Тъй като използването на вятърните електрически централи (ВяЕЦ) нараства в България, е необходимо да се контролира ефектът на тези енергоизточници върху преносната и разпределителните електрически мрежи и работата на електроенергийната система (ЕЕС) като цяло. Вятърната електрическа енергия се отличава от конвенционалната по вида на първичния източник, местоположението на ресурсите и управлението на агрегатите. Електроенергийният Системен Оператор (ЕСО), Националната Електрическа Компания (НЕК) и Електроразпределителните дружества (ЕРД) се интересуват от особеностите на различните типове вятърни генератори от гледна точка на характеристиките, потокоразпределението, възможността да обезпечават допълнителни услуги и устойчивостта на ЕЕС.
