II. Специфични техники:
1. Когнитивно-поведенческа терапия.
Много общи неща има между поведенческата терапия и когнитивната терапия (насочена към характерни логически грешки в мисленето - напр. ако скъсат студент на изпит, той може да реши, че изобщо нищо не става от него).
А.Бек се опитва да локализира неправомерните обобщения (недопускането на алтернативни обяснения).
Целта е пациентът да разпознава тези симптоми и да им противопоставя по-здравомислещи аргументи.
Поведенческата терапия е от активен вид - пациентът е стимулиран да върши определени задачи, стриктно да си води дневник, т.е. тя е ориентирана към действие.
2. Системна десензитизация.
Виж фобиите - ако пациентът се страхува напр. от мишки, първо трябва да свикне да ги гледа на картинка. Не че някога ще се влюби в тях, но поне няма да изпада в ужас и паника при вида им или при мисълта зя тях.
3. Превенция (предотвратяване) на отговор.
Напр. ако има компулсия (ритуал) за миене на ръце - да не го прави веднага, а след 3, 5 и т.н. минути (все пак въпросът не е въобще спре да се мие!).
4. Аверзивни процедури.
Прицелните симптоми се съчетават с процедура, която предизвиква неприятни чувства и състояния (например пиенето на алкохол с удар от електрически ток). Тези техники не са особено ефективни.
И др.
Сподели с приятели: | 
