1. Установителен иск. Установителен иск (УИ) е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. Търсената с него защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича. Затова УИ изразява в най-чист вид същността на исковия процес.
Предмет на установителните искове. Спор може да възникне относно всякогражданско право. Затова УИ е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения (чл. 124, ал. 1 ГПК), за разлика от осъдителния иск и конститутивния иск. Естеството на правоотношението е без значение. Предмет на УИ могат да бъдат: вещни, облигационни, наследствени, семейноправни, търговски и трудови правоотношения. Правоотношението трябва обаче да се твърди или отрича като едно конкретно, вече възникналоотношение, макар и с модалитети (срок, условие). Не е нужно то понастоящем да съществува. Достатъчно е да е съществувало в миналото, но да е от значение за сегашни правоотношения. Абстрактно възможни правоотношения не могат да бъдат предмет на УИ: съдът дава защита, а не правни съвети. Факти могат да бъдат по изключение предмет на УИ;
Интерес. Легитимирани лица. За да съществува интерес от УИ, е достатъчно да се оспорвапретендирано от ищеца право или да се претендираотричано от него право - и двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез УИ, защото смущаватнормалното упражняване на правата на ищеца (оспорване на собствеността; нищожна или относително недействителна сделка смущава правното положение на ищеца - продажба на негова вещ, материалноправната непротивопоставимост на тази продажба не лишава собственика от интереса да предяви УИ).
Доказване на интерес. Интересът от УИ най-добре се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича - нужда от доказване на интереса тогава не съществува.