Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 8.7 Mb.
|
|
където: К е съотношение, изчислено в 7.1; М' - масата на вътрешния стандарт 4.6 в g; М - масата на пробата, претеглена в 6.1.2, в g. Резултатът се закръглява до втория знак. 8. Повторяемост (Виж ISO 5725.) За съдържание на пропионова киселина 2 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,12 %. ХХХVII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИДРОХИНОН, ХИДРОХИНОН МОНОМЕТИЛОВ ЕТЕР, ХИДРОХИНОН МОНОЕТИЛОВ ЕТЕР И ХИДРОХИНОН МОНОБЕНЗИЛОВ ЕТЕР В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ 1. Област на приложение Методът се отнася за откриване и идентификация на хидрохинон, хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер (монобензон) в козметични продукти за осветляване на кожата. 2. Принцип Хидрохинонът и неговите етери се идентифицират чрез тънкослойна хроматография (ТСХ). 3. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота. 3.1. Етанол, 96 % (V/V). 3.2. Хлороформ. 3.3. Диетилов етер. 3.4. Подвижна фаза - хлороформ : диетилов етер = 66 : 33 (V/V). 3.5. Амоняк, 25 % (M/M) (d420 = 0,91 g/cm3 (ml). 3.6. Аскорбинова киселина. 3.7. Хидрохинон. 3.8. Хидрохинон монометилов етер. 3.9. Хидрохинон моноетилов етер. 3.10. Хидрохинон монобензилов етер (монобензон). 3.11. Стандартни разтвори. Стандартните разтвори трябва да бъдат приготвени непосредствено преди употреба и са стабилни един ден. 3.11.1. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон (3.7) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.11.2. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон монометилов етер (3.8) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.11.3. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон моноетилов етер (3.9) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.11.4. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон монобензилов етер (3.10) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.12. Сребърен нитрат. 3.13. 12-Молибденфосфорна киселина. 3.14. Калиев ферицианид хексахидрат. 3.15. Ферихлорид хексахидрат. 3.16. Реактиви за проявяване на петната. 3.16.1. Към 5 % (M/V) воден разтвор на сребърен нитрат (3.12) се прибавя амоняк (3.5), докато образувалата се утайка се разтвори. Внимание: Разтворът става експлозивно нестабилен при престояване и след употреба трябва да се изхвърли. 3.16.2. 10 % (M/V) разтвор на 12-молибденфосфорна киселина (3.13) в етанол (3.1). 3.16.3. Приготвя се 1 % (M/V) воден разтвор на калиев ферицианид (3.14) и 2 % (M/V) воден разтвор на ферихлорид (3.15). Преди употреба се смесват равни части от двата разтвора. 4. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване. 4.1. Стандартно оборудване за ТСХ. 4.2. Готови плаки за ТСХ: силикагел GHR/UV254; 20 x 20 cm (Machery, Nagel или еквивалентни); дебелина на слоя: 0,25 mm. 4.3. Ултразвукова вана. 4.4. Центрофуга. 4.5. Ултравиолетова лампа, 254 nm. 5. Процедура 5.1. Приготвяне на пробата. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 3,0 g от пробата с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). Епруветката се затваря със запушалка и се хомогенизира в ултразвукова вана за 10 min. Филтрува се през филтърна хартия или се центрофугира при 3000 rpm. 5.2. Тънкослойна хроматография. 5.2.1. Хроматографската вана се насища с подвижна фаза (3.4). 5.2.2. Върху плаката се нанасят по 2 l от стандартните разтвори (3.11) и 2 l от разтвора на пробата (5.1). Хроматограмата се развива на тъмно при стайна температура, докато фронтът на разтворителя достигне разстояние 15 cm от стартовата линия. 5.2.3. Плаката се изважда и се изсушава при стайна температура. 5.3. Проявяване на петната. 5.3.1. Плаката се разглежда под УВ светлина при 254 nm и се отбелязва разположението на петната. 5.3.2. Плаката се напръсква с един от следните реактиви: - реактив сребърен нитрат (3.16.1); - реактив 12-молибденфосфорна киселина (3.16.2); нагрява се до 120 °С; - разтвор на калиев ферицианид и разтвор на ферихлорид (3.16.3). 6. Отчитане на резултатите Изчислява се Rf стойността на всяко петно. Сравняват се петната, получени от разтвора на пробата, с петната на стандартните разтвори по отношение на: техните Rf стойности, цвета на петната при УВ облъчване и цвета на петната след оцветяване с реактивите за напръскване. Прилага се ВЕТХ, описана в следващия раздел (Б), и се сравняват времената на задържане на пика (пиковете) на пробата с тези на стандартните разтвори. Обобщават се резултатите от ТСХ и ВЕТХ, за да се потвърди присъствието на хидрохинон и/или неговите етери. 7. Забележки При описаните условия се наблюдават следните Rf стойности: хидрохинон - 0,32 хидрохинон монометилов етер - 0,53 хидрохинон моноетилов етер - 0,55 хидрохинон монобензилов етер - 0,58. Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ 1. Област на приложение Методът се отнася за определяне на хидрохинон, хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер в козметични продукти за осветляване на кожата. 2. Принцип Пробата се екстрахира със смес вода/метанол при слабо нагряване до стопяване на всички липидни материали. Определянето на всички търсени вещества се извършва посредством течна хроматография с обърнати фази и УВ детектор. 3. Реактиви 3.1. Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана. 3.2. Метанол. 3.3. Хидрохинон. 3.4. Хидрохинон монометилов етер. 3.5. Хидрохинон моноетилов етер. 3.6. Хидрохинон монобензилов етер (монобензон). 3.7. Тетрахидрофуран, "ВЕТХ" чистота. 3.8. Смес вода : метанол = 1:1 (V/V). Смесват се един обем вода с един обем метанол (3.2). 3.9. Подвижна фаза - смес: тетрахидрофуран : вода = 45:55 (V/V). Смесват се 45 обема тетрахидрофуран (3.7) и 55 обема вода. 3.10. Стандартен разтвор. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се претеглят с точност 0,001 g 0,06 g хидрохинон (3.3), 0,08 g хидрохинон монометилов етер (3.4), 0,10 g хидрохинон моноетилов етер (3.5) и 0,12 g хидрохинон монобензилов етер (3.6). Разтварят се и се долива до марката с метанол (3.2). Стандартният разтвор се приготвя чрез разреждане на 10,00 cm3 (ml) от този разтвор до 50,00 cm3 (ml) със смес вода : метанол (3.8). Тези разтвори се приготвят непосредствено преди употреба. 4. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване. 4.1. Водна баня, поддържаща температура 60 °С. 4.2. Високоефективен течен хроматограф с УВ детектор с променяща се дължина на вълната и дозатор с 10 l капиляра. 4.3. Аналитична колона. Хроматографска колона от неръждаема стомана, дължина 250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm, пълнеж Zorbax фенил (химически свързан фенетилсилан върху Zorbax SIL, допълнително дезактивиран (end-capped) с триметилхлорсилан), размер на частиците 6 mm или еквивалентна. Да не се използва предколона, различна от "phenyl guard" или еквивалентна. 4.4. Филтърна хартия, диаметър 90 mm, Schleicher & Schull, бяла лента № 5892, или еквивалентна. 5. Процедура 5.1. Приготвяне на пробата. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се претегля 1 g от пробата (M) с точност 0,001 g. Пробата се диспергира в 25 cm3 (ml) смес вода/метанол (3.8). Колбата се запушва и се разклаща енергично до получаване на хомогенна суспензия. Разклаща се поне 1 min. Колбата се поставя във водна баня (4.1) при 60 °С за улесняване на екстракцията. Колбата се охлажда и се долива до марката със смес вода/метанол (3.8). Екстрактът се филтрува с филтърна хартия (4.4). ВЕТХ определянето трябва да се извърши в рамките на 24 h от приготвянето на екстракта. 5.2. Високоефективна течна хроматография. 5.2.1. Скоростта на подвижната фаза (3.9) се нагласява на 1,0 cm3 (ml)/min, а детекторът се настройва на 295 nm. 5.2.2. Дозират се 10 l от разтвора на пробата, получен както е описано в 5.1, и се записва хроматограмата. Измерва се площта на пиковете. Извършва се калибриране, както е описано в 5.2.3. Сравняват се хроматограмите, получени за пробата и за стандартния разтвор. Използват се площите на пиковете и коефициентите на детектора (RF), получени съгласно 5.2.3, за изчисляване на концентрациите на анализираните вещества в разтвора на пробата. 5.2.3. Стандартна крива. Инжектират се 10 l от стандартния разтвор (3.10) и се записва хроматограмата. Инжектира се няколко пъти, докато се получи постоянна площ на пика. Определя се коефициентът на детектора RFi:
където: Pi e площта на пика на хидрохинона, хидрохинон монометиловия етер, хидрохинон моноетиловия етер или хидрохинон монобензиловия етер; Сi - концентрацията на стандартния разтвор (3.10) на хидрохинона, хидрохинон монометиловия етер, хидрохинон моноетиловия етер или хидрохинон монобензиловия етер в g/50 cm3 (ml). Получените хроматограми на стандартния разтвор и на разтвора на пробата трябва да отговарят на следните изисквания: - Разделянето на пиковете в най-лошо разделената двойка трябва да бъде не по-малко от 0,90. (за дефиниция на коефициента на разделяне виж фиг. 1). Ако не е постигнато необходимото разделяне, трябва да се използва по-ефективна колона или друга по състав подвижна фаза до получаване на добро разделяне. - Коефициентът на асиметрия (AS) на всички получени пикове трябва да бъде в интервала от 0,9 до 1,5. (За дефиниция на коефициента на асиметрия виж фиг. 2). Препоръчва се хроматограмата за определяне коефициента на асиметрия да се записва при скорост най-малко 2 cm/min. - Базовата линия трябва да е стабилна. 6. Изчисления За изчисляване на концентрацията (концентрациите) на анализираното вещество (вещества) в пробата се използват площите на пиковете на анализираните вещества. Концентрацията на анализираното вещество в пробата се изчислява като % (M/M) (xi) по формулата:
където: M е масата на пробата в g; bi - площта на пика на анализираното вещество в пробата. 7. Повторяемост (1) 7.1. За съдържание на хидрохинон 2,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,13 %. Фиг. 1. Коефициент на разделяне на пиковете Фиг. 2. Коефициент на асиметрия на пика 7.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,1 %. 7.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %. 7.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %. 8. Възпроизводимост (Виж ISO 5725.) 8.1. За съдържание на хидрохинон 2,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,37 %. 8.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,21 %. 8.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,19 %. 8.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %. 9. Забележки 9.1. Когато е установено съдържание на хидрохинон значително по-голямо от 2 % и се изисква по-точна оценка на съдържанието му, екстрактът от пробата (5.1) трябва да се разреди до концентрация, която би се получила от проба, съдържаща 2 % хидрохинон, и определянето се повтаря. (При някои апарати абсорбцията може да бъде извън интервала на линейност на детектора при високи концентрации на хидрохинон.) 9.2. Пречещи фактори. Описаният по-горе метод дава възможност за определяне на хидрохинон и негови етери при единично изократично хроматографиране. Използването на "фенил" колона осигурява достатъчно време за държане на хидрохинона, което не може да се гарантира, когато се използва С18 колона с описаната подвижна фаза. Освен това този метод е податлив на влиянието на пречещи вещества, като редица парабени. В такива случаи определянето трябва да бъде повторено с използване на различни системи подвижна/неподвижна фаза. Подходящи методи могат да бъдат намерени в публикациите 1 и 2, а именно: Колона: Zorbax ODS, 4,6 mm x 25 сm, или еквивалентна: Температура - 36 °С Скорост - 1,5 cm3 (ml)/min Подвижна фаза: за хидрохинон - метанол : вода = 5 : 95 (V/V); за хидрохинон монометилов етер - метанол : вода = 30 : 70 (V/V). за хидрохинон монобензилов етер - метанол : вода = 80 : 20 (V/V) (M. Herpol-Boremans et M.-O.Masse, Identification et dosage de l'hydroquinone et de ses ethers methylique et benzylique dans les produits cosmetiques pour blanchir la peau. Int. J. Cosmet. Sci. 8-203-214 (1986).). Колона: Spherisorb S5-ODS, или еквивалентна: Подвижна фаза - вода : метанол = 90 : 10 (V/V) Скорост - 1,5 cm3 (ml)/min. Тези условия са подходящи за хидрохинон (J.Firth and I.Rix, Determination of hydroquinone in skin toning creams, Analyst (1986), 111, p. 129.). ХХХVIII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА 2-ФЕНОКСИЕТАНОЛ, 1-ФЕНОКСИПРОПАН-2-ОЛ, МЕТИЛ, ЕТИЛ, ПРОПИЛ, БУТИЛ И БЕНЗИЛ 4-ХИДРОКСИБЕНЗОАТ В КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ. А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ 1. Област на приложение Методът се отнася до тънкослойнохроматографска процедура, която в комбинация с методиката за определяне, описана в част Б, позволява идентификацията на 2-феноксиетанол, 1-феноксипропан-2-ол, метил, етил, пропил, бутил и бензил 4-хидроксибензоат в козметичните продукти. 2. Принцип Консервантите се извличат от подкислена козметична проба с ацетон. След филтруване ацетоновият разтвор се смесва с вода и мастните киселини се утаяват в алкална среда като техни калциеви соли. Алкалната смес (ацетон/вода) се обработва с диетилов етер за отстраняване на липофилните вещества. След подкисляване консервантите се екстрахират с диетилов етер. Аликвотна част от диетилетерния екстракт се накапва върху плака, покрита с тънък слой силикагел. След проявяване плаката се наблюдава под УВ светлина и петната се оцветяват с реактива на Millon. 3. Реактиви 3.1. Общи положения. Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота. 3.2. Ацетон. 3.3. Диетилов етер. 3.4. n-Пентан. 3.5. Метанол. 3.6. Оцетна киселина, ледена. 3.7. Солна киселина (HCI), разтвор 4 mol/dm3 (mol/l). 3.8. Калиев хидроксид (КОН), разтвор 4 mol/dm3 (mol/l). 3.9. Калциев дихлорид дихидрат (CaCI2.2H2O). 3.10. Реактив за оцветяване на Millon. Реактивът на Millon (живачен II нитрат) е в наличност в търговската мрежа (Fluka 69820). 3.11. 2-феноксиетанол. 3.12. 1-феноксипропан-2-ол. 3.13. Метил 4-хидроксибензоат (метилпарабен). 3.14. Етил 4-хидроксибензоат (етилпарабен). 3.15. n-Пропил 4-хидроксибензоат (пропилпарабен). 3.16. n-Бутил 4-хидроксибензоат (бутилпарабен). 3.17. Бензил 4-хидроксибензоат (бензилпарабен). 3.18. Стандартни разтвори. За всяко от стандартните вещества (3.11, 3.12, 3.13, 3.14, 3.15, 3.16 и 3.17) се приготвя 0,1 % (М/V) разтвор в метанол. 3.19. Разтворител за проявяване на хроматограмата (подвижна фаза). Смесват се 88 обема n-пентан (3.4) и 12 обема ледена оцетна киселина (3.6). 4. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване и: 4.1. Водна баня с възможност за поддържане на температура 60 °С. 4.2. Съд за проявяване на хроматограмата (хроматографска вана). 4.3. Източник на УВ светлина, 254 nm. 4.4. Плаки за тънкослойна хроматография, 20 x 20 cm, покрити с 0,25 mm силикагел 60F254 с концентрирана зона (Merck № 11798, Darmstadt или еквивалентни). 4.5. Пещ с възможност за поддържане на температура 105 °С. 4.6. Сешоар за коса със сух въздух. 4.7. Ролка за нанасяне на реактива на Millon с дължина около 10 cm, външен диаметър около 3,5 cm и дебелина на вълнения пласт 2 до 3 mm (виж забележката под т. 5.2). 4.8. Колби стъклени със запушалки и обем 50 cm3 (ml). 4.9. Електрическа плоча с терморегулатор и настройка на температурата около 80 °С. За получаване на равномерно разпределение на температурата плочата се покрива с алуминиева пластина с размери 20 x 20 cm и дебелина около 6 mm. 5. Процедура 5.1. Подготовка на пробата. Каталог: docs -> NORMATIVNI%20AKTOVE docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №2 от 5 февруари 2007 Г. За здравните изисквания към компютърните и интернет зали за обществено ползване NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за администрацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №9 от 4 август 2006 Г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №7 от 1 март 2005 Г. За изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №3 от 26 май 2016 Г. За реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция Изтегляне 8.7 Mb. Сподели с приятели:
|