Министерство на регионалното развитие и благоустройството Министерство на околната среда и водите
Изтегляне 80.15 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ. Коментари по доклада за оценка на съвместимост на изменението на ОУП на Община Царево с предмета и целите на защитените зони 2.1. По процедурата
- 2.3. Флора и местообитания
- 2.4. Влечуги и земноводни
- 2.5. Прилепи
- 2.6. Компенсаторни мерки
- 2.7. Алтернативи
- В заключение, считаме че изменението на ОУП на Община Царево в настоящия му вид следва да бъде отхвърлен и върнат за преработване. В коалицията
|
ДО Министерство на регионалното развитие и благоустройството Министерство на околната среда и водите Общински съвет - Царево Кмет на Община Царево
относно Проект за изменение на ОУП на Община Царево І. Коментари по изменението на ОУП 1.1. Черноморското крайбрежие е територия с особена териториално устройствена защита според ЗУТ, поради което за тази територия е разработен отделен специализиран закон. Съгласно Закона за Черноморското крайбрежие, Чл. 18. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие. Подходът да се устройства крайбрежието на парче, с отделни общи устройствени планове, преди да е разработена схемата за цялата територия противоречи на философията на закона и на практика го обезсмисля. 1.2. Като се изключат териториите на двете защитени местности „Устие на Велека” и „Силистар”, където строителството не се разрешава, единствените територии край морето в границите на Природен парк „Странджа”, за които ОУП не предвижда застрояване/изключване от природния парк е около една десета от крайбрежната територия на парка. В черноморската територия на община Царево извън границите на парка почти 100 % са урбанизирани територии. Не е много ясно? Зоната за екологичен туризъм (застрояване с вили), и територия за голф-игрище също представляват по същество урбанизирани територии. Основната философия на изменението на ОУП е почти пълна урбанизация на крайбрежието. Това е в разрез, както със Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, така и с целите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. 1.3. В предложението за изключване на площи от ПП Странджа попада и имота с незаконния строеж на курортен комплекс Златна Перла в м. Дълбоки дол край село Варвара. Предложението да се изключи този терен от парка е опит за черпене на права от страна на фирма Краш 2000 от тяхното неизправно поведение, което е санкционирано с решения на изпълнителната и на съдебната власт. Предложението за изменение е не само опит за легализиране на строежа, но отива още по-далеч като в него се правят предвиждания за допълнителна стойност на комплекса чрез изграждане на голф-игрище в близост. Докато в интернет трудно може да се намери информация за изменението на ОУП освен обявата за обсъждането, то има над 600 обяви, в които незаконният комплекс и бъдещото голф-игрище се рекламират съвместно. 1.4. С изменението на ОУП се предлагат територии за изключване и включване от Природен парк Странджа. Такова предложение не може да бъде предмет на процедурата по изменение на ОУП. Законът за защитените територии предвижда процедура за промени в границите на природните паркове и тя няма нищо общо с процедурата по изменение на ОУП, поради което тези предложения следва да бъдат премахнати от предложението за промяна на ОУП. По същество предложението за включване на горски фонд в северната част на парка, срещу изключването на горски и земеделски площи в крайбрежната зона са неуместни, предвид различното качество и естество на местообитанията. Уникалните крайбрежни гори и крайбрежни тревни и скални съобщества съхраняват определени видове и местообитания, а горите от вътрешността на Странджа съвсем други. 1.5. Съгласно заповедта за обявяване на Природен парк „Странджа”, земеделските земи са предмет на защита заради опазване на биоразнообразието в тях. За да се промени предназначението на имот, предвиден в изменението на ОУП за голф-игрище, следва земеделските земи да бъдат изключени от природния парк, което не е направено към момента на разглеждане на изменението на ОУП. ІІ. Коментари по доклада за оценка на съвместимост на изменението на ОУП на Община Царево с предмета и целите на защитените зони 2.1. По процедурата Направени са съществени процедурни нарушения като не е провеждана консултация за обхвата на Екологичната оценка с Дирекцията на ПП «Странджа», нито е било изпратено официално писмо на официалния адрес на институцията, което а нарушения на чл.3, ал1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. (това не е вярно – пише че са изпратили писмо на адреса на дирекцията в Бургас със Спийди, но е върнато или нещо подобно). 2.2. Птици Съществени непълноти в информацията, водещи до съответната неточна оценка са допуснати при разглеждане на птиците. Посочените в оценката “агроланшафти”, предвидени за урбанизиране представляват едни от малкото по-значими пасища и ливади в цялата източна част на ПП Странджа. Застрояването им ще доведе до унищожаване на гнездови и хранители местообитания на гнездещи видове птици. Реално при изпълнение на планираното в приморската част на Защитената зона, урбанизираните и пряко негативно повлияните от урбанизацията територии ще отнемат значителен дял от откритите местообитания в приморската зона (не по-малко от 25%). Освен за посочените в оценката 6 вида тези територии са важни и за: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetus), малък орел (Hieraetus paennatus), царски орел (Aquila heliaca)1, белоопашат мишелов (Buteo rufinus)1, ловен сокол (Falco cherrug), бухал (Bubo bubo), козодой (Caprimulgus europeus), синявица (Coracias garrulus). Съществен пропуск е неотчетеното въздействие върху популацията на световно застрашения ливаден дърдавец. Посочените видове са едни от основните и най-приоритетни за опазване птици на територията на ПП ”Странджа”, същината от орнитологична гледна на защитената зона „Странджа”. С предвидената урбанизация се отнемат местообитания за почивка и изхранване на мигриращи видове - в ОС е посочено, че от този фактор ще пострадат главно белите щъркели, мигриращи над Странджа. Трябва да се отбележи, че негативни последствия ще има и за всички мигриращи дневни грабливи птици над района, хранещи се из откритите площи в Странджа и то именно и най-много в една тясна ивица покрай морския бряг, която те следват при миграцията си. Значението на откритите местообитания – и най-вече изоставени ниви, пасища и ливади – в крайморската зона е несравнимо по-голямо от значението на същите местообитания от западните части на ПП ”Странджа” и съответно ЗЗ „Странджа”, където те покриват големи площи. Не е направен анализ на въздействието върху предметите на защита на Защитена зона «Странджа». 2.3. Флора и местообитания Изказано е твърдение, че ще бъдат засегнати предимно земеделски земи, но по начин на трайно ползване, земеделски земи са ливади и пасища, част от които са местообитания, предназначени за опазване в зоните. Никъде в оценката не е отразено процентно съдържание на загубената площ за такива местообитания. Ако 1.72% е площта на загуба на територията на цялата зона, доколкото зоната в огромната си част е горска територия, и малка загуба на ливади и пасища, може да превиши допустимото от ЕК 1%. Не отговаря на истината и изказаното на стр. 38 твърдение, че усвояването на земеделски земи (вкл. и във вътрешността на зона Странджа), няма да се отрази на популациите на защитени растения, които са типични за дадено местообитание (по смисъла на §3 т. 1(в) от Допълнителните разпоредби на Наредбата). Трябва да бъде подчертано, че някои от най-редките и свързани с крайбрежни пасищни и скални местообитания растения в България, са локализирани именно в такива крайбрежни земеделски земи: Bromus lanceolatus, Orchis papylionaceae, Serapias vomeracea, Hymenocarpus circinatus, Scorpiurus subvillosus, Centaurium maritimum, Reichardia picroides, Urospermum picroides, Convolvulus lineatus и мн. др. 2.4. Влечуги и земноводни Напълно липсва оценка на въздействията върху видове от Приложение 2 на ЗБР, като обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), каспийската блатна (Mauremys rivulata), пъстрия смок (Elаphe sauromаtes). От прегледа на информацията става ясно, че се унищожават или увреждат (посредством пряко унищожаване и събиране на индивиди, засилено човешко присъствие, фрагментиране на бреговия екотон, 2 находища на вида Mauremys rivulata (вероятност за близо 50% увреждане на местообитания и популация в зоната). Засягат се и местообитания на Elаphe sauromаtes посредством унищожаване или фрагментиране на екотона склопена растителност/открити местообитания (пасища, ливади и екстензивни земеделски земи), като има вероятност от значителни въздействия - намаляване общо с повече от 1 % на местообитанията. Оценката за двата вида сухоземни костенурки, Testudo hermanni и Testudo graeca е непълна и е базирана на емпирични заключения. От написаното не става ясно и какви ще са конкретните въздействия върху популациите напр. на сухоземните костенурки, блатна костенурка, балканската чесновница, червейницата, черновратата стрелушка. При унищожаване на толкова голяма площ от откритите местообитания, фрагментацията на местообитанията и нараснал натиск върху популациите им от косвени фактори се очаква недопустимо намаляване на числеността и разпространението на влечугите в района. Според картния материал следва да се очаква силно въздействие върху ЗМ ”Наково кладенче”. Както за повечето защитени територии и за нея не се посочват конкретни данни за разстояния до тях на предвижданите урбанизирани терени, което се изисква от горепосочената Наредба. Личат и много пропуски в представената в ОС информация за земноводните и влечугите по отношение на техния Благоприятен природозащитен статус, което говори за непознаване на предмета и целите на защитените зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000 и на заложените в националното законодателство практики. 2.5. Прилепи Тенденциозно е омаловажаването на предлаганите за изключване земеделски земи, които са описани като територии с “незначителна” за местната фауна стойност. Това твърдение по отношение на прилепите е напълно невярно, защото за много консервационно значими видове от Приложения 2 и 4 на Директива 92/43 като Остроух нощник (Myotis blythii), Голям нощник (Myotis myotis), Трицветен нощник (Myotis emarginatus) и Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) е известно, че ловуват именно над подобни открити местообитания. Тези и други не-горски видове прилепи са силно зависими от насекомите, които живеят или се развиват именно в тревисти и ниско-храстови биотопи, каквито са предлаганите за изключване земи. 2.6. Компенсаторни мерки Компенсационните мерки са по-скоро „пожелателни” и с нищо не задължават изпълнителят на ОУП (в случая – община Царево) да се съобрази с тях. Още повече, че те се прехвърлят към бъдещи оценки за съвместимост на конкретни подробни устройствени планове в границите на зоната и са част от предвиденото разширение, при условие, че такива оценки не са задължителни при наличие на положителна оценка за съвместимост на ОУП на общината (съгласно чл. 3 т.1 на Наредбата за оценка на влиянието на инвестиционни предложения върху предназначението на НАТУРА 2000 защитените зони, приета с ПМС № 201/ 11.09.2007 г. ) 2.7. Алтернативи В изготвения ОУП и оценка по чл. 31-33 на ЗБР липсва реална оценка на алтернативи, което е ключово изискване на тези оценки. Така например липсва оценка на нулевата алтернатива, както и оценка на алтернативни начини на ползване на предложените за застрояване земи, несвързани със застрояване, но имащи важно значение за развитите на туризма, например паркови зони. Като цяло, представената Оценка за съвместимост е със съществени фактологически пропуски, не е базирана на актуални научни данни, трактува някои факти тенденциозно, което прави изводите в нея без научна и съответно управленска стойност. Като цяло авторите не са се съобразили с критериите за Благоприятен статус, които изискват площта на местообитанията и популациите на видовете да не намаляват и да не се увреждат структурата и функциите на местообитанията. В заключение, считаме че изменението на ОУП на Община Царево в настоящия му вид следва да бъде отхвърлен и върнат за преработване. В коалицията „За да остане природа в България” участват Асоциацията на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българската фондация “Биоразнообразие”, Информационния и учебен център по екология, Национално Движение “Екогласност”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „За Земята”, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, ИУЕК към Студентски съвет на СУ „Св. Климент Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. 1 По данни на д-р Петър Шурулинков, Българска орнитологична централа към БАН - вероятно гнездящ вид за района Каталог: upload -> documents -> no-date no-date -> Предстои двоен опит за заличаването на Природен парк Странджа Изявление на 17 природозащитни организации от коалицията „За да остане природа в България” no-date -> Май 2007 съдебното дело срещу природен парк странджа no-date -> Циркус седемте езера no-date -> O ц e н к а за съвместимостта на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево no-date -> Решение на Министерския съвет №122 от 03. 2007 г. no-date -> Приложение 1 no-date -> Българско дружество за защита на птиците no-date -> Г. Относно: изменение на Общ устройствен план (оун) на Община Царево no-date -> П р и л о ж е н и е т а б л и ц и no-date -> Екологично сдружение “Хаберлеа” До: Mинистър – Председателя на рб министерски съвет Изтегляне 80.15 Kb. Сподели с приятели:
|