Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право
Организация и произвеждане на изборите
Изтегляне 1.34 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 26. Система на държавните органи
- Впр. 27 Парламент и парламентаризъм
- 28. Велико народно събрание – орган на учредителната власт, статус, компетентност, ред на дейност, актове
- 29. Народно събрание – обща характеристика, състав, срок на пълномощията, взаимоотношения с другите държавни органи
- 30. Конституиране, организация и ред на дейност на Народното събрание. Заседания, кворум, мнозинства
- 31. Постоянни комисии – видове, компетентност, организация и ред на дейност. Временни комисии. Парламентарни групи
| 25. Организация и произвеждане на изборите
>> Насрочване на избори Изборите се насрочват от президента, а за президент и вицепрезидент от народното събрание с решение. Възможно е при определени обстоятелства да има предсрочни избори за президент или НС при: изтичане на конституционно предвидения мандат; предсрочно прекратяване на мандата на колективни изборни органи или предсрочно прекратяване на мандата на еднолични органи; при необходимост да се произведе втори тур или частичен избор. Изборите се насрочват най-късно два месеца преди изборния ден. Предсрочни избори за НС – два случая – когато НС не може да състави правителство или е взето решение за свикване на ВНС. >> Образуване на избирателни райони и секции Избирателните райони са формирани въз основа на броя на жителите. Едномандатен е този район, от който се избира един народен представител. Създават се при прилагане на мажоритарната избирателна система. В многомандатните избирателни райони броят на депутатските мандати е правопропорционален на числеността на населението в района. Избирателните райони се определят около 50 дни преди изборния ден. Избирателните райони съвпадат с административните области. Формирането на избирателните секции – избирателна секция се създава, когато броят избиратели е 1000 души. Ако населеното място има повече от 1000 и остатъкът е до 500, те също се включват в тази избирателна секция, ако са повече от 500 се формира нова втора секция >> Съставяне на избирателни списъци Вписването в тях е абсолютна юридическа предпоставка за упражняване на избирателните права от гражданите (изисквания: български гражданин, над 18 г., да е избирателно дееспособен, да е адресно регистриран в общината). Списъците съдържат идентифициращи данни за избирателите. >> Образуване на изборни комисии ЦИК – назначават се най-късно 60 дни преди изборния ден от президента. ЦИК следят за изпълнението на закона и осъществяват методическо ръководство и контрол върху другите избирателни комисии. РИК (районни) – съставът на РИК се определя от ЦИК 45 дни преди изборите. ОИК (общински) – също 45 дни преди изборите СИК (секционни) – образуват се от общинските 35 дни преди изборния ден >> Регистриране на кандидатите Могат да се издигат неограничен брой кандидати. Субекти на правото да издигат кандидати са политическите партии, коалиции, обществените организации и избирателите. Партиите трябва да са вписани в СГС – това е юридическо основание да бъдат регистрирани в ЦИК – не по-късно от 30 дни преди изборите. Нужните документи за регистрацията са: предложение от централното ръководство или от инициативен комитет; писмено съгласие на кандидата да бъде регистриран от името на партията; декларация от кандидата, че има само българско гражданство. Многостранна политическа дейност, предназначена да мотивира изборното поведение на гласоподавателя. Започва 30 дни преди изборния ден и приключва 24 часа преди самите избори. >> Гласуване Чрез него избирателят осъществява своето активно избирателно право. Избирателят по съвест изразява своето отношение към предложените кандидати. Гласоподаването е лично, провежда се в неработен ден. Избирателят удостоверява самоличността си при гласуване. >> Преброяване на бюлетините, определяне на изборните резултати В разпределянето на мандатите участват само партии и коалиции, които са получили най-малко 4% от действителните гласове. Недействителност на бюлетините: когато са намерени в кутията без плик; когато в плика има повече от една бюлетина на различни партии; когато не са по установения образец. Недействителни са и бюлетините, когато в избирателния плик са поставени две или повече за един и същ вид избор. >> Втори тур на гласуване и предсрочен избор Изборът се счита за действителен, ако в гласуването са взели участие повече от половината от всички избиратели по избирателните списъци. Избрани са кандидатите с повече от половината от общия брой на действителните гласове. Иначе се провежда втори тур в срок от една седмица. При второто гласуване се състезават първите две кандидатпрезидентски двойки, получили най-много гласове при първото гласуване. Предсрочни избори – само за еднолични органи. 26. Система на държавните органи В системата от функциониращи звена на механизма на държавата трябва да открием органа по няколко критерия: >> организационно структурно образувание, което се характеризира с определен персонаж (личностен – лице или множество лица с особен юридически статус – съвкупност от правомощия, които определят техните компетентности). При държавния орган – той е създаден, за да реализира правомощията си, т.е. право-задължение. Държавният орган е длъжен да реализира компетентност, длъжен е да разгледа отнесения към него въпрос, има определени срокове. Принципът на мълчаливото съгласие и мълчаливият отказ съществуват. >> държавният орган издава актове, волеизявления в юридически значими актове на държавата – индивидуални, общи и нормативни административни актове Държавните органи са изборни и назначаеми. Изборните са свързани с демократичната идея за мандатност. Конституирани са и действат в рамките на разумен срок. Ако мандатът е дълъг, разумно е да е еднократен, и ако е кратък, разумно е да е многократен. По отношение на състава органите са еднолични и колективни. Кворумът е минималният брой членове, необходим за обсъждане на въпрос от своята компетентност. При наличието на колективен орган от голямо значение е мнозинството. Необходимо е мнозинство в условията на кворум за решаване на политически решения. Квалифицирани мнозинства се предвиждат за реализацията на много важни компетентности. Държавният орган се различава по териториален обхват от централните и местните органи. Разграничение на висши и местни в йерархическа подсистема от органи. Имат обща или специална компетентност. Няма орган в конституционната държава, където са разделени функциите, който да може всичко, да има абсолютно всякаква компетентност. Омбудсманът е държавен орган с компетентност, но без право да издава административни актове. В КП има тенденция – винаги се търси институция, която да осъществява надзор над надзирателите. КС няма надзиратели – актовете им са окончателни в името на върховенството на К. Държавният орган е институция, която се създава за управление. Правомощията са изрично записани в закон, а пълномощията са легитимност за участие в държавното управление. Правомощията са овластяване на закон, произтича от волята на органа, който избира или отнема властта.
I. Парламентаризъм 1. Парламентаризмът се характеризира с наличието на специален представителен орган - парламент, който е титуляр на законодателната власт. Но наличието на парламент не е достатъчно, за да се определи режимът като парламентарен. Парламентът трябва да стои в основата на публичната власт, да заема приоритетно положение в нейната организация. Парламентаризмът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на законодателната власт и в същото време упражнява политически контрол над правителството. Х-ра се със следните белези:
Разграничават се три етапа в развитието на парламентаризма: 1) Ранен парламентаризъм (Великобритания) – това е дуалистичен парламентаризъм. Съществуват два основни политически центъра: Короната и парламента. Кралят управлява страната чрез назначавани от него министри, които се ползват с доверието на парламента. Отначало парламентът заседава под председателството на краля. По-късно обаче започва да се събира самостоятелно. Така се формира принципа за единство на изпълнителната власт, а по-късно и принципа за колективната отговорност на министрите пред парламента. Кабинетът се превръща в самостоятелно действаща институция. Правителството има ролята на свързващо звено между короната и парламента. Утвърждава се принципът на двойната отговорност на министрите. 2) Класически парламентаризъм (Великобритания и други европейски държави) - ПЪРВАТА ИЗБОРНА РЕФОРМА (1832) разширява избирателния корпус до 5% от населението. Появява се едно силно и независимо народно представителство. Това е времето на индустриалната революция, когато буржоазията натрупва значителни богатства. Развитието на парламентаризма е в своя разцвет – „Златната епоха”. Парламентаризмът е монистичен. Пряко се избира камара на общините. Основните политически решения се взимат именно в парламента. Утвърждава се принципа на парламентарното върховенство. През този период разбирането за парламентаризма е „Управление чрез дискусия”: а) дискусия, която отразява тенденциите в развитието на общественото мнение; б) открити публични дискусии – аргументи „за” и „против” възможните опции, рационални публични разисквания. Това е и времето на парламентарното красноречие. Парламентаризмът придобива своя пълнокръвен облик. - ВТОРАТА ИЗБИРАТЕЛНА РЕФОРМА (1868) бележи появата на „партийните машини” – националните политически партии. Изчезват независимите депутати. Реалната власт се пренася от парламента към правителството, в което като министри влизат водачите на мнозинството в парламента. Във Великобритания обществените настроения се канализират от 2 основни партии – виги и тори; либерали и консерватори. В началото на XX век либералите биват изместени от лейбъристите. 3) Съвременен рационализиран парламентаризъм (След края на II Световна война)
II. Особености на парламентаризма в България 1. Президентът се избира пряко от избирателите, не от парламента.
III. Народно събрание Общодържавен представителен орган. Това качество се обуславя от неговия състав. То се състои от политически представители на различни социални слоеве на обществото. НС се състои от 240 народни представители (чл.63), избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване.
Мястото на НС в държавната организация се обуславя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. НС притежава законодателни правомощия на единствен законодателен орган в Р България. Само то може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните правомощия на НС не могат да бъдат делегирани или отстъпвани. НС притежава “компетенция за компетенциите”. То е компетентно да определя компетенциите на др. държавни органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, уреждащи статуса им. Такива са З-н за КС, З-н за съд. власт, З-н за местн. самоуправление и местн. адм-ция и др. Актовете на НС имат висша юридическа сила в сравнение с актовете на други държавни органи. 28. Велико народно събрание – орган на учредителната власт, статус, компетентност, ред на дейност, актове Освен на законодателна, изпълнителна и съдебна, властите се делят и на учредителна и учредена. Учредителна е властта (властническа функция) на специален орган, който приема и ревизира К. С Конституцията той утвърждават основите на гражданското общество, правовата държава, формата на управление. Учредена е властта, която функционира на основата на разпоредбите на вече съществуващата К. Парламентът е законодателен орган, който твори законите. Учредителна власт у нас е Великото народно събрание. Орган на учредената власт е Народното събрание (обикновено НС). ВНС има по-многоброен състав от НС, което го прави широко представителен орган. То се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред на избирателното законодателство. Изборите за ВНС се произвеждат по инициатива на НС, с мнозинство от 2/3 от всички народни представители. Чл. 158 – ВНС >> приема нова Конституция >> решава въпроса за изменение територията на Р България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения >> решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление >> решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 (разпоредбите на К имат непосредствено действие) и 4 (международните договори, ратифицирани, по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат) и чл. 57, ал.1 (основните права на гражданите са неотменими) и 3 (при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата предвидени в съответните членове) >> решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от К. Правомощията на ВНС не могат да бъдат делегирани на НС. ВНС приема актовете си с мнозинство 2/3 от всички народни представители. Те се гласуват три пъти в различни дни. Актовете се подписват и обнародват от председателя на Събранието в 7-дневен срок от приемането им. ВНС решава само онези въпроси от своята компетентност, за които е избрано. В неотложни случаи ВНС може да осъществява функциите на НС. Пълномощията на ВНС се прекратяват, след като реши въпросите, за които е избрано. 29. Народно събрание – обща характеристика, състав, срок на пълномощията, взаимоотношения с другите държавни органи НС е общодържавен (национален) представителен орган на законодателната власт. То е постоянно работещ орган. НС притежава „компетенция за компетенциите” – то е компетентно да определя компетенциите на другите държавни органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, с които урежда статуса им. В българската парламентарна система парламентът има възможност да бламира правителството, докато то не може да въздейства върху НС, например да поеме инициативата за разпускането му. НС е основен фактор за формиране на държавната политика – това то извършва предимно чрез законите, които приема. Законът е израз на определена политика в различните сфери на обществения живот. Ролята на НС в държавната организация се определя от неговите конститутивни правомощия – избира МС, други органи, състава на КС, ВСС и т.н. НС притежава важни контролни правомощия, т.е. упражнява парламентарни правомощия. Упражнява контрол върху дейността на МС, министрите и други изпълнителни органи. НС е независимо от другите органи, тъй като има вътрешна (регламентирана) автономия. НС се състои от 240 народни представители, избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване. Срокът на пълномощията на парламентите е установеният период, през който те съществуват и функционират като държавни органи. Според К от 1991 г. срокът на пълномощията на НС е 4 години. КС приема, че началото на мандата на НС е изборният ден. Срокът на пълномощията се прекратява с изтичане на 4-годишния мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Срокът на пълномощията на народните представители се прекратява предсрочно (чл. 72) при подаване на оставка; при влизане в сила на присъда за лишаване от свобода; при установяване на неизбираемост или несъвместимост; при смърт.
Избраните кандидати придобиват депутатски мандат. След свикването на първото заседание се конституират в орган и могат да осъществяват правомощията си. В срок от 1 месец след произвеждането на изборите НС се свиква на първото си заседание от президента (ако той не го направи - от 1/5 от народните представители). Народните представители полагат клетва, това е задължителен акт. Акт на конституиране на НС е избирането на ръководни органи: председател и заместник-председатели. Избрани са кандидатите, които са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Формират се и постоянни и временни комисии. Създават се парламентарни групи. Редът на дейност на НС е установен в предписанията на К и Правилника. Заседанията на НС се откриват от председателя или от заместниците му. Заседание може да се проведе, ако присъстват повече от половината народни представители. НС работи по програма за една или две седмици. Тя се изготвя от председателя със съдействието на заместник-председателите. Предложения за включване в нея на въпроси се правят писмено от народните представители и председателите на парламентарните групи не по-късно от 18h на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува програмата. На основата на приетата програма се изготвя проектът за дневен ред. В края на всяко заседание председателят обявява датата, часа и дневния ред на следващото заседание. В подреждането на въпросите в дневния ред приоритет има най-голямата парламентарна група. НС не винаги успява да разгледа и реши всички въпроси от дневния ред. Заседанията се ръководят от председателя или от заместниците му. За желаещите да се изкажат, се съставя списък. Думата за изказване се дава, като се редуват представителите на различните парламентарни групи. Въпроси извън дневния ред не могат да се обсъждат. За да се осигури свобода на изказванията, се дава възможност да се правят до три изказвания от народни представители, които поддържат различно становище от това на своята парламентарна група. Присъстващите на пленарното заседание министри могат да вземат думата винаги, когато я поискат. Народният представител може да се изказва по същество по обсъждания въпрос само едни път. За да се разменят мнения и действително да се дискутира по обсъжданите въпроси, народните представители могат да отправят реплики към изказалия се депутат. Репликата е възражение по направено изказване. На репликата народният представител има право на отговор – дуплика. Гласуването е лично. То може да се извърши явно и тайно. Гласува се „за”, „против” и „въздържал се”. Пленарното заседание може да бъде прекратено или отложено с решение на пленума по предложение на председателя или на парламентарна група. Прекратяването означава, че заседанието с този дневен ред няма да бъде възобновено. Отложеното обсъждане на въпрос от дневния ред ще продължи на заседание в друг ден. Заседанията могат да бъдат прекъсвани от председателя за определено време.
За да се проведе заседание на пленума на НС и да се приемат решения, е необходимо присъствието на определен минимален брой народни представители, които представляват кворума. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове. Той е основата, върху която се изчислява мнозинството. Обикновеното мнозинство представлява повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. С такова мнозинство се приемат закони, решения, декларации, обръщения. Абсолютно мнозинство е повече от половината от гласовете на всички народни представители. С такова мнозинство се гласува вот на недоверие на МС, приема се решение и пр. Квалифицирано мнозинство са гласовете на 3/4 от народните представители; или ако то не е достигнато, но гласовете са повече от 2/3 от всички народни представители, тогава решението се гласува отново в срок от 2 до 5 месеца. . То се прилага при приемане, изменение и допълнение на Конституцията. При новото гласуване решението може да се приеме с мнозинство 2/3. 31. Постоянни комисии – видове, компетентност, организация и ред на дейност. Временни комисии. Парламентарни групи Парламентите създават комисии, които осъществяват спомагателна дейност. Широкият кръг от правомощия на НС по осъществяване на държавно ръководство на обществото чрез законодателната и другите дейности налага да се създаде система от комисии, които да го подпомагат в неговата многостранна дейност. Те са помощни органи в неговата законодателна дейност и упражняват парламентарен контрол (чл. 79, ал. 2). Парламентарните комисии са специализирани органи. Създават се, за да съдействат на парламента в специфичните сфери от неговата дейност. Комисиите получават правомощията си от НС. Постоянните комисии действат през целия мандат на НС. Временните се образуват по конкретен повод. Избират се от НС по предложение на председателя или най-малко на 1/10 от народните представители. Броят, видовете, наименованието и съставът на постоянните комисии се определят от НС съобразно обективните потребности. В постоянните комисии могат да бъдат избирани само народни представители, като всеки може да бъде включен в състава най-много на две комисии. При формирането на състава се спазва принципът на пропорционалното представителство на парламентарните групи според техния числен състав. Постоянните комисии обсъждат законопроекти за решения, декларации и обръщения преди да бъдат внесени в пленума. За да се създадат условия за нормална работа на комисиите, К и правилникът постановяват, че държавните органи, длъжностните лица, гражданите и организациите, когато бъдат поканени да се явяват пред комисиите, за да дадат исканата информация или да направят необходимите пояснения по въпросите и компетентността на комисиите, са длъжни да направят това и да предоставят исканите документи и сведения. Всяка комисия избира свое ръководство, състоящо се от председател и по двама заместник-председатели. НС образува и временни комисии по конкретен повод за проучване, анкети или по отделни въпроси от своята компетентност. Те преустановяват съществуването си след изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно по решение на НС. Заседанията на комисиите се провеждат по предварително определен дневен ред. Постоянните комисии се свикват на заседание от техните председатели, по искане на председателя на НС или по искане най-малко на 1/3 от членовете на комисиите. Заседанията им по принцип са открити. Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато към съответните въпроси имат отношение две или повече комисии. Заседанията на комисиите се провеждат, ако кворумът е налице, т.е. ако присъстват повече от половината от членовете им. Решения се вземат с обикновено мнозинство, т.е. с гласовете на повече от половината от присъстващите, чрез явно гласуване. Решенията на парламентарните комисии имат препоръчителен характер. Те не пораждат правни последици. Постоянните комисии извършват предварително обсъждане на законопроектите. След внасянето на законопроекта в НС председателят го разпределя между комисиите и определя водещата комисия. Тя изготвя и предлага становище по законопроекта за първото му обсъждане в пленума. В него се отразяват предложенията и на другите постоянни комисии. Постоянните комисии са важен фактор в подготвителната фаза на законодателния процес. Чрез дейността си съдействат за създаването на качествени закони. Като органи на НС те упражняват контрол по изпълнението на актовете и по някои въпроси от дейността на министрите. Контролът на комисиите е спомагателна форма на парламентарния контрол и не е самостоятелен. Специализираните контролни структури на НС са временните комисии за проучване и анкети. Тяхното основно предназначение е упражняването на контрол по въпроси, засягащи държавните или обществените интереси. Парламентарни групи На основата на партийната принадлежност или политическата си ориентация народните представители доброволно се обединяват в парламентарни групи. Те не са вътрешни органи на НС. Парламентарните групи са партийноорганизационни обединения, изразители на интересите на съответната партия или коалиция. Парламентарната група може да се формира при наличието на определен брой народни предсатвители от една политическа партия. Парламентарните групи легализират създаването си пред председателя на НС, като се вписват в специален регистър. Всеки народен представител може да бъде член само на една парламентарна група. Парламентарните групи си избират ръководства, които направляват дейността им. Ръководствата поддържат постоянни връзки с председателя на НС. Президентът е длъжен да се консултира с парламентарните групи при възлагане на проучвателен мандат на представител, посочен от съответната парламентарна група, за да предложи състава на бъдещото правителство (чл. 99). Председателят на НС уведомява парламентарните групи за постъпилите законопроекти, за да могат да вземат отношение по тях. Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|