Пейо Тотев Крачолов (Яворов) Да си припомним

В четири стиха Яворов е изразил емоцията на арменците, разкъсана между сълзите от мъка и злобата. Драмата обаче е в това, че злобата няма къде да бъде излята. Някой е поругал всичко, за което милееш и обичаш, но ти не можеш да отмъстиш. Драмата е в безсилието. Може би поради това песента на арменците е определена с епитета „дива“. Това е вой на животно, което е вложило в него цялата своя ярост и болка. Всъщност ние не знаем за какво пеят арменците и това подсилва въздействието на стихотворението. Думите са оставени на нашето въображение. Яворов е очертал емоцията и експресията. В предпоследната строфа те добиват неимоверна сила в описанието на зимната буря. Стихотворението гради две места на действие, два хоризонта. Единият е механата, порутеният бордей, тясното и тъмно място на мъката, песента и пиянството. Другият – величествената картина на зимната буря. Тя „сякаш приглася“ на арменците, разнася звуците на тяхната бунтовна песен по света. Метафората „пееща природа“ я срещаме в ключови за българската поезия стихотворения. Балканът пее хайдушка песен в Ботевата балада „Хаджи Димитър“, същият този Балкан шуми и препраща славата на подвига на опълченците „от урва на урва и от век на век“ в одата на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“. Балканът носи песента и безсмъртието. При Яворов емоцията е друга, тя се родее повече с емоцията, породена от зимната картина в елегията на Ботев „Обесването на Васил Левски“. И в „Арменци“, и в „Обесването…“ зимната картина е свързана с усещане за студ и безнадеждност. В „Арменци“ - и с усещане за сила, но, ако го кажем с оксиморон, за безсилна сила, за сила, която не може да бъде насочена срещу тиранина, за сила, която остава у човека като злоба и мъст и която прави битието му още по-трагично.

Това усещане за обреченост и трагизъм се затвърждава чрез кръговата композиция на стихотворението – първата и последната строфа съдържат почти едни и същи стихове и изграждат едни и същи образи: на чуждия край, на песента през сълзи, на пиянството, на невъзможната забрава. Кръгът на безнадеждността се е затворил.

Геноцидът над арменците от края на 19. век отеква в поетическото съзнание на Яворов и става повод за създаването на една от най-силните елегии в българската литература. Още през 1909 г. тя е преведена на арменски, а Яворов безусловно е най-популярният български поет сред арменците. В много от българските градове има поставени бюстове паметници на поета, а в столицата на Армения, Ереван има училище „Пейо Яворов“. Арменците припознават в яворовото стихотворение израз на мъката и яростта на своя народ. Вероятно тя им припомня думите и мелодиите на песните, които техните предци са пели.

За тези, които имаме други спомени и знаем други песни и думи, елегията „Арменци“ въздейства не по-малко силно. Тя е породена от конкретен исторически повод, но внушенията й далеч го надхвърлят. Защото мъката на арменците е изобщо мъка на хората – отломки; защото безсилната ярост мачка човека; защото може да искаш да забравиш, да търсиш забравата във виното, но просто има образи и картини, които не могат да се изхвърлят от паметта.

Още по темата

Всички начала бяха си дали среща в нея [личността на Яворов]: и доброто и злото — и радостта и дълбоката скръб и невинността и грехът. Всичко това създаваше широка амплитуда от вълнения и чувства, душевни борби, отчаяние и възторг, страх от смъртта и жажда за живот. Яворов беше и самотник, затворен в кабинета си, и бунтовник с пушка на рамо. Неговата емоционална натура доземаше света чрез чувства и чрез тях се отражаваше в душата му и се пречупваше реалната действителност: те създаваха ония вътрешни борби у него, чийто плод са стиховете му от първия и втория период на неговото творчество. Той не доживя до третия — когато чувствата се избистрят и душата се прояснява.

Дора Габе, архив на сп. „Жената днес“ достъпно на: https://www.jenatadnes.com/hora/moite-spomeni-za-yavorov/

Никола Георгиев за „Арменци“

Ето този дълъг и диалектичен път изминава кратката Яворова творба, започвайки от заглавната си и завършвайки с последната си дума. Път сложен, многостъпенчат и напрегнато противоречив, защото всяка негова точка е раздвоена между по-общото и по-частното и носи в себе си живата динамика на художественото обобщение. Конкретното значение "арменци" живее и на по-общото стъпало на "изгнаници", а двете те се вливат в значението "страдащ и борещ се човек". Така всеки от тези смислово-образни възли е обвързан в две основни посоки и с подвижност и преливане с останалите значения носи дълбочината на художественото внушение. (…)

Мотивите на силата и безсилието се редуват ритмично, стих по стих - похват, много характерен за лириката - и чрез тоя сблъсък усилват напрежението помежду си, поставят въпрос и очакват отговор. Преди да отговори обаче, творбата разгръща конфликта в широко и сложно идейно-художествено построение. И тук особено важни опорни точки се оказват действията "пият" и ,,пеят", единствените актуални действия на героите.

Никола Георгиев, П.К. Яворов – „Арменци“ В: „Сто и двадесет литературни години“ ЕИ „LiterNet“ Варна, 2001 – 2002 https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/120/index.html

1. 
   Проучете историческите данни за геноцида срещу арменците през периода 1894 – 1896 г. Кое според Вас прави Яворов толкова съпричастен към трагедията на арменците?
   
2. 
   „Песен“ е много разпространен образ в българската поезия. Сравнете функциите на песента в „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев, от една страна, и „Арменци“ – от друга.
   
3. 
   Защо Яворов нарича арменските бежанци „дечица“?