Монитори и дисплеи

LCD дисплеите използват два слоя с разтвор от течни кристали, намиращ се между тях, плюс поляризатор. При преминаване на електричен ток през течността кристалите се подравняват, така че светлината, поляризирана от единия лист, не може да премине през другия. Следователно всеки кристал представлява нещо като ключ, който или позволява на светлината да премине през него, или я блокира.

Монохромните LCD изображения често се появяват като сини или тъмно сиви изображения върху сребрист фон. Цветните LCD дисплеи използват два вида матрици. Пасивната матрица е по-евтината от тези две технологии. При нея за всеки ред и всяка колонка от пиксели има отделен извод. Другият вид матрици са активните матрици. Дисплеите, произвеждани с такива матрици, използват TFT (Thin Film Transistor – тънкослоен транзистор) за управление на всяка точка от изображението, което се получава почти толкова реалистично, колкото и това на стандартните CRT дисплеи. Наличието на допълнителни елементи в самата матрица оскъпява производството.

Дисплеите с пасивна матрица, появили се на пазара наскоро и които използват CSTN и DSTN технологиите, демонстрират ясни цветове, като по този начин конкуренцията между тях и дисплеите с активна матрица става все по-жестока.

Повечето LCD монитори, използвани при преносимите компютри са „предавателни“, което прави текста, който се изобразява на тях, по-лесен за четене.

Начинът, по който LCD контролира преминаването на светлината, обхваща поляризирането на светлината. След като веднъж светлината бива поляризирана в определен ъгъл на поляризация с филтър, нейната сила може да бъде контролирана чрез настройване на ъгъла на поляризиране чрез друг филтър.

LCD технологии, видове и кратки характеристики