178
Равновесен модел При пазарни условия всеки икономически ресурс има своето алтернативно приложение. Това се отнася и за капитала като акумулирано богатство.
В същото време има дейности, които носят по-висока възвръщаемост. Натам, съобразно пазарното махало, се насочват инвестициите. Ако впишем в тази зависимост намаляващата вътрешна норма на възвръщаемост от инвестициите в човешки капитал,
естествено възниква въпросът – до кога следва да инвестираме в знание, опит и компетентност, при положение че нормата на възвръщаемост неминуемо намалява с времето.
Отговорът по принцип е ясен и е решен от неокласическата теория. Като прилагаме общото правило за вземане на решение, според което печелившата инвестиция изисква R > I, докато губещата свързваме с обратния вариант R < I , то оптималното положение е изравняването на двете величини. Това е моментът, когато се предотвратява загубата, ако продължим да инвестираме. Друг принципно важен момент е, че намаляващата норма на възвръщаемост не показва само във всеки момент отношението между нея и съответната цена, която е израз на финансовия поток или разход на паричен капитал за инвестицията.
В същото време дава информация и за реалното търсене на човешки капитал чрез съответната норма на възвръщаемост. Тя (
r) обаче също е динамична и зависи от много фактори. При дадено предлагане на парични средства нещата зависят от ефективността на инвестицията или от нормата на възвръщаемост.
Ако всяко обучение има своя оптимум във времето, правомерен е въпросът – колко да продължава задължителното средно образование. Още по-важен е срокът за реализиране на инвестицията като
висше бакалавърско равнище, съответно магистърска степен и доктор.
Сподели с приятели: 
