План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 49 Възможно по-добро решение е таксуването по време (30/60 мин или друго) или разстояние (таксуване по зони) - прилага се обичайно в големите градове при значителни разстояния и различни видове транспорт.
Таксуването по време предопределя следното:
не се предвижда използването на билет за еднократно
еднопосочно пътуване;
възможните начини за таксуване на пътуванията са - предварително през web, мобилно приложение или предварително заредена магнитна карта, която регистрира влизане и
напускане на автобуса, кредитна/дебитна карта, посредством която се регистрира престоя
(времето за пътуване) в автобуса;
използване на магнитни карти, в които има предварително въведена сума, обезпечаваща пътуването съобразно стойността и в зависимост от изразходваното време;
компенсиране на
различни категории пътници, който могат да ползват, включително абонаментни карти;
прилагане на поне 3 различни тарифи на таксуване по време – в делничен ден и сутрешен/вечерен върхов час (7:30-9:30/ 17:00-19:00 ч.), в делничен ден извън върховите
часове и през почивните дни;
не се предвижда извършване на превози през нощта, т.е. определяне на различни тарифни ставки през деня и през нощта.
Най-общо ценовото диференциране се налага защото:
пътуванията в делничен ден са по-чести от тези през почивен;
пътуванията във върховите часове към/от работа и училище също са значително повече от
тези през останалите периоди;
увеличеното търсене на пътувания води както до по-пълноценно използване на капацитета на автобусите, така и до увеличаване на честотата на превозите, до колкото това е възможно.
Извън ДДС,
разумната печалба и инфлацията, най-общо цената на пътуванията се формира въз основа на отношението разход/приход, които стандартно би трябвало да се определят на годишна база – т.е. отново времево, но за по-дълъг период, като по този начин се осредняват и се компенсира неравномерността им във времето.
При този вид таксуване е необходимо да се преобразува общата стойност на разходите и да се изрази в лв. за
минута, които след това да се отнесат към потенциалните приходи за в лв. за минута.
Основните параметри, които трябва да се следят освен разходите са:
средна дължина на автобусната линия в една посока;
средна експлоатационна
скорост на движение;
продължителност на превозите;
среден брой пътници в една посока;
средно разстояние на пътуване в една посока.
В допълнение към финансовия модел задължително се включват компенсациите и субсидиите.
Сподели с приятели: