Как да възприемем този материал?
За Морска стратегия на България се говори отдавна, някои коментари можеха да се възприемат като уверение, че такава има. Не зная някой да я е видял. Проведени са много обсъждания, конференции и кръгли маси. Искрено се надяваме тази да не е поредното говорене по темата без резултат.
Затова си позволяваме тази провокация- да поставим на масата една конструкция, която прави опит да подскаже модела на интегриране между различните социални и икономически области в тяхната „морска част и принадлежност”.
Всеки, който твърди, че има морска стратегия може би е прав, но само за себе си. Защото морето не принадлежи само на транспорта, само на туризма, само на околната среда... Морето е всичко и е навсякъде.
Проблемът е как да намерим общите пресечни пространства, които да свържем в един възел, можем да го наречем морски – морските дейности и проблеми в транспорта, в туризма, в околната среда, в образованието, в науката, в индустрията...и да ги накараме да си взаимодействат.
Надяваме се този материал да послужи като провокация към всички, които чувстват, че Българското Черноморско крайбрежие е различно, специфично, обособено /дори в климатичните промени/ и се нуждае от специфична политика, която да даде на България самочувствието на морска държава...
ИНТЕГРИРАНА НАЦИОНАЛНА МОРСКА СТРАТЕГИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ.
Интегираната морска стратегия на България е допълващият, интегриран и фокусиран план за постигане на стратегическите цели и задачи на „Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022” и „България 2020” в областта на морската политика.
Съобразяването на политиката с реалностите, предоставени от географското разположение, геополитическите и геостратегически зони на влияние и взаимодействие, провокира България към едно сериозно и задълбочено преосмисляне на отношението към Черно море.
Идеята на интегрираната морска стратегия е да се насърчи устойчивият растеж на морските и крайбрежните дейности и устойчивото използване на крайбрежните и морските ресурси чрез създаване на рамка за ефективно изпълнение на морското пространствено планиране във водите на Черно море и интегрираното крайбрежно управление в крайбрежните зони.
Българската черноморска ивица, характерът на българското крайбрежие, сухоземната, въздушната и водна инфраструктура, създадена от крайната северна до най-южната точка на българското Черноморие, индустриалните, транспортни и туристически инфраструктури, риболовната и корабна индустрии заедно със съпътстващите дейности създават всички предпоставки България не само да се счита, но и да има самочувствието на морска държава с всички елементи на това определение – от традиционните морски занаяти до съвременните представи за използването на морето като ресурс и комуникация.
Като една от шестте държави в Черноморския регион с втора по дължина и една от най-красивите брегови ивици, България има потенциала да бъде сред определящите черноморската политика.
Три от българските области са разположени по черноморското крайбрежие, формирайки силната икономика на Източна България.
Свързаната с морето и принадлежността на България към черноморските държави икономика е разпределена в различни отрасли – индустрия, транспорт, туризъм, селско стопанство, повече или по-малко зависещи от околната морска среда. Икономиката на българския черноморски регион е базирана на близостта с морето като воден път и връзка със света за осъществяване на търговска дейност и пряк достъп на индустриалните стоки до външни пазари чрез пристанищата. На този етап отделните сектори се развиват самостоятелно, без достатъчно добро взаимодействие и интеграция, което пречи на общото прогнозиране и планиране и води до недостатъчно оползотворяване на капацитетите и възможностите на отделните икономически субекти. Силното присъствие на туризма в региона не може да компенсира отсъствието на пространствено планиране на крайбрежните зони, довело до неконтролируемо строителство и загуба на природни ресурси и феномени, както и намаляващото значение на българското селско стопанство за развитие на туристическия отрасъл.
С рамковата директива за морската стратегия , ЕС създава задължение за държавите-членки да разработят морска стратегия за своите морски води и крайбрежни зони, като определя и морските региони на ЕС, сред които е и Черно море.
В изпълнение на директивата, държавите имат задължението да предприемат мерки за защита на морските води и морските екосистеми в тях и да провеждат политики за подобряване на състоянието им, чрез действия и определянето на екологични цели.
Като част от морските държави на ЕС и в съответствие с рамковата директива, България е приела Наредба за опазване на околната среда в морските води, и въз основа е създаден Консултативен и координационен съвет за опазване на околната среда в морските води на Черно море. Страната ни има действащ Закон за черноморското крайбрежие, чрез който се решават редица въпроси, свързани с планирането на териториите и регионалното развитие на зоните около морето.
Наличието на този закон е необходимото, но все още недостатъчно условие България да се изразни с редица морски държави на ЕС. Морските проблеми са разхвърляни в много ведомства, които решават конкретни задачи, без при това да се създава обща морска рамка и да се търсят взаимодействия.
Отчитайки обстоятелството, че акцентът и на рамковата директива и на Наредбата е свързан с опазването на околната среда на Черно море, без да засяга въпросите на регионалното развитие на българското Черноморие, на неговото пространствено, икономическо и социално развитие, чрез използване на възможностите на морето като транспортен потенциал и източник на ресурси, по инициатива на областните управители на Черноморските региони на България – Бургас, Варна и Добрич е подписан меморандум за разработване на национална интегрирана морска стратегия на България. Водещ мотив за тази инициатива е незадоволителното състояние на дейностите, свързани с морето, отсъствието на координация и взаимодействие и налагане на мнението, че няма необходимост от единна интегрирана морска стратегия, защото всяко ведомство върши добре своята работа и такава конкретика и индивидуализация е полезна за развитието на морските ни региони.
Експертното мнение сочи обаче необходимост от разработване на интегрирана морска стратегия, която ще определи рамката на взаимодействието, координацията, общото развитието на региона, но и която ще предетерминира цялостното отношение на държавата и нейните граждани към морето.
Цел на националната морска стратегия на България
Превръщане на България през следващите години в силна морска държава с осигурено участие на синия растеж в икономическото развитие на база териториална, икономическа, социална интеграция на географски определеното Черноморско крайбрежие чрез оползотворяване на пълния морски ресурс за повишаване стандарта на живот и реализиране на геостратегическото и геополитическо регионално разположение.
ВИЗИЯ
България – развита морска държава с обособено регионално икономическо, социално и културно присъствие на морските области във формирането на националния БВП и със собствен принос в интегрираната морска политика на ЕС до 2020 година.
Ключови послания
>Устойчивост; икономически просперитет, социално благополучие и екологична сигурност, балансираност на целите и нуждите на региона
> Пaн -Черноморско мислене. Екосистемата на Черноморската зона и Черно море като единно пространство за планиране:
интегрираност
• добро състояние на морската среда
• съгласувана енергийна политика
• безопасен, екологично чист и ефективен морски транспорт
• устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите
-
Интегрирано развитие на морския туризъм, определено от взаимодействие с културни традиции, съврeмие и природни феномени
> Пространствено и разпределение - към тези пет теми, базирани на широка оценка на Черно море, и когато е приложимо анализ на социално-икономическите разходи и ползи
>Пространствена свързаност, балансирано развитие на урбанизирани територии, линейни инфраструктурни коридори и пътища.
> Пространствена ефективност, предоставяне на безплатно ползване на територии и аранжиране на всички земи по крайбржието за полифункционално ползване.
> Пространствена субсидиарност, посрещане на предизвикателствата на различните териториални нива, мрежово управление и транс-секторно развитие
> Пространствена сигурност, обезпеченост на безопасно и сигурно ползване на пространствата и териториите, минимизиране на рисковете и съгласуваност морските транспортни коридори с приложимост на международните актове
>Пространствена синергия, мрежово управление и транс-секторно развитие на териториите
-
Национални предпоставки: Съгласувани действия с всички заинтересовани институции общественост относно прилагането на съвместими цели и задачи, свързани с морските територии
-
Международни предпоставки: транснационално свързаност с помощта на международни консултации и съгласуване.
Основни принципи при изработването и реализирането на стратегията
-
обвързаност с националните стратегически документи
-
приоритетност в съответствие с националните приоритети за развитие на България
-
партньорство между заинтересованите страни
-
дългосрочна обвързаност на целите и задачите
-
иновативност в подходите и методологиите
-
целенасоченост към пълно използване потенциала на Черно море
-
координация в хоризонтални и вертикални нива
-
съответствие с европейската интегрирана морска политика
-
мониторинг, оценка и контрол на изпълнение
-
развитие на специализиран административен капацитет
-
балансираност и равномерност на разпределение на финансови ресурси
База и източници ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА МОРСКА СТРАТЕГИЯ
-
Стратегия „Европа 2020” на ЕС;
-
Син растеж– подобряване на устойчивия растеж в морскиясектор, морския транспорт и туризма на Съюза(2012/2297(INI))
-
Стратегическа рамка на Европейската комисия за периода 2014-2020 г.;
-
Интегрираната морска политика на ЕС
-
Черноморска синергия /Черноморско взаимодействие – нова инициатива за регионално сътрудничество/
-
Национална програма за развитие България 2020;
-
Стратегии за развитието на Североизточен планов регион за развитие и Югоизточен планов регион за развитие
-
Стратегии за развитие на Бургаска област Варненска област и на Област Добрич
-
Секторни стратегии за развитие в областта на туризма, транспорта, образованието, науката
Аналитична част.
Кратка характеристика на Черноморския регион на България.
Черноморският регион на България обхваща три области - Бургас, Варна и Добрич, с обща дължина на морското крайбрежие – 403 км ( Бургас- 224 км., Варна -79 , Добрич – 100 км.)
Територията на Черноморския регион на България заема обща площ от 16287,3 кв. км. - 14, 58 % от територията на България (Добрич 4 719,7 кв. км-4,24% от територията на страната, Бургас-7748,1 кв. км-6,9 % от територията на България, Варна 3819,5 кв. км., 3.44% от територията на страната), с население 1 079 838 души (Добрич - 189 677 души - 2,6 % от населението на страната, Варна -474 344 души-6,5% , Бургас- 415 817 души - 5,7 % .) - 14, 8 % от населението на България.
На север районът граничи с Република Румъния, а на юг с Република Турция. Наличието на тези общи граници, едната от които с държава – член на Европейския съюз, а другата с държава в преговорни процеси с ЕС, предоставя добри възможности за засилване на транспортно-комуникационните функции на района, вътрешната му свързаност, трансграничното сътрудничество.
Плоският, предимно низинен и равнинно-хълмист релеф, преобладава в района, което в съчетание с почвено-климатичните условия, благоприятства развитието на земеделието-в северната и южната му част. Слабият планински релеф в южната му част не оказва особено влияние на вътрешната свързаност на региона и върху транспортните връзки с Република Турция.
В района са разположени голяма част от земеделските земи и горските територии в страната.
Най-голям дял от земеделските площи в района се падат на област Добрич, а от горските територии – на област Бургас.
Климат
Климатът в региона варира от умерено-континентален до типично средиземноморски – в южните му части. В хидрогеоложки аспект, на север и централно, региона се характеризира със слаба речна мрежа и сравнително малко валежи (предвид плоския релеф), докато в южните му части, речната мрежа е силно развита и количеството на валежите е значително. Независимо от това, региона като цяло може да се определи като регион с нисък отточен ефект на валежните води, предвид наличето и на големи крайбрежни езера и лимани- Дуранкулашко езеро, Варнеско езеро, Белославско езеро, Бургаски езера.
В летния период в региона има засушавания и пресъхване на реките, с изключение на южната му област, поради значителното им подхранването с почвени води.
Глобалните процесите на измение на климата, несъмнено ще имат своето отражение в региона, като най-чувствителните сектори към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горския фонд.
Моделите на Световния фонд за дивата природа за изменението на климата показват, все по-чести промени във вятърните и вълнови модели, водещи до екстремни метеорологични събития и все по-голям брой бури в Черно море.
Същите са предвижданията и в резултат на разработения индекс за туристически климат в ЕС и на индекса за чувствителност към климатичните промени на ниво NUTS II в ЕС.
Преки потърпевши от тях ще бъдат морските плажове по Българското Черноморие, ефекта на което беше особено силно почувстван през зимата на 2012 г.
В резултат множество плажове изчезнаха или площта им беше значителни намалена.
Изменението на климата ще доведе до промяна и в количеството и характеристиката на валежите в региона – на по-проливни и сезонни. В това отношение 2014 година е особено показателна – в резултат на проливните дъждове и човешки грешки се стигна до човешки жертви в Черноморския регион (Варна, Добрич), сериозно беше нарушен ритъма на туристическия сезон по Южното Черноморие.
Независимо от тези промени дори в климатично отношение може да се говори за обособеност на Черноморския район и различие от останалата „вътрешна“ част на страната.
Сеизмичност и свлачищни процеси.
В сеизмично отношение региона се характеризира с интезивност от VII – в южната и централната си част до IX степен в северната си част.
В северната част, по точно в североизточната част на региона са и най-сериозно изразени свлачищните и ерозионни процеси. Върху свлачище е построен град Балчик, поради което повечето сгради се напукват и рушат.
Със сходни проблеми се сблъскват и жителите на някои варненски квартали.
Транспорт и свързаност. Енергийни коридори
Вътрешната свързаност на региона се осъществява единствено чрез двете автомагистрали Хемус /северна/ и Тракия /южна/ , като отсечката Варна – Бургас се реализира в първокласен път (международен) път I-9. Налична е второкласна пътна мрежа В процес на планиране е магистрала Черно море, която е, ще свързва двата големи центъра Варна и Бургас. От Черноморските градове, ЖП връзка имат Варна, Бургас и Поморие, като ЖП линията до Поморие се използва само за товарни превози.
На Българското Черноморие функционират два големи пристанища с национално значение – пристанище Варна и пристанище Бургас . Поддържат се редовни фериботни линии Варна-Иличовск-Варна, Варна-Иличовск-Поти/Батуми-Иличовск-Варна и Бургас-Поти-Новоросийск-Бургас. Общински пристанища /с регионално значение/ са изградени край ......................
Международните летища Летище Варна и Летище Бургас, концесионирани от Фрапорт, са главни центрове на въздушните връзки с Българското Черноморие . По-малки летища /частни / съществуват край Балчик и Приморско.
Черно море не се използва пълноценно за вътрешната свързаност на региона, въпреки наличието на големи пристанища – Варна, Бургас, по-малки – Несебър, Балчик, Созопол, Царево.
Съществуващият регистрационен и лицензационен режим на видовете пристанищни дейности и липсата на свободен обществен достъп до пристанищата са сред основните причини за непълноценното използване на морския транспорт, наред с шосейния и железопътния.
Положителни стъпки в тази насока са изграждането на интермодалните терминали в Бургас и Варна и на зоните за обществен достъп.
Същевременно процъфтяващото в миналото корабостроене е в упадък.
Енергийни коридори
През акваториятa на Черно море в момента преминава само един международен енергиен коридор – газопроводът „Син поток”, транспортиращ природен газ от Русия за Турция.
През българската акватория на Черно море се предвижда да преминава руско-европейския транспортен коридор „Южен поток”, осигуряващ транспортирането на природен газ от Русия до Южна и Западна Европа.
Маршрутът на проекта започва от руското черноморско пристанище Анапа, преминава през турските териториални води в Черно море, през българските териториални води и излиза на сушата под Провадия, близо до Варна, на българското крайбрежие.
Проектният капацитет на Южен поток е 63 млрд. m³ природен газ годишно.
Предвижда се след излизането на тръбопровода на българския бряг до Варна, газопроводът да преминава през територията на 11 области на страната- Варна, Шумен, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин, след което през Сърбия, Унгария и Словения да достигне до страните от Южна и Западна Европа.
Геостратегическото разположение на черно море и България позволяват разполагането на други енергийни коридори, чието реализиране зависи както от анализа на националните интереси, така и от спазването на европейските стандарти и мждународни споразумения. Предизвикателствата, свързани с транспорта на енергийни суровини, изискват развитие на процесите по оценка и анализ на рисковете от различно естество и управление на превенцията за преодоляване на негативните влияния и ефекти , които биха могли да повлияят върху развитието на региона.
Културен, природен и исторически туризъм.
На територията на региона се намират множество защитени територии, както и най-големия в страната природен парк – Странджа, с площ от 116 136 ха.
През региона минава Via pontica – вторият по големина Европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни видове птици.
Богатата мрежа от защитени природни територии в региона, представлява съществен потенциал за развитие на познавателен, екотуризъм и други форми на алтернативния туризъм.
На територията на региона е разположена и най-голямата ботаническа градина в страната- в Балчик, както и архитектурен резерват - Бръшлян.
Предвид населяването от древни времена на крайбрежието и подстъпите към него, региона разполага със значителен културен потенциал – наличието на на най-старата цивилизация в света с обработено злато от Варненския некропол, на тракийски мегалитни култови оброчища, на древни градове, културни и исторически ценности, национални светини – Петрова нива, разкриват потенциал за културно-исторически туризъм.
През територията на региона минават европейски цивилизационни коридори от различни епохи. На територията на региона са разположени, както паметници, включени в Листата на световните паметници на културното и историческо наследство –древния Несебър, така и такива предложени за включване – Побитите камъни край Варна, нестинарството /Царево/……………..
Същевременно трябва да се има предвид, че достъпът до тези природни и културно-исторически ценности, с изключение на тези, които се намират на територията на самите градове - Варна, Поморие, Созопол, Несебър, Каварна е трудно-достъпен и с липсваща прилежаща инфраструктура. Извън посочените и изброени обекти, възможностите за природен, исторически и културен туризъм са слабо познати.
Морски туризъм
Понятието „Морски туризъм“ не намира подходящо приложение у нас и той се идентифицира с общия туризъм по крайбрежието. Специфичността му обаче трябва да бъде идентифицирана и по този начин, защото той разширява единственото му разбиране в смисъл на „плажен туризъм“. Морският туризъм е добре развит - по протежението на българското Черноморие са разположени близо 70 плажа, водата на Черно море е с ниска соленост и с температура през лятото 24-26 градуса, което я прави подходяща за къпане. Приливите и отливите лятото са незначителни, няма силни морски течения, както и опасни животински и растителни видове, които да представляват опасност за туристите. Добре известни са курортите и ваканционните селища в региона - от север на юг - к.к Албена, Русалка, Златни пясъци, Константин и Елена, Ривиера, в.с Елените, к.к Слънчев бряг, Равда, в.с Дюни, градовете Каварна, Балчик, Варна, Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Царево.
Популярна дестинация от 2014 г. е реставрирания остров Света Анастасия, край Бургас. Налични са планове и за превръщането в атракция на други черноморски острови – св. Иван край Созопол, за изграждане на изкуствени острови край Поморие.
Добре развитата леглова база, доброто съотношение – цени - качество, характеризират морския туризъм в региона, но и сериозни недостатъци откъм обслужваща инфраструктура.
Допуснатото прекомерно и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие доведе до свръхнатоварване на базовата инфраструктура. Канализационната мрежа е недостатъчно добре изградена. Делът на населението, обслужвано от ПСОВ е нисък. Изградената водоснабдителна инфраструктура е амортизирана и води до големи загуби на вода.
Характерни за черноморското крайбрежие са ускорените и мащабни хаотични застроявания с нова хотелска база и курортни зони, което води до свръхнатовареност на комунално-битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура. Единствено най--северните и най--южните територии на Черноморието, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от свръх-урбанистично туристическо развитие.
В големите курортни комплекси и градове не са редки проблемите с електричеството в разгара на сезона, а в градовете и комплексите на юг – в Созопол, Приморско, Царево не са изградени достатъчно ПСОВ или вече изградените ПСОВ не могат изцяло да поемат количеството на отпадните води – Несебър.
При липсата на ПСОВ, в морските води се изливат тонове битово замърсени води.
Единствено в рамките на община Бургас е наличен общ устройствен план, в другите населени места общи устройствени планове все още липсват.
С езерата в Бургаския регион и Варнеското езеро се свързват най-големите пелоидни находища в страната, които осигуряват продукти за калолечение не само за крайбрежните калолечебни станции, но и за вътрешността на страната.
Спорадично се забелязва използване на круизен туризъм – от една страна свързано с морската и пристанищна инфраструктура, от друга страна с ниския все още капацитет на туристическия бранш. Новите инвестиции в това отношение в Бургас /Морска гара/,Варна и Добрич могат да подобрят ситуацията в тази област на икономиката.
Сподели с приятели: |