536
нито дума за тия свои връзки, нито за всичко, което би могло да ме интересува. Вместо да ми съобщи какво е научил, казал или видял и което би
могло да ме интересува, той слушаше какво казвам аз и дори ме разпитваше. Правеше се, че не знае нищо за Париж извън това, за което го уведомявах аз. С една дума, макар че всичко живо ми говореше за него, той никога не ми говореше за никого. Беше потаен и дискретен само с приятеля си. Но нека се разделим временно с Коенде и госпожа дьо Вердьолен. Ще се върнем по-късно към тях.
Известно време след завръщането ми в Мон-Луи художникът Ла
Тур ми дойде на гости и ми донесе
портрета ми с пастелни бои, който бе изложил няколко години преди това в Салона. Той искаше тогава да ми подари този портрет, но аз не го приех. Обаче госпожа д’Епине,
която ми беше подарила своя и държеше да притежава моя, ме беше замолила да му го поискам отново. Той се забави много, докато го ретушира. През този промеждутък настъпи скъсването между мене и госпожа д’Епине. Аз й върнах нейния портрет и тъй като не ставаше вече дума да й дам моя, го окачих в стаята си в малкия замък. Господин дьо Люксамбур го видя и го хареса. Аз му го предложих, той прие.
Изпратих му го. И той, и
жена му разбраха, че ще ми бъде много приятно да имам техните портрети. Те си поръчаха миниатюри при много добър майстор, вковаха ги в златна рамка на кристална бонбониера и ми я подариха толкова галантно, че аз бях очарован.
Госпожа дьо Люксамбур не се съгласи портретът й да бъде отгоре на кутията. Тя неведнъж ме упрекваше, че обичам повече господин дьо
Люксамбур, отколкото нея, и аз не отричах, защото това беше така. Тя ми
засвидетелства много любезно, но недвусмислено, поставяйки портрета си от вътрешната страна, че не е забравила предпочитанието ми.
Почти по същото време извърших една глупост, която не допринесе кой знае колко да запазя благоразположението й. Макар че съвсем не познавах господин дьо Силует и не го обичах особено, имах високо мнение за него като администратор. Но когато посегна на финансистите, аз
си дадох сметка, че той не предприема тази операция в благоприятен момент. Независимо от това му пожелавах от все сърце успех и когато научих, че е свален, в безразсъдната си смелост му написах следното писмо, което естествено не възнамерявам да оправдая.