58 глава Душата на преподаването
От книгата „УЧИТЕЛЯТ“ на п-р Митко Димитров
В литературните среди е прието, че „една картина струва колкото хиляда думи“, а Хал Ърбън твърди, че „добрата история рисува
хиляда картини“ (Х. Ърбън. Златните думи, с 20).
Библията разказва истории
Библията разказва стотици лични истории. Най-главните линии на
нейния разказ засягат човечеството като цяло: Сътворението (Бит. 1, 2
гл.), грехопадението (Бит. 3 гл.) и изкуплението (пророкувано в Бит. 3:15
и развито до съвършенство в Новия завет чрез Исус Христос и Негово-
то спасително дело).
Бог разказва. Той прави това през цялото време на човешката ис-
тория, защото знае, че това е най-добрият способ за предаване на ин-
формация. Във всяка човешка съдба всеки може да съзре своята лична
опитност – съмнения, пропадане, издигане. Всичко е близко до живота,
реално като него, стойностно като него – така онова, което човек вече
знае от опит, се преплита с онова, което трябва да научи и е ново за него.
Това е ДУШАТА на преподаването.
Няма по-съвършен път за учене от този. Той е необходимата основа и
за по-дълбоко развитие на ума – аналитично предлагане или възприемане
на ПО-АБСТРАКТНИТЕ библейски истини, които отново имат НУЖДА
ОТ ДОБРА ИСТОРИЯ, за ДА БЪДАТ ИЛЮСТРИРАНИ.
Исус – най-добрият разказвач
Исус постоянно смесва абстрактните откровения с ежедневни ис-
тории. Най-въздействащи са Неговите притчи. Те са кратки, мъдри и
неподражаеми. В тях и чрез тях Исус доказва, че е Словото, Което е ста-
нало плът (Йоан 1:1, 14).
Може би най-въздействащото послание от притчите на Спасителя е разказът за ПРОЩАВАЩИЯ БАЩА. Абсолютно погрешно и крайно ненужно е то и до днес да се нарича „притчата за блудния син“, като с това се измества центърът на поучението от добротата и милостта на небесния Баща към бунта на грешащия човек (Лука 15:11-32).
Не всяка история, която Исус разказва, е истинска. Притчите са творения, които имат в себе си поука и в повечето случаи са измисле- ни с определена цел. Това е еврейски подход и може да се види много ясно в цялата Библия, както и в равинските писания (Jacob Neusner. The Babylonian Talmud). В 22-та тома на Талмуда могат да се прочетат хиляди притчи, разказани от повече от 600 равини, които знаят как да задържат вниманието на своята толкова претенциозна аудитория. Не случайно и митологията, и фолклорът, и литературата се базират на опита, поло- жен от религията.
Разказвай повече
Предлагам един еврейски анекдот, използван в Талмуда – поуката
ще откриете сами.
„Случва се един благочестив човек да казва молитвите си покрай
пътя. Минава благородник и го поздравява, но той не отвръща. Благо-
родникът го изчаква да привърши молитвите си и му казва: „Защо не
отвърна на поздрава ми? Ако бях отсякъл главата ти с меч, кой ще ми
даде сметка за кръвта ти?“ Човекът отвръща: „Почакай да те умилостивя
с думи.“ А после продължава: „Ако стоиш пред цар на човеците и твой
приятел те поздрави, би ли му отвърнал?“ „Не“, казал благородникът. „А
ако беше му отвърнал, какво щяха да ти сторят?“ „Щяха да отсекат гла-
вата ми с меч.“ Благочестивият мъж казва: „Защо не пренесем спора от
малкото към голямото: А ако стоиш пред царя на човеците, който днес
е тук, а утре – в гроба, и си такъв, какъвто аз трябва да бъда, когато стоя
пред върховния Цар на царете, Всевишния, благословен да Е, който Е и
пребъдва до века?“ Гневът на благорадника в миг се уталожава и благо-
честивият мъж продължава към дома си в мир“ (Ber. 32b et seq).
Най-голямата сила
От всички разкази, които един човек може да сподели, най-важни са
онези, които засягат СОБСТВЕНАТА му ОПИТНОСТ с Бога: „(…) раз-
кажи КАКВИ НЕЩА ти стори Бог“. „И той отиде и разгласи (…) КАК-
ВИ НЕЩА му стори Исус“ (Лука 8:39). Учителю, разкажи ми!
Сподели с приятели: |