43академичната медицина грижливо бди да не би чрез езика да проличи връзката със съ- държанието!)
Във всички тези случаи именно тялото изживява това, което потърпевшият никога не се осмелява или не иска да признае в душата си. Така например, не смеем да признаем, че всъщност ни иде да излезем от кожата си, защото искаме да прекрачим границите, които сами сме си наложили - тялото осъществява несъзнателното ни желание и използва като симптом една екзема, за да направи действителното желание съзнателно. С екземата, като причина на която може да се позове, потърпевшият изведнъж се осмелява да изрази желанието си на висок глас: „Иде ми да изляза от кожата си!" - защото най-накрая той има телесно алиби, а то днес се приема на сериозно от всеки. По същия начин една служителка не смее да признае пред себе си и пред работодателя си, че всъщност ѝ е дошло до гуша от всичко и иска да си вземе няколко дни отпуска -но на телесно равнище подутата гуша се възприема съвсем сериозно и води до желания успех.
Наред с вслушването в двузначността на езика важна е и способността за аналогично мислене. Самата двузначност на езика вече почива върху аналогия. Например, на никого не би дошло наум да допусне, че при един безсърдечен човек липсва съответният орган. Желанието да „излезеш от кожата си" също не се приема непременно буквално. Във всички тези случаи употребяваме понятията в аналогичен смисъл, използвайки нещо конкретно като заместител за един абстрактен принцип. Като казваме безсърдечен, имаме предвид отсъствието на определена способност, която, въз основа на една архетипна символика, открай време по аналогия се свързва със сърцето. Същият принцип обаче се прилага и по отношение на блясъка на слънцето и златото.
Аналогията предполага способност за абстрактно мислене, защото в конкретното трябва да съзрем изразяващия се чрез него принцип и да го пренесем на друго равнище. Например кожата на човешкото тяло приема, между другото, и функцията на разграничител от външната среда. Ако на някого му иде да излезе от кожата си, той иска да прекрачи и да преодолее някакви граници. Съществува аналогия между кожата и определени норми, които на психично равнище
изпълняват същата функция, както кожата на соматично. Ако „равнопоставим" кожа и норми, това не означава нито идентичност, нито причинна връзка, а се отнася до аналогията на принципа. Например - както ще видим по-нататък, -натрупаните в тялото токсини (отрови) съответстват на изтласкани в съзнанието неразрешени конфликти. Тази аналогия не се стреми да покаже, че конфликтите произвеждат токсини, или че токсините създават конфликти. И все пак, и двете са аналогични проявления на различни равнища.
Душата причинява също толкова малко телесни симптоми, колкото телесните процеси - психични изменения. Но винаги откриваме аналогичния модел и на двете равнища. Всички съдържания на съзнанието имат свои съответствия в тялото и обратно. В този смисъл всичко е симптом. Да обичаш да ходиш на разходка или да имаш тънки устни са също такива симптоми, както гнойните сливици. (Сравни предисторията на заболяванията при хомеопатията.)
Симптомите се различават само по субективната оценка, която им дава техният притежател. И накрая, отхвърлянето и
съпротивата са факторите, които превръщат даден симптом в болестен.
Съпротивата издава също, че определен симптом е израз на някаква сенчеста сфера - защото онези симптоми, които изразяват съзнателни елементи на душевността ни, ние обичаме и защитаваме, като израз на нашата личност.
На стария спорен въпрос за границата между здрав и болен човек, между нормално и ненормално може да се отговори само на равнището на субективната оценка - или изобщо да не бъде даван отговор. Когато разглеждаме телесните симптоми и ги тълкуваме в психически план, това правим на първо място с цел да се помогне на потърпевшия да насочи вниманието си към онази област, която дотогава не е осъзнавал, за да установи, че там нещата са така, както са
- и
в тялото, и в душата, и горе, и долу. Не става дума веднага да се промени или отстрани нещо
- напротив, видяното трябва убедително да се потвърди, тъй като едно „не" би изтласкало тази област отново в сянка.
Самото съзерцание води до осъзнаване и ако от по-пълното осъзнаване от само себе си се породи една субективна промяна - чудесно. Но всяко намерение да се промени нещо има обратен ефект. Намерението ни да заспим бързо е най-сигурният начин да прогоним съня,
44докато при липса на намерение той настъпва от само себе си. Под отсъствие на намерение тук разбираме точната среда между желанието за предотвратяване и за принудително постигане.
Именно покоят на средата позволява да се случи нещо ново. Който се бори или преследва нещо, никога не постига целта си. Ако при интерпретирането на болестните картини някой получи усещането, че тълкуването е злонамерено или негативно, това усещане е показател за личната оценка, на която даденият човек все още е в плен. Нито думите, нито предметите или събитията, обаче, могат да бъдат
сами по себе си добри или лоши, положителни или отрицателни, оценката възниква единствено у оценяващия.
Близко до ума е, че опасността от подобни недоразумения при нашата тема е голяма, защото в болестните симптоми се проявяват всички онези принципи, които се оценяват крайно негативно от отделния човек или от обществото и затова не могат да се приемат или видят съзнателно. Ще се сблъскваме доста често с темите агресивност и сексуалност например, тъй като в процеса на нагаждане към нормите и ценностните критерии на дадена социална общност тези области бързо и лесно стават „жертва" на процесите на потискане и са принудени да търсят реализацията си по неведоми пътища. Указанието, че зад определен симптом се крие чиста агресивност, в никакъв случай не е вид обвинение, то цели да помогне на човека да я види и у себе си и да я приеме. На плахия въпрос какви угасни неща биха могли да се случат, ако всеки постъпваше така, е достатъчно да се отговори, че агресивността е
налице дори тогава, когато не ѝ обръщаме внимание, и чрез акта на съзерцанието тя не става нито по-голяма, нито по-лоша. Докато агресивността (или какъвто и да било друг импулс) се намира в сянката, тя е несъзната и дори само поради този факт е опасна.
За да разберете нашето изложение, трябва спокойно да се дистанцирате от всички оценки, с които сте свикнали. Добре е, също така, да замените прекалено аналитичното и разумно мислене със способността за образно, символично и аналогично мислене. Езиковите връзки и асоциации ни позволяват много по-бързо да възприемем образа, отколкото едно стерилно заключение. За да придобият видимост болестните картини са необходими по-скоро свойствата на дясното полукълбо.
Сподели с приятели: