Програма за развитие на селските райони псов пречиствателна станция за отпадъчни води

Поради ниското застрояване, характера на терена, вида на отоплителните уреди, като площни източници са разгледани комините на битовото отопление на населението и отоплението в административните сгради на територията. Върху територията на общината жителите обитават 39 населени места и около 29 000 жители, като малка част от тях се отопляват с електроенергия.

Основен линеен източник за общинската територия е автомобилния транспорт. През нея минават 76 км. третокласни пътища и 127 км общинска пътна мрежа. Транспортния поток от леки и товарни автомобили, автобуси и автотракторна техника допринасят в много голяма степен за влошаване на качеството на атмосферния въздух. Отделяните от двигателите вредни вещества в състава на изгорелите газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди и летливи органични съединения) както и прахът са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в населената част от територията. Замърсител се явява и железопътния транспорт, представен от линията Карнобат – Варна, чрез който се осъществява връзка с жп линията Бургас – София. На територията на общината линията преминава през селата Дъскотна, Трънак, Люляково и спирките Струя, Каравельово, Дропла и Листец.. Тъй като движението е основно от електрически локомотиви, то композициите допринасят главно за замърсяване на атмосферния въздух с прах увлечен от движението.

На територията на общината съществуват редица неорганизирани източници на атмосферно замърсяване. Това са земеделски земи, открити площи за насипни материали, депа за отпадъци, кариери за добив на инертни материали. Такива източници са бензиностанциите, депата за ТБО и строителни отпадъци и др.

На територията на общината действат няколко обекта за съхраняване и търговия с течни горива (бензиностанции). Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), отделяни от т.н. големи и малки дишания, както и при зареждане на автомобилите, са незначителни поради намаления брой на годишните зареждания, климатичните особености на района и др.

От горепосочените дании изводът е, че за община Руен състоянието на атмосферния въздух не е проблем. За територията на общината, делът на емисиите на вредни вещества в атмосферата е близък до нула. Малкото предприятия, големия процент горски насаждения, както и многобройните резервати и защитени територии са доказателство за чистотата на атмосферния въздух.

Община Руен не е включена в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух. Ниския потенциал на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка на областта. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой (основа за това са високата скорост на вятъра и ортографските условия). През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни инсталации. Промишлените източници на замърсяване са незначителни.

Изводи:

• 
  Състоянието на атмосферния въздух над община Руен се определя като добро. Общината не попада в РОУКАВ, което е свидетелство за ниската степен на замърсеност на въздуха;
  
• 
  В общината няма стационарни пунктове от националната система за мониторинг на качеството на въздуха;
  
• 
  Не са налице превишения на годишните норми за съдържание на вредни вещества в атмосферата
  
• 
  Липсват значителни местни източници на замърсяване на въздуха;
  
• 
  Сред местните източници на замърсяване на въздуха най-значим е делът на битовото отопление с твърди горива и автотранспортът;
  
• 
  При неблагоприятна метеорологична обстановка през студеното полугодие съществува риск от надхвърляне на допустимите среднодневни концентрации на замърсители във въздуха;
  
• 
  Ограничената производствена дейност на основните промишлени източници е довело до намаляване на отделяните замърсители във въздуха.
  

Водните ресурси на община Руен се формират от водите на реките Луда Камчия и Хаджийска, както и 17 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система.

Община Руен се отводнява от водите на р. Луда Камчия, която води началото си от Сливенска планина и прохода Вратник на границата между Средна и Източна Стара планина. Оттам реката протича в източна посока в надлъжна долина между средния и южния дял на Източна Стара планина. Тече в широко каменливо легло с много прагове и меандри, навлиза на територията на Община Руен в землището на с.Скалак и върви в източната посока до с. Дъскотна, където прави голям завой на североизток и прорязва главното Старопланинско било с един от най-живописните проломи. Преди вливането й в р. Голяма Камчия на нея е построен язовир “Цонево” малка част от който попада в района на общината. Общата дължина на р. Луда Камчия е 200.9 км, а на територията на община Руен е 38.7 км. Обща площ на водосборния басейн на реката е 1612 кв.км., средният годишен отток при с. Добромир е 8, 26 куб.м/сек. изобилните зимни валежи, част от които падат във вид на дъжд , обуславят големия зимен отток чийто максимум е през м.март (18.45%). Най-малките средномесечни отточни количества са през октомври (1.35%) и са свързани със слабото овлажнение в края на лятото и началото на есента. При станция Аспарухово (средна надморска височина 460м), при период на наблюдение 5 години, средната мътност на водите на р. Луда Камчия е 1960 г/ куб. м., а общата площ на басейна е 1 525 кв. м. Реката се отличава със сравнително голяма мътност и това се дължи на леко поддаващите се на ерозия почви, развити върху льоса, които при разработка лесно добиват праховидна структура. Поради тази причина, както и поради свойствените за хълмистите области бързи промени в наклоните ерозионните процеси дори при по-малък повърхностен отток са интензивни и получават голямо разпространение. Към това може да се добави и наличието на дефлационни процеси, за които благоприятстват структурата на почвата и периодите на продължителни засушавания. Реката спада към средно и ниско планинските реки и се характеризира със средна годишна температура на водата от 10,6° С и годишна амплитуда на температурата на водата от 18, 4° С. Ледовите явления са рядко срещани и настъпват само при най-суровите зими и продължителността е краткотрайна – от края на декември до края на февруари. Реката попада в район със преобладаващо дъждовно подхранване и слабо средиземноморско климатично влияние върху водния режим. Характерно за този район е, че зимният и пролетният отток имат почти еднаква тежест при образуването на водния режим. Като цяло водите на р. Луда Камчия представляват важен природен ресурс за района и затова тяхното устойчиво използване е от първостепенна важност.

 Река Елешница е от по-малките реки, разположени на територията на община Руен и служи за естествена граница между община Руен и община Долни Чифлик. Извира от планините в землището на с. Каменяк, община Руен. Събира водите си от “Саръямач дере” “Геровата речка”, “Селски дол”, “Лешников дол” и още много други по-големи или по-малки долове и дерета от област Варна до местността “Чешмения хълм”. Леглото й е равно, каменисто, с много прагове и меандри. Дебита на реката е непостоянен и през септември-октомври силно намалява, но без да пресъхва. Пролетно време няма пороен характер но в места има големи навлаци по бреговете от силните валежи.

Други по-малки водни течения, които директно се вливат в р.Луда Камчия са: Големият дол, Широкия дол, Орлов дол, Скалния дол и др., като те са значително по-къси, с непостоянен дебит и често пресъхват в края на лятото и началото на есента.  

Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво, като съгласно Закона за водите, министъра на околната среда и водите чрез РИОСВ в границите на териториалния им обхват провежда мониторинг и контрол на отпадъчните води, поддържа база данни за извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води и поддържа в актуално състояние списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества. Повърхностните води на територията на община Руен попадат в Басейнова Дирекция за управление на водите на Черноморски басейн (БДУВЧР), който е в границите на РИОСВ- Бургас. През община Руен преминават две основни реки – р. Луда Камчия и р. Хаджийска, чието екологично състояние се оценява именно от РИОСВ-Бургас. От данните по-долу, предоставени от РИОСВ – Бургас, ясно се вижда настоящето състояние на водите на двете основни реки, отводняващи община Руен: р. Хаджийска и р. Луда Камчия, съгласно информацията събрана от измервателните пунктове, разположени по поречието на тези реки:

Река Хаджийска

Водно тяло: р. Хаджийска от извор до след с. Преображенци – представено пункт р. Хаджийска над с. Ръжица. След анализа на данните от мониторинга, извършен през 2011г. се констатира следното състояние:

За отчетената година се забелязва слабо подобрение на състоянието на водите по отношение на количеството фосфор, както и не са установени отклонения от характерните стойности по останалите наблюдавани физикохимични показатели. Дифузните източници на замърсяване на водите са неполивни ниви, овощни градини и преходни гори, както и замърсявания от битов характер – от населени места под 2000 е.ж. без канализационна мрежа.

Водно тяло: р. Голяма река до вливане в р. Луда Камчия – представено с пункт р. Алма дере – устие (Алма дере при с. Вресово)

В сравнение с 2010г. през разглеждания период се регистрира слабо влошаване на състоянието на водите по БПК5 в пункта за мониторинг. Анализът на данните за останалите физико-химични показатели не показва отклонения от характерните стойности за водното тяло.

Водно тяло: р. Луда Камчия след язовир „Камчия“ до язовир „Цонево“ – представено с пунктове – р. Луда Камчия след яз. „Камчия“ и р. Камчия – с. Билка

Речният участък в този район се характеризира със стабилни условия, като кислородният режим е много добър, а органичното натоварване е слабо.

Анализът на данните през 2011г. по физико-химични показатели не показва отклонения от характерните стойности за водното тяло.

Като цяло основните замърсители на водите на територията на община Руен са битово-фекалните води от населението, отпадъчните води от селското стопанство, като не се наблюдават установени значими индустриални замърсявания и цялостното състояние на водите в общината може да се характеризира като стабилно. Част от населените места са без канализация, което представлява сериозен проблем по отношение на замърсяването на водите в общината и изисква предприемането на адекватни мерки за ограничаването му, както и постоянен мониторинг на състоянието.

Изграденост на ВИК мрежата

Канализация

Заустването на отпадъчните води в септични ями и дерета води до замърсяване на подпочвените и повърхностни водни ресурси. Изграждането на канализационна система в по-големите села Руен, Планиница, Просеник, Трънак би подобрило значително условията на живот и качеството на средата. Много висок екологичен риск създават незавършените канализационни системи по селата, което води до замърсяване с битови фекални води на околната среда.

На територията на общината има частично изградени канализационни системи по села, които все още не са заустени в колектори, които да ги отвеждат към пречиствателни станции. През 2010 – 2012 г. в с. Люляково е изградена канализационна мрежа с приблизителна дължина 19,2 км и 1 брой ПСОВ с помпена станция.

Водоснабдяване

Водоснабдяването на населението се извършва от "ВиК" ЕАД – Бургас. Всички селища на територията на общината са водоснабдени. Недостиг на водни ресурси има в селата Каравельово, Планиница, Заимчево и Зайчар. Посочените села са разположени на сравнително висока надморска височина, над 400м, което обуславя този недостиг. Делът на населението с достъп до централно водоснабдяване е 98,3%. Средното потребление на територията на общината е 26м3 на година. В този район поради свитото водопотребление себестойността на питейната вода е особено висока.

Благодарение на местни водоизточници и водоснабдителна система „Камчия“ се осъществява водоснабдяването на населените места в общината. Водните ресурси на община Руен се формират от р. Луда Камчия, р. Хаджийска и 15 микроязовира и водоема с местно значение. Продължителните летни засушавания водят до изчерпване на водните запаси.

Съществуващата водопроводна мрежа е с тръби от различен вид и диаметър (етернитови, стоманени, чугунени, полиетиленови). Преобладават етернитовите (азбестоциментови) тръби, които са амортизирани, ненадеждни и морално остарели. Те водят до чести аварии и до значителни загуби на питейна вода, както и на влошаване на нейните хигиенни характеристики. Това е основна причина за загубите на води. Около 90% от водопроводите трябва да бъдат подменени.

Липсата на средства за превантивна поддръжка и навременна подмяна през годините са довели до значително влошаване състоянието на водопроводните системи. По-голямата част от тях трябва да бъдат по-скоро подменени, отколкото ремонтирани, вземайки предвид количеството на загубите и броя на необходимите поправки, както и съвременните изисквания към материалите, от които се изграждат водопроводните мрежи.

Риск от навонения

На територията на община Руен има 17 язовира, чието състояние редовно се следи от РИОСВ – Бургас и Басейнова дирекция Черноморски район. Състоянието на съоръженията е основен фактор при елиминирането на риска от наводнения и предотвратяването им.

Язовирите на територията на общината основно се използват за:

• 
  напояване на поливните площи около водоизточниците.
  
• 
  рибовъдство
  
• 
  водопой на животните
  

Като цяло на територията на България се срещат и непосредствено се допират, взаимно прониквайки една в друга, четири големи почвени провинции на Европа: степната и лесостепната източно-европейска провинция: средиземноморската южноевропейска провинция: горската атлантическа провинция на Западна Европа (с нейната планинска разновидност) и влажната субтропична провинция на Черноморието. Въпреки сравнително многообразната почвена покривка в България, поради сравнително еднообразния географски състав на община Руен, почвеното разнообразние в този район не е особено голямо и се срещат едва три основни почвени типа: канелени горски почви, чернозем – смолници и наносни почви. Най-разпространени са канелено-горските, които представляват около 95% от почвите в Руенска община, следвани са от чернозем-смолниците (3,5%) и алувиално-ливадните, които са едва около 1,5%. Като основни почвообразуващи фактори може да откроим денивацията на района, акумулавната дейност на водните течения и различните видове растителни формации.

Водопроницаемостта на излужените канелени горски почви е сравнително ниска, а влагоемкостта варира в широки граници, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн,  лозя и трайни насаждения. За подобряване на физическите свойства на излужените канелени горски почви е необходимо преди всичко да се извършва дълбоко разрохване. В допълнение, този тип почви се нуждаят от обилно торене с азотни минерални торове. По-голямата част от тях реагират и на фосфорно торене, така че комбинираното азотно-фосфорно торене силно увеличава добивите на земеделските култури. Изобилното торене с оборски тор, а така също и зеленото торене и практикуването на биологично земеделие също дават много добри резултати.

Геоложкият строеж и петрографски състав на района е сравнително еднообразен. Община Руен попада в Източнобалканската тектонска зона (Флишки Балкан). Той е представен основно от седиментни скали-пясъчници, мергели, варовици и кватернерни наслаги от пясъци и чакъли и едва 0.6% вулканични скали - раздробени андезити, смесени също със седименти. Пясъчниците лесно се обработват и затова имат широка употреба в сградостроителството. Някои пясъчници се употребяват за направа на плочи. Песъчливите варовици са друг вид скали срещани на територията на община Руен, те представляват седиментни скали, съставени предимно от калциев карбонат(65-70 %), теригенни зърна и варовита спойка. Образуваният скален венец с дължина над 37 км завършва със забележителния природен феномен ”Чудните скали”, получен при изветрянето на варовиците. Пясъците и и чакълите са разпространени по долината р. Луда Камчия и р. Хаджийска. Изключително благоприятни са за образуването на дълбоки и леки алувиално-делувиални почви.

Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Това се дължи на горепосочените геоложки структури, разположени на територията на община Руен, които макар и малко представляват ресурс, който местното население използва. Южно от общинския център с. Руен е разположено голямо находище на глина за строителна керамика, кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край с. Добромир. По поречието на р. Камчия има находища на пясък и баластра.

Изводи

Основните проблеми на общината по отношение на нарушените терени са наличието на свлачищни процеси и ерозирани терени. Необходимо е да се предприемат мерки за преустановяване процесите на ерозия – терасиране, залесяване с подходяща растителност, укрепване и др.

Наличие на кариери за добив на пясък, баластра и глина, които следва да бъдат актувани и отдадени на концесия. За преустановяването на нерегламентирания добив от тези кариери е необходимо да се предприемат редица мерки: картотекиране на находищата, превантивен контрол, незабавно прекратяване на добив при констатиране на нарушение.

2.5. БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ