Посоки на света – на картата горе – север, долу – юг, дясно – изток, ляво – запад. Междинни – североизток, северозапад, югоизток, югозапад.
Форми на земната повърхност -
Планина – висока форма на земната повърхност.
Било - най-горната част на планината – заоблено или остро.
Връх – най-високата точка от планината.
Хълм – малко възвишение, закръглена земна височина.
Летоброене – подреждането на годините във времето – десетилетия, столетия (векове), хилядолетия.
Календар – начин за измерване на времето, при който за начало на летоброенето се приема година с голямо значение. Днешният календар започва летоброенето от раждането на Иисус Христос – година първа.
Век – всеки век започва с първата и завършва със стотната година (9 век – 801-900 г.); определяме века, като към първата цифра на датата прибавяме 1 ( 681 г. – 6+1=7 – 7 век).
Траки – преди повече от 3000 г. по нашите земи; уседнал живот; земеделци, коневъдци и овцевъдци; много богове; най-почитан – Херос – конник.
Гробници - за мъртвите си вождове; оръжия, съдове, украшения; край гр. Казанлък, с. Свещари.
Съкровища – Панагюрско, Вълчитрънско, Рогозенско.
Славяни – идват по нашите земи в края на 6 в.; уседнал живот, земеделци; много богове; главен – Перун; изработват предмети от дърво, кожа, глина, метали; начело на племето- княз.
Прабългари – живеят на североизток от Черно море в степите; разпъват юртите си там, където има паша за добитъка им - скотовъдци; номадски живот; изработват предмети от кожа, метали, глина; един бог – Тангра; начело на племената – хан.
Дати, години, факти -
635 – 665 – просъществува „Стара велика България” начело с хан Кубрат; легендата за снопа пръчки.
681 - След разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл. Заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица – Плиска.
864 - покръстване на българите при княз Борис I.
870 – Българската църква е призната от другите християнски църкви.
886 - в България са приети учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура.
893 – Симеон става владетел - цар; при него са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; Златен век на българската култура; книжовници – Наум, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх.
927 - Петър I се качва на престола, сключва мир с Византия и е признат за цар; поява на богомилството; отшелникът Иван Рилски – Рилски манастир.
1014 – умира цар Самуил – последният защитник на България.
1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България, които завършват с погрома на войските на цар Самуил, е наложено византийско владичество.
1185 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско царство, столица - Търново.
Прицар Калоян - укрепване на българската държава, военни успехи, съюз с римския папа.
При цар Иван Асен II - териториално разширение, стопанско и културно развитие; възобновяване на Българската патриаршия.
Животът на хората в бълг. царство – при цар Иван Асен има изобилие от зърнени храни и добитък, кервани пренасят храни, сол, скъпи дрехи, накити, книги, икони.
Групи – аристокрация, духовенство, занаятчии, търговци, книжовници.
Всекидневен живот – бедните – малки къщи от непечени тухли, покрити със слама или каменни плочи; храна с малко месо и еднообразна; тъмни и груби дрехи; веселие – по празниците;
Богатите – красиви каменни къщи, дворци; обилна и разнообразна храна всеки ден; цветни и скъпи дрехи; веселие – всекидневно.
Българите през 15. – 17. век – начело на Османската империя – султан, столица – Истанбул; две големи групи – елит и рая с различни права (християните и евреите нямат достъп до властта и армията). Българите основно живевт в селата; опора в християнската вяра; животът заедно сближава християните и мюсюлманите; хората общуват в дюкяните и в кафенетата на чаршията; манастирите – хранилища на християнската книжнина и духовен живот – Рилският манастир – най-голям.
Българите през 19. век – от Западна Европа навлизат печатните книги, светското училище, машините, влаковете; увеличава се броят на българите в градовете; занаятчии и търговци забогатяват с труд и предприемчивост.
Обновените градове – улиците се разширяват, постлани са с калдъръм; къщите - с големи чардаци, модерни чужбински мебели; нови храни – домати, картофи, фасул; европейски дрехи; нови професии – учители, журналисти, лекари.
Паисий Хилендарски – написва „История славянобългарска”.
Софроний Врачански - първи препис на „История славянобългарска“.
Д-р П. Берон – написва „Рибен буквар”.
В. Априлов - отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощта на Неофит Рилски.
1870 – султанът признава автономна Българска църква - Екзархия.
Г. Раковски – пръв изработва план за освобождение, организира в Белград първата българска легия.
В. Левски – Апостол на свободата; тайни революционни комитети в страната; подготовка за въстание.
1876 - Априлското въстание; Георги Бенковски, Христо Ботев.
1877 - 1878 - Руско-турска освободителна война.
3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юни); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя.
1879 - свикано е Учредителното народно събрание (10 февруари), което приема Търновската конституция (16 април) и избира София за столица на княжеството. 6 септ. 1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България.
Българите през 19. – 20. век – фабричният труд измества ръчния, България се свързва с Европа; големи къщи с цветни фасади, широки прозорци, модни мебели; повече лична свобода за хората – срещи, облекло; театър, опера, попконцерти, дискомузика; радио, телевизия, самолети; интернет.
1888 – открито първото висше училище с равен достъп за мъже и жени – СУ „Климент Охридски”.
22 септ. 1908- провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар. 1939-1945 - българските евреи са спасени от депортиране.
1946 - обявяване на републиката (15 септ. 1946) – Народна Република България.
1991 – България става Република България, нова конституция, държавният глава е президент.
1 януари 2007 - България става член на Европейския съюз. Политици през 19. – 20. век -
Владетели – княз Александър Първи, Цар Фердинанд, цар Борис Трети.
Държавници – Стефан Стамболов, Тодор Живков.
Президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов.
Българската култура –
Художници – Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев.
Оперни певци – Борис Христов, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова.
Българският спорт –
Официални – 6 септември – Съединението; 22 септември – Независимостта; 1 ноември – Ден на будителите; 24 май – Ден на книжнината; 25 декември – Рождество Христово; през пролетта – Великден; 1 май – Ден на труда; 6 май – Ден на храбростта.