8. Реализъм в славянските литератури Божена Немцова, Ян Неруда, Лаза Лазаревич, Анте Ковачич

8. Реализъм в славянските литератури
Божена Немцова, Ян Неруда, Лаза Лазаревич, Анте Ковачич
Историзъм в славянските литератури Алоис Ирасек, Август Шеноа, Хенрих Сенкевич
Полски литературен позитивизъм – общ преглед – Елиза Ожешкова, Болеслав Прус
БОЖЕНА НЕМЦОВА (1820 – 1862) – Барбора Панклова - изразителка на деморкатичните стремежи на чешкия народ през епохата на революцията от 1848 ги смела боркиня срещу подтиснатите. Основателка на модерната чешка проза, авторка на детски приказки. Детството си прекарва в околностите на Чешка Скалица, където опознава и обиква простия, обикновения чешки народ. Усвоява свежия народен език. Като дете се развива под влиянието и грижите на своята умна, здравомислеща и благородна баба, жена от народа, чийто образ по-късно пресъздава в прочутата си повест Баба. Започва с патриотични стихотворения вдухана поезията на чешките романтици-възрожденци Ян Колари Франтишек Челаковски. Мотивите могат да бъдат възприети като политически – главна роля играят славянството и осъзнатото, взъроденото за нов живот чешко битие. Особено място се давана жената – на нейното участие в народните борби, на нейното съзнание за значението на собствената личностна майчинския дълг като чехкиня и славянка.
БН събира приказки в чешкото и словашкото село, които издава в два сборника. Чешките приказки украсява снови мотиви, оправя ги, съкращава ги. Изучаването на народното творчество я запознава с характерни особености на чешкия и словашкия народ. Немцова създава реалистична прозаична реч. Като писателка реалистка, Немцова изобразява всестранно чешкия живот, особено живота в селото и малкия град, описва здрави народни образи и обичаи, рисува свежи пейзажи и природни явления. Баба – повест. Прославяне на чешкия народна мъдростта му, на творческите мусили и неговия гений. Създава образа на простата чешка селска жена, която въплъщава нравствената сила на народа и неговия копнеж по справедлив обществен ред. Бабата се преселва да живее у своята дъщеря и се заема с домакинството и с възпитанието на децата. Книгата е изпълнена с всекидневните събития в един чешки край. Бабата е представителка на онзи слой в Чехия, който през вековете пази чешкия език и чешката народност въпреки най-тежкия народностен гнет в страната, от този слой излизат и дейците на чешкото национално възраждане. В замъка и неговата околност – повест. Изградена върху контрастите на два свята. Виждаме как протича празният живот на богаташите и тежкият, но изпълнен с благородни жестове живот на народната маса. Замъкът и господарите живеят в мъртва безчувственост, докато сиромасите са човечни. Тя страдат и умират, докато господарите полагат цял куп грижи заедно уродливо куче. Докато в замъка царува пищно весело, в околностите му холерата вселява ужас. В края на повестта се отварят очите на богатите безделници и егоисти.
Немцови осмива буржоазните госпожи, които си играят на човеколюбие, нарича езуитите проклети измамници на народа. Най-често болните и изоставените са

носители на добротата и благородството. Една от героините във В замъка и неговата околност казва На бедните се опира светът.“
От романтизъм към реализъм в славянските литератури
Колкото ида е подровено господството на феодализма в славянските страни през първата половина на 19. век, то устоявана революциите в края на те години и продължава да се крепи и през те, те и дори някъде и през те години на века. Първото десетилетие след революциите от 1848 – 1849 е времена най-мрачна реакция. За да реши многобройните и актуални проблеми на епохата, литературата все по-правдиво разкрива действителността, на която теса плод. Така в нея все повече се развива реализмът. Поради това литературният период от революциите на
1848-49 г. до смяната на формациите през те и те години, когато се налага критическият реализъм, можем да обозначим като преход от романтизъм към реализъм. Критиката е насочена както към едно класово общество, което трябва да си отиде, така и към друго, което носи нови беди и страдания на обществото. Поставят се въпросите за националното и социалното освобождение на славянските народи, въпросът за обществената справедливост, за обществения морал, за възпитанието, за разкрепостяването на жената, за създаването на нова култура и т.н. От романтизъм към реализъм в хърватската литература
Агресивната политикана унгарските господстващи класи и националисти спрямо хърватите ги изправяна един фронт с Хабсбургите против унгарската революция. След поражението на унгарците през 1849 г, за което допринасят и руснаците, в Хърватско настъпват дни на абсолютизъм и германизация. Когато през 1860 г. Австрия бива поразена в Италия и се налага да даде свободи на народи в империята, Хърватско получава известно самоуправление. След Пруско-австрийската война през
1866 г, която Австрия отново загубва, възниква дуалистичната Австроунгарска империя. Хърватско остава в Унгария. Хърватската прогресивна интелигенция, излизаща от средите на дребна буржоазия и водеща борба както с остатъците от феодализма, така и с едрата буржоазия, която не само налага експлоатацията на народа, но и се съюзява с новите национални угнетители, усвоява демократични и революционно-демократични идеи и се стреми към пълна политическа независимост на своята родина, равноправие на всички в обществения живот, развитие на националната култура. Литературата на епохата се отличава с преход към реализъм. Челен писател е Август Шеноа, а те и те години на 19. век в хърватската литературна история се дори се нарича времена Шеноа. АВГУСТ ШЕНОА (1838 – 1881) – теоретик на литературата, поети белетрист, литературен публицист, фейлетонист, драмописец. Може да се каже, че с многостранното му дело започва модерната хърватска литература в широкия смисъл на думата. Усвоява идеите на славянска задружност, у него се развива хуманно чувство и любов към свободата. Застава смело на страната на национално- политическо освобождение на народа, против политиката на жестоката маджаризация и се стреми към създаването на по-висока хърватска национална култура.Пръв разбира огромната сила на театъра като оръдие на просвещение и агитация и ратува за създаването на сериозен народен театър. Шеноа се стреми към реформиране на съвременната литература, ето защо създава нова литературна теория. Според нея

романтизмът трябвало да се съчетае с реализъм. Критикува романтичната поезия, в която измислицата измества жизнената правда, чувствата са пресилени, вдъхновението е книжно, огънят е фееричен бенгалски, който не сгрява. Шеноа се противопоставяна сухата, безлична описателност, на литературата съградена от голите факти. Шеноа се прославя и като поет, но значението му лежи не в областта на поезията, а в областта на разказа и романа. Той пише романи със сюжети от по- далечното минало, от близката епоха на увлечение от идеите на илиризма и от съвременния живот. В своите исторически романи Шеноа възсъздава интересни и значителни моменти от хърватската история. Той пристъпва към историята не като романтик, който търси в нея мотиви, за да ги облече в приумици, а със съзнанието, че трябва да пресъздаде пред погледана читателя историческия материал, който ще му послужи за градиво на произведението. Той иска да остане верен набита и нравите на епохата. Търси из историята социалните конфликти, които според него движат историческото развитие. Златото на златаря – като разказва за трагичната любовна млади храбър аристократ, Павел, и хубавата дъщеря на един загребски златар, Дора, Шеноа разкрива тук борбите между буржоазията и аристокрацията през 16. век. Рисува се общественият живот борбата между феодалния замък и буржоазния град възсъздават се боевете с турците, описват се и тогавашните градове. Селска буря – обрисувал е големите селски размирици в Хърватско, избухнали през десетилетието 1564 - 1574 г. Единични люде разполагат със земята и съдбата на широките селски маси. Едни от господарите се отнасят по-добре със селяните като
Урсула Хенингова, други са същински зверове като Тахи. Тахи използва положението на заплаха за Хърватско от турската страна и роднинската си връзка с бана, успява да заграби имението на вдовица Хенингова. За населението на това имение започват черни дни. Тахи разорява селяните и в селата на областта настъпва глад. За селяните няма друг изход освен въстанието. Те въстават под владителството на чесните и смели селяни Матия Губец и Илия Грегорич. Шеноа е разгърнал широко тяхната борба с единични подвизи и масови военни сцени, хуманни постъпки и сурова жестокост, себеотрицание и издайничество. Селяните се борят неотстъпно, но феодалите, макари да враждуват помежду си, се обединяват срещу селяните. Така страната се залива с кръв. Отчужденият от своята класа селянин Дръмачич, свикнал на трохи от господарската трапеза, разкрива плановете на въстаниците пред техните врагове, продава и главата на Илия Грегорич. Шеноа идеализира селяните твърде много. Под въпрос е и единичното издайничество на Дръмачич, което води след себе си цялостния погром на въстанието. Просякът Лука – със съвременен сюжет. Шеноа показва ролята напарите в буржоазното общество. Лука е просяк-лихвар, който поради своето богатство става мощен обществен фактор. С полиците в торбата си държи в подчинение селяните и разполагащ с техния глас в изборите, кара изборните кандидати да му се молят ида му плащат. Възсъздавайки образа на лихваря, Шеноа го е показал правдиво като сурови безмилостен представителна едно общество, което осакатява морално хората. При това той проследява неговата биография – от детството му в затвора, където го довежда съдбата му на подхвърлено дете, и до влюбването му в хубавата
Мара разкрива развитието му с дълбок психологически анализ. Под влиание на любовта Лука се променя – любовта взема връх над инстинкта за натрупването.

Писателят накарва своя герой да се разкае за начина, по който иска да завладее Мара,
и дори да се самоубие, като остави богатството сина своята възлюбена.
Шеноа създава хърватския социален роман, въпреки че се вижда и взъдействие на романтизма. За него историята не е легенда, нито славословие с прадедите. Той напуска фантазията и народната песен, проучва архивни материали – документите на миналото,извлича истината, претворява историческия роман в социален, изобразява сблъскването на класите. Най-важното е, че Шеноа успява да привлече хърватите, които дотогава четяли книги на немски, да започнат да се отварят и към хърватската книга. Чешката литература в борба за реализъм
Чешкото възраждане завършва с революцията от г. След революцията политическият и стопански ръководител на страната е богатата буржоазия, господар на индустрията и парите. Положението на чехите като национална единица в австрийската империя, след това в австроунгарската дуалистична държава продължава да е тежко. Когато след Австро-пруската война от 1867 г. бива създадена дуалистична австроунгарска империя, чехите се чувстват потиснати от поражение. Виенското правителство прави отстъпки. Чехите получават някои права и в началото на те години във виенския министерски съвет биват избрани и двама чешки министри. Победата на Германия над Франция повдига самочувствито на немците и тя потъпкват дадените на чехите права. След края на Баховия абсолютизъм и след обновяването на конституцията чехите се възползват от това и настъпва буен културен живот – основават се училища, създават се културни общества и народни дружества, издават се списания и вестници. В тази епоха живеят и творят някои от чешките гении
– Ян Неруда в литературата, Бедржих Сметана в музиката и Йосиф Манес в живописта. Годините на реакция след 1848 г. са за чешката литература безплодни. От те години нататък положението се променя. Дотогавашните писатели черпят материал главно от чешката история и от народната поезия. Създава се мнение, че чешката поезия трябвало да черпи само от свои източници, ако искала да бъде наистина чешка. Новите писатели изтъкват, че народната поезия и чешката история са твърде ограничени източниците искат да отразят и съвременния живот, да решават съвремнни проблеми, да участват в общоевропейския живот. Маха първи напуска тематиката и формата на официалните чешки дребнобуржоазни поети и се стреми да приобщи чешката литература към формите на съвременната европейска поезия. Затова и последователите в тази негова насока се наричат „майевци“ (по името на алманаха Май.
ЯН НЕРУДА (1834 – 1891) – поет, белетрист, фейлетонист, публицисти литературен критик, един от създателите на чешкия реализъм, основателна най-новата чешка поезия, творец на чешкия фейлетон. Сътрудничи в най-влиятелния орган на прогресивната чешка интелигенция, вестник Народни листи. Творчеството на Неруда от те години (след революцията) отразява мрачното времена Баховия режими е насочено срещу него. Стихосбирката Гробищни цветя – отразява настроението на дълбока печал след 1848 г. Сред печалните тонове зазвучава и ирония. Като нещо

ново се явяват социалните мотиви. Поетът говори от името на най-бедните, смазвани от възхождащия капитализъм, най-силно угнетени от безпросветния режим на Баховия абсолютизъм. През те години Неруда разширява своята тематика и усвъръшенства формата си. Издава втората си книга стихове Книги стихове и първата си книга разкази Арабески. Неруда държи на здравата връзка между чехи и словаци и в патриотичните си стихотворения възпяване само чешкия народно и словашкия. Арабески – съдържа малки разкази, очерки от действителността, спомени от детските и млади години на автора. Героите са обитатели из пражкия квартал Мала Страна. Неруда рисува нищетата, в която е израсъл, обидите, които е понасял кат дете на бедни родители, и очертава симпатичен образна младеж, когото и по-далечни, и по-близки смятат за нехранимайко поради бедността и смелостта му. В своите многобройни литературно-критически статии Неруда повежда борба за реализъм, за изкуство, в което да намерят отражение социалните въпроси на епохата.
Неруда твърдо стои на страната на работниците в изострящата се класова борба (70- те и те години – възходна работническото движение. Космически песни – основен тон е вярата в човека, в неговите сили, в прогреса. Изразен е оптимизмът на народните маси, които вече са изпълнение със сили да претворят света, и на интелигента, доловил тия сили и вдъхновен от новите постижения на човешкия разум през епохата. Сбирката съдържа и патриотични песни.
Неруда подканва народа си да обърне поглед към звездните пространства – там има малки звезди, около които кръжат големи. Едните са с най-голяма плътности здравина, другите са от газообразна материя. Песните на Неруда са космически, защото образноста е взета от живота във всемира.
В прозата си Неруда проявява необикновена находчивост, богата отзивчивост, ясен поглед за съвременния живот, искрен хумор. С пътеписните си фейлетони той основава чешката модерна пътеписна проза.
„Малострански разкази – 13 разказа. Представят едно сключено цяло и в тях е обрисуван пражкият квартал Мала Страна с неговите обитатели, домове, улици и всекидневни събраия. Един след друг преминават пред читателя типични образи от средните слоеве и от беднотата на те и те години наминалия век, живеещи в типична среда и заплетени в типично действие, обризувани живо и многообразно.
Баворова и Вацлав, едната проста и истински добра жена, която не се срамува от своя произход, другият, неин син, уволнен от учреждението заради сатирични писания за началниците. Еброви, които искат да минат за високопоставени, а тайно шият войнишко бельо и чиято дъщеря Матилда напразно се стреми да задържи благоразположението на офицера от комисията по облеклото, доктор Лоукота, мечтаещ за хубавата Йозефинка и принуден да вземе дъщерята на своите хазяи.
Малостранските момчета, които съставят план да унищожат австрийската империя.
Неруда разкрива света на градската нищета и дребни съществувания. Когато говори за обикновени малостранци, се смее добродушно и сърдечно, но стигнели по-високо в йерархията, смехът му става по-хладен. Ядовит е смехът му, когато заговори за малостранската интелигенция. Усеща се трагизма на дребната буржоазия като класа. Хората страдат от бедност, теса принизени, ценят ги по тяхното имущество. Любовта

измества бракът по сметка, там, където е нужна борба, цари равнодушие. Средата, в която живеят малостранци, не позволява да се разгърнат техните творчески сили. Критически реализъм – господстващо направление в славянските литератури
Развитието на капиталистическите отношения, което в напредналите западноевропейски страни се извършва през първата половина на 19. век, сред славянските народи закъснява и се извършва през втората половина на 19. век. У западните и южните славяни техническия прогрес, либерализмът и свободната търговия процъфтяват през те, те и те години. Поробените народи засилват своите борби за свобода, чиито върхове са 1863 г. – въстание на поляците, 1875 г. – въстание на херцеговинците, 1876 г. – въстание на българите. Развилият се по-късно капитализъм уславяните има разлики от този в западноевропейските страни. Тъй като се развива със закъснение, той търпи силната конкуренция на западноевропейския, неговото развитие е съпътствано от идеологическа надстройка, която носи негативни черти. Втората половина на 19. век – буржоазната култура запада и се надигат работническите движения. Във времена, когато науката прави крачка напреди в природните науки завладява дарвинизмът, в изкуството на западните и южни славяни все по-силно се налага реалистичният метод на творчество. Новият жизнен материал. Голям успех, особено в Полша, има течението позитивизъм. То води началото си от философското учение на Огюст Конт, оформило се през 1840 г. Признавайки несъстоятелността на усилията на буржоазните философи да решат въпросите на битието, позитивистите се отказват от тяхното решение, като се задоволяват с изучаването на т.нар. позитивно, тена онова, което е достъпно на човека – с повърхностно излагане на данните, получени от природните и обществените науки. Търсене на фактите, култ към науките.Големият френски реалист
Стендал сравнява реалистичния романс огледало, разнасяно по широк друм. Най- големите представители на реализма в литературата на 19. век са Пушкин, Балзак, Гогол, Дикенс, Флобер, Толстой, Достоевски. Особено въздействие за възникване на натурализма, който също оказва влияние, има дарвинизмът. Емил Зола, човекът като продукт на наследствеността, обществената среда, епохата и т.н.
Критически реализъм в Полша
60-те години донасят две големи събития на Полша, които бележат остър завой в икономическото, социално-политическото и културно развитие на страната въстанието от 1863 – 64 ги селската реформа – освобождението на селяните от крепостничество през 1864 г.
Позитивизмът в Полша придобива специфично съдържание. Патриотизмът се приспособява към действителността на борбата с тежкия политически гнет буржоазната интелигенция противопоставя мирната работа за културно развитие. Новата литература, която позитивистите култивират, отразява живота и въжделенията на буржоазната класа. Като герои нахлуват адвокати, инженери, занаятчиии, селяни и др. Материал за художествени пресъздавания предлага съвременността. Миналото, което романтиците рисуват в блясък и слава се разкрива в голотата на историческата правда, без идеализация, мистика. Актуална е темата за разкрепостяването на жената.

Като критически реализмът се ражда в голяма степен от съчувственото изображение на народния живот. Писателите влизат смело в класовите противоречия, проследяват тежката неволя на селянина, критикуват егоизма и хищничеството на господарите, разобличават кариеризма и стремежа към обогатяване на буржоазната интелигенция.
Най-остро обществено звучене критическият реализъм в Полша достига през те и те години на 19. век.
ЕЛИЗА ОЖЕШКОВА (1842 – 1910) – първата представителка на полската белетристика, проникната от „позитивистични“ идеали. Живее като помешчица и опознава живота на селчеството и на дребното дворянство. Когато след Кримската война се слага въпросът за освобождението на селяните, Ожешкова заставана страната на онези, които искали унищожението на крепостничеството. В Януарското въстание 1863 г. има принос, като укрива един от водачите на въстанието. Погромът на въстанието има силно въздействие върху нея, мъжът й бива изпратен в Сибир, а тя се затваря в имението си и чете много. Според Ожешкова писателят трябва да живее дълго между хората, трябва да ги обичаи ненавижда, възхвалява и презира. Тя се противопоставяна принципа изкуство за изкуството и се насочва към принципа изкуство за живота. Тя не само рисува живота в селската хижа, където умират от гладно противопоставя селската хижа на панския двор, за да развълнува със съществуването на класовите противоречия. Собствените й семейни перживявания, бракът й с много по-възрастен мъж, чужд на нейните интереси, стават източник за цикъла разкази и повести, в които се разисква въпроса за положението на жената и брака в съвременното полско общество Последна любов, Дневникът на Вацлава“. Разкрива брака по сметка, участта на жената, свързана с мъж, който е получил извратено възпитание, обявява се срещу типа „жена-кукла“, която се превръща в светска дама и не може да бъде майка-възпитателка. Революцията от 1863 – 1864 г. оставя много семейства без мъже, а жените и девойките са неспособни да се справят с тежката ситуация. Марта – повест. Марта е дъщеря на помешчик, жизнерадостна и образована, омъжва се добре. Мъжът й обаче умира и тя се озовава с малката си дъщеря в нужда. Напразно дири да спечели средства за съществуване с работа. Отдава сена учителстване, рисува картинки за списания, превежда книги, но никъде не успява, защото подготовката й е повръхностна. Място в работилницата й отказват, защото ежена, а когато протяга ръка за милостиня, я укоряват затова, че просът, пък е млада и способна за работа. Към евреи-герои Ожешкова се обръща поради две причини в Полша живеят доунищожаването имот Хитлер най-много евреи в света, евреите-финансисти и търговци започват да играят роля при създаването на новото капиталистическо общество. Ели
Маковер“ – роман. Ели Маковер е евреин финансист, който е поставен в окръжението набързо западащата полска шляхта, знаеща само да пилее натрупаното и неспособна да се справи с новите изисквания на живота.
„Меир Езофович“ – роман. Главният герой е Меир, благороден млад евреин, който повежда борба с експлоатацията и реакцията между своите сънародници. В гетото се ширят мъртвило, алчност, егоизъм. Онези, които владеят парите, овладяват и духовно своите сънародници. Ожешкова отстоява правото на еврейските маси за човешко съществуване против зверския антисемитизъм и същевременно показва усилията им

да се измъкнат из мрака на религиозния еврейски фанатизъм. Изобразява се и борбата на прогресивните обществени сили с реакцията и с духовното робство. Поради симаптиите, с които Ожешкова сее отнесла към героите си евреи, националистическите и клерикалните кръгове изспиват купиша хули и клевети върху писателката. Низини – роман. Безутешна селска драма, произхождаща от нищетата, безправието, изоставеността на народа в ноктите на буржоазните хищници. В низините на човешкото обществе живео ратайкинята Кристина. Тя притежава хубави човешки черти, но е излъгана от управителя Багревич, който я оставя с две незаконни деца. Кристина решава да се посвети на тяхното възпитание, за да станат хора. До голяма степен успявано когато синовете й порастват, в живота й се намесва интелигентът
Копрович, самозван адвокат, представителна натрупващата буржоазия. Той използва страха на народа от военната служба и разорява майката, като й взема всичко, уж за да спаси сина й. Другият син, засегнат от това, че майката е дала всичко на брат му, започва да пие ида бие майка си. Пред Кристина всичко рухва. Позитивистичната цел на романа – изтъква нуждата селяните да познават основните закони, за да не търсят помощта на интелигенти като Копрович.
„Дзюрдзьовци“ – селски роман. Безпросветен мрак на невежество и суеверие, в който е живеел народът. В центъра на романа е образът на Петруся. След тежък живот, останала сирота, девойката се омъжва за селския ковач. Тя урежда добре своя живот, помага и на съселяните. Расте обаче мълвата, че Петруся е магьосница. У
Дзюрдзьовци убеждението, че тя е такава, се затвърждава отлични подбуди. Степан
Дз. я обичаи смята, че тя го е очаровала с магьосническо изкуство. Дзюрдзьовци убиват жестоко Петруся, като мислят, че чистят нивата от отровен плевел. Дори набожният Петър Дзюрдзя смята, че така е редно, че това е богоугодно дело. Краят на романа пердставя обвинение към просветените хора, които съдят, но не търсят вина у себе си затова, че като силни на света не са помогнали на хората да излязат от тъмницата на суеверията. При Неман“ – роман, изобразяващ живота и образите на полската провинциална шляхта от те години на века. Провинциалната шляхта живее разслоена – горният й слой образува панската шляхта, която още притежава дворци, пази шляхтишки традиции и води безгрижен, паразитен живот благодарение на доходите от своите имения. Но голяма част от шляхтата вече не притежава големи имения и трябва да работи, за да живее. Тая земеделска шляхта след освобождението на славяните от крепостничеството постепенно слиза по обществено-йоерархическата линия до нивото на селската маса. Героиня на романа е благородната девойка Юстина Ожелска. Нейният баща е разпилял своето състояние и живее с дъщеря си усвоя богат брат. На
Юстина е противен нейният паразитен и унижителен животи изход от положението тя намира в това, че подава ръка на младеж от семейството Бохатировичи, което обработва със собствените си ръце земята. Ожешкова провежда в романа си важна обществена идея, че шляхтата трябва да дири щастието сив труда. Аристокрацията е изчерпана физически и духовно.

БОЛЕСЛАВ ПРУС (1847 – 1912) – Александър Гловацки – започва да пише фейлетони,
които оказват силно обществено въздействие. Своите позиции на обществени културен деец Прус открива в известната си статия Нашите грехове, която прозвучава лозунгово за епохата и съдържа анализи искания, върху които т.нар. позитивисти изграждат своята програма. Греховете у поляците Прус изброява немалко – пренебрежение към производителния труди празност, живот не според средствата, недостиг от специално образование и земевладелците, шляхтишкия предразсъдък, е заниманието с търговия и промишленост е унизително, укриване на грешките отстрана на журналистиката, която не трябва да мълчи, ада разкрива недъзите. Това или онова, а собствено нито това, нито онова, или 48 разказчета за възрастни деца – книгата събира хумореските му, печатани пред това в хумористични издания. Хуморът минава в сатира и чрез смеха авторът се стреми да проникне дълбоко в съвременното общество, в дребнавия живот на своите съвременници. Преминавайки към реалистичния разказ, тонът на Прус се променя. Той улавя малките житейски трагедии. В центъра на изображенията му стои потиснатият от живота човек, особено децата, които в съвременните условия на живот страдат и не могат да развият своите способности, макар че може би в благоприятни условия биха израснали като
„нютоновци“, „микеланджеловци“ и пр.
„Антек“ – разказ. Участта на селското дете Антек, което е любознателно и умно, нов селската среда не може да развие способностите си. В селското училище не получава нищо освен бой. Ковачът, при когото е изпратен да учи занаят, не позволявана учениците си да изучат занаята му, защото се бои от тяхната конкуренция. В село няма хляб и простор за бедния Антек и когато поотрасва, тръгва да търси щастие по широкия свят. Има забележителни моменти – смъртта на сестричката на Антек, която се разболява и по съвета на селската знахарка бива хвърлена в нагрята пещ, където се задушава и изгаря побоя над Антек в училището тъкмо тогава, когато той смята, че сее отличили др. Подобно на Ожешкова, и Прус противопоставя двата свята в класовото общество Дворец и колиба. Единият свят е представен от беден изобретател, който умира от глад, другият свят в същото време – гости на богат меценат, води на пищна трапеза разговор за филантропията. Главният лек според Прус за социалните злини е алтруизмът. Предна стража – първи роман. Не напуска позициите на реализма и се противопоставяна агресията на немците в славянския Изток. Немците изкупуват полски земи и изтласват полския елемент на изток. Докато полските панове продават без колебание своите земи и подпомагат поробителите да осъществяват своите колонизаторски планове, селянинът Слимак отказва да продаде своята земя, наследена от бащи и деди, обърква сметките на немците и ги принуждава да се изселят. Против Слимак съзаклятничат немците, съседите, водени от алчности други неблагородни подбуди.Слимак е твърде слаб да се бори сами срещу природните стихии, но той упорства, понася героично изпитанията и не желае да предаде своята предна стража. Когато накрая се разколебава, сломен от нещастията, срещу него се изправя обезумялата му от предсмъртна треска жена, олицетворение на селския

консерватизъм. На полски слимак значи охлюв свързан неразделно с къщичката си. Без земята селянинът се превръща в наемен работник. Прус не идеализира своя герой, нов него авторът вижда основната сила, с която Полша може да се придвижи напред. Кукла – роман. Основана сюжета е любовта на богатия търговец Вокулски към аристократката Изабела Ленцка. В лицето на Вокулски Прус е искал да изобрази героя на нова Полша, който всъщност представя счетание от безскрупулен в своите сделки търговец и нежен романтик. Куклата е Изабела, високошляхтишка девойка, израсла в салонна атмосфера. Тя е подразнена т мисълта, че търговец решава да иска ръката й. Но богатството на Вокулски е необходимо както за нея, така и за баща й, за да се задържат нависоко йерархическо място. Връзката на Изабела и Вокулски не може да е трайна. Изабела не обича, а и не е способна на по-дълбоко чувство, не зачита
Вокулски и в негово присъствие флиртува с негодник. Вокулски, който пожелание на любимата си напуска търговията, е измамен в своите най-хубави чувства и изчезва безследно. След въстанието от 1863 г. разорената аристокрация слиза от политическата арена. Вокулски като участник във въстанието се превръща в крупен буржоа и аферист. Главните процеси са насочени към възхода и упадъка на двете класи – буржоазията и шляхтата. Вдухана позитивизма Прус рисува със симпатия строителството на новата буржоазия, като се стреми да изгради като положителен герой главното действащо лицев романа си, Вокулски. За Прус сделките на буржоазията не са мръсни – той се стреми да увлече шляхтата в нова икономическа дейност, промишлености търговия. Вокулски бива погубен от романтическите си чувства.
„Еманципантки"– проблемът за еманципацията на жените, който бил важен като цяло за полските позитивисти. Авторът рисува образи наред жени, като използва за място на действието на романа главно девически пансион с ученички, учителки и жена директорка. Най-вече го занимава участта на Мадзя Бжеска, дъщеря на лекар. Героите са подбрани така, чеда може Прус да разкрие различни женски характери и схващания на идеята за еманципирането на жената. Приемайки по принцип, че това освобождение е необходимо, той показва колко е тежко за жената да намери свой път, да постигне истинското си освобождение ида осмисли свободния си живот. Едни от героините изживяват трагедии, други са смешни и жалки със своите усилия да бъдат менципирани. Така Бжеска, хубава и даровита девойка, разбира смисъла на живота сив работата за благото на другите. Но напуснала бащиния дом, тя зрее в досег с човешката низости жестокост. Всички отговарят с неблагодарности жестокост на нейната любови нейните грижи и тя търси убежище в манастир. Прус рисува образи научена жена, на госпожица, за която всички мъже са чудовища, и пр. Решавайки проблема за еманципацията, не една от тях изпада в комизъм и дребнавост. Въпреки своите хуманни възгледи Прус не може да намери смислени високи цели в живота на жените в буржоазното общество и превръща своите героини в карикатури. Фараон – действието се развива повече от хилядолетие преди нашата ера. Рсува широка, пълна картина на обществено-политическото и културно състояние в древния Египет и провежда важни обществени тенденции. Основна сюжетна нишка на романа представяборбата на младия фараон Рамзес XIII против тиранията, алчността и ненаситността на могъщата в древен Египет жреческа каста. Благородният фараон още като престолонаследник опознава с болка извънредно тежкото положение на

египетския народи решава да му помогне. Опитите муза реформи обаче срещат съпротивата на реакционната жреческа каста. Рамзес вижда, че тая каста нарочно държинарода в мрак, за да го експлоатира. Кастата е представена начело с върховния жрец Херхор, който погубва фараона. След смъртта на Рамзес Херхор е взел властта в ръцете си и провежда реформите, за които сее борил Рамзес. Прус провежда в романа явна антиклерикална тенденция, напълно актуална за Полша. Прус достига и до похвати, присъщи на авантюристичния роман.
ХЕНРИХ СЕНКЕВИЧ (1846 – 1916) – принадлежи на полските позитивисти само с първите си работи.Неговият произходи среда- дават значително отражение върху мирогледа му. Шляхтишките предразсъдъци и католицизмът водят борба с новите идеи, които усвояват, слагат сенки и върху най-големите му произведения, карат го да гледане сочи на критик, който осъжда, ас поглед към миналото на Полша, както и към романтизма.
От дете Сенкевич чете много, още като студент публикува рецензии, литературно- критически студии, фейлетони в главните позитивистични органи. Подписва ги с
Литвос. Пътува много из Европа, Америка и Африка. Със своя авторитет брани пред чужбина своя поробен народ. През ПСВ организира заедно с полски пианисти композитор Падаревски помощен комитет за подпомагане на полските граждани, засегнати от войната. Литературното му дело може да се разгледа като – разкази, повести и очерки; исторически романи романи от съвременния живот.
„Янко музикантът – разказ. Трагедията на даровито селско дете, бедния Янко, малък и мършав, който живее със своя копнеж по музиката. Навсякъде чува мелодии, от всичко си прави музикални инструменти. Той иска само да се докосне до цигулката, която висина стената в стаята на лакея, но го улавят и пребиват като крадец.
„За хляб – повест, разкриващарагичната участ на полските селяни-емигранти в Америка. Изхвърлени от земята си поради капиталистическото развитие, подмамени от агентите на параходни дружества в САЩ, желаещи евтина работна ръка, те напускат родината си и търсят хляб в обетованата земя. Но там ги чака теък труд, страдания и гибел. Те не знаят езика, за да намерят работа, не могат да се приспособят към суровите условия на новата земя. Вавжон стига до такова печално положение, че иска да удави дъщеря си, за да я спаси от страданията. Според Сенкевич реалистичният метод може да се приложи най-добре именно в историческото белетристично повествование, където авторът разполагал най-добре с човешките документи. Сенкевич проучва много документи, мемоари, записки, писма, както и монографии на най-новите историци. Трилогията С огъни меч, Потопи Пан Володиовски“ – възкресява рицарска Полша от 17. век, времена непрекъснати войни с казаците, шведите, татарите, Москва, турците. Писателят сплита исторически факти и лица със създания из своето въображение. Целта на Сенкевич е да вдъхнови поляците за нови борби, подвизи, благородни жестове. Надарява героите си с невероятни физзчески и духовни сили, с несравнима смелости сръчност. Романите от трилогията са независими един от друг, но много от героите преминават от една част в друга и читателят с нетърпение очаква появата на своите любимци. Романите имали невероятен успех, читателите чувствали героите като живи хора, преживявали страданията и смъртите им. Праща писма на

Сенкевич да не погубва тоя или оня герой, разказва се дори, че селянин дал на свещеника пари да отслужи панахида за душата на Подбийпета, когато той загива от татарските стрели.
„Кръстоноци“ – борбата на полския народ против немските завоеватели. Сенкевич е избрал върховен момент от историята на поляците и славянските народи, в който славяни и литовци разбиват пълчищата на тевтонския орден при Грунвалд и
Таненберг. Възпроизведеното събитие от 1410 г. означава крайна агресията на немския орден на Изток – към славянските земи. Действието на романа започва десетилетие преди Грунвалдската битка и се изгражда върху преживяванията на рицаря Збишко, който заради миловидната Дануся, дъщеря на Юранд от Спихов, враг на немците, попада в напрегнати драматични отношения и приключения с кръстоносците. Основна чертана действащите лица е патриотизмът – беззаветна служба на родината. Писателят ни води в градове и села, по пътища и площади, в замъци и горски гъсталаци, на пиршества, турнири и тържества, сцени на мирен бити битка при Грунвалд и Таненберг. Разгромът на тевтонците е представен като възмездие за тяхната агресия, коварство и жестокост vadis” <3 – заник на езическия Рим, на античността, на робовладелчеството и победа на християнството. Християнството като прогресивното тогава общество.
Когато се чете романът, християнската църква е стояла в челните редици на прогресивното човечество, значително по-късно църквата става ретроградна и реакционна сила в обществения живот. Жестокостта на робовладелците и нечувания героизъм на християните и робите карат прогресивния читател да си спомни жестокостта на реакцията и страданията на героизма на борците за ново общество.
Действащите лица и съдържанието са плод на комбинация от творческа интуиция и познание на тогавашната епоха. Второстепенните герои, ако можем така да ги наречем, Петроний, Нерон, Хилон, Урс са далеч по-интересни от Виниций и Лигия.
„Стас и Нели“ – юношески роман. Описва приключенията на младите си герои в
Африка, Сенкевич прославя безстрашието, съобразителността, любознателността, които са основни добродетели на възпитанието.
Критически реализъм в сръбската литература
В сръбската литература романтизмът продължава да господства докъм 1870 г. До
Руско-турската освободителна война Сърбия се намира във васална заивисмост от
Турция. Във всички области на обществено-политическия живот феодални остатъци спъват развитието на Сърбия. Значимите исторически събития: освободителните войни в годините 1875 – 1878, Сръбско-българската война от 1885, убийството на крал
Александър през 1903 г. Прогресивната демократична сръбска интелигенция излиза като защитник на интересите на народните маси. 70-те години на 19. век са реакция срещу романтичната литература. Развитие на реализъм. За нова реалистична насока се бори и Светозар Маркович (1846 – 1875), велик революционен демократ и книжовнил.
ЛАЗА ЛАЗАРЕВИЧ (1851 – 1890) – едно от предните места в редицата на сръбските реалисти от втората половина на 19. век. Превежда Чернишевски и Дарвин, участва в

социалистическото движение. В Берлин изстива към новите идеи (позитивизъм, материализъм, реализъм) и закопнява за патриархалната среда, в която е израсъл. Литературното му творчество обема 9 разказа и няколко откъса. Възкресява народния живот – в селото и малкия град. Малкият град не се отличава много от селото което владее още патриархалният ред. Рисува една идеална патриархална Сърбия, със спокоен и щастлив живот, пълна сдобри хора. Този спокоен живот си има и своите трагедии – лутането между старите и новите форми на живот. В Запада Лазаревич вижда само отрицателни черти, нищо хубаво не вижда в новия живот, установяван в епохата на капитализъм. Лазаревич не допуска силната буря, която връхлита върху сръбското село през втората половина на 19. век, да навлезе в неговото утопично село. Неговата вяра, че капитализмът може да отмине Сърбия е и неговият протестна критически реалист. Патриархалният живот е в криза, появява се индивидуализмът, който се противопоставяна спокойния ход, на реда в задругата, и конфликтите в разказите произхождат от сблъскването на отделната личност с колектива и старите форми на живот. Идилията преминава в драматичен конфликт, който се разрешава пак в идилия. Патриархалният ред иска да подчини индивидуалностите, но и той се явява спасението.
„Първи път с баща мина утриннта“ – разказ. Кризата ведно семейство, бащата на което се отклонява от патриархалните традиции и ценности – трудолюбие, трезвеност,
умереност, и се пристрастява към комара. Митар, търговец от дълбоката патриархална провинция, изоставя търговията си и е обхванат от картоиграческа страст, стига до края на пропастта. Една нощ, когато е загубил на комар цялото си състояние, решава да се самоубие. Жена му обаче го следи, изправя се пред негов последния момент, окуражава го да не натиска спусъка, като му казва, че това, което е изгубил, преди това е спечелили пак ще спечели. Отвежда го да види спящите деца и пробужда бащиното чувство. Митар се отказва от комара и на сутринта завежда сина сина утринтта служба в църквата. Митар е пълен господар в къщата, гласът на жена му не се чувано именно тя, която е опора на патриархалния свят, го спасява. Тя проявява решителност в най-важния момент. Лазаревич се явява моралист, разказът поучава читателя къде води една страст, когато овладее човека. Заключителната картина на разказа показва, че само честният труд отвежда до щастието – Перо, който обира Митар на карти, облечен в затворнически дрехи, чука камъни в Топчидере. Парите на Митар не са ощастливили и него. Школска икона – сблъсък на два свята – на стария свещеник, който управлява селото като патриархален старейшина, и на младия учител, който носи нови идеи в селото. Работите в селото вървят спокойно, хората са привързани към свещеника, изпълняват безпрекословно волята му, честни саи благородни. Свещеникът се грижи повече за общите работи, отколкото засвоите. Идеите на младия учител – книжни, неизхождащи от местните нужди и условия, прилагани догматично – нямат успех в селото, поради което учителят се усамотява. Започва връзка с дъщерята на свещеника, заедно избягват, но накрая Мара се връща при баща си, който умира щастлив. Цялото село гони учителя и Мара, за да се запази патриархалният ред.
„Вертер“ – главен образ е Янко. Той е скъсал със своята среда, учи и живее далеч от нея, и в тоя живот, в книгите и илюзиите, загубва здравия си разум. В един курорт среща обичаната някога Мария. Между двамата се пробужда угасналото чувство, но Мария е омъжена. На Янко, който чете „Вертер“, му се струва, че изживява

Вертеровите мъки и че краят е неизбежен. Мъжът на Мария критикува „Вертер“ вимето на по-високи идеали – семейство, морал, общество. Под влияние на неговите размисли Янко и Мария се отказват от своята сантименталност. „Вертеризмът“ прави човека мекошав, превръща го в герой на сантиментална трагедия. Янко изкушава Мария да разбие семейния си животно всичко това е противна патриархалния ред.
Лазаревич идеализира сръбското село тогава, когато селяните започват да се бунтуват срещу новите експлоататорски форми на живот в Сърбия. Това обаче не пречи на писателя. Всичко това народът ще позлати – казанджията Благойе чакана едно пристанище нарека Сава кораб. Този кораб ще доведе ранения му син в Руско-турската война. Достигнали са слухове, че синът му не е ранен тежко, но когато слиза от кораба, се вижда, че красивият момък има по един крак и една ръка. Бащата припада. Баща и син будят съжаление у хората, които са се натрупали на пристанището. Те събират и подават на сина повече или по-малко скъпи неща и пари. Инвалидът ги приема и благодари и му иде наум, че той сега е просяк и нему остава нищо друго освен да бъде просяк. Надсловът на разказа идва от думите на бащата, че народът ще позлати това, те. патерицата на сина, който сее бил за родината. Редом до тяхната трагедия
Лазаревич поставя щастливите моменти на капитана и жена му. Жената и детето пристигат невредими и върху тяхната радост за миг хвърля сянка нещастието на
Благойе и сина му. Тогава щастливото семейство бърза да се отдалечи горчив упрек към онези, които са щастливи тогава, когато има бедстващи хора. Диалогът на Лазаревич е естествен. Критически реализъм в хърватската литература
Критическия реализъм, чийто път проправя Август Шеноа, побеждава окончателно в хърватската литература около 1880 ги остава господстващо направление тук до средата на те години. Развива се в условията на живот на хърватския народ в новосъздадената дуалистична австроунгарска империя. Хърватско е под властта на Унгария. Срещу тежкото положение се насочват прогресивните сили на страната, бедните и средните селяни и главно дребната буржоазия, които се групират в Партията на правото (правашество) начело с Анте Старчевич. Борба с режима на Иван Мажуранич. Правашеството е противник на аристокрацията и капитализма. В движението участва и Анте Ковачич. Обична тема за литературата на реализма в Хърватско е преходът на селянина в буржоа, развитието на селското дете във възрастен интелектуалец и конфликтът на този интелектуалец с новата среда, в която заживява.
АНТЕ КОВАЧИЧ (1854 – 1889) – най-остро критикува обществения живот в Хърватско. Още от те години Ковачич е бил един от най-борческите праваши. Наричали го дори
„най-лют стеклиш“ (противниците на правашите наричали противниците си стеклиши, те. бесни кучета. Литературата му е изцяло насочена против съвременния обществен ред. Произлязъл от бедно загорско село и дошъл като гладен пролетарий в града,
Ковачич чувствана свой гръб егоизма и грабителството на богатеещата буржоазия,

съюзяваща се с хърватското и унгарското дворянство. Патриотизмът му е борчески, сатирата му е остра и безпощадна.
„Смъртта на баба Ченгичкиня“ – пародия на поемата на Мажуранич Смъртта на
Смаил-ага Ченгич“ . Срещу Смаил-ага на Мажуранич излиза като главен герой Ивша- бан (те. Иван Мажуранич). Ивша-бан стои начело на народняците (привържениците на Народната партия. Срещу черногорците в поемата на Мажуранич тук излизат
„стеклишите“, които играят революционна роля в Хърватско. Маджарите заместват турците от знаменитата поема. Старите народняци измъкват властта на Ивша-бан, а той си отмъщавана стеклишите. Ковачич бичува себичните хърватски буржоазни кръгове, които се опитват с безпринципни средства да извоюват за себе си част от икономическите позиции, държани от унгарските власти. Любовта на баронката“ – роман – романтичен епизод от живота нагнилата хърватска и австрийска аристокрация. Баронката дели сърцето си между погражданен селянин и пропаднал аристократ. За първия се омъжва и му ражда син, но не остава вярна и избягва с втория. Върнала се след време в Загреб, тя се влюбва в собствения си син, когото не познава. Когато разбира коя ежената, с която сее свързал с любовна връзка, синът се самоубива. Баронката отива в манастир, за да изкупи греховете си. Между жабари – недовършен роман - дребната буржоазия е сбор от жабари. Техният кръгозор завършва с края наедно застояло блато, цялата околност е изпълнена с жабокрякане. Те нямат възвишени стремежи, себичността си прикриват с претенцията, чеса патриоти, но теса глупави и суетни. На жабарите не е противопоставил никакъв обществен строй, който да изведе хърватското общество от застоялостта. Жабарите трябва да представлява омладината. В регистратурата – роман, „най-грандиозното дело на хърватската литература. Съдържанието на романа представлява жизнената съдба на селския син Ивица
Кичманович, който поради своите способности получава образование, попада във водовъртежа на градския живот, за да стане по-късно чиновник-регистратор в регистратурата. Биографията на регистратора Ивица се разгъва върху широката основана живота в Хърватско от капиталистическата епоха. В жизнения пътна Ивица
АК решава проблема на прехода на селянина в буржоа, с моралното разложение при тоя преходи евентуалната гибелна тоя тип. Подробно се разказва за детството на Ивица. Способностите му бива забелязани от богат меценат, който го взима при себе си под предлог да му помогне да получи образование, но всъщност иска да използва талантливия младеж да му пише речи, за да блесне на събранията на благотворителни дружества. Така Ивица попада в града. Новата среда за младежа е буржоазията, която има претенцията да ръководи целия обществен животи е дълбоко покварена. Развратният меценат има любовница Лаура, която се влюбва в Ивица иго увлича. Ивица изживява борба – от едната страна е Аница, добра селска девойка и развратната злодейка Лаура. Лаура е романтично изграден образ – от проститутка тя става водач на разбойнически чети, граби и убива. Ивица бива изгонен от дома на мецената заради Лаура, следват приключения, докато не се връщана село, където го наричат безделник. Получава място в регистратурата, но не издържа психически и я запалва, като изгаря сам в нея. Ивица е имал най-добри намерения, но средата го смазва, бързо се деморализира и поема от псевдокултурата.

Реализъм в чешката литература през те и те години на 19. век
Реализмът в Чехия побеждава тепърва в те години на 19. век, след като е имал значителни завоевания през те и те години. Новата диспозиция на класовите сили и новите жизнени явления определят основните линни на обществено- политическите, културните и литературните движения и борби. Старите форми на обществено-политическия, културен и литературен живот се отхвърлят от всички слоеве на чешкото общество. Романтизмът се отрича. Дирейки да се превъоръжи ида повиши своята беоспособност в борбата с немската буржоазия и с възходящя пролетариат, буржоазията иска да опознае действителността, идеолозите й усвояват позитивизма. Голяма борба се разгъва около истинността на „старочешките“ ръкописи,
„открити“ във Възраждането от Вацлав Ханка. Чешката общественост горещо ги защитавано млади учени като философа Ян Гебауер и Томаш Масарик определят ръкописите като фалшификати отстояват мнението сив името на правдата поздрава основа, върху която чехите да стъпят.
АЛОИС ИРАСЕК (1851 – 1930) – истински народен писател. През 1917 г. взема участие в борбата за освобождение на отчеството си, биле и член на революционното народно събрание. Алоис Ирасек живее непрекъснато със съдбата на своя народ. Ранните му Разкази из планините – националното потисничество и материалната мизерия са характерни черти на изобразения живот на планинското население от времето на развитието на капитализма и след него. Ирасек рисува типове от своя роден крайно преди всичко пресъздава народа в неговата пълна мощ. Животът, силата и борбите на народа в цялата им пълнота са дадени в главните произведения на Ирасек – исторически повести, романи и драми. Писателят чувства своята сила в историческия романи много скоро му се отдава напълно. Черпи материал от цялата многолетна история на Чехия, която познава и изследва като специалист. Привличат го онези епохи, когато чешкият народ води смели борби срещу своите врагове. Т.нар. следбелогорска епоха, те. епохата след поражението на чешкия народ при Била хора през 1620 г, давана писателя сюжети за романите Песоглавци и „Скали“.
„Песоглавци“ – най-борческото и революцонно произведение. Чешкото село се бори в следбелогорската епоха срещу пълното си закрепостяване и поробване от немски феодали, сурови и безскупулни. Заради своята служба по чешките граници ходските селяни, т.нар. песоглавци, са получили от чешките крале привилегии, изложени в специали грамоти, които ревниво пазят. След битката при Била хора през 1630 г. обаче те биват продадени от Фердинанд II на феодалния владетел Ламингер
Албенройтски. Ходите не се примиряват с феодалното робство и започват процеси срещу феодалния господар, позовавайки сена своите грамоти. С влиянието, връзките и парите си, с които подкупват дори адвоката находите, Албенройтовци печелят процесите, нареждат изземването на грамотите и арестуват ръководителите находите. Ходите се вдигат на въстание, което бива удавено в кръв. Борбата е безнадеждна, но селяните са сплотени и непримирими. Несъмнено неизчерпаем източник на сюжети е хуситската епоха, когато чешкият народ мнгоократно разгромява своите врагове, много пъти войските на кръстоносците е трябвало да се оттеглят от чешките земи Между теченията, Против всички, Братство, драмите „Ян Хус“, „Ян Жижка“.

Епохата на Чешкото възраждане Ф. Л. Век, У нас (романи. Ирасек търси да проследи Чешкото възраждане в развитието на самия народ, търси промените в живота на обикновените хора, а не толкова книжовните прояви на епохата. По тоя начин постига да проникне по-дълбоко в раждането на новия живот, част от който саи неговите културни прояви. Старинни чешки предания – Ирасек навлиза в легендарните времена чешката история. Разкрива поетичната страна на своя талант, писателят разказва старинни чешки предания и по-късни случки и събития, обгърнати с народни легенди. Не само въображението се подхранвано правейки близка, интересна и скъпа старината сред чехите, Ирасек буди привързаността към отечеството.