Възможност 1: засилване на омк за социално включване

Възможност 1: засилване на омк за социално включване

‘Този съвместен проект цели да развие стандарт, който е основан на социален консенсус относно благата и услугите, които всеки в Британия би трябвало да може да си позволи, като в същото време използва и експертно знание относно базисните жизнени потребности и модели за разходи’ (Bradshaw, 2005).

Тук е представена една обща картина на обхвата и съдържанието на проекта. Проектът ще потърси подкрепа за да развие по-детайлен модел и да провери цялостния процес в един следващ проект.

1. 
   Следвайки постигнатото от Съвета на Европа съгласие относно общ комплекс от принципи за човешкото достойнство, основани на Препоръката от 1992 г., Комисията приканва страните членки да стартират консултации за установяване на социални стандарти в ЕС.
   
2. 
   Държавите членки организират регионални панели, които отразяват структурата на общото население в региона, включително и хората, които са пряко засегнати от бедността и социалното изключване, както и други ключови заинтересовани лица на регионално и локално ниво, за да определят съвкупността от блага и услуги, които са необходими за един достоен живот. Страните членки определят на каква основа да се диференцират регионалните панели (градски- селски, западни - източни и т.н.), така че да позволят представителност на участието на субгрупите от населението (хора с увреждания, роми, самотни родители и т.н.). Тези панели трябва да са представителни за различните икономически и социални характеристики на регионалната и групова специфика на населението.
   
3. 
   Панелът обсъжда какви блага и услуги са необходими за да се живее по достоен начин в един регион. Резултатите стават предложение за адекватни социални стандарти и трябва да се оформят окончателно чрез социален консенсус. Групите след това калкулират цената на избраните стоки и услуги във валутата на съответната страна, използвайки най-широко срещаните цени за потребителя. При това, те вземат под внимание кои услуги се предлагат безплатно от публичните власти и ако няма такива услуги, колко средства са необходими за придобиването им. Това изчисление би представлявало базата за формулиране на препоръка за стандарт за адекватен доход за достоен живот.
   
4. 
   Комплексът от блага и услуги би трябвало да се тества за извадка от населението, за да се оцени неговата адекватност. Друг начин за “обратна проверка” е препоръчаният метод от ОСБ и Центъра за изследвания по социална политика, състоящ се в това да се използват фокус групи за оценка на направените предложения (Vincentian Partnership, 2007) и да се използват предложения от други експерти като специалисти по хранене. След това, ако е необходимо, се правят промени и се търси консенсус.
   
5. 
   Панелът ще определи степента в която настоящите получавани доходи, чрез системата за социална защита, в комбинация с безплатно предоставяните услуги, или тези, които може да се закупят с наличните доходи, гарантират приемлив жизнен стандарт за достоен живот, основан на възможности да се придобие комплексът от блага и услуги, определен чрез горните процедури. В бедните страни членки вероятно процентът ще бъде по-нисък; в богатите – по-висок. Ще бъде необходимо да се направят и корекции в зависимост от възрастта за потреблението на някои стоки и услуги и да се изчисли разход за седмица за някои стоки. Използването на подходящи индикатори, които измерват адекватността на социалните стандарти е съществено за този процес. Тези индикатори трябва да измерват това, което е на “входа” (т.е. действителния обем на наличните ресурси, необходими за поддържане на дохода, спрямо обема на ресурсите, необходими за “адекватна” поддръжка на дохода) и това, което е на “изхода” (т.е. степента, в която хората се чувстват удовлетворени от достъпа до услуги). Както и общото население, ефективното включване на хора, живеещи в бедност, е от съществено значение за правилното протичане на процеса.
   
6. 
   Комисията поканва страните членки да развият и представят, като част от своите Национални планове за действие за социално включване, многогодишен план, който определя ясни цели, потвърждаващи как ще бъде постигнат прогрес, така че всички хора да имат достъп до равнищата на доход, за които е постигнато споразумение, и които осигуряват достъп до блага и услуги, осигуряващи договорените социални стандарти.
   
7. 
   Всяка страна членка развива конкретен план, за да бъде осигурено, че благата и услугите са налице и постижими за всички на дадената територия. Ефективното участие на широката публика, социалните изследователи и хората, живеещи в бедност, при определянето на целите има фундаментално значение за процеса.
   
8. 
   Комисията оценява плановете и наблюдава процеса като част от годишното оценяване в рамките на ОМК, идентифицирайки ключовите предизвикателства в нормалния цикъл но ОМК за социална защита и социално включване.
   
9. 
   Всеки три години страните членки ще бъдат канени да представят доклад за напредъка, като част от своите Национални стратегически доклади за социална защита и социално включване. Този процес би обхванал консултации с регионалните панели, които имат за задача да наблюдават напредъка, който е постигнат.
   
10. 
    Комисията би следвало да представя своите коментари по тези доклади, като част от оценката на Националните стратегически доклади по социална защита и социално включване.
    
11. 
    Парламентът и “пролетният” Европейски съвет обсъждат доклада на Комисията.
    
12. 
    Страните членки ще бъдат поканени да последват препоръките на Комисията, Съвета и Парламента през следващия период и да отчетат в следващите си доклади какво са направили в отговор на направените препоръки.
    

Необходимо е да се осигурят съответните ресурси за партисипативния процес. Този разход би могъл да се сподели между националните правителства и ЕС с насочване на фондове на ЕС към тези, които са в най-голяма нужда. Мащабът на финансовата подкрепа за партисипативния процес ще бъде ранен индикатор за политическото желание на ЕС и националните правителства да атакуват проблема с бедността и социалното изключване чрез прилагане на социални стандарти. Нещо повече, необходимо е, също така, да бъдат достъпни достатъчно ресурси, така че да може да се приложат съответните национални / регионални социални стандарти. Ако това не бъде направено, целият партисипативен процес ще бъде само устна консултация и процесът на установяване на социалните стандарти ще стане жертва на същите проблеми, които пораждат социалното изключване сега (вж. Глава 3).

Проектът препоръчва да се извърши по-нататъшна работа по развитие на горното предложение в един детайлизиран инструмент (от Комисията или чрез следващ проект) който да бъде приложен като пилотен проект в някои страни членки, преди да се приложи на ниво ЕС.

Възможност 2: Директива

Въпреки че участниците не постигнаха съгласие относно желателността и възможността да се използва Директива, за да се подкрепи правото на човешко достойнство на ниво ЕС, все пак много партньори чувстваха, че този подход би трябвало да бъде изследван и обсъждан и по-нататък.

Доклад за дискусия, представен от EAPN Ирландия на експертния семинар по проекта, проведен в Будапеща през ноември 2006, предлага Директива за изкореняване на бедността в ЕС чрез изискване от страните членки да установят социални стандарти, особено за доходите и социалните услуги.

Директивата би трябвало да изисква от страните членки да:

“…признаят в контекста на целенасочена и систематична дейност за премахване на социалното изключване, фундаментално индивидуално право на достатъчни и сигурни ресурси и обезщетения и да адаптират своите системи за социална защита по адекватен начин.”¹⁹

Документи на ЕС признават, особено в сферата на социалното включване, многомерния характер на бедността. Това би могло да включва и изискване за гарантиране на ресурсите, необходими за живот в достойнство в областта на доходите и услугите, предоставяни на бедните. Въз основа на тази директива, би могло да се създадат социални стандарти в посочените области в рамките на компетентността на Съюза и обхвата на ‘Метода на общността’²⁰.

Това може да изисква промени в Договора, за да се създадат нови компетенции, въпреки че беше предположено, че Член 137 от съществуващите Договори или членове I-3-3 (Цели) и III-117²¹, както и III-209²² (политика) на Конституционния Договор, ако бъде приет, може да бъдат достатъчни за законодателство, гарантиращо минималния стандарт както за доходи, така и за социални услуги.

Както в случая със закона за заетостта, ОМК може да се използва съвместно с “твърд закон” за определяне на общи цели, създаване на национални планове и използване на доклади и “прегледи между равните”, във връзка с определянето и мониторинга на ‘адекватността’ на схемите за минималния доход срещу цените и достъпността на блага и услуги, както и вариациите от културен и друг характер (например, относителното значение на отоплението в северна и южна Европа), за подкрепа и взаимно научаване при достъпа до качествени услуги. Координационни механизми като ОМК могат също да играят важна роля при “преходния” или “конвергентен” процес. При разглеждането на нивата на минимални доходи – както изобщо в ЕС, така и за спецификата на отделна страна, трябва да се вземат под внимание съществуващите минимуми в страните членки.

От страните членки би трябвало да се изисква да гарантират правото на достъп до важни услуги, необходими за живот в достойнство. Списъкът на такива услуги би трябвало да се определи във връзка с правата, заложени в Европейската социална харта (ревизирана) и Хартата на ЕС за фундаменталните права. Неизчерпателен списък, който трябва да се дискутира по-нататък, може да включва: здраве (превантивно и лечение); образование и обучение през целия живот; жилищно настаняване; грижи; обществени услуги.

За тази цел ще е необходимо политическо развитие чрез Метода на общността (предложение на Комисията на базата на изследвания и съвместно решение на Съвета и Парламента), основано на принципите на Европейската социална харта и Хартата на ЕС относно фундаменталните права.

Както при всеки процес използващ “Метода на общността”, изискванията на новата система могат да налагат процес на “конвергенция”, за да се позволи на страните да се придвижат към рамките на системата за определен период от време.

Както и в случая със значителни политики в областта, например, бюджетните изисквания според критериите от Маастрихт, изискванията за здравето и сигурността или законодателството по околната среда, процесът на конвергенция би трябвало да обхваща минимален времеви план за целия ЕС със специфични национални изключения при особени случаи и изискване за “не регресия”, за да е сигурно, че всички страни членки се придвижват систематично към договорените стандарти.

Законодателството, формиращо системата, би трябвало да стане част от acquis communautaire, изискващо новите страни членки да се включат в изискванията за определен договорен период.

За да се въведат ефективно социални стандарти, ще бъде необходимо да се включат както наказания за неизпълнение, подобно на законодателството в областта на природната среда, така и техническа и вероятно финансова помощ за страните членки, които се придвижват към установените стандарти. Такава подкрепа може да включва като част от договорен стъпка по стъпка процес за прилагане на стандартите, следните компоненти:

• 
  Използване на специално предназначени структурни фондове (както в случая с поддържане на равенството между половете) или друга финансова подкрепа за инвестиране в капиталова инфраструктура, необходима за предоставяне на услугите в съответствие с договорените стандарти, вземайки предвид бюджетните ограничения на ЕС.
  
• 
  Разхлабване на критериите от Маастрихт чрез специални клаузи, така че да се отстрани от тях част от текущите разходи, необходими за въвеждане на схемите за минимален доход и достъп до услуги.
  

Ще бъде необходима една широка система за предварителна и последваща оценка на ефектите от по-силните стандарти върху конкурентоспособността (на ЕС като цяло и от гледна точка на деформирането на конкуренцията в рамките на ЕС), стимулите за труд, капаните на бедността и т.н. Това се отнася и за други стандарти, като здравни, за сигурността, за околната среда, за качеството на продукцията. Впрочем, ще е необходимо да се моделират техните ефекти преди да се направят по-решителни предложения и стъпки. Това би могло да бъде предмет на по-нататъшна работа в рамките на проекта или извън него.

На семинарите и кръглите маси, проведени в рамките на проекта, беше посочено, че Европейската социална харта на Съвета на Европа (ревизираната версия от 1996) и Международната спогодба за икономическите, социалните и културните права (ООН) може да се прилагат по-пряко в ЕС (за въвеждане на техните изисквания вж. т. 4 по-горе).

Правата, дефинирани в тези документи, ако се прилагат пълно биха предоставили силна основа за социалните стандарти.

Независимо че партньорите по проекта виждат добавена полза от натиска за по-добър мониторинг на тези права на национално ниво, от гледна точка на този проект, те също така осигуряват допълнителна полза на равнището на ЕС, например чрез:

• 
  На ниво ЕС е възможен процес за наблюдение и поддръжка на тяхното приложение, чрез нов или ре- интегриран процес на ОМК;
  
• 
  Договор или политическо изискване страните членки да инкорпорират законови решения в своите национални закони, така както е инкорпорирана Европейската конвенция по човешките права в законите на много страни членки;
  
• 
  Използването на правата, дефинирани чрез посочените документи, като отправна точка за развитие на стандарти, посочена във възможности 1 и 2 по-горе.
  

Трите “модела” посочени по-горе бяха дискутирани на партньорска среща в София през септември 2006, на експертен семинар в Будапеща, състоял се през ноември, на среща на европейските организации членуващи в EAPN, проведена през март и кръгли маси в седем страни – участващи в проекта (началото на 2007).

Повечето от кръглите маси посочиха, че предпочитат инкорпорирането на процеса на създаване на стандарти в ОМК. Обаче, във Финландия бе изразена загриженост, че ако стандартите бъдат унифицирани и на ниво, което е приемливо за тези, които имат най-ниски жизнени равнища, това би могло да предизвика спад в стандартите на страните, където нивата на живот и качеството на живота са сравнително високи. Ако бъдат създадени унифицирани стандарти на ниво ЕС, това може да стане на друга основа – по-скоро на ниско равнище, като една долна граница. Дори и на национално ниво, стандартизирането не винаги е водело до очакваните резултати тъй като локалните различия и тези в индивидуалните потребности е трудно да се представят в унифицирана форма.

Постигнато беше общо съгласие, че най-полезни са процес стъпка по стъпка, както и изграждането на консенсус с публичен дебат и оценки на социалното въздействие, вместо да се представи пълен комплекс от стандарти в рамките на проекта. Финландската кръгла маса подчерта, че приоритет трябва да бъде засилването на ОМК чрез по-добър мониторинг на ниво ЕС и национална подкрепа. Подчертано бе също значението на взаимното научаване в областта

Докладът на Фламандската Кръгла маса отбелязва, че “ ОМК е може би най-мощният инструмент, който имаме на европейско равнище, но миналото показва, че предлагането на по-обвързващи средства в началото на подготовката на нови решения не работи успешно. ... При стартирането на общ процес между страните членки изглежда не може да се очаква нещо повече от системата на така наречените “прегледи между равни” (peer reviews) и изтъкването на добри практики. Само на по-късен етап на процеса може да се разглеждат възможности за по-обвързващи средства като насоки или директива …. Много участници считат, че един усилен ОМК е най-многото, което можем да целим’.

Някои участници в ирландската Кръгла маса посочиха, че на ОМК трябва да му се сложат “зъби” чрез свързването на специфични цели с размера на предоставяното финансиране.

Много от регионалните Кръгли маси подкрепиха идеята за директива, въпреки че бе подчертано, че това е подход, който най-трудно се прилага политически. Българската Кръгла маса дефинитивно подчерта необходимостта от обвързващ законов инструмент за въвеждане на социални стандарти - ‘…участниците единодушно се съгласиха, че нито националните политики, нито ОМК могат да играят значима роля за прилагане на социални стандарти в страната….’ Те считат, че ако това не се постигне, българското обществено мнение скоро ще схваща ЕС като един икономически и екологичен съюз на политически и икономически елити, а не като съюз със социални ангажименти за политики. В действителност, консенсусът в българското общество по повод интеграцията в ЕС беше до голяма степен основан на очакванията, че ще допринесе за подобряването на жизнените стандарт.’

Българската Кръгла маса изрази по-малко доверие относно влиянието на (ревизираната) Европейска социална харта, която е повлияла слабо върху ситуацията в страната, поради своят непрецизен език и обтекаеми интерпретации. Впрочем, в Норвегия имаше повече оптимизъм относно въвеждането на Чл. 13 на Хартата, третиращ правото на медицинска помощ и социално подпомагане в националното законодателство.

Ирландската Кръгла маса отбеляза проблемите за индивидите, изискващи своите социални права и създаването на прецеденти в Европейските съдилища (както на ниво ЕС, така и в Съвета на Европа) тъй като ‘ индивидът, който преживява бедност не може да инициира дело в Европейския съд по човешките права. Например, кой може да заведе дело по детската бедност?’ Финландската делегация също вижда овластяването на социалните права чрез съдебната система като проблематично, но също настоява, че достъпа до информация относно законовите права и правото на съдебно дело в случай на нарушаване на правата трябва да бъде гарантирано на всеки”.’

Ирландската Кръгла маса обсъди идеята за използване и засилване на Европейската харта за фундаменталните права за създаване на стандарти, но посочи, че има нужда от законово осветляване на начина, по който тя ще оперира в рамките на Конституционния договор. Ирландия вижда потенциал за директива по социалните стандарти, ако Конституционният договор бъде приет и също възможността за използване на Конституцията за интегриране на социални стандарти в Пакта за растеж и стабилност (който единствен съдържа стандарти за икономически и човешки права).

Финландската Кръгла маса предложи НПО да играят значима роля в мониторинга и контрола върху процедурните изисквания, защото НПО са свързани с хората и могат да допринесат за създаването на стандартите.

Библиография и допълнителна литература

Amitsis, G., (2006) ‘Developing universal anti-poverty regimes: the role of United Nations in the establishment of international poverty law’, in Williams, L. [Eds], Law and Poverty. Zed Books, London.

Baumann, H., Bispinck, R., Husson, M., Math, A., Rieger, A., Ringger, B, Schäfer, C., Schulten, T., (2005), Theses For A European Minimum Wage Policy, Common Statement, Düsseldorf, Zurich, Paris, 15 April 2005.

Borissova, L. (200?) ‘Analysis of the Commission’s proposal for a directive on services in the Internal Market’.

Bruno, I., Jacquot, S., Mandin, L. (2006) ‘Europeanization through its instrumentation: benchmarking, mainstreaming and the open method of co-ordination … toolbox or Pandora’s box?’, Journal of European Public Policy 13(4), 519-536.

Butt M.E., Kübert J., Schultz C.A., 2000, ‘Fundamental Social Rights in Europe’, European Parliament Social Affairs Series SOCI 104 EN, European Parliament.

Citro, C.F., Michael, R.T., (1995), Measuring Poverty: A new approach, Washington DC: National Academy Press.

Combat Poverty Agency, 2001, ‘How Much Is Enough? – Setting an Inclusive Minimum income Standard’, Policy Submission to the Adequacy Benchmarking and Indexation working group, Dublin.

Council of Europe, (1950), ‘Convention for the protection of Human Rights and Fundamental Freedoms’, European Treaty Series, No.

Council of Europe, (1996), ‘European Social Charter (Revised)’, European Treaty Series, No. 163.

Daly M., (2002) Access to Social Rights in Europe, European Committee for Social Cohesion, Council of Europe, Strasbourg.

Dubnoff, S., (1985), “How Much Income is Enough? Measuring Public Judgements”, in Public Opinion Quarterly, 49 (3), 285-299.

EAPN, (2007) Network News No. 121 Jan-Mar 2007, A.Gueudet, Brussels.

EC, (1989), European Community Charter of the Fundamental Rights of Workers. European Commission, Brussels.

EC, (1992), ‘Council Recommendation of 24^th June 1992 on common criteria concerning sufficient resources and social assistance in social protection systems’ (92/441/EC), Official Journal of the European Communities, L245/46-48, 28.8.92.

EC, (1999), ‘Report on implementation of Council Recommendation of 24^th June 1992 on common criteria concerning sufficient resources and social assistance in social protection systems’.

EC, (2006) Communication concerning a consultation on action at EU level to promote active inclusion of the people furthest from the labour market, COM (2006) 44 final, European Commission.

EU, (2000), ‘Charter of Fundamental Rights of the European Union’ Official Journal of the European Communities, 18.12.2000, 2000/C 364/01, Brussels.

European Council (2000a) Presidency Conclusions: European Council, Lisbon (March 2000).

European Council (2000b) Objectives for the fight against poverty and social exclusion. ‘Annex to the Annex, December 2000, Nice.

Ferrera, M., Sacchi, S. (2004) ‘The Open Method of Co-ordination and National Institutional Capabilities. The Italian Experience’ URGE Working Paper 2/2004.

Guio Anne-Catherine, (2005), ‘Material Deprivation in the EU’, Statistics in Focus 21/2005, Eurostat, Office for Official Publications of the European Communities, Luxembourg.

Hanan, R. (2007), ‘A possible ‘model’ for requiring Member States to introduce standards to promote social inclusion in the European Union’, Working Paper for Setting Social Standards Across Europe, (unpublished).

IES (Institut Européen des Juristes en Droit Social), EWL (European Working Group on Labour Law), EPOS (European Platform on Social Dialogue), (2006) ‘The European Social Model: source or driving force behind the European construction. A critical reflection intended for national and European members of parliament’ .

IHRC, (2005), Making Economic, Social and Cultural Rights Effective: An IHRC Discussion Document, Dublin, December 2005.

Kröger, S. (2006), ‘When learning hits politics or: Social policy coordination left to the administrations and the NGOs?’, European Integration Online Papers 10(3).

Minev, D. (2007), ‘On the process of environmental standardization: A general picture of the review results’, Working Paper for Setting Social Standards Across Europe, EAPN Ireland, www.eapn.ie

OHCHR, (2004), ‘Human Rights and Poverty Reduction: A Conceptual Framework’ United Nations, New York and Geneva.

Peña Casas, R., Latta, M., (2004), Working Poor in the European Union, European Foundation for the Improvement of Working and Living Conditions, Dublin.

Peña Casas, R. (2006a), ‘Setting minimum social standards at EU level: Main Issues’, Setting Minimum Social Standards across Europe Working Paper I, EAPN Ireland, www.eapn.ie

Peña Casas, R. (2006b), ‘Minimum income standards in enlarged EU: Guaranteed Minimum Income Schemes’, Setting Minimum Social Standards across Europe Working Paper II, EAPN Ireland, www.eapn.ie

Pieters, D. (1993), ‘Harmonisation of Social Security with an Eye on 1993’, English translation of a chapter in Pieters, D. Sociale Zekerheid na 1992: één over twaalf, (Reeks Sociale Zekerheidswetenschap series), Katholieke Universiteit Brabant.

Pieters D., Nickless J.A., (1999), Pathways For Social Protection In Europe, Report to the Finnish Ministry of Social Affairs and Health, http://pre20031103.stm.fi/english/tao/publicat/pathways/contens.htm

Social Platform, (2003), Guaranteeing the Right to Adequate Social Services of High Quality: A substantial contribution to economic development and social cohesion in the European Union. Social Platform Common Position, Brussels.

Social Platform, (2004), Comments from the Social Platform for the European Parliament hearing on Services in the Internal Market. 11^th November 2004, Brussels.

Social Platform, (2005), The Services Directive, Services of General Interest (SGIs), and Social Services. A Social Platform Explanatory Paper, Brussels.

Social Platform, (2006), Achieving effective Minimum Income and Active Inclusion policies in the EU: What the European Union can contribute, Social Platform response to Commission Communication ‘Concerning a consultation on action at EU level to promote the active inclusion of the people furthest from the labour market’ COM (2006) 44 final, 08.02.2006. Brussels.

United Nations, (1966), International Covenant on Economic, Social and Cultural Rights, G.A. res. 2200A (XXI), 21 U.N.GAOR Supp. (No. 16) at 49, U.N. Doc. A/6316 (1966), 993 U.N.T.S. 3.

Veit-Wilson, J., (1998), ‘Setting Adequacy Standards – How Governments Define Minimum Incomes’, Policy Press, Bristol.

Veit-Wilson, J., (2006), ‘No rights without remedies: Necessary conditions for abolishing child poverty’, European Journal of Social Security, 8 (3), 317-337.

Veit-Wilson, J., (2007), ‘Some social policy implications of a right to social security’, in Van Langendonck, J. [Ed] The Right to Social Security, Intersentia, Antwerp.

Vincentian Partnership for Social Justice, (2006), Minimum Essential Budget Standard for Six Household Types. Vincentian Initiative for Social and Economic Change, Tackling Poverty and Exclusion, Dublin.

Zacchaeus 2000 Trust, (2004), Memorandum to the Prime Minister on Minimum Income Standards, Zacchaeus 2000 Trust, London.


Приложение 1

ПРИЗНАВАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ СОЦИАЛНИ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО
Бележка: Това е съкратена версия на Приложението, подготвено за доклада Основни проблеми при установяването на минимални социални стандарти на равнището на ЕС, написан за проекта от Рамон Пена Касас, Европейска социална обсерватория. Целият доклад е в изследователската част на интернет страницата: www.eapn.ie/standards.

Това приложение се базира на информация, извлечена и компилирана от интернет страниците на Европейския Парламент и Европейската Комисия, Генерален директорат по Вътрешни дела и Правосъдие

1. Европейска социална харта (Съвет на Европа)

Европейската социална харта (ЕСХ) може да се разглежда като ‘социално допълнение’ към Европейската конвенция по човешките права (ЕКЧП). Както Европейската Конвенция по човешките права, така ЕСХ бе утвърдена от Съвета на Европа и от 1961 г. насам е подписана от 47 страни. Това включва всички страни членки на Съвета на Европа, което означава че всички държави са приели нейните принципи и права. Четиридесет от страните са ратифицирали Европейската Социална Харта, при което 16 държави все още са обвързани с варианта от 1961 година, а 24 са ангажирани с по-новия вариант от 1996, макар и с резерви и ограничения в някои случаи.

ЕСХ изисква подписалите страни да вземат законови и административни мерки в областта на трудовия живот и социалната сигурност. Макар че тя не съдържа някакви реални санкции за нарушаване на правилата, тя може да предизвика негативна публичност, задължава подписалите страни да изпращат доклад на всеки две години до Комитета на експертите, който след това идентифицира нарушенията и прави предложения за промени. Като резултат от това, ЕСХ има голямо влияние върху законодателството на присъединилите се към хартата държави, като това е особено вярно за първите 20 години от нейното съществуване. През 1970 г., например, Великобритания и Дания промениха своите законодателства относно търговското корабоплаване, тъй като те противоречаха на забраната за принудителен труд, така, както е дефиниран в чл. 1(1) на ЕСХ.

Самият Европейски съюз не е страна по ЕСХ. Независимо от това, в преамбюла на Общия Европейски закон (ОЕЗ) от 1987 г. страните членки на Общността се позовават на фундаменталните права, признати в Европейската социална харта, а именно свободата, равенството и социалната справедливост. Тази декларация сега, също така, може да се намери в преамбюла за Договора на Европейския съюз (четвърти параграф). Европейският съд също така се позовава на ЕСХ по различни поводи в своите присъди и я използва като основа за своята работа, когато установява общи принципи на закона за Общността

• 
  достъп до подходящо и евтино жилище;
  
• 
  намаляване на бездомността, жилищна политика, насочена към всички дискриминирани категории;
  
• 
  процедури за ограничаване на насилственото изгонване;
  
• 
  равен достъп на чужденци до социални жилища и жилищно подпомагане;
  
• 
  жилищно строителство и жилищно подпомагане, свързано със семейните потребности.
  

• 
  достъпни, ефективни здравни грижи за цялото население;
  
• 
  политика за превенция на болестите, в частност, с гарантиране на здравословна среда;
  
• 
  премахване на професионалните рискове, така че да се гарантира, че безопасни и здравословни условия на труд са осигурени от закона и гарантирани на практика;
  
• 
  защита на майчинството.
  

• 
  безплатно основно и средно образование;
  
• 
  безплатни и ефективни услуги за професионална ориентация;
  
• 
  достъп до първоначално обучение (общо и специално средно образование), университетско и не университетско висше образование, професионално обучение, включително продължаващо обучение;
  
• 
  специални мерки за чужденци, живеещи в страната;
  
• 
  интеграция на хората с увреждания в общите училища;
  
• 
  достъп до образование и професионално обучение за хора с увреждания.
  

• 
  забрана на принудителен труд;
  
• 
  забрана на заетостта на децата под 15 годишна възраст;
  
• 
  специални работни условия за младежи между 15 и 18 годишна възраст;
  
• 
  правото да се изкарва прехраната чрез професия/ занаят, който свободно е избран;
  
• 
  икономическа и социална политика, предназначена да осигури пълна заетост;
  
• 
  справедливи работни условия по отношения на заплащането и работните часове;
  
• 
  защита от сексуално и психологическо насилие;
  
• 
  свобода да се организират професионални съюзи и организации на работодателите за защита на икономически и социални интереси, индивидуална свобода при решенията да се членува или не в тях;
  
• 
  стимулиране на взаимни консултации, колективно договаряне, съветване и доброволен арбитраж;
  
• 
  защита в случай на уволнение;
  
• 
  право на стачкуване;
  
• 
  достъп до работа на хора с увреждания.
  

• 
  правен статус на детето;
  
• 
  отношение към малолетните и непълнолетни закононарушители;
  
• 
  защита от лошо отношение и насилие;
  
• 
  забрана на всяка форма на експлоатация (сексуална и друга);
  
• 
  правна защита на семейството (равенство на съпрузите в двойката и към децата, защита на децата в случай на разтрогване на семейството);
  
• 
  право на социална сигурност, социално благосъстояние и социални услуги;
  
• 
  право на защита срещу бедност и социално изключване;
  
• 
  детски грижи;
  
• 
  специални мерки за грижи за възрастните.
  

• 
  право на семейството да се събира;
  
• 
  право на гражданите да напускат страната си;
  
• 
  процедурна защита в случаи на експулсиране;
  
• 
  опростяване на имиграционните формалности.
  

• 
  право на жените и мъжете на равно третиране и равни възможности за заетост;
  
• 
  гаранция за всички граждани и чужденци, легално пребиваващи и /или работещи, че всички права, установени в тази Харта се прилагат независимо от расова принадлежност, пол, възраст, цвят, език, религия, мнение, национален произход, социален произход, здравословно състояние или връзка с национално малцинство;
  
• 
  забрана за дискриминация въз основа на семейни отговорности;
  
• 
  право на хората с увреждания на социална интеграция и участие в живота на общността.
  

Хартата на общността за фундаменталните социални права на работниците от 9 декември 1989 г. е подписана навремето от всички страни членки на ЕС с изключение на Обединеното кралство. Това не е нито обвързващ законов документ в ЕС, нито е договор между подписалите го страни, който обвързва с международен закон.

Става дума просто за една тържествена декларация на главите на държавите или на правителствата на страните членки. Все пак, документът може да се използва като помощ за интерпретиране на различните други законови актове на Договора на ЕС, доколкото отразява виждания и традиции, общи за страните членки, и представлява декларация за основните принципи, които ЕС и неговите страни членки имат намерение да зачитат. Заедно с програмата за действие за прилагане на Хартата на Общността, която също беше одобрена от държавните или правителствените глави на страните членки, документът следователно се използва от Комисията като база за оправдаване на много от директивите, които тя предлага.

Част І от Хартата на Общността за фундаментални социални права на работниците детайлизира права в следните области:

• 
  свобода на движението;
  
• 
  заетост и възнаграждение;
  
• 
  подобряване на жизнените и трудови условия;
  
• 
  социална защита;
  
• 
  свобода на асоциирането и колективното договаряне;
  
• 
  професионално обучение;
  
• 
  равно третиране на мъжете и жените;
  
• 
  информация, консултации и участие на работниците;
  
• 
  защита на здравето и сигурността на работното място;
  
• 
   защита на децата и юношите;
  
• 
   стари хора;
  
• 
  хора с увреждания
  

Част ІІ от Хартата показва ясно, че страните членки са по принцип отговорни за гарантирането на фундаменталните социални права в съответствие с техните национални практики. Европейският съюз предприема действия само доколкото чл. 29 и 30 на Хартата изискват Комисията да подготви годишен доклад за прилагането на Хартата и да го представи в Съвета, Парламента и Икономическия и социален комитет. В резултат на това, в литературата вече се появи твърдението, че ЕСХ на Съвета на Европа (виж 1 по-горе) осигурява по-добра защита на фундаменталните социални права, отколкото Хартата на общността на страните членки на ЕС. Сега, когато Договорът от Амстердам съществено подпомогна възможността фундаменталните социални права да бъдат заложени в преамбюла на Европейския Договор, Европейският съд може по-ясно да ги има предвид - като ‘направляваща сила за интеграция’ – в своите случаи по фундаментални права и така да ги превърне във важен елемент на системата от фундаментални права..

Хартата е провъзгласена на Европейския съвет в Ница на 7 декември, 2000, от президентите на Съвета, Европейския парламент и Комисията. Обаче, тя не беше инкорпорирана тогава в Договорите по създаването на Европейския съюз.

Натискът Хартата да получи пълен законов статус е недвусмислен по време на нейното разработване. Европейският парламент твърдо поддържа обвързващ правен документ, интегриран в Договорите, както и Икономическия и Социален Комитет и Комитетът на регионите. Представителите на гражданското общество са буквално единодушни в своята подкрепа.

Съответно, Конвенцията за бъдещето на Европа (Convention on the Future of Europe) предлага да се инкорпорира Хартата за фундаментални права като втора част на проекто Конституцията, която е представена на Солунския Европейски съвет (Thessaloniki European Council) на 20 юни 2003.

Текстът, представен чрез Конвенцията, служи като основа за работата на Междуправителствената конференция, която събира заедно представители на правителствата на 25те тогавашни страни членки, Европейската комисия и Европейския парламент. Трите страни – кандидатки – България, Румъния и Турция – също вземат участие във всички срещи на Междуправителствената конференция.

На Европейския съвет в Брюксел на 17 и 18 юни 2004, Междуправителствената конференция приключва своята работа, след осем месеца преговори, с постигнато споразумение между правителствата на 25те страни членки.

Хартата е инкорпорирана като втора част на проекто- Конституцията на Европа (draft European Constitution), която е в процес на ратификация от 25-те страни членки на Европейския съюз.

На 29 октомври 2004, главите на държавите или правителствата и министрите на външните работи на 25 – те страни членки на Европейския съюз подписват в Рим (signed in Rome) Договора, създаващ Конституцията на Европа (Treaty establishing a Constitution for Europe). Сега страните членки са в процес на ратифициране на Конституцията в съответствие с техните съответни вътрешни изисквания (т.е. чрез парламентарна процедура и / или чрез референдум) Този процес се очаква да продължи около две години. Следователно Хартата все още не е обвързващ законов документ.

Означава ли това, че Хартата е просто пожелателен списък без обвързваща сила? Според Комисията, от декември 2000 насам, съществуването на Хартата се чувства все повече. Все повече граждани на ЕС се позовават на нея в писма, петиции и жалби, които изпращат до Европейския Парламент и Комисията. Провъзгласеното през декември 2000 представлява тържествен ангажимент на три институции –Европейския парламент, Съветът и Комисията – да се спазва Хартата.

Докато очакват ратификацията на Европейската конституция от страните членки на Съюза и независимо от несигурността, обграждаща ратификацията днес, е очевидно че Съветът на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия не могат да пренебрегнат, когато действат в законодателната си компетентност, текст, подготвен по повелята на Европейския съвет (главите на държавите и правителствата на страните членки) и на всеки национален и европейски източник на легитимност – Европейският парламент, националните парламенти, представителите на правителствата на страните членки и Комисията – обединен в обща рамка. По сходен начин, Съдът на Европейските общности и националните съдилища вече са вдъхновени от това развитие. Хартата постепенно става обвързваща чрез нейното интерпретиране като съхраняваща основните принципи на Общностния закон.

Социалните права, включени в Хартата, са представени както следва:

Глава І - Достойнство

Член І: Човешко достойнство

Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да бъде уважавано и защитавано.

1. Всеки има правото на образование и на достъп до професионално и продължаващо обучение.

2. Това право включва възможността да се получава безплатно задължително образование.

3. Свободата да се основават образователни институции с необходимия респект към демократичните принципи и правото на родителите да осигурят образованието и ученето на своите деца в съгласие със своите религиозни, философски и педагогически убеждения трябва да се уважава, в съответствие с националните закони, ръководещи упражняването на тази свобода и право.

1. Всеки има право да се ангажира с работа и да търси свободно избрано или прието занятие. .

2. Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси заетост, да работи, да упражнява правото си да създава и предлага услуги във всяка страна членка.

3. Гражданите на трети страни, които са оторизирани да работят на териториите на страните членки, имат право на работни условия, еднакви с тези на гражданите на Съюза.

…

Член 34: Социално осигуряване и социално подпомагане

1. Съюзът признава и уважава правото на обезщетения от социалното осигуряване и социални услуги, осигуряващи защита в случаи като майчинство, болест, индустриални злополуки, зависимост или старост, и в случай на загуба на заетост, в съответствие с процедурите, залегнали в Общностния закон и националните закони и практики.

2. Всеки, който пребивава и се движи легално в рамките на Европейския съюз има право на социално- осигурителни обезщетения и социални придобивки в съответствие с Общностния закон и националните закони и практики.

3. За да се бори със социалното изключване и бедността, Съюзът признава и уважава правото на социално и жилищно подпомагане, така че да се гарантира прилично съществуване за всички тези, които не притежават достатъчно ресурси, в съответствие с процедурите, залегнали в Общностния закон и националните закони и практики.

Член 35: Здравни грижи

Всеки има право на достъп до превантивни здравни грижи и правото да се възползва от медицинско лечение при условията, установени от националните закони и практики. Трябва да бъде осигурено високо равнище на здравна защита на хората при дефинирането и прилагането на всички политики и дейности на Съюза.

Съюзът признава и уважава достъпа до услуги от общ икономически интерес, така както са осигурени в националните закони и практики, в съответствие с Договора, създаващ Европейската общност, за да се стимулира социалната и териториална кохезия на Съюза.

Високото равнище на защита на околната среда и подобряването на качеството на околната среда трябва да бъдат интегрирани в политиките на Съюза и да осигурят съответствие с принципа за устойчиво развитие.

Политиките на Съюза трябва да осигурят високо равнище на защита на потребителите.