Апостил (от фр. apostille): специално удостоверение с печат за заверка (легализиране) на документ от държавата, в която документът е издаден. Притежаващите апостил документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация.
Практиката на използване на апостил като форма на легализация на документи, издадени от чужда държава, се въвежда с подписването на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове на 5 октомври 1961 г.
Форма
Съгласно Хагската конвенция, всеки апостил има квадратна форма със страна най-малко 9 см. и трябва да съответства на образците, приложени към конвенцията.
Апостилът може да се състави както на един от езиците на Конвенцията (английски или френски), така и на националния език на държавата, издаваща апостила.
Eдинствено заглавието на апостила задължително трябва да бъде изписано на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961). По-разпространена е практиката на съставяне на двойно заглавие, в което е включен както надписът на френски, така и надпис на националния език на страната, издаваща апостила.