Работно време с променливи граници – чл. 139, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 5 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските

• 
  то може да се установява в предприятия, в които организацията на труда позволява това;
  
• 
  работното време с променливи граници при подневно изчисляване има нормална продължителност;
  
• 
  при работно време с променливи граници може да се установява и сумирано изчисляване на работното време при условията и по реда на чл. 142, ал. 2 КТ.
  
• 
  с променливите граници на работното време не може да се нарушават минималният размер на обедната, междудневната и седмичната почивка;
  
• 
  работодателят определя времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане;
  
• 
  извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
  

• 
  в зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части;
  
• 
  при разделянето броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от 1 час;
  
• 
  при разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка.
  

Задължението за дежурство или разположение на работодателя през определено време от денонощието може да бъде установявано за някои категории работници и служители поради особения характер на работата им. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му са определени в Наредба № 2 от 22.04.1994 г.

• 
  представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време;
  
• 
  се въвежда при необходимост за изпълнение на задачи на предприятието в рамките на установеното за работника и служителя работно време или извън него;
  
• 
  изисква спазване на изискванията на КТ относно междудневната и междуседмичната почивка;
  
• 
  е работно време, през което работникът или служителят се явява на работното място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение;
  
• 
  се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
  

Когато дежурството е определено с месечен график на работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 КТ, то следва да се спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време.

• 
  когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция;
  
• 
  мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя;
  
• 
  времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време;
  
• 
  съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв. - по-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор;
  
• 
  максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:
  

2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;

3. през почивни дни - 48 часа

• 
  работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
  

2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.

• 
  фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
  

Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Редуването на смените в предприятието се определя в Правилника за вътрешния трудов ред.

• 
  възлагането на работа през две последователни работни смени е забранено;
  
• 
  работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна;
  
• 
  максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа;
  
• 
  когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време;
  
• 
  работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес;
  
• 
  при производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител;
  
• 
  сменният режим на работа не е елемент от задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66 КТ, т.е. не е необходимо това да се вписва в трудовите договори на работниците и служителите, тъй като организацията на труда и разпределението на работното време е правомощие на работодателя.
  

• 
  седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа;
  
• 
  през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
  

• 
  се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя;
  
• 
  подлежат на периодични медицински прегледи;
  
• 
  ако здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
  

Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за:

• 
  техния брой;
  
• 
  отработените нощни часове;
  
• 
  предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
  

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;

3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;

4. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;

5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;

6. за извършване на усилена сезонна работа.
Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки;

3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

4. трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
Съгласието за полагане на извънреден труд се дава в писмена форма за всеки отделен случай.
Не се разрешава полагането на извънреден труд от работници и служители, за които е установено намалено работно време, освен когато той се полага за извършване на работа във връзка с отбраната на страната, за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или за извършване на неотложни обществено необходими работи.
Задължения на работодателя:

• 
  за полагането на извънреден труд работодателят е длъжен да издаде заповед;
  
• 
  заповедта се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително;
  
• 
  работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, в която посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен през следващата работна седмица, през който работникът/служителят ще ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа (когато се полага извънреден труд в двата дни от седмичната почивка);
  
• 
  работодателят е длъжен да отразява във ведомостите за заплатите за съответния месец положените часове извънреден труд;
  
• 
  работодателят е длъжен да отчита положеният извънреден труд всяко полугодие пред инспекцията по труда.
  

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд. Отказът на работника и служителя да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ за полагане на извънреден труд, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или не се установи по съответния ред, че неговият отказ е незаконен.

Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Непрекъсната почивка в следващата работна седмица не е работно време, но се зачита за трудов стаж.

От 1 януари 2005 г. времето, през което лицата са полагали извънреден труд, се зачита за осигурителен стаж. При полагане на извънреден труд зачетеният осигурителен стаж не е равен на зачетения труд стаж по трудовото правоотношение.

Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.
Договор на непълно работно време - чл. 138 от Кодекса на труда.
Кодексът на труда предвижда възможност страните по трудовия договор да сключат трудов договор за непълно работно време. Такъв договор може да се сключи още с постъпване на работника/служителя на работа или в един по-късен момент – чрез правния инструмент: допълнително споразумение по взаимно съгласие на двете страни по трудовото правоотношение по чл. 119 от КТ.

Освен за непълен работен ден, договорът по чл. 138 от КТ може да се сключи и под друга продължителност и форма: непълна работна седмица, непълен работен месец, работа през ден и т. н. – въпрос на преценка и желание от страна на работника/служителя и работодателя.

Трудовият договор за работа на непълно работно време е форма на по-гъвкава организация на труда, която отговаря както на желанията на работниците/служителите, така и на изискванията на конкуренцията/интересите на работодателя. Той предоставя възможност за съвместяване на семейния живот със задълженията по трудово правоотношение, комбинирано с еднакво третиране.
В чл. 138а от КТ са регламентирани действията, които работодателят предприема с оглед създаване на възможност за работниците и служителите на непълно работно време да преминават на пълно работно време или обратно. Чрез разпоредбата се насърчава гъвкавата заетост и се цели чрез улесняване на достъпа на работещите на непълно работно време до професионално обучение да бъдат увеличени възможностите за израстването им в кариерата и професионалната им мобилност.

С оглед въвеждане на по-гъвкава организация на труда, работодателят се задължава да:

• 
  взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
  
• 
  взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
  
• 
  предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време, или обратно. Тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
  
• 
  предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
  

Работниците и служителите, сключили договор за работа на непълно работно време, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.