Orbital – in sides
Изтегляне 320.5 Kb.
|
Свързани:
АА УРАНИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ
| Случай: Заспах в ясен сън. Когато по време на ясния сън направих ума си неподвижен, картината на съня стана по-светла и някак различна /размита/. Изведнъж всичко се разпадна и минах в друго състояние на съзнанието, което определям като излизане извън тялото през върха на главата /теменна чакра/. Промяната в осъзнаването стана, вътре в самата ми глава, превърнах се в топка от съзнание в тъмна празнота, нямаше нищо, освен мен, непрестанно осъзнаващ себе си, осъзнаващ собственото си съзнание. Изключително необичайно състояние. Не чувствах въобще тялото си, разколебан, трескаво се опитвах да се върна в него и да дишам /не че имах нужда да дишам/. След 4-5 сек.се съединих с физ.тяло без проблем.
Докато съм буден на физ.ниво съм се втренчвал по този начин, картината на света става по-светла и се размива, всичко се превръща в светлина. Подозирам, че така също може да се излезе извън тялото и то докато човек е буден на физ.ниво. Ето техниката на втренчването: Докато си буден или заспал /при ясен сън/, спираш мисленето и се втренчваш в даден обект /елемент от пейзажа/, като същевременно с вниманието си обхващаш целият пейзаж /виждаш всички останали обекти/. След малко се оказва, че си се втренчил в целия пейзаж, а не в конкретен обект. Умът трябва да е неподвижен. Тогава за кратко всичко се превръща в светлина /целия пейзаж/ и ти влизаш в друго състояние на съзнанието, което предполагам, че е ОИТ. Ефекта със светлината, вероятно не е задължителен. Случай: Легнах да спя, унасяйки се в сън започнах да се нося нанякъде. Имах ясен сън в, който подсъзнанието ми показваше нещо. Преходът беше относително бърз и като че ли влизах в по-дълбоки нива. Озовах се някъде гледайки красиви пеперуди и птички, те бяха шарени, крилете им бяха изпъстрени с невероятно красиви цветове и шарки. Бях като страничен наблюдател, друга част от мен управляваше движението на сънното тяло и самия сън. Но ако решах, можех да правя промени в движението си или в съня. Управлението беше двойнствено. Ако започнех да се меся много, сънят започваше да се разпада. Придвижих се навън от стаята, в която бях. Излизайки минах през мислоформа на шкаф, после върнах съня обратно, малко назад, така че отново бях пред шкафа. Този път отместих част от него, за да не ми пречи. Отместих една дъска и след малко на нейно място се появи друга – станаха две. Явно някой излъчваше стабилна представа за сюжета на съня. Извън стаята имаше рампа, а до нея голяма дупка пълна с битови отпадъци. Наоколо също имаше разхвърлени боклуци от човешката дейност. Обзе ме отвращение, гледката беше грозна. Като че ли преди малко бях видял красотата на света, а сега виждах грозотата на света. Отдръпнах се от боклука настрани. При мен дойде човек и ние се хванахме един друг за лактите на ръцете. Изплашен, той бягаше от някой, не можах да определя дали моли за помощ. Попитах дали е друга част от съществото ми, той каза, че не знае. Поведе ме настрани и видях от кого бяга –друг човек с торба на рамо, брадясал, бягаше. След него още един човек. Усетих, че това са някак унищожителни хора, те бяха виновни за боклука наоколо, окачествявах ги като лоши, опасни, глупави и непредвидими. Тръгнахме към ръба на сградата да бягаме, попитах човекът, с който бях, може ли да скочи до терасата на съседната сграда /над 50 метра разстояние/. Аз знаех, че всичко е илюзия и следователно мога да прескоча това голямо разстояние. /Защото всъщност няма никакво разстояние и няма никакъв скок, всичко е въпрос на осъзнаване./ Човекът измънка, че може да скочи, попитах пак, за да се уверя, той не отговори. Скочих, държейки го за ръката. Летях към съседната сграда. Когато я наближих, започнах да падам надолу, под нивото на терасата. Тогава придвижих пейзажа пред мен т.е. сградата, така че тя да ми се падне отдолу, под мен и стъпих на терасата й. Съня започна да се разпада, тъй като почувствах, че кръвообращението на физическата ми ръка е слабо, а главата неудобно изкривена. Ако нещо не е наред с физ.тяло, то издърпва сънувача обратно в себе си. Както и много други пъти, върнах се, но не можех да мръдна физ.тяло, то все още спеше. Класическо гранично състояние. Малко неприятно състояние, не трябва да се изпада в паника. Чрез ключ “1-пръсти” и стягане мускулите на физ.тяло се събудих. Докато пътувах с автобус, си спирах вътрешния диалог и забелязах, че така винаги реагирам текущо, спонтанно на текущата обстановка /ситуация/. Приспа ми се и влязох в полусънно състояние. В ума ми се разигра сценка и премина изречение обясняващо сценката: “така винаги ще си в ситуацията, а ситуациите се променят постоянно”. Ако човек мисли за миналото или бъдещето, той пропуска пълното изживяване на настоящия момент. Понякога, когато от гранично състояние се излиза в ОИТ, се чува шум в ушите, като свирене, свистене. В съня мисленето трябва да е спряно, освен мислите контролиращи съня, те трябва да са кратки, точни и ясни. Както казва Дон Хуан: “Под спиране на вътрешния диалог, древните магьосници разбирали, диалог за магьосничество и увеличаване на тяхната саморефлексия. А съвременните ясновидци, под спиране на вътрешния диалог разбират, безпристрастно управление на намерението, чрез трезви заповеди.” Ето какво казват богомилите: “Тайната на волята е да я оставиш да действа чисто – без мисъл и без емоция”. Контрола и комуникацията на енер.ниво стават с мисли, но не само с думи, а и с идеи, абстрактни концепции, представи, чувства. По-подходящо е невербалното управление и комуникация, не с думи, а с идеи. Да изкажеш идея с думи е дълго, понякога неточно. Зад думите стоят идеи. Идеята е мигновена. Невербално управление на вниманието и възприятието. Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели:
|