Голяма прасковена листна въшка – Pterochloroides persicae Chol. Среща се в цялата страна, но в по-голяма плътност е установена по Черноморското крайбрежие и в Южна България. Вреди най-вече по прасковата, но гостоприемници са още сливата, бадемът, джанката и кайсията.
Неприятелят е немигриращ вид. Зимува като яйце по кората на ствола и клоните на овощните дървета. В края на март започва излюпването на ларвите. Те смучат сок от кората на стъблата и клоните и се превръщат в женски – основателки, които раждат до 90 ларви. Най-благоприятни условия (температура 20-260С и 60-75 % относителна влажност на въздуха) за развитието на голямата прасковена листна въшка има през август, септември и октомври. Тогава въшките се намножават масово и колониите покриват изцяло долната повърхност на стъблата. При храненето си те отделят обилно медена роса, която изтича върху почвата и образува големи тъмни петна. От медената роса се привличат много насекоми (пчели, оси и мухи). Нападнатите дървета отслабват, дават по-ниски добиви и дори изсъхват.
При застудяване на времето (12-150С средна денонощна температура) женските въшки започват да снасят неоплодени яйца (от 5 до 15) по долната страна на клоните и стъблото. Колониите от въшки остават върху снесените яйца и след смъртта си, през есента и зимата, като по този начин ги предпазват. При този вид мъжки индивиди не са открити.
