Бездомници, скитници, клошари – все думи, които използваме за хората, които сме свикнали да приемаме като част от градския пейзаж последните 20-ина години. Някои от нас ги подминават равнодушно, други им оставят по някоя и друга стотинка, а трети предпочитат да не ги забелязват и бързо извръщат очи и от конкретния човек, и от проблема като цяло.
Бездомността е екстремна форма на бедността и на социалното изключване. Бездомността не се спира нито пред образователното равнище, нито пред културната принадлежност нито зависи до голяма степен от стандарта на живот в някоя страна.
Тя е резултат от големи лични трагедии, а освен това е фактор, причиняващ огромни разходи на обществото. Ако броят на бездомните се намали, би могло да се облекчи финансово обществото и да се създаде по-добро обществено участие, което от своя страна би било принос за развитието на страната.
Най-често причината за бездомността е във взаимодействието на различни фактори като липса на жилищна площ на достъпни цени, ниски трудови възнаграждения, алкохолна или наркотична зависимост и недостатъчното внимание на обществото към този проблем, физически заболявания, болести, домашно насилие, безработица, освобождаване от затвора и завръщане в обществото, излизане от държавни институции като детски домове и др. Равнодушието на обществото още повече задълбочава проблема и за да се реши този проблем са необходими усилия на много равнища, насочени отчасти към превенция и отчасти към събуждане на съзнанието на обществеността за проблема. За да бъдат усилията успешни, се изискват координация и многобройни и разнообразни мерки.
В България липсват надеждни официални данни за размерите на бездомността.
Министерството на труда и социалната политика има за цел подобряване на политиката за социално включване на бездомните лица. Бяха въведени регистри в дирекции „Социално подпомагане”, където се вписват данни за бездомните лица. Това позволява да се събира информация и да се предприемат дейности за подкрепа. Ангажиментът на социалните работници е първо да идентифицират лицето по документите, които им представя, да издирят близките и роднините му за оказване на подкрепа, да му намерят личен лекар, да му предложат социални услуги, включително и настаняване в центрове за временно настаняване или приюти и др., да му съдействат за издаване на документи за самоличност, ако няма такива, да се свържат с общината за евентуално предоставяне на общинско жилище за бездомното лице и други.
У нас социални услуги за бездомни лица се предоставят в приюти, Центрове за работа с деца на улицата, центрове за настаняване от семеен тип, центрове за временно настаняване, защитени жилища и др. Всички тези услуги са финансирани от държавния бюджет. Подобни услуги предлагат и частни доставчици на услуги, но техния брой е твърде ограничен. Държавният бюджет осигурява финансови средства за здравно осигуряване на хората, обект на социално подпомагане и за диагностициране и лечение на хора без доходи и/или имущество, които да позволяват личното им участие в здравноосигурителния процес. Сред тях има и бездомни лица.
През 2009 г. бездомността бе избрана като тематичен фокус за координацията между ЕС и държавите-членки в областта на социалното включване.
Докладът на ЕС призовава държавите-членки за разработване на интегрирани стратегии за борба с бездомността, които съчетават финансова помощ за лица с ефективно регулиране и социални услуги с добро качество - особено в области като жилищното настаняване, заетостта, здравеопазването и социалните грижи.
Разработването на по-ефективна политика за справяне с бездомността ще бъде обект на обсъждане през декември 2010 година. Европейската консенсусна конференция на бездомните обединява ключови заинтересовани страни, включително държавните органи, институциите на ЕС в социалния сектор, настаняване и хора, които са били бездомни.