Закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др



страница1/11
Дата13.11.2017
Размер1.53 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ТЪРГОВСКО ПРАВО

Предмет, система и източници на ТП

I. Предмет: съществуват две области в правната наука - публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право.

Основен отрасъл е ГП. От него се отделят търговското и трудовото право. Законодателно са очертани предметите на ТП и на трудовото право, всичко останало отива за ГП.

ТП съдържа две групи въпроси:

- правното положение на особена категория правни субекти - търговците

- правният режим на отношенията между тях.

Действащото право намираме в лицето на търговския закон (ТЗ) - I и II част. В IV част се урежда и производството за несъстоятелност.

Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците - търговските сделки. Действащото право не съдържа цялостна уредба на тези отношения, то се приема на части ® 91 г. излиза I и II част (за правното положение), 94 г. излиза IV част (за несъстоятелността), като III част липсва. ТЗ е строг нормативен акт, в който се разглеждат членове. Те са само в законопроект, т.е. ТП е нормативно незавършено, то не урежда търговски сделки. Част от търговските сделки са уредени в ЗЗД и в странични закони - закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др.

ТП не се е обособило докрай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на ГП в лицето на ЗЗД. Институтите на ТП доуреждат особеностите в ГП.

II. Система на ТП (разделянето на отрасъла на институти и логическото им уреждане според подбран критерий). Работи се с една и съща система:

1. институти, свързани с правното положение на търговците:

- общи правила за търговците. Уреден е и интитута на търговското представителство

- правила за отделните видове търговци : за едноличния търговец и търговското дружество в ТЗ и за кооперацийте в закона за кооперацийте.

2. търговски сделки :

- обща част - понятие (търговски сделки и общите разрешения, приложени към тях)

- отделни видове търговски сделки.

3. несъстоятелност - нехомогенна част, съдържа норми на частното право и на ТП.

Извън тези три групи съществува и специфична IV част :

4. морско ТП - урежда особена група ТС. Това се дължи на специфичната същност на морската търговия и високата степен на интернационализация. Правната уредба се осъществява от кодекса на търговското мореплаване.

III. Източници на ТП :

1. Конституцията - основен източник, но тя не съдържа нищо конкретно а дава само основните начала.

2. ТЗ - ТП се отличава с висока степен на кодифицираност.

3. Закон за кооперацийте.

4. Закон за приватизацията и ценообразуването на държавни и общински предприятия.

5. Нормативни актове от МС - правилници и наредби

6. Закон за образуването на еднолични търговски дружества с държавно иущество.

7. Закон за банковото и кредитното дело.

8. Закон за цнните книжа, фондовите борси и инветиционните дружества,закон за защита на конкуренцията.

9. Гражданските закони : търговското законодателство не дублира гражданското, урежда само отклоненията.

10. Търговски обичай - той трябва да бъде въздигнат поне до източник на ТП, намира приложение точно по въпроси, които не са изрично уредени в ТП и ГП.



Историческо развиние на ТП в света

I. ТП е относително ново явление, което не е познато на правните ситеми от древността, дори в римското право ТП не същетвува като самостоятелен правен отрасъл. Максималното постижение в тази насока е създаването на специфични договори за морските превози. Те възникват в средното и късното средновековие.

ТП се развива в две успоредни системи: морско и сухоземно ТП. От сухоземното ТП се развива сегашното ТП, което включва и морското. Причините за възникването му се дължат на партикуларизацията на средновековното право - правото се определя от обичаите, а те не са еднакви, когато се търгува между провинции с различни обичаи. налага се уеднаквяване на обичаите и правилата, които са в сила най-вече в панаирните градове (Италия, Франция). В Англия всичко това става по друг начин. (Корените на ТП са в панаирното право).

Постепенно панаирното право заляга в статута на италианските провинции. По този начин се преодолява донякъде раздробеността, но не изцяло. Със създаването на национални държави се започва изграждането на единна правна система. За пръв път това става при Луп XIV,XVI в. въвФранция. В началото на XIX в. е извършена кодификацията на ТП (от Наполеон). Това е първият в света търговски кодекс.

От Франция ТП се разпространява из Европа - първо върху колониите Белгия, Люксенург, Холандия, части от Италия, след това и на други места. В Германия ТП се обособява по-трудно, тъй като самата държава се самоопределя едва в края на XIX в. (1871 г.). След това вече се приема германския ТЗ, който оказва влияние върху Австрия, Унгария, Гърция и др. По този начин в края на XIX в. в Еропа има изградена търговско-правна система.

В момента па света има два вида държави - със и без ТП (Швейцария например няма). В Англия ТП има до около XVII в., след това изчезва. ТП липсва и в Канада, САЩ, колониите на Англия. Има държави, които в миналото са имали ТП, но в последствие то се е сляло с ГП - Италия, Белгия. 1942 г. в Италия е приет граждански кодекс, който "поглъща" ТП. ТП има в континентална Европаи в Япония. Тези държави се делят на два типа - под френско и под германско влияние. Френското ТП е възприето нв страните от романската група, Испания и френските колонии. Германското ТП е доминиращо в Австрия, Унгария, Гърция и Япония.

Тази класификация не е без значение, т.к. ако познаваме френското ТП, не е необходимо да се задълбаваме в ТП на страни от френското семейство.

II. Историческо развитие на ТП в България.

ТП започва да се обосоява по време, когато българската държава не съществува. До началото на XIX в. Турция не познава ТП, след 1830 г. започва реформация на обществения живот и на законодателтвото. Развитието става с възприемане на френската система - турски ТЗ. След Освобождението се запазва цялото турско законодателство дотолкова, доколкото е съвместимо с Търновската конституция. Едва към 1910 г. се приемат български закони.

Първият български ТЗ е изцяло кодифициран, реципиран от чужди правни системи. Частта за несъстоятелността е приета от Румъния (Фр.) , а частта за търговските сделки е приета от Унгария (герм.). След това вече се приемат и други закони, които се заимстват от германската правна система, към които като цяло се причисляваме.

До 9.IX.44 имаме общо взето изградена търговско-правна система. След това се решава ТП да се ликвидира, което става около 1950-51 г., когато е отменено цялото съществуващо търговско законодателство. Създава се единно ГП, което урежда и ТП-въпроси.

След 1989 г. се създава наново отрасъла ТП - търговски закон (1.07 1991) и други. Процесът не е приключен. I и II част са заимтвани от немския ТЗ. Това обаче създава известни проблеми. С процесът на европейска интеграция двете системи започват да се обединяват. Останалата част от ТП е заимствана от Франция.



Понятие за търговец

Смисълът на ТП е да регулира особения режим на имуществените отношения на търговците. За това е необходимо първо да се определи кои правни субекти са търговци. Това става чрез понятието за търговец. Това е легално, законодателно панятие, дефинирано в ТЗ, чл.1 и 2 и не съвпада със социално-икономическото понятие за търговец.

Понятието за търговец се изгражде чрез два подхода - по материален и по формален критерий. При използването на материалния критерий законът обявява за търговци всички правни субекти, извършващи дейност, която законът счита за търговска, т.е. от значение е само дейността, която лицето извършва.

При формалният критерий законът обявява за търговци две категории правни субекти, независимо от дейността, която извършват. Тука принадлежността към даден вид правен субект прави лицето търговец. Използват се и двата критерия. Този смесен подход е възприет и в нашия ТЗ:

- чл. 1 ал. 1,3 - материален критерий

- чл. 1 ал. 2 - формален критерий.

I. Търговци по силата на материалния критерий.

Относно извършваната дейност има два варианта - тя да е търговска по своето естество или по начина на своето извършване. Търговци по силата на своята дейност могат да бъдат всички правни суекти - както физически, така и юридически лица. Търговци, обаче, според преобладаващото мнение не могат да бъдат общините и публично-правни юридически лица на бюджетно финансиране. Всички останали физически и юридически лица могат да бъдат търговци. Необходимо е извършваната от тях дейност да бъде по занятие, т.е. да е трайно насочена към извличане на печалба. Няма значение дали в конкретен случай се получава печалба или не.

Търговци са тези лица, които извършват дейност, която е търговска по занятие или по своето естество - ТЗ ги е дефинирал в чл. 1 ал.1 т.10.

Търговски по своят априрода са следните дейности и свързаните с тях сделки :

1. търговската продажба - при нея е налична спекулативна цел, т.е. едно нещо се купува, за да бъде отново продадено, а не за собствена консумация. Вещта може да бъде продадена в същия или в преработен вид. Предмет на такава продажба могат да бъдат движими вещи, ценни книжа и недвижими имоти.

2. извършването на застрахователна и презастрахователна дейност. Под това понятие се разбира сключване на договори. Застрахователният договор е съглашение между две лица - застрахован и застраховател - по силата на което застрахователят се задължава срещу заплатени застрахователни премии при настъпване на определени (застрахователни) събития да му изплати определена парична сума.

Презастрахователният договор е съглашение, по силата на което едно лице (застраховател) срещу получаване на определена част от застрахователните премии се задължава да възстановява на един застраховател определена част от изплатените суми по застраховки. По този начин се разпределя застрахователния риск.

3. търговското представителство - едно лице извършва търговски сделки за друго лице. В своя обхват тази дейност включва търговско представителство, търговско посредничество, комисионни и спедиционни дейности.

4. складова дейност - т.е. договор за публичен склад, койт ое особен вид договор за влог. При него влогоприемателят (склададжията) срещу заплащане на определено възнаграждение се задължава да се задължава да съхранява и пази определени вещи на влогодателя, т.е. да запази техните качествени показатели и да не допуска трети лица противоправно да установят физическа власт над вещите.

5. лизингова дейност - особен вид договор за наем. Едно лице (лизингодател) срещу заплащане на периодични лизингови вноски предоставя на друго лице (лизингополучател) ползването на определена вещ.

6. банковата дейност - т.е. извършване на банкови сделки. Кои сделки са банкови и кои - не е дефинирано в закона за банките и кредитното дело.

7. превозната дейност - т.е. сключването на договор за превоз. То представлява съглашение, по силата на което едно лице (превозвач) се задължава да пренесе чрез транспортно средство в пространството товар, багаж или пътник. (Не е ясно дали рикшите са транспортно средство, но май са).

8. туристическата дейност - в закона не е определена. Това са всички договори, които имат връзка с икономичекото понятие "туристическа дейност".

9. дейност, която има общо със сделки относно правото на интелектуална собственост, т.е. сделки относно авторски и патентни права, права върху търговска банка и промишлени образци.

Смисълът на цялото това изброяване е, че когато едно лице извършва поне една от тези дейности, то е търговец и подлежи на особения правен режим на търговците.

От търговците са изключени три категории лица :

- лица, занимаващи се със селскостопанска дейност ( физически лица). Те са изключени от гледна точка на административни и данъчни ограничения, които търговците притежават, за да се стимулира селско-стопанската дейност.

- занаятчийте, лицата предоставящи услуги с личен труд и лицата, упражняващи свободни професии. За тези понятия няма законово определение, което води до спорове.

- лица, извършващи хотелиерска дейност чрез отдаване на стаи в собствените си жилища. Мотивът за това е, че хората изглежда трябва да са доста бедни и затова не е нужно ТЗ да се занимава с тях.

Тези изключения имат неприятни последици относно данъчното облагане. Търговецът има право да приспадне всички свои текущи разходи. Когато лицето не е търговец, то може да приспадне само 30%. Т.е. нетърговците не ползват привилегиите при облагане с ДОД.

II. Търговска дейност по начина на извършване.

Дейността трябва да бъде такава, че предметът и обемът й да изискват търговски договори, т.е. необходимо е използването на наемен труд и воденето на счетоводство. Идеята е за търговци да бъдат обявени лица, извършващи каквито и да било дейности с голям обем и голям оборот.

Всяко лице, извършващо търговска дейност е търговец, независичо от желанието му. За някои търговски дейности е необходимо специално разрешение - банкова и други дейности.

III. Прилагане на формалният критерий.

Само юридически лица - определени категории правни субекти са търговци. Първата група търговци - това са търговските дружества - уредени са в ТЗ чл.1 ал.2. Съществуват пет вида търговски дружества: събирателно дружество, командитно дружество, ООД, АД, командитно дружество с акции. Всичките тези пет вида дружества са винаги търговци, без значение на дейността им. Втората група търговци - това са кооперациите с изключение на жилищно-строителните кооперации. Те са уредени в отделен закон - ЗЗКооперациите. В терминът "кооперация" се вкрючват самите кооперации и техните образувания - кооперативни съюзи и кооперативни предприятия.

Идеята на законодателя да обяви търговските дружества и кооперации за търговци е, че те почти винаги извършват търговска дейност. По този начин не е необходима специална проверка за всяко дружество, те се приемат за търговци априори.

Дали едно лице е търговец се проверява по следния начин:

- ако е физическо лице се проверява дейноста

- ако е юридическо лице се гледа дали е търговско дружество или организация. Ако не е се проверява дейността, с която се занимава.

IV. Търговски регистър.

Правната уредба на търговския регистър се урежда от ТЗ, чл.2 , който урежда основните материално-правни въпроси и от гражданско-процесуалния кодекс чл.52 - той урежда предимно процесуално-правните въпроси, но има и материално-правни елементи.

Преди министерството на правосъдието е използвало изцяло наредба за водене на търговски регистър. Предназначението му е да дава публичност на определени обстоятелства, свързани с правните регистри в съдилищата. Всеки, който прояви интерес може да се запознае с тези обстоятелства.

Постепенно се решава, че не само търговците представляват интерес и понастоящем към всеки окръжен съд се водят пет регистъра за правни субекти, а в Софийски окръжен съд - 6 регистъра.

Пример: регистър за кооперации (IV), регистър за фондации и сдружения с идеална цел (V), регистър за политическите партии (VI, в Соф. съд, т.к. регистрацията е национална, независимо от седалището), регистър за едноличния търговец и търговските дружества (I, II, III). Кооперативният регистър включва търговските кооперации и жилщно-строителните кооперации.

Търговските регистри се водят на равнище окръжен съд, т.е. прилага се локалната система на регистрацията. Окръжните съдилища се намират в бившите окръжни градове.

В търговският регистър се вписват : едноличният търговец, търговските дружетва и кооперации. Други субекти, дори и да извършват търговска дейност, не подлежат на вписване в търговския регистър. За горните три категории се вписват най-важните характеристики, които се определят за всяка от тях със закон (ТЗ, ЗЗКооперациите). Обстоятелства, които не са нормативно определени не се вписват в търговския регистър. На вписване подлежат индивидуализиращите белези.

Вписването се състои от два елемента :

1. съдебно производство, уредено в гражданско-процесуалния кодекс. Окръжният съд проверява обстоятелствата, които подлежат на вписване и издава съдебно разрешение, с което се определя вписването.

2. чисто техническо вписване - това става от определено длъжностно лице, което в срок от 24 часа от съдебното решение стриктно преписва обстоятелствата, дадени в съдебното решение.

В Норвегия търговският регистър е компютъризиран, не съществува чисто физически. У нас той представлява голяма книга, която се състои от двойни страници, разделени на 11 графи, които се попълват. Към някои съдилища се водят компютърни информационни БД, но те нямат правно значение. Ако има грешка при преписването от съдебното решение в търговския регистър, меродавно е написаното в търговския регистър.

Търговският регистър е публичен, т.е. всяко лице, което заплати съответната такса може да го прочете. На практика, обаче, не е съвсем така. Съществуват писмени и устни справки (т.е. с препис и само с гледане). Чакаме компютъризация на регистрите.

Правно значение на търговският регистър : чл.493 от ГПК

1. Всички обстоятелства, вписани в търговския регистър се считат за известни на третите лица. Това е т.нар. "уведомително действие" на търговския регистър.

2. Дейтвие на обществено доверие - вписаните в търговския регистър обстоятелства се считат за съществуващи, дори и да не съществуват.

Пример : длъжностното лице обърква името на представителя - прокурист. Вписаният, макар и непознат прокурист, може да сключи напълно валиден договор.

3. Невписаните обсоятелства се считат за несъществуващи. Докато не стане вписването, един реален факт се счита за несъществуващ.

Пример : не можем по наше желание да прекратим правомощията на прокуриста, ако това прекратяване не се впише.

4. Публикуването в Държавен вестник е нормативно определено за някои обстоятелства. Това публикуване има чисто информативно действие, но никакво правно действие. Това е съществувало до XII.1993, но след това чл.6 от ТЗ е бил отменен. Правно действие остава да има само търговският регистър.



Правно индивидуализиращи белези

I. Тъговската фирма : името, под което търговецът упражнява търговското си занятие и с което се подписва. То произхожда от firmfos ( лат. закрепен) или formare (подписвам) от втората половина на XIX в.

Името е правно индивидуялизиращ белег на физическото лице. При едноличния търговец е възможно фирмата да съвпада с гражданското име на лицето. Търговската фирма е особено име (специално название), което съвпада или не с гражданското име на търговеца, под което име търгове;ът упражнява дейността си и подписва всичко, което се отнася до търговската му дейност. Чл.12 от закона за защита на конкуренцията. Използването на фирмата трябва да става по такъв начин, че да подвежда потребителя. при нарушение следват санкции.

Търговската фирма трябва да съдържа определени означения в зависимост от вида на търговеца. Това не е необходимо за едноличния търговец, т.к. тогава фирмата съвпада с гражданското име. При търговските дружества законът изисква допълнение (с думи или абревиатури) към името: СД, КД, КДА, ООД, АД. При кооперациите също се изисква уточнение.

Същинска част на търговската фирма - това е дума или словосъчетание, които индивидуализират името. Може да съдържат указание за предмета на дейност, а съдружниците или просто някакви думи.

Системи за законово регламентиране на търговската фирма:

1. Система на пълна свобода - законът не предвижда никакви ограничения и изцяло предоставя избора на търговеца.

2. Ситема на пълната истинност - фирменото име трябва изцяло да съдържа информация за предмета на дейност и/или съдружниците - Франция, Швейцария. Всицки, с изкбючение на АД и ООД трябва да си пишат имената на съдружниците.

3. Смесена система - едната част е задължителна, е втората е свободна. Това важи за държавите от немския правен кръг - Германия, Белгия, България.

Изисквания за фирменото наименование :

- задължително съдържание;

- факултативно съдържание;

- трбява да отговаря на истината и да се въвежда в заблуждение (ТЗ и ЗЗК);

- трябва да бъде изкбючително, т.к. индивидуализира търговеца. Всеки търговец може да регистрира единствено фирма, коята не е регистрирана. При указ 56 изключителността трябва да е в национален мащаб. ТЗ не уточнява изкбючителността, а наредба N14 на министерството на правосъдието за водене и съхраняване на търговски регистър (от `91 г.) - изкбючителността е само ав локален мащаб, т.е. в населеното място. Ето защо седалището на фирмата е важен индивидуализиращ признак;

- фирмата трябва да се изписва на български език (а не просто на кирилица). По желание може да се изписва и на латиница.

Правна същност за правата на търговската фирма : субективно материално право на търговеца, аналог на собственото име в ГП. Това субективно право възниква от момента на възникване на самия търговец, от момента на вписването в търговския регистър.Носителят на абсолютното субетивно право може да изисква от всеки бездействие и кръгът на неограничените лица е неограничен. Правото на фирма е абсолютно субективно право и законът предвижда защита на това право - чл.12 т.6 от ТЗ гласи, че използването на чужда фирма с цел да бъде въвеждана в заблуждение е нелегална конкуренция, при която следв публична защита. Когато друг търговец или лице използва в нарушение фирменото име, увреденото лице може да предяви иск за прекратяване на по-нататъшно ползване и за обещетение за нанесените вреди.

Международна защита - защитата важи за всички държави, членки на Парижката конвенция от 1883 г.

Разликата между правото на име при ГП и на фирма при ТП : търговската фирма може да бъде прехвърляна, т.к. тя е свързана не с личността на търговеца, а с дейността на предприятието. Фирмата и дейността трябва да се прехвърлят заедно.

Условия и начини за промяна на търговската фирма. Задължителни случаи :

1. Когато един вид търговец се преобразува в друг.

2. Когато във фирменото наименование се съдържа името на напускащ съдружник. То може да остане име с изричното съгласие на съдружника. Не е ясно положението на умрялия съдружник.

3. Когато се отваря клон думата "клон" се добавя. Котаго дружетвото е в ликвидация (несъстоятелност), това уточнение също се добавя.

Забележка : Търговската фирма и търговската марка обикновено съвпадат, но това са две различни неща. Търговската марка е знак (словесен, звуков), който отличава, означава предметите, които произхождат от дадено търговско предприятие, а търговската фирма индивидуализира самия търговец. Търговската марка може да бъде регистрирана, но не е задължително. Търговската марка като субективно право се поддържа 10 години, след което се прекратява ако не бъде подновена.

II. Седалище на търговската фирма : пространствената определеност (индивидуализация) на търговеца, населеното място, където е локализиран търговеца. Седалището е населеното чясто където се упражнява дейността на търговеца и където се намира неговото централно управление. Не е задължително седалището на търговеца да съвпада с местожителството му.

Правно значение :

1. Правно индивидуализиращ белег на търговеца.

2. Определя местната подсъдност на регистърния съд, т.к регистрацята е по седалище. Ако София съди Пловдив, компетентен е Пловдив.

3. Множественост на седалищата - можем да отворим клон в друг град.

Адрес на управлението : намира се в същото населено място, това е адреса на централното управление. Седалището също може да се променя, като това се вписва в регистъра задължително. Ако промяната е в района на един и същи съд, нещата са лесни. Ако се сменя регистърният съд, заявлението за помяна се прави пред съда на новото седалище, откъдето по съдебен ред се изисква цялото фирмено дело на търговеца и в съда на новото седалище се открива партида на търговеца.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница