Програма на лекциите и конспект за семестриален изпит
Разкази: „Кочаловската крамола”, „На нивата”, „На широк път” Повести
Изтегляне 327.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Кирил Христов
- Стихосбирки
- Пенчо Славейков
| Разкази: „Кочаловската крамола”, „На нивата”, „На широк път”
Повести: „Кръстопът”, „Змей”, „Габровка” Драми: „Вампир”, „Свекърва” Кирил Христов 1885г. — в списание "Зора" излиза статията "Осветление на българската поезия", подписана с псевдоним "Г. З-ч". Не е ясно кой е автор, хипотези — Гаврил Занетов, Иван Вазов. Статията защитава тезата, че трябва да се изоставят възрожденските идеали и всеки да пише както може, без догми. 1895г. — поява на кирилхристовската поезия, първи голям пробив в традицията. Посрещнат възторжено от социалистическата критика, Вазов, Кръстев и Славейков. Тогава Христов е на 22 години. Възгордява се, грандоман. Ранен период на творчеството: средата на 90-те (1896г. "Песни и въздишки", 1897г. "Трепети", 1899г. "Вечерни сенки", 1901 "На кръстопът", 1903 "Антология" — последните две са сборни). Ранната му поезия прави силно впечатление, но сетне никога не догонва себе си. Социализмът като мода и юношеско увлечение. Парадокс — изразяване на индивидуалност чрез антиндивидуалистка доктрина. Народничеството намира утопия в миналото, социализмът — в бъдещето. Поезията на Христов отхвърля eснафско-възрожденския морал, колективистичния мироглед, идеалите. Хедонизъм, лична реализация. Отхвърля необходимостта творецът да бъде първо българин. Мотивът на скитането заради самото скитане. Говори като онзи Вазов, който би бил възможен, стига да не си бе наложил норми. Кирил Христов е от "старите", защото в началото на века поезията му вече звучи старомодно — може да се демодира само нещо, принадлежащо към старото. Изчерпва се бързо, както предупреждава д-р Кръстев още в началото. 1901т. — Христов все още е на върха на славата, но 1900г. вече е сформиран кръг "Мисъл" — първа организирана алтернатива: разграничават се от Христов. Талантът — жертва на твореца. Иска невъзможно признание. Параноик — грандомания и мания за преследване. След разпускането на СУ за няколко месеца след освиркването на негово величество, става професор на мястото на д-р Кръстев. През войните вижда в тях начин за възвръщане на славата. Милитаристично настроение в противоречие с ранното си творчество. Дори се нарича Кирил Татаробългарски. Напуска България, след като по дома му е хвърлен камък. Отива в Германия, сетне в Прага. 1941г. се завръща в България, радушно посрещане; същата година има годишнина на Пенчо Славейков (30г. от смъртта му) — серия от статии, в които обявява славата му за незаслужена. В отговор е яростно оплют. На следващата година умира. Великолепна пейзажна лирика — "бисерен критик" (Балан). Въвежда образа на морето — "Морски сонети" — непостоянно, винаги в движение. Фолклорна лирика — мотиви и тенденция — "Самодивска китка" 1904г. Приета отрицателно от "Мисъл", защото Христов променя само формата, обратно на мислителите, които приемат фолклора само като първичен материал за развитие на индивидуални идеи. Поеми: "Първа любов", "Русалка", "Гюргя", "Милкана и Рале", Младоженци" — всички писани в началото на ХХ в. и войните. Любовна тематика. Романи: "Тъмни зори" 1926 — един от първите опити за надникване в сексуалното; "Бели дяволи" — 1928г. 1926 — "Чада на балкана" — опит за противопоставяне на "Кървава песен" на Пенчо Славейков. Три тома мемоари "Затрупана София". Късната му лирика е по-овладяна и организирана. Цикълът "Каменният блян на Прага" — 40 сонета, част от стихосбирката "Вълнолом": славянофилство — 1937г. Старото и новото — старата каменна Прага срещу новата бетонна. Стихосбирки: „Трепети”, „Песни и въздишки”, „Каменният блян на Прага” Поеми: „Русалка”, „Гюргя”, „Първа любов”, „Младоженци” Романи: „Тъмни зори”, „Бели дяволи” Пенчо Славейков Славейков и Петко Тодоров са първите, въвели женски образ като равностоен субект. Героините на Славейков са различни от тези на например Пелин. Славейков тръгва от Ибсен, популярен тогава. "Коледари", "Епиталамии" (приписани на Силва Мара от "На острова на блажените")— силно стилизира фолклорната поетика, също и "Луд гидия" Опит да използва фолклорни мотиви за изразяване на модерното творчество. Първите две — обредност: сватба и коледуване. Колаж от различни фолклорни текстове, почти няма авторов текст. На практика сюжетът следва обредността. Липса на индивидуалност в обредните групи: "колективен индивид" — човекът като изпълнител на роля. Героите нямат никакви имена. Лишени са от оразличаващ ги характер. Фиксирани определения, като във фолклора: стопанин — добър, стопанката — стара (жена отвъд нуждата от грижа за себе си), момъкът — срамежлив, послушен, момата — хубава, внучето — златно (инвестиция, бъдеща работна ръка). Описва традицията на патриархата като опозиция на модерната душа. Модерният човек не може да се справи с индивидуалността. Поетът винаги страда — необикновена личност — само с изгубването на себе си губи и страданието. "Луд гидия" — лекота на стиха, мелодично стихотворение. Свиренето на лудака пречи на нормалната работа на селяните, затова те се оплакват на стар кадия. Съдията утопично опрощава. Философски поеми — всички присъстват в "Епически песни" от 1907г. Изразяват модерните му идеи в най-голяма степен. Седем на брой: "Cis moll" (Бетовен в момента на оглушаването си и последвалото творене), "Микеланджело" (дали творецът е длъжен да води тълпата — във втората редакция става ясно, че последният е над тълпата, служещ на вечната история), "Сърце на сърцата" (посветена на Пърси Шели — сърцето му е изхвърлено на брега от буря, още биещо), "Фрина" (необикновено красива жена — пощадена от хората, тук мотивът за красотата тържествува), "Симфония на безнадеждността" (духът на човечеството се присмива на прикован Прометей), "Успокоений" (посветено на немския поет Ленау, самоубил се), "Химни за смъртта на свръхчовека" (идеята за признанаването на сина от бащата). Славейков е упрекван, че героите на поемите му са все чужди. Отговаря, че за духа няма граници, той живее наднационално. Първи опит за космополитизиране. Темата за живот в смъртта — гибелта не е край на великата личност. Почти няма песимизъм — такъв има само в "Симфонията", където парадоксално се говори за живот. Емблема на всякакви противоречия в българската култура и манталитет. Възпитаник на възрожденското време. Индивидуализъм срещу тълпата. Характерна явление за тогавашното време — бащата-еснаф работи на приземния етаж, а горе синът чете. Работи за индивидуална творческа свобода. Жрец на изкуството, който не трябва да се влияе от тълпата. "Душата" на "Мисъл". Последната цялостна личност в българската литература. Не е определен от противоречия, а от философия. Роден в Трявна, осмо дете. Баща му е като "гост" в дома. 1876г. Трявна е запалена, 1878г. семейството на Славейков бяга от Плевен. Най-силни литературни влияния — руски романтически поети — Лермонтов, Тургенев; немска класика — Гьоте, Хайне. 1892г. заминава да учи в Германия — Лайпциг. Малко преди това там е завършил д-р Кръстев. "Човекът да тегли — да крепне духът". "Момини сълзи" — 1888г. — първа стихосбирка, включваща всичко написано дотогава. Славейков първи въвежда концептуалната стихосбирка. 1889г. изкупува всички бройки, недоволен от написаното и ритуално ги изгаря в двора си. "Епически песни" — 1896г. "Блянове. Епически песни. Книга втора". 1902г. — "Епически песни" издадена в 13 екземпляра. 1907г. — оформя финален вариант на "песните" и забранява публикацията на предните. Същата година — "Сън за щастие": 101 лирически миниатюри ("лирическа поема" според Боян Пенев). Сюжет на човешкия живот и преживяванията. "Душевен пейзаж" — природата онагледява душата. Темата за любовта като интелектуално другарство. Първи изгражда образ на поетесата. "На острова на блажените" — 1910г. "Немски поети" (1911г.) — подбор и превод на 20 немци (4 жени и 16 мъже) — пропотип на преводачески концептуална книга. За Славейков е характерно, че мисли в книги, не в стихотворения. "Кървава песен" — 1911г. — първа епическа поема в България. Започва да я пише още в Лайпциг. Така и не я завършва. 1911г. пише пролог и първите шест песни. Д-р Кръстев представя още 2 глави след смъртта на Славейков. Кандидат за Нобелова награда, но умира преди номинациите. По подражание на Илиада — стил и поетика, хекзаметър. Философия на историята на българския народ. Повечето от героите в "Кървава песен" имат образи на въстаници. Два различни пласта — романтико-лирически (описания) и епично-героически (събития). Персонализъм — метод на описание, при който всички идеи са представени чрез хора. Славейков включва героите си в отделни типове. Първи поеми: нравствено-психологични: "Ралица", "Бойко" — личността в момент на криза. Ралица — първи женски герой в индивидуалистичен дух в българската литература. Бойко — счупеният човек. Изключение, по принцип Славейков пише за силната личност. Когато има жертва — най-безсилният е най-силен (воля): нереалистични и романтични сюжети. Пенчо Славейков принадлежи към първото ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писател-европеец и сам се определя като “непоправим восточен човек”. Творчеството му е акт на културно строителство. То е подчинено на глобални естетически позиции на твореца-европеец на българската литература. Според Славейков от описваща националния живот – бит, народопсихология, историческа съдба, българската литература трябва да се превърне в литература за света. Пенчо Славейков осмисля европеизацията в две посоки. Едната е свързана с приобщаването на народната литература към европейската чрез внасяне на модерни и вечни екзистенциални проблеми, а другата със съхраняването на националната самобитност. Според него новият творец трябва да изрази в творчеството си и индивидуално неповторимия, и специфично-националния и универсален духовен човеки строй – през призмата на лично националното си схващане българският писател трябва да отрази проблемите на общия културен дух. Важно място сред поколението следосвобожденски поети заема списание “Мисъл” и кръг “Мисъл”. Те навлизат в българската литература с нова естетическа програма. Основна нейна характеристика е индивидуализма. Интерес представлява творецът с трайното и вечното у себе си. Национално-героичната тематика на Вазовото поколение е сменена от една философска и психологическа тематика. Основно място заема човешката личност и то творческата с нейния драматичен свят, в който са включени отношенията и с националното цяло. Пенчо Славейков напълно еманципира литературата като духовна дейност на твореца, независим от читателя, от времето, волен да изрази всичко от себе си. Пенчо мечтае за литературата, възпитаваща “човека в българина”. Навсякъде новото поколение творци търси универсалното в българина, в българската история, в националните стойности. Докато Вазов се стреми да обедини личностите в едно цяло, то поколението на Славейков разглежда всяка личност като индивидуалност в едно цяло. Той се колебае между обективно-правдивото и субективното. С Пенчо Славейков в нашата литература навлиза модерният човек. Разликата между Пенчо Славейков и Яворов е, че Яворов разкрива мъчително раздвояване между телесното и духовното, не възхвалява противоречията, а страда от тях. Носят му морално самоизтезание, измъченост на чувствата. Мисълта му се блъска с вечните загадки на живота и смъртта. За Пенчо Славейков противоречията са главното – приема ги като нещо естествено, като антологична същност. В тях вижда наслаждение от живота, без тях за него няма изкуство. В нашия декаданс се сплитат модернизъм и романтизъм. Творците от този период проявяват интерес към фолклора като показател на всички трайни и ценни български черти, на вечното в българския дух. Индивидуализмът, който внася Пенчо Славейков е ориентиран с интерес към личността. Пенчо Славейков и кръгът “Мисъл” оказват влияние върху следващото поколение творци. Въздействащ е опитът му да излезе от тясната национална проблематика и да се обърне към вечното и общочовешкото. Това е трайният стремеж за европеизиране на българската литература, в която той се влияе от “вечните руски реалисти”, от философията на Ницше, от Гьоте и драматургията на Ибсен. Съприкосновението му с европейската култура в годините на обучение в Германия му дават широк поглед за литературните явления и той се опитва да разшири кръгозора на родната литература, да я насочи към философска гълбина и към естетическо съвършенство. Творчеството му дава възможност да се проследи процесът на преминаването от възрожденската традиция към един субективен психологизъм и философска дълбочина, макар това да става с цената на известни противоречия в него. Славейковите творчески търсения са свързани винаги с трайното и вечното в живота, с универсалното в българина. Той се интересува от човешкото в човека, от националното в националния характер, от българското в българската история. Всичко това интерпретира, като се влияе от европейските естетически идеи, които му дават възможност за нетривиален поглед върху актуалните проблеми. Интересът към човешкото във всичките си проявления обуславя и темите в Славейковото творчество. Едното тематично ядро представя творбите с национално-колективна тематика, семейно-битови поеми по фолклорни мотиви и творби, отразяващи героичността на националния дух. В другото тематично ядро са творби с индивидуалистична тематика, в които образен обект са личности от световната културна история – нравствено-философските поеми. Третото е с интимна тема творби, изразена чрез образа на лирическия субект и неговото духовно себеизживяване. Изтегляне 327.5 Kb. Сподели с приятели:
|