и абсорбцията на кислорода от мускулите и органите. Когато човек диша твърде дълбоко продължително време, тялото се опитва да намали прекомерната загуба на въглероден диоксид, като затруднява издишването. Например посредством съкращаване на мускулите около дихателните пътища. Именно това се случва по време на астматичен пристъп. Бутейко разглежда астмата като един от защитните механизми на организма, предотвратяващ по-нататъшната загуба на въглероден диоксид. Основателят на нидерландския институт „Бутейко“ – Дик Койпер, е написал книга по темата – „Живот без астма“ (Leven onder astma). Специалистката по дишане Станс ван дер Пул също е на мнение, че в тялото ни трябва да има достатъчно въглероден диоксид. Какво се случва в белите дробове по време на астматичен пристъп? В книгата си Койпер обяснява, че настъпват три промени: Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|