Периодизация в развитието на счетоводството
Изтегляне 1.89 Mb.
|
Свързани:
bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, bankovo-schetovodstvo, ! Igra - dokumentiraneto, bankovo-schetovodstvo, 7.5.1 БАЛАНС - НСС - формуляр
- Навигация на страницата:
- Доменико Брагадино
- Леон Батиста Алберти
- Людовико Моро Сворца
- Леонардо да Винчи
| Франческо, младият Пачоли, по рождение математик, се влюбва в числата, станали за него “универсален ключ, откриващ едновременно достъпа до истината и красотата”. Особено полезно за него се оказва пребиваването му във Венеция най-силната морска и колониална държава на тогавашна Европа, в която са се пресичали пътищата на Изтока и Запада и си давали среща всички купувачи от Средиземноморска и Западна Европа. Тук той посещава лекциите на знаменития математик Доменико Брагадино и прави първите стъпки в счетоводството.
Благотворно е сътрудничеството му в Рим и със създателя на новия архитектурен стил в Италия – големия архитект, учен, писател и музикант – Леон Батиста Алберти. От него той възприема хармонията като абсолютно и първоначално начало на природата. За духовното израстване на Пачиоли имат извънредно голямо значение срещите му в двореца на херцог Людовико Моро Сворца с най-известните личности на епохата. Там той се запознава и с Леонардо да Винчи. Това е времето, когато Пачиоли чете лекции по математика в Миланския университет. Двете знаменитости се сближават бързо и започват достойно за възхищение сътрудничество, плодовете на което не закъсняват да се появят. Незавършената още картина “Тайната вечеря”, записките на Леонардо към “Трактата заполусенките” и книгата му “За пропорциите и анатомията на човешкото тяло” предизвикват у Пачиоли удивление и възторг. Той чувства, че пред него се намира един от най-големите гении на човечеството и с готовност му предлага своите солидни математически знания и безкористна дружба. Близки по съдба и начин на мислене, те бързо намират онова, което ги свързва и заработват всеотдайно за осъществяване гениалните идеи на недостижимия титан на Възраждането- Леонардо да Винчи. С ескизите и проектите на куполи за черквите в Милано и Павия, Леонардо доказва, че е “най-блестящия архитект – новатор на епохата”. С портретите на Чечилия Галерани и мадона Беноя, с картините “Мадоната в пещерата” и особено с ненадминатата “Тайна вечеря”, в която напълно оригинално и с недостижимо майсторство се предават душевните преживявания на апостолите в най-драматичните моменти на вечерята, Леонардо да Винчи създава нов стил в ломбардната живопис, който специалистите определят като революция в изкуството. Най-блестящо потвърждение на това е творението, свързано с великата тайна на Леонардо – портрета на Мона Лиза – Джакондата. В нея всеки детайл е плод на ненадмината по съвършенство техника. В същото време всичко е дадено в съчетание с едно дълбоко вътрешно вълнение и печал, предизвикващи непосредствена топлота и жизненост на образа. Създадено е творение, което наистина (по думите на самия Леонардо) “съхранява образа на божествената красота, която времето или смъртта скоро ще разрушат”. Многостранни са идеите, мислите, търсенията и достиженията на Леонардо да Винчи в областта на техниката. Пораждането и осъществяването на тези грандиозни по своята сложност, трудност и мащабност художествени и технически замисли е можело да се извършат само от човек, който е притежавал не само неизчерпаема духовна мощ и необятно творческо дръзновение, но и солидни математически знания. Тази потребност Леонардо да Винчи е осъзнал и почувствал осезателно. Синтезиран изразна това е възклицанието му: “О математици, отворете очите на хората за техните най-груби заблуждения”. Непресъхващата жажда за знания на самообразоващия се колос в науката и изкуството е отразявана многократно в неговите записки: “изучи...”, „нека те научат”, “нека ти обяснят” – пише той. И макар недостатъчно образован, той се залавя сериозно да овладее математиката и да вникне в нейните тайни. В осъществяването на този благороден стремеж му оказва максимална помощ Лука Пачиоли, ползващ се тогава с името на един от най-добрите математици на Европа. В тази насока особено важно и ползотворно е значението на неговия “Сборник (съвкупност) от математики, геометрии, учение за пропорциите и отношенията” и на книгата “Божествена пропорция”. Те са били повод за много оживени разговори и размисли с Леонардо да Винчи и Пиетро дела Франческа и са довели до интересни открития в теорията и практиката на изкуството.Широка и ценна е помощта на Лука Пачиоли при изучаването на законите на геометрията. Това позволява на Леонардо да разработи собствен стил в живописта- да предава на композициите геометрична форма, която се възприема бързо от Рафаело и от следващите майстори на изобразителното изкуство. С Лука Пачиоли Леонардо проучва и коментира труда на Марлини “За съотношението на движението и скоростта”, помогнал му извънредно много в създаването на летателния апарат. С негова помощ той извършва всички изчисления, свързани с изработването на гигантската конна скулптура на Франческо Сфорца. Изобщо, голямо е значението на Пачиоли за математическото узряване на Леонардо. Това подчертава многократно самия Леонардо. В своите записки той е написал: “Помолих маестро Лука математика да ми изясни квадратурата накръга”. “Маестро Лука ми обясни кратността на корена”. Реален израз на признателността на Леонардо за тази помощ е извършената от него илюстрация на книгата на Лука Пачиоли “Божествена пропорция”. Разбира се, би било погрешно и неправилно да се счита, че дружбата между тези две знаменити личности е била полезна само за Леонардо да Винчи; че единият е бил само учител, а другият – ученик. Влиянието, помощта и въздействието са взаимни. Не би могло и да бъде другояче. Обаятелната фигура на Леонардо, неспокойният му дух на поет, хуманист, изкуствовед и учен, на “самовластен, безпо добен човек”, стигнал до великата истина, че “живописта е няма поезия, а поезията − сляпа живопис”; грандиозните му идеи и шедьоври, универсалният му гений и проницателен ум пленяват умовете и сърцата на много хора. Сред тях е Лука Пачиоли. На Пачиоли допадат много творческата и нравствената нагласа на Леонардо, като един от големите дейци на Възраждането, неговото трудолюбие, постоянство и ненаситна жажда за знания, подчинени на неспирния стремеж към съвършенство, към разкриване необятните тайни на битието. Историческите думи на Леонардо: “по-добре смърт, отколкото умора” образуват солидния фундамент, върху който се изгражда духовната същност на Пачиоли. И той работи непрестанно и неуморно за увеличаване и разпространяване на своите знания, за разширяване на кръга на интересуващите го проблеми, за обогатяване на притежаваната култура. Лука Пачиоли следва неотклонно стремежа на Леонардо да овладее законите на вселената и да ги постави в служба на човечеството. С присъщата на Ренесанса любознателност и неудовлетвореност, универсалност и рационалност, той търси непрестанно пътища за практическа реализация на своите знания. Така Пачиоли се насочва към проблемите на финансите и търговията, които тогава се радват на бурен разцвет. При това, проявявайки завидна интуиция, Пачиоли разбира, че за да се извършват правилно тези дейности, освен пари и други ценности, трябва да се умее вярно и бързо да се смята и което е най-важно, да се отчитат делата в съответен порядък, осигуряващ “получаването на всякакви сведения както за дълговете, така и за вземанията”. И той отпечатва първата книга по счетоводство, ръководен от максимата, че “където няма порядък, тамзапочва безпорядъкът”. Следователно, насочването на Пачиоли към проблемите на практиката и на счетоводството се дължи до голяма степен на въздействието, което оказва върху него непрестанният и неуморен стремеж на Леонардо да опознае законите на природата чрез широко изучаване и експериментиране, основаващи се на задълбочено овладяване на точните науки. То е плод на магическото влияние, което оказва върху него неугасващата жажда на Леонардо да отразява действителността не само в образи, но във форма и цифри. Тези идеи и мисли са завладели ума на Лука Пачиоли, проникнали са в съзнанието и мисълта му, станали са солиден фундамент на формиращата се у него интелектуална същност. В нея са заложени идеите на Леонардо и Алберти за обективното съществуване в природата на съизмеримост, равновесие и хармония.Полезна се е оказала и способността на художника в процеса на наблюдението да открива основното, характерното, типичното и закономерното; онова, което е освободено от влиянието на случайното, на наслоеното. Възприемайки това качество, Лука Пачиоли успява в богатото разнообразие от конкретни счетоводни записвания да открие онова, което е основно, характерно, повтарящо се. С това той дава своя съществен принос в изясняването и конкретизирането на основния елемент на метода на счетоводството – двойното записване по счетоводните сметки. Разбира се, от най-голямо значение за Пачиоли е напътствието на Леонардо да развива и обогатява теоритичния фундамент на своите знания; да вниква в същността на явленията, да ги вижда и обяснява в тяхната комплексност и причинна обусловеност. Изказването на Леонардо: “Влюбеният в практиката безнаука е като кормчия на кораб, без рулей и компас. Той никога не е уверен на къдепътува”, става ръководно начало в дейността на Пачиоли. И той, който първоначално е разсъждавал като Фауст на Гьоте: “в началото бе делото” и е действал доста стихийно и теоритично необосновано, започва да се замисля, да се задълбочава и да търси теоритични обяснения на разглежданите отчетни процеси и явления. Плод на тези негови усилия е разработването на някои въпроси, с което се поставя началото на теорията на счетоводството. В тази насока заслужава внимание опитът му да осветли теоритично един от основните и най-важни елементи на метода на счетоводството – двойното записване по счетоводните сметки. Той поставя началото на т.н. персонилистична теория в “която вещитесе проявяват като самостоятелно действащи лица, субекти, персони” – едните дават, другите вземат. По този начин едните са длъжници, а другите – кредитори. До тези заключения Пачиоли достига чрез сполучливо отстраняване на подробностите и откриване на общото, повтаряемото и закономерното в единичните факти; чрез издигане на съзерцателното до абстрактното мислене и изграждане на картина, съответстваща на действителността. Така той се докосва до отношения, които не се виждат на повърхността, но имат съществено значение за тяхното количествено и качествено характеризиране. Създава условия счетоводството да попадне в “битието на науката” и да придобие гносеологически образ. На времето това разбиране е отговаряло на потребностите и изискванията на хората, проявяващи интерес към счетоводството. И дълго време то е образувало теоритичния фундамент на счетоводното знание. На него се позовава и Маркс при изучаване на важни въпроси на капиталистическото стоково производство и по-конкретно при разглеждане производителността на капитала като изражение на производителната сила на обществения труд и при обосноваване на несъстоятелността на Робертус за отсъствие в земеделието на стойност на суровия материал. Ограничените възможности на световната наука в този период не са позволили на Пачиоли да даде задоволително теоритично обяснение на установената по емпиричен път двойнственост в отразяването на стопанските операции по счетоводните сметки. Това става в по-късни исторически периоди, когато световната наука завоюва нови върхове. По-конкретно, когато се доказва обективно съществуващото равенство между качествено различните потребителни стойности и съответстващата на тях качествено еднородна стойност; когато се възприема теорията за стойността и се доказва двойнствеността в метаморфозата й. Изобщо, голямо и многостранно е влиянието, което Леонардо да Винчи оказва върху Лука Пачиоли. Затова с право Пиер Берние е писал, че “зад Пачиоли стои сянката на Леонардо да Винчи”. А в надгробната плоча на Пачиоли неговите съграждани са поставили надписа: “Лука Пачиоли, който е бил другар и съветник на Леонардо да Винчи и на Леон Батиста Алберти; който първи е дал на алгебрата езика и структурата на наука; който е приложил своето велико откритие в геометрията, изобретил е двойното счетоводство и е дал в математически трудове основните и неизменните норми на следващи изследвания”.5 Независимо, че някои специалисти се опитват да докажат, че създателят на двойното счетоводство е самият Лука Пачоли, следва да се отбележи, че той не е неговият автор. До подобен извод може да се стигне като се има предвид обстоятелството, че двойното счетоводство е било познато далеч преди появата на знаменателния труд на Пачоли. Нещо повече. Самият Пачоли “споменава изрично, че при създаване на своя труд се е ползвал от обичаите във Венеция (modo di Venegia), които непременно е трябвало да се предпочитат пред тези в останалите италиански търговски републики и които ако се занаят, то много лесно биха се научили и другите.”6 В заглавието на произведението не е посочен неговият автор, но в самия край на съчинението “намираме следното обозначение: В годината от нашето спасение 1494 на деня 10–й Ноември.През време на щастливото царуване на Dogen, на венецианеца Augusto Barbadico, най-светлия владетел от същите. Монах Lucas отъ Burgo Sancti Sepulchri от ордена на Миноритите и скромень (смиренъ) професор по свещенна теология (sacrae theologiae humilis professor) издадох това ръководство по аритметика, геометрия и учение за съотношението от състрадание към незнающите.”7 Както вече беше посочено Пачоли не е автор и създател на двойното счетоводство. Той просто за първи път е описал прилаганата тогава Венецианска система на счетоводство. Съществуват известни спорове относно авторството на трактата. Например един от великите изследователи на теорията и историята на счетоводството Фабио Беста (1845-1923) счита, че трактата е написан от един преподавател в търговското училище във Венеция, като Пачоли е променил в известна степен само заглавието на трактата. Аргументите в подкрепа на подобни твърдение са следните: - Пачоли е обвиняван в това, че голяма част от текстовете на трактата се припокриват почти изцяло с произведенията на други автори; - Текстът на всички останали трактати на неговото произведение са написани на тоскански диалект на италианския език, като само трактатът За сметките и записванията е написан на венециански диалект; - Пачоли е математик, монах и богослов, като никога през живота си не се е занимавал със счетоводство. Съществуват известни доказателства, че някои чассти от трактата за сметките и записванията, както и от Божествената пропорция на Лука Пачоли са заимствани от други автори. Така например съвременният автор Волмер посочва,че близо три четвърти от трактата за сметките и записванията представлява преразказ на едно от произведенията на Фибоначи, в което произведение въобще не се говори за счетоводство Съвременните изследователи на трактата на Пачоли са стигнали до извода, че той е написан от един човек. За това съществуват следните доказателства: а) В различните части на произведенията, а не само в неговия XI трактат се разглеждат въпроси на търговията, и дейността на търговците като цяло; б) Испанският автор Етепан Хернандес Есте, анализирайки трактата стига до извода, че половината от трактата е написан с тосканско, а другата половина с венецианско наречие. Следователно, посочва авторът глави 1-35 и глава 36 от трактата са написани от различни автори. Възможно е обаче те да са написани от един и същи автор и това да бъде самият Пачоли, но тези глави да написани по различно време и на различно място. Обстоятелството, че Пачоли никога не се е занимавал със счетоводство не може да се счита за аргумент че трактата е заимстван от някой друг автор, а Пачоли само е сложил от своето име. Както е известно в различни сфери на науката в много случаи непрофесионалисти и дори любители са правели сериозни открития, които са тласкали напред развитието на научната мисъл. Достстъчно е да се отбележи факта, че един от най-великите умове на икономическата наука – Адам Смит първоначално не е проявявал интерес към нея, но това не му е попречило да напише една от най-великите книги на своето време, а именно Богатството на народите. Произведението на Л. Пачоли има изключително значение за развитието на търговската дейност. След неговата поява “почти всички трудове счетоводство, написани през следващите два века представляват повече или по-малко свободни преводи на книгата на Пачоли и не са оставили почти никакви следи за положително въздействие върху развитието на счетоводството.”8 Като такива могат да бъдат посочени Двойното счетоводство с Дневник, наново преработено съгласно употреблението във Венеция – на венецианеца Доменико Манцони; Въведение за изучаващия стопанството или твърде уредено указание по какъв правилен начин се правят записванията в двойното счетоводство – на генуезкия монах Анжело Пиетра и др. С появата на произведението на Пачоли се поставя началото на т. нар. литературен период в развитието на счетоводството. Заедно с развитието на търговския оборот двойното (системно счетоводство) се е разпространило и в останалите европейски държави, първоначално във Франция и Германия, впоследствие В Англия и скандинавските страни и Испания, в страните от централна Америка, източноевропейските държави и накрая в Китай и Япония. Същевременно се издават и редица трудове, обясняващи как следва да се съставят счетоводните записвания, но голяма част от тях имат характер на ръководства по счетоводство, “а не трудове, по разработката на счетоводството като научно знание.”9 Последното е напълно обяснимо предвид на обстоятелството, че счетоводството възниква от нуждите на практиката и едва впоследствие се правят първите опити за теоретично изясняване на неговата същност и значение. Сред трудовете с най-съществено значение за изясняване същността на счетоводството следва да бъдат посочени: Опит за научната разработка на счетоводството на проф. Фридрих Шер; форми и системи на счетоводството - на Ф. Хюгли; Оценка на балансите – какво има и какво няма с автор Р. Фишер; Анализ на балансите на П. Герстнер и др. Непрекъснато развиващата се стопанска дейност предопределя необходимостта от усъвършенстване на счетоводната процедура. Така на база на описаната от Лука Пачоли венецианска счетоводна система възникват редица нови счетоводни форми, разглеждани като съвкупност от счетоводни регистри (мемориал, журнал и др.), и реда и начина на записванията по тях. Всяка счетоводна форма е прилагана известно време като нова и най-съвършена. Впоследствие с развитието на счетоводството всяка от тях е показвала недостатъци и е била заменяна с нова. Първоначално възникващите счетоводни форми са сравнително опростени, като при тях “липсва разграничаването на сметките по определена аналитичност и разделянето на регистрите с цел разделение на труда между няколко счетоводители.”10 Особено значение за усъвършенстването на счетоводната техника имат разработките на френските автори през XVII и XVIII век. В резултат на тези разработки възниква т. нар. френска счетоводна форма, която се характеризира с разделянето на дневника за хронологически записвания в редица по-малки дневници в зависимост от специфичния характер на извършваните стопански операции.11 В последствие с особен успех се ползва т. нар. американска счетоводна форма, за чиито автор се счита французинът Едмонд Дегранж. Формата се нарича американска защото независимо, че е измислена в Европа, за пръв път е намерила приложение от по-практичните американски търговци и индустриалци. Характерно за формата е обединяването и синхронизирано извършване на хронологическите и систематически записвания, което се постига с помощта на специален регистър, наречен Дневник – главна книга, откъдето и формата е получила своето наименование. Първите опити за правно регламентиране на счетоводството датират от края на XVII век, когато във Франция се приема Ordonannce de commerce или т. нар. търговски кодекс, а впоследствие и френския Търговски закон от 1807 г. По-съществените негови разпоредби, касаещи воденето на счетоводството регламентират задължителното водене на търговски книги и запазването на последните за десетгодишен период са възприети законодателствата на повечето европейски държави. Аналогичен подход за регламентиране на счетоводството е възприет и в Германия, където от началото на 1897 г влиза в сила немският Търговски закон. Характерно за правното регламентиране на счетоводството от този период е обстоятелството, че материята се урежда от Търговския закон на съответната страна. В някои случаи съществуват и допълнителни разпоредби за отчетността в конкретен вид дружества (например акционерните), доколкото съществуват нормативни актове, регламентиращи тяхната дейност, които се прилагат отделно и независимо от Търговския закон. По аналогичен начин се регламентира и счетоводството в нашата страна. До 1921 г. счетоводството в България се регламентира с първия български Търговския закон. Впоследствие, в първата половина на XX век се приемат редица нормативни актове, които съдържат и конкретни предписания за воденето на счетоводството в търговските дружества Като такива следва да бъдат посочени: Законът за търговските книги от 1921 г. и Правилника за неговото прилагане, Законът за дружествата с ограничена отговорност от 1924 г. Законът за заклетите експерт-счетоводители от 1931 г. и др.12 Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|