Национална служба за съвети в земеделието засаждане на овощни дървета

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА СЪВЕТИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
ЗАСАЖДАНЕ НА ОВОЩНИ ДЪРВЕТА
Едно от най-важните условия за доброто прихващане на овошките е правилното им засаждане.
Препоръчително е преди засаждане да се направи агрохимичен анализ на полето предвидено за засаждане,поради три причини:резултатите от почвените анализи могат да служат като ръководство при вземане на решения дали да се тори, колко да се торите, кога да се торит и с какво да се тори. Резултатите от почвените анализи са полезен инструмент при взимането на добри управленски решения, които от своя страна носят не само икономически ползи за стопанството, но и оказват положително влияние върху околната среда. Резултатите от почвените анализи могат да разкрият и насочат вниманието към проблеми с почвата в стопанство, например засоляване, прекомерно кисела или алкална почвена реакция, проблеми, произтичащи от механичния състав, нива на хранителните елементи, значително отклоняващи се от оптималните и т.н. Натрупването на данни от анализи през годините, позволява да се проследят промените, които настъпват в свойствата на почвата и да се установят настъпващи неблагоприятни такива в ранните етапи, когато разходите по възстановяване на почвата са значително по-ниски.
Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: Изкопават се посадъчните ямки с размери минимум 60/60/60 см. Когато почвата е по-тежка, гли- неста, студена и неплодородна, ямките трябва да са по-широки и по-дълбоки.
Големината им трябва да позволява свободното разполагане нa корените без прегъване, сбиване или преплитане. Ако почвата е много тежка, с плитък почвен слой, уморена и неплoдoродна, добре е да се смени цялата пръст с нова от друг подходящ терен.
Правилно е площта предварително да се натори с 6-7 т/дка угнил оборски тор и да се обогати с минерални торове,за да се стимулира бързото прихващане и разрастване на кореновата система и първоначалния силен тласък на развитие на растението. Ако това не е сторено, във всяка ямка задължително се внасят около 12-15 кг угнил оборски тор.
200 г суперфосфат и 100 г калиеф сулфат или 350г растителна пепел. Горният почвен слои се отделя на една страна. като се почиства от камъни и други примеси, а долният - на друга. Горният 30 см слой е по-богат на микроорганизми и хранителни вещества.
Оборският тор и минералните торове се смесват само с пръстта от горния пласт и с тази смес се запълва 2/3 от дупката.
Може на дъното да се разхвърлят и минералните торове, а върху тях и пръстта, смесена с оборския тор. Минералните торове не трябва да са в контакт с кореновата система.Това се постига като между внесените изкуствени и естествени торове се внася около 3-5 см.почва от горният почвен слой,който се явява като слой изолация,разположен между корените и торовете.Не се внася пресен говежди тор или амониева селитра. При слънчево време корените сe предпазват от изсъхване, а ако са

изсъхнали, те се потапят във вода за 1-2 денонощия или се заравят с пръст и се поливат обилно с вода. По време на самото засаждане корените на дръвчетата се покриват с влажна слама, сено, чували или пръст, за да се предпазят от директното облъчване от слънчевите лъчи. Подготовката на корените се състои в отстраняване на засъхналите, болните, силно наранените или счупените. Реже се до здрава тъкан, отрезите се правят гладко, обърнати надолу към земята. Здравите корени само леко се опресняват В краищата. Запазването на повече и по-дълги корени помага за по-лесното прихващане и бързото развитие на растението. След това в каца, кофа или в дупка в земята се приготвя добре разбита каша от една част пресен говежди тор и три части глина с раз- редена вода. Подпорният кол се забива на разстояние около 10-15 см. от стъблaта нa дръвчета. Корените се потапят в глинената каша и се разполагат свободно в дупката, без да се сплитат и извиват нагоре.
Между тях се хвърля само рохкава пръст от горния пласт почва, която чрез стръскване на дръвчета и нагласяване с ръка трябва да се запълнят всичките кухини.
Притъпква се няколко пъти внимателно с крак от периферията на дупката към центъра, за да се уплътни пръстта около всички корени. С насипаната около дръвчета пръст се прави венец във формата на чаша, за да се задържа водата от дъждовете и от полив- ките. Независимо дали почвата е влажна или не, засаденото дръвче се полива с 40-50 литра вода, за да се изгони въздухът от празнините в почвата и пръстта да прилепне плътно до корените. След поливането отгоре се разхвърля прегорял оборски тор, листак, слама, сено или се постила с фолио, за да се предотврати изпаряването на влагата. Дръвчето се превързва хлабаво към подпорния кол с мека превръзка във вид на осморка.
Дръвчетата се засаждат на дълбочина, на която са били в разсадника, т. е. мястото на присаждането да остане 3-5 см над повърхността на почвата. При дълбоко засаждане дръвчето се прихваща, но се затормозява в развитието си през следващите 2-
3 години,докато се образува нова повърхностна коренова система, която да допълни и поеме функциите на старата, попаднала на голяма дълбочина. Този период е критичен особено когато почвата е тежка, глинеста, непроветрива. Плиткото засаждане пък има недостатъка, че излага корените на вредното влияние на засушаванията и възпрепятства здравото закрепване на дървото в почвата. Ето защо често се използва специално направена за целта садилна дъска.
При засаждането се внимава да не се оронват пъпките по стъблата, които са необходими за формиране на короните на дръвчетата.