Повдигане на боята
Има няколко начина за повдигане на боята от платното, но най-популярните включват използването на прозрачно кухненско фолио, което със сигурност имате на разположение вкъщи. Подобно на предишния метод със сол, започнете с нанасянето на отмит цвят, а след това поставете лист от фолиото върху картината. Най-добър ефект ще се получи, ако го набръчкате. Изчакайте боята да изсъхне напълно. Цветът ще се събере под гънките на фолиото и това ще създаде интересна текстура върху платното (Фиг.9).
Фиг.9 Повдигане на боята
Алкохол
Акварелните бои и алкохолът за разтривки са като масло и вода. След като нанесете боята вземете клечка за уши например и съвсем леко потупайте алкохолът върху мократа хартията. Ефектът, който ще се получи със сигурност е привлекателен за окото.
Фиг.10 Алкохол – техника за рисуване с акварел
Акварелът – живописна или графична техника?
Изкуството на акварела е най-бързо развиващата се изобразителна техника в наши дни. Някои наричат това явление „Сребърен век”, други - „Златен век” на тази техника и това все повече се утвърждава с пространствата и признанието, които акварелът завзема в световен мащаб.
При живописта цветът е определящ, с редуване на цветната температура, а акварелът предполага и полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата, което нюансира още повече тоналността. В живописта се търси повече игра на цветовете и сложни цветови съчетания, отколкото уточнен контур.
Определението „Графика”, произлиза от гръцки (γραφω„пиша, драскам“). Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното. Базирана е на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта. В цветната графика и илюстрация, както плаката и приложната графика, има много цветове, но те са графично положени, с уточнени контури и без редуване на топли и студени тонове.
Днес в много страни акварелната техника е причислена към живописта, покрива редица жанрове и не се ограничава в размер. Ярък пример за това, са творбите на редица майстори на акварела, които правят многофигурни реалистични композиции, някои от които с особено големи размери: Рик Хуанг Хуазао (Китай), Хонг Шан (Китай), Лю Уи (Китай), Ричард Чао (Китай/Австралия), Прафул Савант (Индия), Али Абас (Пакистан), Анна Иванова (Русия) и много други. В акварела стиловете са същите както в маслената живопис и акрила: реализъм, импресионизъм, експресионизъм, хиперреализъм, сюрреализъм, символизъм, контемпорари, абстракт и др. В добавка има и характерната за акварела техника мокро в мокро или “Ala Prima”, както и изграждане върху сух лист, пласт след пласт. Разбира се, могат да се смесват и двата подхода в едно произведение или да се полага боя на сух лист, но с много вода. Акварелът може да се работи както спонтанно, с управление на водата и запазване на случайните попадения и ефекти, така и строго дисциплинирано. Но големият български живописец-класик Дечко Узунов, оставил на света гениални свободни акварелни рисунки, е казал в подкрепа на спонтанността: „Акварелът е като любовно писмо, когато го пишеш не мисли за граматични грешки, или имаш какво да кажеш, или ако не - по-добре смачкай листа”!
Сподели с приятели: |