Таблица 14 Структура и размер на населението в Р България

Съгласно официалната статистика за периода 1990 г. – 2006 г. населението в страната е редуцирано с 989 979 души, от които 549 066 мъже и 440 913 жени. Към момента може да се предполага, че тези данни са още по-негативни, предвид повишаващата се неудовлетвореност на наетите от условията на заплащане и възможностите за професионалната им реализация в организациите. Позовавайки се на системния подход може да бъдат аргументирани и данните за коефициента на раждаемост и естествения прираст в община Бобов дол за периода 1990 г. – 2006 г., представени в таблица № 15.

Систематичната взаимовръзка и обусловеност на анализираните показатели позволяват да се направи извода, че към настоящия момент община Бобов дол се характеризира с демографска криза. Предвид все още неясните алтернативи за нейното икономическо развитие и наличието на реално приложими програми за излизане от създалата се ситуация може да се твърди, че в периода до 2010 г. тази криза ще продължи да се задълбочава с още по-големи темпове, което ще се отрази неблагоприятно върху икономическите и социално-културните характеристики на района.

Като допълнителен аргумент, доказващ изведената в настоящия доклад парадигма, че социалните и демографски последици в община Бобов дол имат систематична зависимост с похватите и резултатите от проведената структурна реформа в страната ще бъдат изведени взаимовръзките между динамиката на заетостта и средната работната заплата в добивната промишленост в национален мащаб и безработицата в кюстендилска област и община Бобов дол за периода 2000 г. - 2007 г.⁴

Таблица 17

Наети и средна работна заплата в отрасъл „Добивна промишленост”

за периода 2000 г. – 2007 г.

	Години
	2000		2001		2002		2003		2004		2005		2006		2007
	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)	Брой наети	СРЗ (лв.)
Общо	39 849	368	35 495	390	33 371	417	32 077	433	30 355	422	28 700	518	27 908	605	28 558	689
Обществен сектор	28 688	373	21 427	404	18 680	446	17 302	480	14 295	536	12 449	600	9 314	762	7 545	911
Частен сектор	11 161	351	14 068	369	14 691	380	14 775	379	16 060	414	16 251	458	18 594	536	21 013	609

След 1997 г. във въгледобивната промишленост на страната стартира процесът на преструктуриране на собствеността, в следствие на което бяха извършени значителни структурни преобразования и значителни по обем съкращения на работна сила. В таблица №17 е посочена динамиката на заетостта и средната работна заплата на заетите в добивната промишленост за периода 2000 г. – 2007 г. От тях е видно, че за анализирания период общия брой на заетите в сектор „Добивна промишленост” е редуциран с -11 291 души (-28.33 %). В следствие на извършените приватизационни мероприятия броят на наетите в частния сектор се е увеличил с +9 852 души, а обществения е редуциран с -21 143 души. В следствие на което разпределението на работещите в добивната промишленост към момента е 26.42 % в обществения сектор и 73.58 % в частния. Тук отново не е възможно да се извърши пофакторен анализ на данните, предвид липсата на диференцирана статистика за отделните видове браншове в сектора и изграждащите ги стопански единици. Поради това визираните данни могат да се използват единствено като обобщени резултати от проведените преобразования в добивния отрасъл.

За периода 2000 г. – 2006 г. динамиката на показателя „средна работна заплата” е в границите на +164.40 % (+237 лв.). За частния и обществения сектор тя е съответно +152.70 % (+185 лв.) и +204.29 % (+389 лв.). На основата на посочените данни разходите за възнаграждения през 2006 г. в частния сектор възлизат на 119 596 608 лв., а в обществения сектор те са в размер на 85 167 216 лв. Разликата в заплащането на труда в частния и обществения сектор, която е в размер на +142.16 % в полза на обществения при наличието по-голяма производителност на труда в частния е основният демотивиращ фактор относно желанието на персонала да участва и подкрепя провежданата структурна реформа в сектора.

До каква степен изведената зависимост е следствие от общоприетата тенденция в тази насока в национален мащаб може да се изведе с помощта на данните за динамиката на наетите и средната работна заплата на наетите в страната за анализирания период 2000 г. – 2007 г. Поради това, че липсват данни за средната работна заплата за първото полугодие на 2007 г. анализът ще бъде ограничен до периода 2000 г. – 2006 г.

За този период общия брой на наетите в страната се увеличава с +92 290 души (+4.26 %), а средната работна заплата с +55.80 лв. (+24.91 %). За обществения сектор динамиката на наетите е в размер на -184 722 души, а в частния +277 012 души. Промените в размера на средната работна заплата са съответно +178 лв. (+71.2 %) за обществения и +112 лв. (55.72 %) за частния сектор. И тук е налице по-голям размер на възнагражденията в обществения сектор (+ 115 лв., или +36.74 %), отколкото тези в частния.

Следователно тенденциите в развитието и разпределението на наетите и техните възнаграждения в сектор „Добивна промишленост” са идентични с тези за страната като цяло. От това може да се съди за психологическата нагласа на обществото към структурната реформа.

Населението в моноиндустриалните райони е засегнато много по-сериозно от резултатите на реформата отколкото останалите райони, където е възможно да се реализират икономии от мащаба и синергични ефекти. Обикновено с преустановяването на дейността на структуроопределящото за икономиката на моноиндустриалния район предприятие, местните власти изпадат в невъзможност да поддържат инфраструктурата, нивото на културния живот, както и да осигурят алтернативи за развитие на района, в размер равен или по-добър от предхождащия реформата. Това води до промени в демографските характеристики не само на конкретно засегнатите селища, но и на съседните им райони, развитието на които има пряка или индиректна зависимост от дейността на структуроопределящата стопанска единица.

За разликите във възможностите за развитие на населените места с моноиндустриален и с мултииндустриален характер може да се съди по данните посочени в таблици №№19 и 20.

Анализът на динамиката на броя на регистрираните безработни в кюстендилска област за периода 1995 г. – 2003 г. показва, че рамките на петгодишния период 1995 г. – 1999 г. тя остава относително постоянна. За времето 1999 г. – 2000 г. броя на безработните нараства с +3 173 (+29.38 %), а в интервала 2000 г. – 2001 г. с още +235 (+1.68%). Именно през този период в областта е извършено преструктуриране на собствеността на около 65 % от действащите стопански структури. Това обстоятелство има отношение към компонентите на демографския показател, в следствие на което през следващите години (2002 г. и 2003 г.) броят на безработните намалява, в резултат на редукцията на населението и развитието на частната инициатива. В тази връзка за периода 2001 г. – 2003 г. безработицата в натурални измерители намалява с – 2 713 души (-19.09%).

(Брой)

За моноиндустриалния район - община Бобов дол в периода 2000 г. – 2003 г. показателят безработица се характеризира с перманентна динамика в положителна посока, размерът на която е в права функционална зависимост от извършваните структурни промени в звената на Мини „Бобов дол” ЕАД. Най-голям марж в динамиката на броя на безработните в общината се наблюдава в периода 1999 г. – 2000 г. (+154 души, +49.68 %), който се дължи на обявяването на рудниците „Мламолово” и „Миньор” в ликвидация. Следващата значима промяна на броя на безработните е в периода 2001 г. – 2002 г. (+147 души, +32.24%). Тя се дължи главно на приключването на ликвидационните процеси в Мина „Колош” ООД и изпълняването на ликвидационната програма в Мина „Иван Русев” ООД. От друга страна и за двата разгледани периода трябва да се отчете действието на нормативната разпоредба, позволяваща ранно пенсиониране на подземните работници.

От проведените промени най-засегнати се оказаха хората в интервала 30 г. – 44 г. За периода 1995 г. – 2003 г. динамиката на безработица при тях е в размер на + 170 души (+154 %). Внимание трябва да се обърне и на възрастовата структура над 50 г., където броят на безработните в натурални показатели е + 50 души, а в относителни +250 %, поради това, че тези лица много трудно могат да намерят заетост в рамките на общината, а и възрастта им не предполага гъвкавост и мобилност, характерна за останалите възрастови групи.
Таблица 20

Регистрирани безработни в община Бобов дол

за периода 1995 г. – 2003 г.

(Брой)

От изложеното следва, че структурните реформи в моноиндустриалните райони трябва да се извършват на основата на специално разработени стратегии, тактики и програми, отчитащи специфичните им условия и позволяващи тяхното плавно и регулируемо бъдещо развитие. Това обстоятелство аргументира прилагането на диференциран управленски подход относно планирането и реализирането на икономическия преход в страната, както и задължителното интегриране на научните методи в практическата му реализация.

1. 
   България и целите от Лисабон, Център за икономическо развитие, С., 2004;
   
2. 
   България: Предизвикателствата на бедността – регионален анализ по данни на многоцелевото наблюдение на домакинствата 2003, София, 2005;
   
3. 
   Владимирова, К., В. и колектив, Деиндустриализация и преструктуриране на заетостта в България: Икономически и социални последици, Том 1: Аналитична част, София, 2006;
   
4. 
   Владимирова, К., В. и колектив, Деиндустриализация и преструктуриране на заетостта в България: Икономически и социални последици, Том 2: Резултати от проведените анкетни и други проучвания, София, 2006;
   
5. 
   www.nsi.bg