Описания на обекти от Античността и Късната античност

Описания на обекти от Античността и Късната античност

Крепостта „Порос” , п-ов Форос

• 
  Държава: България
  
• 
  Област: Бургаска
  
• 
  Община: Бургас
  
• 
  Населено място (землище): град Бургас
  

• 
  Местност: п-ов „Форос”в м. „Кавката”
  
• 
  Координати:
  

• 
  Географско описание на обекта: П-ов Форос се издава на север към Черно море, от юг е свързан със сушата. Заравнена платовидна повърхност. Бреговете са полегати с височина до 5 м.От запад е заливът Форос, от изток-заливът Цигански пристан (Ченгене скале). НВ 18 м
  
• 
  Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
  

• 
  Пътна инфраструктура до обекта: 2 км асфалтов път от разклона за кв. Крайморие
  

• 
  Римска вила: Размерите на вилата са 25,0 х 9,0 м. Състои се от 9 помещения с различни размери, като само западните от тях са с хипокауст. Вероятно вилата е построена в края на ІІ-началото на ІІІ в. и е напусната през 20-30-те години на ІV в.
  
• 
  Сграда от римския период: във вътрешността на крепостта е разкрита сграда с хипокаус от III в.
  
• 
  Крепостна стена с кули: Върху руините на римската вила в края на V-началото на VІ в. е изградена крепост от която са проучени няколко сгради и късноантична базилика. Крепостната стена е трасирана в основата на ниско възвишение, ориентирано ЮЗ-СИ, започва­що от ЮЗ от рибарското пристанище. Стената е със същата ориентация. Тя е с постоянна ширина от 2,90 м, с изключение на малък участък северно от кула № 3 с дебелина 2,8 м. Фундирана е върху материковата скала, която е залята с хоросан. Градежът и е от ломени камъни с добре оформени лица, споени с голямо количество бял хоросан. Крепостната стена е запазена почти навсякъде в субструкция с височина до 1,3 м.
  

• 
  Късноантична базилика: Във вътрешността на крепостта са разкрити основите на няколко сгради, както и на късноантична базилика. Базиликата е с дължина 20,50 м и ширина 14,40 м. Тя е трикорабна, едноапсидна, с притвор. Изградена е от ломени камъни споени с розов хоросан. Апсидата на храма е изградена от ломени камъни, споени с розов хоросан. Външното й лице е било измазано. Във вътрешността на базиликата е открита съвсем малко битова керамика от края на У-У1 в. При входа на северния кораб на ходовото ниво се откри фолис на Юстин II и София. В южния кораб, под падналия покрив и върху ходовото ниво, се откри пентанумия от същите владетели.
  

• 
  Късноантични сгради: разкрити са основите на три многоделни сгради строени през VІ-началото на VІІ в. Градежът е от ломени камъни на калова спойка.
  

М. Николов. Спасително археологическо проучване на крепостта Порос, п-ов Форос, кв. Крайморие, град Бургас. - В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014, 245-247.

Цялата територия на полуострова е със статут на градска зона и е в У П на гр. Бургас.

С правоъгълната кула в м. Пода при стария мост; с крепостта Акра и града Хрисосотира

Обектът е с голям потенциал за развитие като туристическа дестинация. Той се намира до голяма пътна инфраструктура пътя – Бургас-Царево. От тук преминава целия туристически поток към Южното Черноморие. Друг голям фактор е близостта до областния център – Бургас, който се намира на 10 км северно от обекта.

Крепостта е проучвана. Разкритите останки са консервирани и тя е отворена за посещение.

11. Други забележителности в близост до обекта:

Обектът е в непосредствена близост до природозащитния център „Пода” – биологически резерват, който е утвърден туристически обект; както и до правоъгълната кула в м. Пода при стария мост.

Според досе­гашните изследвания, в района се локализира римската пътна станция Пудизо. Първото споменаване на топонима Порос - пристанище и селище-в района на п-в Форос, е в един акт на Константинополската патриаршия от 1270 г. Древната крепост и пристанище са отбелязвани в старите италиански и каталунски морски карти от XIII - XVI в. като такива под името Поро (проток) или Порос, която пазела оттока на Мандренското езеро (Скеф). Византийските исторически извори го предават на гръцки като „Пиргос”, което има същото значение.

От археологическите проучвания става ясно, че п-в Форос е бил заселен през III в., вероятно във връзка с изключителните му дадености като пристанище - той се намира на изхода на оттока на Мандренското езеро, в голям залив, чиито качества като пристан са отбелязвани многократно до XIX в. включително. От III в. са и разкритите най-ранни градежи - сграда с хи­покауст. В по-късен етап полуостровът е укрепен. Няма категорични данни за хро­нологията на крепостната стена, която на този етап от проучванията се поставя от периода на късната античност. През VI в. целият западен и северозападен бряг на полуострова са гъстозастроени.

В търсене етимологията на името, което на латински звучи в буквален превод Бургос се анализира и един много важен паметник от експозицията на Бургаския музей. Това е посветителен надпис от II век, в който се казва, че по времето на Римската империя по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости). Няма спорове сред историците, че именно на оттока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център, което е било пазено от крепост. От втората четвърт на XX век територията на нос „Форос” е използвана за военни цели и до края на 90 години не е достъпна. В североизточната половина на зоната е изградено военно поделение със зенитна батарея, погреби и радиолокационна станция. В изкопите на техните разрушения личат останки от антични и средновековни структури и находки, което предполага, че при строителството на военните сгради и укрития са унищожени неизвестно количество паметниците на културата.

Археологическите материали от разкопките се намират в РИМ-Бургас