План за действие

Централата поддържа станция за автоматично измерване качеството на атмосферния въздух в приземния слой в с. Полски Градец, намиращо се на 7.5 км южно от ТЕЦ „Марица изток 2”ЕАД. Извършват се на всеки 15 минути пробонабирания за СНИ (собствени непрекъснати измервания). Осъществен е пренос на данни в реално време за серен диоксид, фини прахови частици и азотни оксиди от пункта за мониторинг в с.Полски Градец, ТЕЦ „Марица изток 2”ЕАД и до регионалния диспечерски пункт в РИОСВ гр.Стара Загора.

Централата извършва СНИ (собствени непрекъснати измервания) на Комин N 1 H=325 м, на Комин N 2 H=325 м (поотделно за СОИ 7 на бл.7 и СОИ 8 на бл.8) за емисии и на качеството на атмосферния въздух в приземния слой на автоматичната станция в с.Полски Градец.

Съгласно представените данни от предприятието за резултатите от собствени непрекъснати измервания (Комин N1 H=325 м, Комин N2 H=325 м СОИ 7 бл.7, Комин N2 H=325 м СОИ 8 бл.8) за периода 2007-2009 г. няма нарушения на НДЕ, съгласно комплексно разрешително №50/2005. Изключение прави серният диоксид, поради факта, че от 01.01.2008 съгласно КР N 50/2005 г. SO2 е 94% степен на очистване. Според оператора условието не е изпълнено поради забавяне на процедурата по избор на Изпълнител на изграждане на СОИ на бл.5 и бл.6. Договорът за Изпълнител бе подписан на 12.12.2008 г.

Въз основа на анализа на данните за измерените на територията на общината концентрации на различните замърсители за периода 2007-2010 г. може да се направи изводът, че замърсителите, създаващи проблеми по отношение качеството на въздуха са SO₂ и ФПЧ₁₀. Всички останали показатели са в нормите.

Серния диоксид е характерен замърсител на приземния въздушен слой в региона, с непостоянен, но почти целогодишен характер. Най-високи средномесечни концентрации са регистрирани през зимните месеци. В броя на превишенията на нормите (СЧН, СДН, АП) няма тенденция, тъй като се наблюдават през цялата година. Средногодишните концентрации постепено намаляват, най-вероятно в следствие на монтираните СОИ в енергийните предприятия „Марица Изток”.

По показател фини прахови частици и през трите години от разглеждания период се наблюдават повече от 35 бр. превишения на СДН, като средногодишната норма не е превишавана. Наблюдава се тенденция към увеличаване на средногодишните концентрации, но те остават в норма. Най-високи средномесечни концентрации се наблюдават през зимните месеци.

Ефективното използване на Системата за ранно предизвестяване (СРП) води до ограничаване територията на замърсения въздушен басейн.

Приносът на отделните източници към замърсяването на атмосферния въздух е определени както следва:

• 
  прах – промишленост 96,49%, отопление – 2,44% и транспорт – 1,07%;
  
• 
  серен диоксид – промишленост 99,80%, отопление - 0,17% и транспорт – 0,03%.
  

Промишлената дейност оказва значително влияние върху качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово.

До момента са реализирани много мерки за намаляване на емисиите на прах и серен диоксид. Извършваната от контролните органи дейност вече дава положителни резултати по отношение на качеството на атмосферния въздух в общината. Вижда се как броят на регистрираните превишения на нормите за ФПЧ₁₀ и серен диоксид намаляват през годините. Средногодишните концентрации на серен диоксид също постепенно намаляват. Средногодишните концентрации на ФПЧ₁₀ въпреки, че бележат тенденция към увеличаване, не превишават средногодишната норма за разглеждания период.

Замърсяването на атмосферния въздух в общината, не трябва да бъде разглеждано самостоятелно. Значително влияние оказва и преносът на замърсители от съседни райони. Затова прилаганите мерки по отношение на целия енергиен комплекс се отразяват благоприятно влияние върху качеството на атмосферния въздух както на територията на общината, така и на територията на съседните общини. Такива мерки са:

• 
  Рехабилитацията на енергоблоковете, включваща изграждането на сероочистващи инсталации;
  
• 
  Улавянето на пепелта от димните газове в електрофилтри ;
  
• 
  Оптимизиране на процесите по изгаряне на лигнитните въглища в котлите, водещо до минимум емисии на въглероден оксид в атмосферата.
  
• 
  Минимизиране на неорганизираните емисии чрез непрекъснато поддържане на водно огледало в работещите части на сгуроотвалите и запечатването им с платна от геотекстил;
  
• 
  Извършване на оросяване около басейните и на технологичните пътища, обслужващи сгуроотвала;
  
• 
  Залесяване около дигите, ремонтиране на пътища.
  

Използваните горива за отопление на жилищни и обществени сгради също оказва влияние върху качеството на въздуха. Данните показват, че населението се отоплява предимно с твърди горива (брикети, въглища, дърва). Най-неблагоприятно от тях се оказва използването на брикети и въглища, тъй като изгарянето им емитира в атмосферата серен диоксид, прах и ЛОС. Това, в съчетание с ниските комини на сградите и случаи на тихо време може да доведе до значително увеличаване на приземните концентрации на замърсителите.

Транспортът е най-динамично развиващият се източник на емисии в атмосферния въздух в световен мащаб. Въпреки, че територията не е силно урбанизирана, в нея се съчетават няколко значими фактора:

• 
  преминаването на международен път Е 85 през територията на общината;
  
• 
  влиянието на тежкотоварния транспорт, свързано с дейността на промишлените предприятия в района;
  
• 
  увеличаване степента на автомобилизация на населението;
  
• 
  висока средна възраст на МПС в експлоатация и др.
  

В тази точка е разгледано влиянието на климатичните условия, по специално скоростта на вятъра върху замърсяването на атмосферния въздух. Направено е сравнение на дните с превишение на СДН за ФПЧ₁₀ и скоростта на вятъра. Като неблагоприятни се разглеждат ветровете със скорост под 1,5 м/сек, тъй като възпрепятстват разсейването на емисиите, и ветровете със скорост над 2,5 м/сек, които предизвикват вторично суспендиране на праха, отложен по откритите площи, и пренос на замърсители от други райони.

В следващата таблица е направена разбивка на дните с превишения в зависимост от вида на климатичните условия (в случая скоростта на ветровете).

Както е видно, в по-голямата част от дните се наблюдават слаби ветрове или безветрие. Като се изключат дните с неблагоприятни ветрове, броят на превишенията на СДН на ФПЧ₁₀ остава под допустимия брой (35). Изводът, който може да се направи е, че климатичните фактори на територията на общината са неблагоприятни и оказват значимо влияние върху качеството на атмосферния въздух в района.

Вторичното замърсяване включва емисиите от открити площи, възникващи при вятър и от движението на транспортни средства.

Значителни количества прах се отделят също от уличните платна, от незатревените площи, от откритите площадки за складиране на различни материали във предприятията, както и от площадките, където се извършват строителни и строително-ремонтни работи.

Отделянето на частици прах от открити площи зависи от размера на частиците, плътността и повърхнината на складирания или отложен материал, а също и от въздушния поток обдухващ материала.

За намаляване на причинените от вятъра емисии на ФПЧ от площните източници се прилагат няколко типични мерки:

• 
  рекултивация на неизползваните емитиращи прах площи;
  
• 
  покриване на запрашаващия материал чрез материал, който не позволява големи емисии на прах;
  
• 
  овлажняване на повърхността на площите при сухо време с цел избягване на лесно образуващите се от вятъра емисии;
  
• 
  насаждане на дървета или храсти около площта, за да се намали скоростта на
  ветровете;
  
• 
  поддържане и редовно почистване и овлажняване на повърхността на пътищата към депата, където материалът се транспортира с камиони;
  
• 
  промяна в складирането на запрашаващи материали - в затворени сгради или
  контейнери.
  

Имайки предвид характера на района преносът на замърсители е с голямо влияние. Голям източник, на територията на съседната община Раднево е ТЕЦ „Марица – изток 2”.

На територията на община Гълъбово традиционно няма природни източници на емисии.

Водите са жизненоважен природен ресурс, без който съществуването на живите организми, човечеството и природата като цяло би било немислимо. Ето защо опазването на този важен дар на природата трябва да бъде приоритетна и първостепенна задача на обществото, от която зависи и опазването на здравето и съществуването на човешката раса.

Състоянието на повърхностните и подземните води в община Гълъбово е в голяма зависимост от състоянието на отраслите на промишлеността, селското стопанство, нивото на развитие на инфраструктурата и технологиите на пречистване.
2.2.1. Водни ресурси

От общо заетата от общината площ 2,88% са пътища и водни площи. Територията на община Гълъбово има богати водни запаси. Този ресурс включва както повърхностно течащи, така и подземни води. През нея протичат реките Сазлийка /главна водна артерия/ и притоците й Овчарица и Соколица. Водите на трите реки се използват за напояване на земеделските земи в землището на общината. Районът на общината е прорязан от речно-авражната система на реките. Тази система е свързана с тектонските движения и пукнатинните системи на скалната подложка. Река Сазлийка тече в южна посока и в нея се вливат други по-малки реки и потоци, които през летните месеци почти пресъхват, а през дъждовните периоди дебитът им достига 1-16 м³/сек. През дъждовните периоди реката става голяма и пълноводна. Река Соколица протича в западна посока, покрай селата Мъдрец, Искрица, Медникарово и Обручище, водите и се събират в язовир "Розов кладенец" до ТЕЦ „БРИКЕЛ“ ЕАД .

За нуждите на земеделието е изградена широка мрежа от напоителни канали и микроязовири. В момента обаче напоителната система не може да бъде използвана пълноценно поради лошото състояние на мрежата от канали и липсата на средства за възстановяването и поддържането й. Язовирите "Розов кладенец" и "Червена река" се използват от топлоелектрическите централи при осъществване на тяхната производствена дейност. Част от подземните води се използват за водоснабдяване на населените места в общината.

2.2.2. Реки и езера на територията на общината.

Водите в района на община Гълъбово са от Беломорския водосборен басейн.

Главна водна артерия е река Сазлийка, която приема два леви притока - реките Овчарица и Соколица.

Река Сазлийка е ляв приток на река Марица, и води началото си от местността “Големаново” на Сърнена Средна гора.Тя отводнява почти изцяло източната част на Горнотракийската низина.Реката поема по-голямата част от водите на река Соколица.Хидроложката характеристика на р.Сазлийка е следната: дължина 145,4 км; водосборна площ 3293 кm²; средногодишен отток 10,41 m³/s; модул на оттока 3,61 l/s на кm²; залесеност 38 %.Нивото й се намира на около 20 m над въглищния хоризонт.Поради ниското си разположение реката дренира околните надвъглищни хоризонти.През дъждовните периоди е голяма и пълноводна.

Хидроложкото значение на река Сазлийка е ограничено поради повсеместното разпространение на неогенните глинести отложения, върху които са оформени тесни неизразителни речни тераси. По площ преобладават порови по тип ненапорни до напорни подземни води. Разпространени са и карстови води, но практическото им значение е ограничено. До гр.Гълъбово р.Сазлийка и притоците й дренират пукнатинните води, като общото им количество е повече от 900- 1000 l/s.

Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 l/s на кв.км. Средният модул на подземния отток е 3,0-3,2 l/s на кв.км. Подземните води в поречието на р.Сазлийка се използват интензивно предимно в частните стопанства, както за комунално-битови, така и за селскостопански цели. Река Сазлийка е главен водоизточник на “Брикел” ЕАД за сурова техническа вода и за допълване на цикъла.

Релефът на изследвания район се характеризира с ниски хълмове, полегати сконове и равни участъци.Той е прорязан от речно-авражната система на р.Соколица. Оттокът се формира основно от валежи, значителна част от които се изпаряват и инфилтрират в подземните пластове, което обуславя годишен повърхностен отток около 1 l/s на кm².Оттокът за средно суха година е 0,387 m³/s., а през дъждовните периоди до 20 m³/s.

Непостоянният годишен характер на оттока на тези реки определя необходимостта от неговото регулиране, с оглед задоволяване на водостопанските нужди на района.

Басейнът на р.Сазлийка обхваща източната част на Горнотракийската низина.

Водосборният басейн на р.Сазлийка е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнен с езерни и езерно-блатни седименти.Неотектонските движения са имали колебателен характер, което е дало възможност при изплитняването на басейна и заблатяването му да се образуват лигнитни въглищни пластове, залягащи на неголяма дълбочина.По значителни колектори на подземните води

са горноеоценския варовиков комплекс, изграждащ Чирпанските височини и палеогенските варовици в района на гр.Стара Загора.

Отточният режим на р.Сазлийка може да се раздели на три периода:

- пролетно пълноводие, започващо през м.февруари и завършващо до края на м.юни;

- лятно маловодие, продължаващо от м.юли до м.октомври;

- есенно пълноводие, започващо от м.ноември и продължаващо до м.февруари.

Климатът на района е преходен, с почти изравнени два максимума на валежите - пролетно-летен и есенно-зимен.

Средногодишният брой на дните с валежи е 75 дни.

Водността на басейна е незначителна, независимо от двойно по-големия отточен ефект на валежните води, свързан съответно с по-голямата разчлененост на топографската повърхнина.Средногодишно от валежите се оттичат 6-11% и се формират1-2 l/s на 1 кm² речни води.

Главната отводняваща река- р.Сазлийка има средна водност дори до 2 l/s на 1 кm² под влияние на по-голямата отточност на валежите в района на Средна гора, откъдето реката води началото си.Значителен е и пролетно-летния отток.Поради това маловодието е краткотрайно (август-октомври).Минимумът настъпва през септември.В хидроложко отношение районът се отличава с по-малката си водобилност от другите райони в басейна на р.Марица.

Река Сазлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда (НСМОС).

През м.ноември 2005 г. са отбрани и анализирани 5/пет/ броя водни проби от поречието на р. Марица.В таблицата са посочени показателите, превишаващи пределнодопустимите норми /ПДН/ от наблюдаваните пунктове.

№	НАИМЕНОВАНИЕ НА ПУНКТА	ПОКАЗАТЕЛИ, ПРЕВИШАВАЩИ ПДН
ПОРЕЧИЕ р.МАРИЦА
1.	р. Сютлийка над с.Ракитница - ІІ категория	няма превишения
2.	р. Блатница над с. Коньово - І категория	наситеност с кислород,електропроводимост,неразтворени вещества,амониев азот, нитратен азот,нитритен азот,
3.	р. Блатница преди гр. Раднево- ІІ категория	електропроводимост, нитритен азот
4.	р. Съзлийка при гр.Гълъбово - ІІІ категория	азот нитритен
5.	р. Съзлийка преди вливане в р. Марица /с.Свирково/ - ІІІ категория	нитритен азот

Във връзка с мониторинга на повърхностните води по програмата на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/,през м.януари 2005 г.са отбрани и анализирани 3/три/ броя водни проби от поречието на р. Марица

№	НАИМЕНОВАНИЕ НА ПУНКТА	ПОКАЗАТЕЛИ, ПРЕВИШАВАЩИ ПДН
ПОРЕЧИЕ р.МАРИЦА
1.	р. Блатница преди вливане в р. Съзлийка - ІІ категория	електропроводимост, разтворени вещества, азот-нитритен, общ коли-титър, ешерихия коли-титър
2.	р. Съзлийка при гр.Гълъбово - ІІІ категория	азот-нитритен,общ коли-титър, ешерихия коли-титър
3.	р. Съзлийка преди вливане в р. Марица /с.Свирково/ - ІІІ категория	нитритен азот

Във връзка с мониторинга на повърхностните води по програмата на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/,през м.декември 2004 г. са отбрани и анализирани 3/три/ броя водни проби от поречието на р. Марица.

Във връзка с мониторинга на повърхностните води по програмата на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/,през м.април 2003 г.са отбрани и анализирани 3/три/ броя водни проби от поречието на р. Марица