Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д

семейство: Шаранови ( (Cyprinidae )

род:  (Alburnus )

вид: Уклей ( Блескач) (Аlburnus )

Стадна сладководна риба. Предпочита чисти плитки води, като обикновено се придържа към горните водни пластове. Живее от 6 до 8 год. у нас съзрява полово в края на първата година. Типичен полицикличен вид. Мръсти се през Април до Юни . Хайвера си хвърля на 2 -3 порции. Храни се обикновено със зоопланктон или паднали във водата насекоми. като някои успява да залови сама, като изкача от водата.

Речна змиорка (Anguilla anguilla)

Семейство: Речни змиорки ( Anguillidae)

Род: Змиоркообразни (Anguilla)

Вид : Речна змиорка (A. anguilla)

В България змиорката се среща в басейните на реките, които се вливат в Бяло море ( Марица Места , Струма ). Извършва най – дългите миграции сред рибите – 6400 км до Саргасово море Храни се с охлювчета, ракообразни и с хайвера на други риби. Обект на спортен риболов . Природозащитен статут - Критично застрашен
Осиновена кротушка (Gobio gobio)

семейство: Шаранови (Cyprinidae )

род:  ( Gobio)

вид: Кротушка (Gobio )

Обитава всички видове водоеми. У нас се среща навсякъде. Понася доста замърсени води. Нараства бавно, като на третата година достига до 100 мм. и 15 гр. тегло. обект на спортен риболов без особено значение.
Речен кефал (Leuciscus cephalus)

семейство: Шаранови (Cyprinidae )

род:  (Leuciscus )

вид: Кефал (Cephalus )

Предпочита бистрите реки с пясъчно – каменисто дъно, но с по- малка скорост на речното течение. Младите живеят на стада, а възрастните поединично. Размножава се през Май- Юни. В повечето от родопските водоеми полово съзрява в края на втората или през третата година. Хайвера си хвърля върху потънали клонки или на каменисти места. Младите се хранят с водорасли и нисши ракообразни , а възрастните с въздушни насекоми и техните личинки, дребни риби , жаби и др.

Лешанка (Phoxinus phoxinus )

семейство: Шаранови (Cyprinidae )

род: (Phoxinus )

вид: Лешанка (Phoxinus )

Обитава горните течения на чисти , богати на кислород, бързо течащи планински реки с пясъчно – чакълесто дъно. Полово съзрява на 2 -3 год. Размножава се от Април до Юни. Хайвера си хвърля на две порции. Храни се с дребни безгръбначни и водорасли. нараства бавно. Живее до 5 год.
Речна пъстърва (Salmo trutta)

семейство: Пъстървови ( Salmonidae )

род:  (Salmo )

вид: Речна пъстърва (Trutta fario)

Обитава реките с бързо течащи, богати на кислород, чисти и прохладни води. Мръстенето започва от края на Септември до началото на Декември. По време на размножаването мигрира към горното течение на реките, като достига почти до изворите им. За полагането на хайвера пъстървата предпочита бистрите поточета с по- бавно течение на водата. Полова зрялост достига на 2 – 4 год. възраст. Храната на младите се състои от дънни насекоми и техните ларви. Такива различните еднодневки, ручейници, перли, нисши ракообразни и др. а възрастните нападат основно попови лъжички, и дребни риби като лешанката и главоча. Активността и се повишава в прохладните часове на денонощието – сутрин и привечер.

По данни на местни организирани рибари в язовир Доспат най-често се ловят : Речен кефал, Американска пъстърва, Пелед, Костур, Шаран, Сивен и Червеноперка. По - рядко са улавяни уклей и мряна.

Направо към: навигация, търсене

Тяло тумбесто с дължина до 19 см. Обитава застояли води обрасли с водорасли . Размножава се месеците Април – Май . Храни се с насекоми, червей, попови лъжички и малки охлювчета. Среща се в цялата страна до към 1350 м. н.в.

Рядък вид. Плътност на популацията в ЗЗ от 0 до 2% в сравнение с популациите у нас. Условията за възстановяване на вида в зоната и района на инвестиционното намерение са « Отлични» - кат.»А» Популацията е със широк обхват на разпространение

.

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata).

клас:  Земноводни (Amphibia)

разред:  Безопащати земноводни (Anura)

семейство: Бумкови (Bombinatoridae)

род:  Бумки (Bombina)

вид: Жълтокоремна бумка (B. variegata).

Дребна жаба около 4 – 4,5 см. . Обитава застояли водоеми. Не излиза от водата. Яйцата си хвърля поединично или на малки групи. Храни се с ларви и насекоми. В планините се среща до 1400 м.н.в. Типичен за ЗЗ Родопи Западни вид. Плътност на популацията в ЗЗ от 0 до 2% в сравнение с популациите у нас. Условията за опазване на вида в зоната и района на инвестиционното намерение са « Отлични» - кат.»А» Популацията е със широк обхват на разпространение

Рядък вид. Плътност на популацията в ЗЗ от 0 до 2% в сравнение с популациите у нас. Условията за възстановяване на вида в зоната са « Отлични» - кат.»А» , в района на инвестиционното намерение неблагоприятни поради доминирането на смърчовите гори. Популацията е със широк обхват на разпространение

Рядък вид. Плътност на популацията в ЗЗ от 0 до 2% в сравнение с популациите у нас. Условията за възстановяване на вида в зоната са « Отлични» - кат.»А» , в района на инвестиционното намерение неблагоприятни поради доминирането на смърчовите гори. Популацията е със широк обхват на разпространение

• 
  Обикновен дъждовник (Salamandra salamandra) - Обикновен
  
• 
  Голяма водна жаба (Rana ridibunda) – Обикновен
  
• 
  Кафява крастава жаба ( Bufo bufo) – Обикновен
  
• 
  Зелена крастава жаба ( Bufo viridis) – Обикновен
  
• 
  Горска дългокрака жаба ( Rana dalmatita ) – Обикновен
  
• 
  Гръцка дългокрака жаба ( Rana graeca) – Обикновен
  
• 
  Планинска жаба ( Rana temporaria) – Обикновен
  
• 
  Живораждащ гущер (Locerta vivipara) – Обикновен
  
• 
  Смок мишкар (Elaphe longisima Застрашен, Защитен, IUCN, Bern
  

Местообитанията на птиците в района на Западни Родопи се опазват от ЗЗ „Западни Родопи”, ЗЗ „Триград-Мурсалица”, и ЗЗ „Персенк” По данни от стандартния формуляр за ЗЗ „Западни Родопи” от европейско природозащитно значение (SPEC) са 43 вида, като от тях застрашени в Европа – категория SPEC 2 се 15 вида и съответно SPEC 3 са 28 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида , включени в прил. 2 на ЗБР за които се изсква тспециални мерки за защита. ЗЗ „Западни Родопи” е едно от най ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на Лещарката, Врабчовата кукумявка , Пернатоногата кукумявка , Козодоя, Черния и Белогърбия кълвач и на Осояда. Територията е една от най-значимите в европа за опазване популациите на Червеногръдката (Erithacus rubecula) Чинката, (Fringilla coelebs), белогушия дрозд (Turdus torquatus) , Коса (Turdus merula) , Жълтоглавото кралче (Regulus regulus) и Червеноглавото коприварче (Silvia atricapilla)