-
Обезвреждането на отпадъците от здравни/лечебни заведения (държавни и частни) може да окаже влияние върху човешкото здраве и благополучие, върху околната среда (въздух, вода, почва, животни, растения, ландшафт) и върху въпроси, свързани с обществената сигурност и обществения ред.
-
Въпреки това, опитът показва, че, когато се управляват правилно, отпадъците, генерирани в здравни заведения, като цяло не създават по-големи рискове от правилно третираните битови или промишлени отпадъци. Същото може да се каже и за обезвреждането на биомедицински и медицински отпадъци, противно на разпространеното сред населението мнение.
-
Насоките съдържат информация за правилното третиране на отпадъците от здравни заведения (държавни и частни). В предоставената информация са надлежно разгледани изискванията за управление на отпадъците, отнасящи се до мерките за обезвреждане и оползотворяване, както и до хигиенните изисквания. В допълнение към екологичните аспекти, информацията и препоръките трябва да бъдат рентабилни и лесни за изпълнение. Трябва да се отчита също така и техническият напредък.
-
Очевидно е, че въвеждането на по-ефективни методи за разделяне на отпадъците в здравните заведения може да доведе до намаляване на количествата отпадъци, за които се изисква специална преработка, а следователно и до намаляване на разходите за третиране на отпадъци. Освен това са разработени нови технологии за третиране и дезинфекция на биомедицинските и медицинските отпадъци, така че те могат да бъдат окончателно обезвредени чрез депониране на депо при нисък риск.
-
В много страни, депонирането на депо е и си остава най-широко разпространеният метод за пряко обезвреждане на отпадъци – най-често без предварителна обработка. Тази практика буди сериозно безпокойство.
-
Безопасното управление на биомедицинските и медицинските отпадъци е от основно значение за общественото и екологичното здраве. Важно е, също така, стандартите за защита на околната среда и здравето на човека да бъдат еднакви във всички здравни заведения, независимо от технологиите, използвани за третиране и обезвреждане. Това, от своя страна, способства за укрепването и повишаването на ефективността на промишлеността. Трябва, обаче, да се отбележи, че в много страни не само промишлеността, но и националните органи са активен участник в здравеопазването, или чрез предоставяне на услуги, или чрез заплащане за тях. Освен това, липсата на ресурси или опит при разработването на стандарти може значително да повлияе капацитета за третиране на биомедицински и медицински отпадъци.
-
За ефективното управление на биомедицинските и медицинските отпадъци е необходимо да се вземе предвид следното:
(а) генериране и минимизиране на отпадъците;
(б) сортиране и разделяне на отпадъците при източника им;
(в) идентификация и класификация на отпадъците;
(г) боравене с отпадъците и тяхното съхранение;
(д) опаковане и маркиране на отпадъците;
(е) транспортиране на отпадъците в рамките на здравните заведения и извън тях;
(ж) третиране на отпадъците;
(з) обезвреждане на остатъците (включително емисиите);
(и) безопасност на труда; общественото и екологично здраве;
(й) информиране и образоване на заинтересованите страни и населението;
(к) проучвания и разработки на усъвършенствани технологии и екологосъобразни практики.
-
С настоящите насоки се цели да се обхванат всички тези въпроси и да се подпомогне постигането на по-добри екологични показатели при управлението на биомедицинските и медицинските отпадъци. За да бъдат успешни, стратегиите за управление на отпадъците трябва винаги на първо място да са съобразени с процеса, при който се генерират отпадъците, и да предвиждат взаимодействие с него.
Ф
игура 1
Отпадъци от клиники и болници
Източник: Американска болнична асоциация.
-
Наблюденията, проведени в няколко здравни заведения в различни страни, показват, че биомедицинските и медицинските отпадъци съдържат по-малко от 10% материали, които могат да бъдат считани за "потенциално инфекциозни". При подходящо разделяне, делът на инфекциозните отпадъци може да бъде сведен до 1-5 % от всички отпадъци, генерирани в здравните заведения.
2. Цел и обхват на насоките -
Терминът “биомедицински и медицински отпадъци” обхваща всички отпадъци, генерирани в здравните заведения. Биомедицинските и медицинските отпадъци могат накратко да бъдат описани като отпадъци от медицинска или друга свързана дейност. В действителност само малка част от тези отпадъци създават по-висок риск от предаване на инфекциозни заболявания в сравнение с обикновените комунално-битови отпадъци. В настоящите насоки се разглеждат всички биомедицински и медицински отпадъци, но особено внимание се отделя на разделянето и третирането на опасните биомедицински и медицински отпадъци.
-
З
агрижеността за безопасното управление на биомедицинските и медицинските отпадъци се поражда от предполагаемия или реален риск за потенциално предаване на инфекциозни болести чрез случайно нараняване или контакт с инфектирани биологични течности. Обезвреждането на остри предмети (игли, скалпели и др.) привлича особен интерес заради малко на брой случаи на заразяване на медицински работници с хепатит и с човешкия имунодефицитен вирус (HIV) при наранявания с остри предмети. Повечето от нараняванията с остри предмети, обаче, не водят до инфекции. Ето защо намаляването на риска от наранявания е "добра практика" при управлението на отпадъците. Фигура 2 показва някои възможни мерки за внедряване на "добра практика" в управлението на отпадъците.
Фигура 2
Стратегия за биомедицинските и медицинските отпадъци
Сподели с приятели: |
