Наредба №3 от 3 септември 2003 Г. За условията и реда за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице български гражданин

Раздел IV.

Ред за издаване, отказване и отнемане на разрешение за посредничество при международни осиновявания

Чл. 36. (1) Разрешение за посредничество при международно осиновяване се издава от министъра на правосъдието на юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) като организация за осъществяване на общественополезна дейност и вписано в регистъра по чл. 45, ал. 1 от същия закон.

(2) Разрешение за посредничество от министъра на правосъдието може да бъде издадено и на чуждестранно юридическо лице, получило акредитация за посредничество при международни осиновявания от съответен чуждестранен орган, при спазване изискванията на ЗЮЛНЦ. Разрешението се издава само за посредничество с държавата, акредитирала лицето.

Чл. 37. (1) Юридическото лице за осъществяване на общественополезна дейност, което желае да получи разрешение за посредничество, подава в Министерството на правосъдието заявление, което съдържа:

1. име, седалище и адрес на управление;

2. адрес, на който ще извършва дейността си;

3. списък на държавите, по отношение на които ще осъществява посредничеството.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение, отразяващо актуалното състояние на организацията, издадено от Централния регистър по чл. 45 ЗЮЛНЦ;

2. заверени преписи от съдебните решения по регистрацията;

3. удостоверение за актуално съдебно състояние;

4. копие от учредителния акт или от устава на организацията;

5. копие от регистрация по БУЛСТАТ;

6. списък на лицата, участващи в управителния орган на организацията;

7. свидетелства за съдимост на лицата по т. 6;

8. списък на лицата по чл. 136б, ал. 3 СК;

9. нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование и от трудова, служебна или осигурителна книжка на лицата по т. 6 и 8;

10. общите правила на договора за посредничество, информация за разноските и разходите, свързани с тази дейност, и максималния размер на хонорарите за осъществяването й;

11. данни за помещенията, в които ще се осъществява дейността;

12. документ за платена държавна такса;

13. други данни, свързани с посредническата дейност.

(3) Чуждестранното юридическо лице, регистрирано по чл. 45 ЗЮЛНЦ, представя и разрешение, издадено от компетентния орган на съответната държава, за посредническа дейност във връзка с осиновяване на деца от Република България.

(4) За всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3 юридическото лице е длъжно да уведоми Министерството на правосъдието в срок не по-късно от 7 дни от настъпването им.

Чл. 38. Заявления за издаване на разрешения се подават до края на втория календарен месец на всяка година.

Чл. 39. (1) Когато се установят несъответствия в представената документация или пропуски в нея, министърът на правосъдието уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в определен срок. В такъв случай срокът за издаване на разрешението спира да тече до отстраняване на недостатъците.

(2) Ако недостатъците не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда и се връща на заявителя.

Чл. 40. (1) Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за издаване на разрешение за осъществяване на посредническа дейност или за отказ след събеседване с представител на заявителя и проучване на организацията.

(2) До събеседване се допускат само заявители с одобрена документация. Допуснатите се уведомяват за това в 3-дневен срок, като се посочва и датата за провеждане на събеседването.

(3) Събеседването се извършва от комисия в състав, определен от министъра на правосъдието, по въпроси относно възможностите на организацията за осъществяване на посредничество при международни осиновявания. При събеседването комисията оценява познанията относно българския закон, закона на държавата, с която ще се осъществява дейността, и международните актове в областта на осиновяването и закрилата на деца, правата и задълженията на организацията, опита на специалистите, които работят в нея, реда за обслужване на клиентите, социалната насоченост на дейността на организацията, както и материалната й база.

(4) Проучването се извършва въз основа на представената документация и посещение на място от комисия, назначена от министъра на правосъдието, за проверка на заявените обстоятелства и запознаване с цялостната информация за дейността.

(5) За събеседването и проучването се изготвят протоколи, които отразяват разискваните теми и поставените въпроси.

Чл. 41. (1) Комисията поставя комплексна оценка относно възможностите на организацията за осъществяване на посредническа дейност.

(2) Методиката за оценяване се утвърждава от министъра на правосъдието и се поставя на видно за кандидатите място най-късно 3 дни преди провеждане на събеседването.

Чл. 42. (1) Въз основа на комплексната оценка и представените документи Съветът по международни осиновявания взема решение, с което предлага на министъра на правосъдието издаването на разрешение за осъществяване на посредническа дейност или отказ.

(2) Разрешението се издава за срок от две години и се вписва служебно в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "г" СК.

(3) Разрешение за посредническа дейност на чуждестранните юридически лица се издава за срок не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган.

(4) Изричният отказ на министъра на правосъдието за издаване на разрешение за осъществяване на посредническа дейност се мотивира.

(5) Отказът на министъра на правосъдието за издаване на разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 43. (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението за осъществяване на посредническа дейност, когато:

1. организацията не изпълнява посочените в него условия;

2. нарушава други изисквания на закона.

(2) Заповедта подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 44. Разрешението за осъществяване на посредническа дейност се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е издадено;

2. по молба на акредитираната организация;

3. с прекратяване на юридическото лице;

4. при заличаване на вписването по чл. 48 ЗЮЛНЦ;

5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице или неговият срок е изтекъл.

Раздел V.

Ред за осъществяване на дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания

Чл. 45. При осъществяване на дейността на акредитираната организация работещите в нея са длъжни да упражняват добросъвестно правата и задълженията си и чрез поведението си да бъдат достойни за доверие и уважение в обществото. Работещите в организацията дължат лоялност и уважение към клиентите.

Чл. 46. Акредитираната организация дължи спазване на закона и международните актове, зачитане на българските и чуждестранните органи и институции, както и уважение в отношенията си с другите акредитирани организации.

Чл. 47. (1) Организацията не може да прехвърля или преотстъпва ползването на разрешението си за посредничество.

(2) Организацията е длъжна да посочва номера на разрешението си в своята кореспонденция.

Чл. 48. (1) При осъществяване на дейността си организацията следи необходимите срокове и етапи на процеса по осиновяване и предприема необходимите действия с дължимата грижа.

(2) Акредитираната организация представя в Министерството на правосъдието заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването в 7-дневен срок от влизането му в сила. Организацията представя всяка информация, както и всички актове относно обстоятелства, свързани с детето.

(3) Въз основа на решението по ал. 3 министърът на правосъдието издава удостоверение, че осиновяването е извършено в съответствие с Конвенцията, което да послужи пред компетентните органи на държавите - страни по Конвенцията.

Чл. 49. (1) В акредитираната организация задължително работят юристи, психолози, педагози и лекари с подходяща специалност.

(2) За осъществяване на своята дейност акредитираната организация е длъжна да осигури специалисти, които познават добре българското и съответното чуждестранно законодателство за международни осиновявания.

(3) Организацията осигурява превод на съответния език в отношенията си с клиентите, централните органи, държавните органи и институции и другите акредитирани организации.

Чл. 50. (1) Лицата, които ръководят или работят в акредитирана организация за посредничество при международни осиновявания, трябва да притежават морални качества, професионална компетентност, опит и отговорност.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват информация за клиентите на организацията, станала им известна при или по повод осъществяване на дейност от организацията.

Чл. 51. Лицата, които ръководят или работят в акредитирана организация, са длъжни да декларират обстоятелствата по чл. 45 и чл. 50, ал. 2. Декларацията съдържа и данни относно техни роднини, работещи в институции и организации, свързани с международното осиновяване.

Чл. 52. Организацията осигурява на своя персонал условия за повишаване на квалификацията в областта на международните осиновявания.

Чл. 53. (1) Организацията осъществява дейността си в достъпни и удобни за клиентите помещения, които осигуряват в най-голяма степен условия за запазване на тайната на самоличността на клиентите, на съхраняваната документация и постъпващата информация.

(2) Организацията е длъжна да постави на видно място във всички помещения, до които клиентите имат достъп, разрешението си за посредничество в областта на международните осиновявания, списък на държавите, с които има право да осъществява посредничеството, списък на дължимите от клиентите държавни такси за осиновяване и списък на хонорарите на организацията.

(3) Лицата, които ръководят или работят в организацията, са длъжни да осигуряват достъп до ползваните помещения и съхраняваната документация при поискване в случаите на проверка във връзка с дейността и финансовото състояние на организацията, включително и от определените със заповед на министъра на правосъдието длъжностни лица, по всяко време.

(4) В случай че организацията не осъществи задълженията си по предходните алинеи, министърът на правосъдието може да издаде заповед за спиране на дейността й за определен срок, но не по-дълъг от 6 месеца. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 54. За обслужване на клиентите си организацията е задължена да сключи договор, който е съобразен с обявените общи правила.

Чл. 55. (1) Преди да сключи договора, организацията е длъжна да информира клиентите си относно:

1. целите и основната дейност на организацията;

2. разрешението за посредничество, включително неговия срок и предоставените с него права на организацията;

3. размерите на държавните такси, както и на хонорарите си;

4. организацията си на работа;

5. реда за осиновяване съгласно българското законодателство;

6. изискванията, които следва да се спазят, съгласно съответното чуждо законодателство на отечествения за клиентите закон и на закона по постоянното им местопребиваване;

7. необходимите за осиновяването документи;

8. последиците от осиновяването съобразно законодателствата по т. 5 и 6;

9. общите правила на договора по чл. 54;

10. други обстоятелства от съществено значение за отношенията между организацията и клиентите.

(2) Работещите в организацията са длъжни да отговарят на всички въпроси на клиента, отнасящи се до международното осиновяване и до отношенията между клиента и организацията.

(3) Договорът трябва да съдържа текст, удостоверяващ, че клиентът е подробно запознат с информацията по чл. 54, ал. 1.

Чл. 56. (1) За всеки клиент, подписал договор с организацията, се съставя досие. Досиетата на клиентите се класират в специална картотека.

(2) Ръководителят на организацията писмено определя лице, което поддържа картотеката с досиета на клиентите.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Централен орган" е органът, определен от държава - страна по Конвенцията, съобразно чл. 6 от същата, както и определен за осъществяване на дейностите по международно осиновяване орган на държава, която не е страна по Конвенцията.

2. "Социален доклад за осиновяващия" е докладът по чл. 15 от Конвенцията или доклад от службата за социална помощ на съответната администрация по местожителството на осиновяващия или от чуждестранна организация, получила съгласно местното законодателство разрешение за посредничество при международни осиновявания, съдържащ информация относно самоличността на осиновяващия, правоспособността и годността му да осиновява, подробна негова характеристика, личното, семейното и здравословното му състояние, социалната му среда, условията на живот, мотивите му за осиновяване, неговото семейство, характерните черти на децата, за които той би бил подходящ да се грижи, както и относно други обстоятелства, изисквани от закона. В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете - чужд гражданин, за социален доклад за осиновяващия се счита и докладът за социално проучване, изготвен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на лицето.

3. "Доклад за детето" е докладът, който съдържа информация относно самоличността на детето, неговата социална среда, социалния му статус, личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, историята на неговите заболявания, историята на неговото семейство, специалните му нужди, информация за наличните доказателства за получените съгласия относно осиновяването, годността му да бъде осиновено и мотивите за решението детето да бъде предложено за осиновяване. В случаите на осиновяване на дете на съпруг или на внук от дядо и баба или от единия от тях, докладът за детето може да бъде изготвен от централния орган на съответната държава по местопребиваване на детето, от службата за социална помощ на съответната администрация по местожителството на детето или от чуждестранна организация, получила съгласно местното законодателство разрешение за посредничество при международни осиновявания - ако детето живее в чужбина, или от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на дете, което живее в страната.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) В изпълнение на § 31, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2003 г.) директорите на специализираните институции предоставят в Министерството на правосъдието всички подадени молби от чужденци заедно с приложените към тях документи, като уведомяват подателите им за това.

(2) Копие от документите остават на съхранение в съответната специализирана институция.

(3) Осиновяващите се вписват служебно в регистъра въз основа на документите, предоставени от съответната специализирана институция.

(4) Директорите на специализираните институции следва да предоставят в Министерството на правосъдието и всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с осиновяващия.

§ 3. (1) В изпълнение на § 33, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс директорите на специализираните институции предоставят в Министерството на правосъдието информация за децата, за които към момента на влизане на закона в сила са налице поне три отказа за осиновяване от български граждани, заедно със съответните документи на децата.

(2) Копие от документите остава на съхранение в съответната специализирана институция.

(3) Децата се вписват служебно в регистъра въз основа на информацията, предоставена от съответната специализирана институция.

(4) Директорите на специализираните институции следва да предоставят в Министерството на правосъдието и всяка нова или допълнителна информация или документ относно обстоятелства, свързани с детето.

§ 4. До изтичане на срока за издаване на разрешения за извършване на посредническа дейност от акредитирани организации по заявления, подадени по реда на § 34 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, молбите по чл. 5, ал. 1 могат да се подават и от представители на организации, получили разрешение за посредничество при международни осиновявания по отношение на Република България от чуждестранен компетентен орган.

§ 5. В случаите, когато пред специализирана институция е започнало към влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс производство за международно осиновяване по молба на осиновяващия или по инициатива на Министерството на правосъдието, и в Министерството на правосъдието е постъпило предложение от институцията за възможността за осиновяване на конкретно дете от осиновяващия, Съветът по международно осиновяване може да предложи на министъра на правосъдието да даде съгласие за осиновяване на детето от осиновяващия, посочен от институцията.

§ 6. В случаите, когато не са налице предпоставките на § 29 или § 31, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, даденото от министъра на правосъдието съгласие за осиновяване се счита за съгласие по смисъла на чл. 136, ал. 7 във връзка с ал. 1 СК.

§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 8. Наредбата се издава на основание чл. 136, ал. 7, чл. 136а, ал. 6, чл. 136б, ал. 12 и чл. 136д, ал. 2 от Семейния кодекс и отменя Наредба № 17 от 1992 г. за условията и реда за осиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец.

§ 9. Министърът на правосъдието може да издава указания по прилагането на наредбата.