66
детска възраст - 0-1 година - водещата дейност е директната емоционална комуникация;
ранно детство - 1-3 години - водещата дейност е
предметно- манипулативна;
предучилищна възраст е 3-7 години - водещата дейност е ролева игра;
начална училищна възраст - 7 - 11 години - водещата дейност е учене;
средна училищна възраст - 11-15 години - водещата дейност е общуване в системата на обществено полезната дейност (образователна, социално- организационна, трудова и др.);
горна училищна възраст - 15-17 години - водещата дейност е
учебно- професионална, в процеса на която се формират такива новообразувания като мироглед, професионални интереси, самосъзнание, мечти и идеали.
[123, с. 66-72]
В. И. Слободчиков и Г. А. Цукерман предлагат следната възрастова периодизация:
I.
Оживление (от раждането до 12 месеца) – общност със собствения родител.
Детето овладява
собствената си телесна, психосоматична индивидуалност.
II.
Одушевяване (11 месеца - 6,5 години) - общност с близък възрастен. Детето за първи път открива за себе си своята собствена същност (прочутото „Аз самият!“), осъзнава, че е субект на собствените си желания и умения.
III.
Персонализация (на 6,5 - 18 години). Социалният възрастен става партньор на израстващ човек в такива културни позиции като учител, ментор и др. Човекът за първи път осъзнава себе си като потенциален автор на собствената си биография, поема лична
отговорност за своето бъдеще, уточнява граници на самоидентичността си в рамките на съвместното съществуване с други хора.
IV.
Индивидуализация (на 17-42 години). Партньорът на човека става човечеството, с което той влиза в отношения на дейност, опосредствани от система от обществени ценности и идеали. Същността на този етап от развитието на субекта е индивидуализиране на обществените ценности според мярката на личната позиция на човека. Човек става отговорен за собствената си същност.
V.
Универсализация (39 години и повече) - излизане извън границите на развитата индивидуалност и в същото време навлизане в пространството на общите екзистенциални ценности. [126, с. 38—39.]
67
Съществуват и различни подходи за разграничаване на периодите на зрелостта.
Сподели с приятели: