еднакви. Това наследство според Гари Бекер и Милтън Фридман е по-важно от материалното наследство, когато става дума за дарба. Трето, постигането на знание и компетентност като субстрат на инвестиционния процес в човека не става изведнъж, а се разполага във времето. Това можем да наречем технологично време, което обхваща част от жизнения цикъл. При константност на заложбите на човешкия материал като първично зададени свойства времевите интервали за обучението са нарастваща величина. На фона на равните интервали от време – семестри, учебни години и т.н., прирастът на резултата като субстрат на знанието ще става все по-малък и по-малък според микроикономическата теория. Описаното взаимодействие е доказуемо и на базата на опита. Ако човек реши да учи два пъти повече време за себе си, няма да научи два пъти повече. Първото висше образование дава повече знание и компетентност, отколкото второто, първите образователни години в университета дават повече от последните и т.н. Други съображения в подкрепа на идеята, че вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) намалява, могат да се търсят в посока на анализа на разходите и изгодите. Несъмнено разходите нарастват във времето и колкото по-продължителен е периодът на обучение или на инвестиции, в толкова по-голяма степен нарастват както преките, така и алтернативните разходи. В същото време човешкият живот е лимитиран като продължителност, а трудовата кариера – в още по-голяма степен. Така че за сметка на
177 удължаването на времето за обучение с нарастващите разходи се намалява времето за работа и израстване в кариерата, което е и време за заработване на доходи. Шансът на изгодите и ползите следователно също намалява с времето, а шансът на нарастването на преките и алтернативните разходи е в посока нарастване. Става дума следователно за