II. ВИДОВЕ психотропни лекарствени средства

Тези вещества се означават също като "големи транквилизатори", "антипсихотици". Терминът "невролептик" е въведен от Delay и Deniker през 1952 г., за да се опише характерния модел на седация (невролептичен синдром), причинен от тези вещества: психомоторна забавеност, емоционално успокояване и афективна индиферентност, без никакво помрачаване на съзнанието и/или атаксия. Въздействат на някои "прицелни симптоми" на психотичните състояния (напр. халюцинации, налудности и мисловни разстройства). Имат един основен начин на действие: те блокират трансмисията в допаминергичните синапси.

Невролептиците се използват при водещ симптом психомоторна възбуда, безсъние, безпокойства.

Използват се при афективни разстройства и психопатични състояния (шизофрения, мании, налудности). Не са опасни (човек не може да се отрови), но имат странични ефекти, напр. колапсни състояния, екстрапирамидни явления (паркинсоноподобни).

СЕРИОЗНИ УСЛОЖНЕНИЯ: късни дискинезии (непроизволни движения, които могат да засегнат всички части на тялото, най-вече мускулите в устната кухина (и езика)). Усложненията се появяват се след продължително лечение и са травмиращи. Няма сигурен метод за тяхното отстраняване.

ИЗПОЛЗВАТ СЕ ЗА ТРИ ОСНОВНИ ЦЕЛИ:

- бързо успокояване на възбудени болни;

- лечение на остри психотични състояния (и на двата вида психози: органични - включващи повечето медикаментозно предизвикани състояния, и функционални - остра шизофрения, мания, налудна депресия). Лекарствата помагат и за овладяване на специфичните психотични симптоми (халюцинации, налудности, мисловни нарушения);

- поддържаща терапия при хронични и рецидивиращи епизоди. Този начин на лечение е особено важен при шизофрения. Съществува 70 % вероятност от поява на нов психотичен епизод, ако пациентът не приема невролептици. Ако приема - вероятността болестта да се прояви в следващата година е 20 %.

Да се имат предвид възможните усложнения!

Имат характерни ефекти върху множество централни и периферни синапси и/или рецептори. Предполага се, че в основата на механизма им на действие е низходящата регулация на централните бета-адренорецептори. Терапевтичният ефект се явява постепенно, обикновено 1-3 седмици след началото. Дозите трябва да се повишават постепенно, защото едва след около 20 дни се вижда дали има резултат. Следователно при депресия със значителна психомоторна потиснатост или при психотична депресия е подходящо по-бързо действащо лечение, напр. с електрошок.

Нямат много странични ефекти, но са по-токсични от невролептиците.

Не се прилагат само за лечение на депресии. Някои средства се използват за лечение на пристъпи на паника и тревожност.

Те са ефективни за намаляване на патологична тревожност, напрежение и ажитираност без общо потискане на ЦНС (виж барбитурати) и са лишени от всякаква антипсихотична активност (виж невролептици).

Действието на бензодиазепините е върху бензодиазепиновите рецептори, които са демонстрирани в много части на нервната ос: най-високи концентрации на такива рецептори има в неокортекса, лимбичната система и малкия мозък. Т.е. тези средства имат избирателно действие, а не водят до цялостно потискане на ЦНС като барбитуратите. Това им свойство ги прави предпочитани пред тях. Нежеланите ефекти на барбитуратите (действащи чрез т.нар. хлорни канали) са цялостно потиснати функции, токсичност, зависимост.

Всеки диазепин има в по-голяма или по-малка степен пет важни фармакологични ефекта: анксиолитичен (намалява тревожността), хипнотичен (сънотворен), мускулно релаксиращ, антиконвулсивен и амнестичен (антероградна амнезия - затова се използват при анестезиология, малки хирургични или диагностични интервенции).

Бензодиазепините също създават зависимост (при продължително лечение с високи дози). Затова лекарят трябва да има представа колко ще трае лечението (което почти никога не се знае). Друг начин да не се предозира е да се правят паузи в лечението през 2-3 месеца, за да се установи дали не се е появила зависимост.

В зависимост от времето на всеки транквилизатор, се очаква абстиненция: повишена тревожност, рикуширащо безсъние, дисфория, анорексия; по-рядко - тежка ажитираност, паника, депресия, налудности, халюцинации, конвулсии.

Транквилизаторите обикновено са допълнение към лечението, рядко се използват като основни средства (заради зависимостта). Иначе се използват при проблеми със съня и при тревожност. С тях пациентът се "оправя" сравнително лесно, но винаги трябва да се мисли дали пациентът не иска да се самоубие.