АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ
ФАКУЛТЕТ ПО ЛОЗАРО - ГРАДИНАРСТВО
утвърждавам:
ректор:
/ДОЦ. Д-Р д. гРЕКОВ/
учебна програма
за дисциплината: обща фитопатология
включена като задължителна в учебния план
НА специалността: АГРОНОМСТВО (ЛОЗАРО-ГРАДИНАРСТВО)
област: 6. АГРАРНИ НАУКИ И ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА
професионално направление: 6. 1. РАСТЕНИЕВЪДСТВО
за образователно - квалификационна степен БАКАЛАВЪР
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: РЕДОВНА
kатедра фитопотология
Учебната програма е обсъдена и приета на заседание на КС на катедра
фитопатология, с протокол № от 15.02. 2008 г.
Пловдив, 2008 г.
УЧЕБНА ПРОГРАМА
I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН
Код
|
Водещ
преподавател
|
Основна
форма на
контрол
|
Хорариум
|
Кре-
дити
|
|
|
Аудиторна
заетост
|
Извънаудиторна
заетост
|
Всичко
|
|
|
|
Лекции
|
Упраж-нения
|
Учебни
практики
|
Други форми
|
|
|
02.04.04.
|
Проф. Г.Нешев
|
Писмен изпит
|
15
|
15
|
7
|
38
|
75
|
3.0
|
II. АНОТАЦИЯ
Дисциплината Обща фитопатология е предназначена за студентите от специалността Агрономство (Лозаро-градинарство) към факултета по Лозаро-градинарство. Тя се изучава в продължение на един семестър с общ хорариум 1 час лекции и 1 час упражнения седмично. През семестъра студентите се запознават с основните теоретични въпроси, свързани с общата фитопатология като биологични особености и цикли на развитие на причинителите на болести, условията за възникването и разпространението им, класифициране на болестите, методи за определяне на загубите, взаимоотношенията растение-патоген, специализацията на фэитопатогените, както и направленията и методите за борба срещу тях.
Придобитите от тази дисциплина познаня ще дадат възможност на бъдещите специалисти да се запознаят с биологичните особености на причинителите на болести по растенията, което ще допринесе за по-успешното изучаване на конкретните болести по растенията през следващия семестър.
III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
III. 1. АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ – 30 часа
III. 1. 1. ЛЕКЦИИ – 15 часа
-
Фитопатологията като наука и значението и за селскостопанското производство – 1час.
1.1.Предмет, методи и задачи на фитопатологията.
1.2.Определяне на понятието болест.
1.3.Класификация на болестите.
1.4.Загуби от болести и начини на определянето им.
2. Паразитизъм, специализация и изменчивост на фитопатогените – 1 час.
2.1. Еволюция на паразитизма; групи микроорганизми,паразитизъм – патогенност, вирулентност, агресивност.
2.2. Доказване на патогенитета по правилата на Кох.
2.3. Специализация на фитопатогените.
2.4. Общи механизми на изменчивост при фитопатогените.
-
Патогенеза – 1 час.
3.1. Фаза на заразявяне – инокулация, прорастване на инокулума, нахлуване, установяване на хранителна връзка.
3.2. Инкубационен период. Фактори, които влияят върху развитието на инкубационния период.
3.3. Фаза на проявление и възпроизвеждане.
3.3.1. Влияние на биологичните и екологичните фактори върху разпространението на фитопатогените.
-
Физиологични изменения в болното растения – 1 час.
4.1. Енергетичен баланс. Фотосинтеза и дишане.
4.2. Воден баланс.
4.3. Баланс на растежните регулатори.
-
Епифитотии – 1 час
5.1. Определяне на понятието “ епифитотия”.
5.2. Предмет и задачи на епифитиологията.
5.3. Показатели за характеризиране: ареал, скорост, интензитет.
5.4. Фази в развитието на епифитотиите.
5.5. Предпоставки за развитие на епифитотии при интензивното земеделие.
-
Направления и методи за борба с болестите – селекционно генетичен, агротехнически, физичен, биологичен и химичен методи – 4 часа.
6.1. Имунитет и селекционно генетичен метод.
6.2. Химичен метод. Фунгициди – контактни, проникващи и системни – механизъм на действие и приложение.
6.3. Управление на средата, агротехнически метод.
6.4. Биологичен метод.
-
Фитопатогенни вируси и фитоплазми – 2 часа.
7.1. Разпространение и икономическо значение на вирусните болести.
7.2. Обща характеристика на вирусите.
7.3. Методи за борба срещу вирусните болести.
7.4. Характеристика на фитоплазмите. Биологични особености. Мероприятия за борба.
-
Фитопатогенни бактерии – 2 часа.
8.1.Характеристика и биологични особености на фитопатогенните бактерии. Патогенеза. Запазване и разсейване на фитопатогенните бактерии. Класификация. Мероприятия за борба.
-
Гъбите като причинители на болести по растенията – 2 часа.
9.1. Разпространение и икономическо значение на гъбните болести.
9.2. Морфология и физиология на фитопатогенните гъби. Размножаване. Запазване на гъбите. Борба с гъбните болести.
9.3. Класификация - клас Plasmodiophoromycetes, клас Oomycetes. клас Ascomycetes, клас Basidiomycetes и клас Deuteromycetes - Биологични особености и цикъл на развитие.
III. 1. 2. ЛАБОРАТОРНИ УПРАЖНЕНИЯ - 15 часа
-
Типове признаци. Методи за доказване вирусното естество на болестите, идентифициране на вирусите – 2 часа.
-
Методи за доказване бактерийното естество на болестите. Безполово размножаване на гъбите - 2 часа
-
Полово размножаване на гъбите. Фитопатогенни гъби от клас Plasmodiophoromycetes и клас Oomycetes . Цикъл на развитие, тип на повреда и спороношения – 2 часа
-
Фитопатогенни гъби от клас Ascomycetes. Цикъл на развитие, тип на повреда и спороношения – 2 часа
-
Фитопатогенни гъби от клас Basidiomycetes, подкл Teliobasidiomycetidae, разред Ustilaginales. Цикъл на развитие, тип на повреда и спороношения – 2 часа
-
Фитопатогенни гъби от клас Basidiomycetes, подкл Teliobasidiomycetidae, разред Uredinales. Цикъл на развитие, тип на повреда и спороношения – 2 часа
-
Фитопатогенни гъби от клас Deuteromycetes. Цикъл на развитие, тип на повреда и спороношения – 2 часа
-
Практически изпит – 1 час
III. 2. ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ - 45 часа
III. 2. 1. УЧЕБНА ПРАКТИКА - 7 часа
Учебните практики се извеждат при полски условия в края на летния семестър (май-юни)- Тази организация на учебните практики дава възможност на студентите да се запознаят с болести, характерни за пролетно-летния сезон и за есента. Освен това под ръководството на преподаватели те събират болни листа, плодове и др., необходими за представяне на хербарий от 50 броя болни обекти.
III. 2. 8. самостоятелна подготовка – 20 часа
(КОНСУЛТАЦИИ)
III. 2. 9. ПОДГОТОВКА ЗА ИЗПИТ - 18 часа
IV. ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО
1. Лекциите се изнасят по класически начин, като се използуват съвременни технически средства (шрайбпрожектор, мултимедия, преносими компютри и др.)
2. В лабораторните упражнения студентите се запознават с методите на работа с отделните групи фитопатогенни микроорганизми, типовете на повреди и спороношения.
3. Окончателното оценяване на знанията на студентите се извършва на базата на оценка от писмения изпит, проведен чрез теглене на билети, последван от устен ( при нужда от уточняване на оценката), от текущата оценка и пратктическия изпит от лабораторните упражнения. Студент, неположил успешно изпита от лабораторните упражнения не се допуска до теоритичен изпит.
4. Заверката на лекциите се извършва съгласно общоприетите изисквания – редовно присъствие на лекциите и участие в учебния процес в лабораторните упражнения.
V. Изпитна ПРОГРАМА по дисциплината Обща фитопотология за студентите от специалност АГРОНОМСТВО (лозаро-градинарство) при Аграрен Университет - Пловдив,окс “Бакалавър”, редовна форма на обучение, 2007/2008 учебна година
-
Икономическо значение на болестите по растенията. Определение на понятието “болест”. Класификация на болестите.
-
Методи за изчисляване на загубите от болестите по растенията.
-
Паразитизъм и изменчивост на фитопатогенните организми.
-
Специализация на фитопатогенните организми.
-
Патогенеза - фаза на заразяване.
-
Патогенеза – инкубационен период.
-
Патогенеза – фаза на проявление, възпроизвеждане и разсейване.
-
Епифитотии- същност, динамика, видове .
-
Физиология на болното растение – енергетичен баланс.
-
Физиология на болното растение- воден баланс и баланс на растежните регулатори.
-
Направления и методи за борба с болестите по растенията.
-
Имунитет- същност, имунитетни реакции, типове имунитет.
-
Специфичен имунитет.
-
Агротехнически метод.
-
Физико-механичен метод.
-
Биологичен метод.
-
Химичен метод.
-
Прогноза и сигнализация.
-
Карантина на растенията.
-
Фитопатогенни вируси – характеристика, репликация, методи за идентифициране на фитопатогенните вируси.
-
Запазване и пренасяне на вирусите. Борба.
-
Микоплазмите като причинители на болести по растенията – характеристика, класификация, запазване и пренасяне. Борба.
-
Бактериите като причинители на болести па растенията – разпространение, характеристика и класификация.
-
Запазване и разсейване на фитопатогенните бактерии.Борба.
-
Гъбите като причинители на болести по растенията – разпространение, значение, характеристика и класификация.
-
Размножаване на гъбите.
-
Характеристика и цикъл на развитие на фитопатогенните гъби от клас Плазмодиофоромицетес.
-
Характеристика и цикъл на развитие на фитопатогенните гъби от клас Оомицетес.
-
Характеристика и цикъл на развитие на фитопатогенните гъби от клас Аскомицетес – подклас Хемиаскомицетиде.
-
Характеристика и цикъл на развитие на фитопатогенните гъби от клас Аскомицетес- подклас Еуаскомицетиде и Локулоаскомицетиде.
-
Характеристика и цикъл на развитие на фитопатогенните гъби от клас Базидиомицетес – подклас Телиобазидиомицетиде - разред Устилагиналес.
-
Характеристика и цикъл на развитие на гъбите от клас Базидиомицетес – подклас Телиобаздиомицетиде - разред Урединалес.
-
Характеристика и цикъл на развитие на ф итопатогенните гъби от клас Деутеромицетес.
VI. ЛИТЕРАТУРА -
Димитров, Кр. и др. (2000). Ръководство за упражнения по фитопатология.Акад. изд.на АУ-Пловдив
-
Каров, Ст., Б. Наков, А. Попов, Г.Нешев (2006). Обща фитопатология, Академично издателство на АУ в Пловдив
-
Кръстев, Кр., Л.Белева (1974). Фитопатолохгия, Земиздат, С.
-
Нешев, Г. (1993). Ръководство дза упражнения по фитопатология на тропика и субтроптика. Земиздат, С., 113 с.
-
Тафраджийски, И. и др. (1987). Ръководство за упражнения по фитопатология. Земиздат.С.
-
Тафраджийски, Иг. и др. (1990). Фитопатология. Земиздат, С.
11.02. 2008, Пловдив СЪСТАВИЛ:
проф.дсн Г. нешев
Ръководител катедра:
Доц. Д-р м. накова
Декан на ЛГФ:
Доц. д-р А. Иванов
Сподели с приятели: |