Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| личностно общуване. Обект на тази дейност е друг човек. Основното съдържание на комуникацията между възрастният и детето е обмяната на изрази на внимание, радост, интерес и удоволствие чрез изражение на лицето, жестове, телесен контакт (милване, прегръдки), звуци и думи. [147, с. 293] Тази социална ситуация на свързаност, неразривно единство на детето и възрастния Л. С. Виготски нарича „ситуацията НИЕ“. Животът на детето изцяло зависи от възрастния човек, който се грижи за него, сякаш е вплетен в живота и дейностите на този възрастен (преди всичко майката), те живеят общ живот. Появата и изчезването на предмети, движението в пространството, премахването на дразнители, които пречат на детето, задоволяването на основните му нужди винаги се осъществява чрез участието на възрастните. Друга особеност на социалната ситуация в младенческата възраст е отсъствието у кърмачето на основното средство за социална комуникация - човешката реч. Така уникалността на тази ситуацията на развитието е в противоречието между водещата потребност на бебето от общуване с възрастните и минималните му възможности за комуникация с тях. [41, с. 55]. В непосредственото емоционално общуване се разграничават четири критерия, едновременното присъствие на които е индикатор, че бебето вече има нужда да комуникира: 91 вниманието и интереса на детето към възрастния (от 3-тата седмица детето се вглежда във възрастния, след това го наблюдава, разглежда лицето му); емоционални прояви на детето към възрастния (от 4-та седмица се появява усмивка в отговор на усмивка, а след това и на други действия на възрастния; през втория месец от живота се развива „комплекс на оживление” при децата); действия на детето, насочени към привличане на вниманието на възрастния (детето, само виждайки фигурата на възрастен отдалеч, му се усмихва по собствена инициатива, стреми се да повтори действията, които възрастният харесва); чувствителност на детето към интензивността на вниманието на възрастния (ако до 2 месеца детето реагира доброжелателно на всеки възрастен, то по-късно започва да се усмихва не само при вида на възрастния, но разграничава отношението му - то вече се настройва на комуникация с него и ако мълчащия възрастен се надвеси над бебето със специално репетирано „безразлично“ изражение на лицето, предизвиква безпокойство и дори плач). [22, с. 153-154] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|