Tълкувателната част по отношение към съдържанието на тълкувателната единица.
По какъв начин Бог е станал човек, ние намираме в „предговора“ на „духовното“ Евангелие на св. апостол Йоан, който ни дава богочовешкото „родословие“ на Спасителя. Крайната цел на човешкото усъвършенстване трябва да се заключва в богоуподобяването, възможността за което се съгласува със степента на нашето познание за Бога: „Знам само, че стане явно, ще бъдем по-добри Нему, защото ще Го видим, както си е“ (1 Йоан3:2). Но оказа се, че „Бога никой никога не е видял“ (1 Йоан 4:12; Йоан 1:18). Значи, нужно е посредничество за пълното Божие откровение на хората, за да могат те да достигнат християнския идеал. Това посредничество се заключва във факта, „дето Бог проводи в света Своя Единороден син“ (1 Йоан 4:9). От тук се разбира, че историята на Христос, Който е корен и потомък на Давид (Откр. 22:16), трябва да започне с учението за Единородния Син на Отец, с определяне на връзката между Единия и Другия, със съчетаването им в една богочовешка личност на Изкупителя Господ, Който „ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога“ (1 Йоан 5:20).
Разногласията между учените относно обема на „пролога“, при което едни го ограничават до първите пет стиха, а други го продължават не по-далеч от 15-ия. Средството за познаване на Бога от хората в Сина, то необходимо е да се вземат всички стихове до 18-ия включително, защото едва в последния се разкрива по какъв начин непостижимият Бог става достъпен за човешкото възприятие: „Бога никой никога не е видял. Еднородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“.
