План за действие на община съединение в изпълнение на областната стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна с ромите ситуация(2012- 2014)

Читалищата са единствените културни институции в община Съединение. В общината функционират 10 читалища и една музейна сбирка намираща се в град Съединение.

Най-старо е Народно читалище “Съединение”- гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са: Ламби Атанасов- пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други.

Централното читалище (НЧ „Съединение”) е координатор на дейността на всички читалища в Общината:

• 
  Народно читалище “Искра”- с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото.
  
• 
  Народно читалище “Отец Паисий” в с. Неделево е основано през 1930г.
  
• 
  Народно читалище “Светлина”- с. Правище е създадено през 1927 г. по инициатива на поп Атанас.
  
• 
  В с. Церетелево е основано народно читалище “Христо Смирненски” на 27.09.1927 година.
  
• 
  Народно читалище “Обзорник” в с. Голям Чардак е основано през 1927 година, а сградата му е построена през 1936 година.
  
• 
  В с. Малък Чардак през 1927 година е основано народно читалище “Христо Смирненски” по инициатива на учителя Иван Кисяков. През 1958 година е построена нова сграда на читалището.
  
• 
  Народно читалище “Напредък” в с. Любен е основано през 1927 година.
  
• 
  През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище “Арх. Андонов”.
  
• 
  През 1935г. е основано читалище „Христо Ботев” в с. Найден Герово
  

- развитие и обогатяване на културния живот;

- запазване на българските обичаи и традиции;

- разширяване знанията на населението и приобщаването им към ценностите на

науката, изкуството и културата;

- възпитаване и утвърждаване на национално самосъзнание;

- формиране на етническа и религиозна толерантност.

8. Досегашни виждания на общинска администрация
Въз основа на събраните информации и извършените констатации бяха направени редица изводи. Те отразяват не само актуалните проблеми на маргинализираните групи /по – специално ромите/, пред които е изправена община Съединение, но и дават насоки за възможното бъдещо развитие.

Проблемите в национален мащаб, които характеризират малцинствата и в най-голяма степен  ромското население, важат в пълна сила и за община Съединение.

• 
  Затруднена адаптация на децата от етнически малцинства в детската градина и началното училище;
  
• 
  Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради недостатъчно владеене на български език;
  
• 
  Недостиг на учители, познаващи културата на малцинствените групи;
  
• 
  Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните роми;
  
• 
  Бедността като фактор за нередовно посещение и прогресиращо увеличаване броя на отпадналите ученици (50% не завършват начално образование, 70% не завършват основно образование, а средно завършват само 10%);
  
• 
  Висока степен на безработица сред етническите малцинства в община Съединение;
  
• 
  Ниски доходи на заетите в трудовоправни отношения, поради липса на образование и квалификация;
  
• 
  Липса на насърчаване социално-икономическата интеграция на етническите малцинства чрез мерки за обучение, заетост и предприемачество в общината.
  

Фактор за капсулиране на малцинствените общности е  неграмотността и слабото владеене на български език, породена от ранното отпадане от училище, липсата на завършено начално или основно образование.

Ниското качество на образованието след малцинствената общност се дължи на

следните условия:

• 
  Бедността;
  
• 
  Ниска степен на грамотност и квалификация на родителите;
  
• 
  Липса да действащи програми, които да компенсират недостатъчното владеене на български език;
  
• 
  Слабо развити услуги за превенция на изоставането и отпадането на децата от училище;
  
• 
  Социална изолация на децата, напускащи училище;
  
• 
  Финансови и жилищни проблеми в семейството.