Използвана литература.....................................................................................................17
Увод
Още от древността, за целият Древен Изток е типично дълбокото преклонение към написаната дума, към писмения труд и писарите. В тематично отношение, книжнината в древността се свързва с ранната държавност и необходимостта от писмени закони и държавни документи. През Античността се заражда и интереса към епоса като претворяване на митологията и разказ за боговете. Това е времето, в което устното слово (под формата на песен или разказ) преминава в писмена форма.
Една от важните особености на старобългарската средновековнa литературa, е начинът на нейното съществуване и разпространение. Става дума за ръкописните книги. Преди изнамирането на печатната преса от Александър Гутенберг, през първата половина на ХV век книжовната продукция била създавана единствено на ръка. Това обстоятелство не е само технически въпрос, а е от изключителна важност за характера на самите литературни текстове. Причината е във факта, че размножаването, „тиражирането“ на книгите е ставало чрез преписване; всъщност огромната част от средновековните книжовници били именно преписвачи. Преписването било особено важно по отношение на богослужебната литература – нали всеки храм, дори най-малката църквица, трябвало да разполага поне с напрестолно евангелие, както и с още някои най-необходими за извършване на богослужение книги.
В България ръкописната книжнина се появява в средата на IX век и това се счита за едно от най-важните събития в духовното развитие на Европа. Българите са първите, които подкрепят създаването на книжовни средища на Балканите. Появата на Кироло- Методиевата писменост се превръща в основа за общославянската писменост. По форма и материали, старобългарската книжнина не се различава от тази в другите страни - пише се на папируси, но повечето запазени материали са на пергамент, който отначало е с много ниско качество, но след това (по времето на цар Иван Александър) – с по-високо. На качествен пергамент е написано Лондонското евангелие (поръчани от владетеля кодекси).
Трудно е да си представим, но е факт, че през ІХ – Х век в България (както във всички християнски страни) били създадени на ръка стотици екземпляри от тези книги. При това преписване, трудно и изморително занимание при условията на работа в онези времена, неизбежно били правени промени в текста – като се започне от промяната в разполагането на текста върху страниците, пропускане на отделни думи и цели редове, погрешно разбиране на думи и изрази и преосмисляне на пасажи и се стигне до съзнателно внасяни промени, редактиране на текста с цел той да бъде съкратен, разширен или просто подобрен. Така всяка отделна ръкописна книга, дори когато възпроизвежда максимално точно своя оригинал, е поне малко по-различна от него. В много случаи разликите са доста, а понякога са и значителни. Повечето от произведенията на старобългарската литература са известни в късни, възникнали столетия след създаването им преписи и задача на науката е било да възстанови в максимална степен техния първоначален облик, за да имаме днес представа какъв е текстът, създаден някога от старобългарските писатели.
"Голи са без книга всички народи,
защото не могат да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови за плена на вечната мъка."
("Проглас към евангелието")1
Сподели с приятели: |