Република България 2007 г


ЧАСТ 5 Обществено здраве



страница10/14
Дата30.09.2017
Размер2.33 Mb.
#31316
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

ЧАСТ 5

Обществено здраве




1. Описание на съществуващото положение
Здравето на населението и системата на здравеопазването са непосредствено свързани със социално-икономическите, политическите и други компоненти на различни системи от обществения живот.
Стойността на показателите “Очакваната средна продължителност на живота при раждане” за 2002-2004 г. е 68.9 г. при мъжете и 76.0 при жените – стойности, които са с около 6.5 години по-ниски от средните за ЕС. Очакваната средна продължителност на живота в добро здраве за 2000 г. при мъжете е 60.8 г., а при жените - 65.2 г. В сравнение с другите страни от ЕС изгубените години живот в добро здраве у нас при мъжете са около 7, а при жените около 9.6.
Хроничните неинфекциозни заболявания от десетилетия са значим социално-медицински проблем. Най-важни сред тях са болестите на органите на кръвообращението като те са и водещи причини за смъртността през 2004 г. (67.5%), представени основно от исхемичната болест на сърцето и мозъчния инсулт. Друг проблем е заболеваемостта от злокачествени новообразувания, психичните разстройства и инвалидността. Тенденцията на заболеваемостта от тези болести у нас е еднаква с тази в другите европейски страни и се счита, че ще продължава да нараства и през следващите десетилетия. Увеличена е съществено заболяемостта от полово предавани болести, най-вече сифилис при възрастовата група до 17 години. Наблюдават се тревожни тенденции за нарастване на разпространението на ХИВ/СПИН и други кръвно и полово преносими инфекции сред някои рискови групи, което е индикация за възможна концентрирана епидемия.
Поведенческите фактори заемат 50% от структурата на рисковите фактори за смъртност. Моделът на хранене е нездравословен, физическата активност продължава да е ниска, нараства броя на младите хора, които поне веднъж в живота си са опитвали някакъв наркотик. Широко разпространени са тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол.
Промените в нормативната уредба, извършени след 1997 г., имаха за цел създаване на адекватно здравно законодателство. Беше въведен моделът на задължително здравно осигуряване и беше създадена Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), като до края на 2005 г. финансирането на здравеопазването се споделяше от НЗОК и републиканския бюджет при непрекъснато нарастване дела на касата.
Финансирането на здравната система в България към момента се осъществява основно от публични източници при нисък процент на здравната вноска (6%) и липса на гаранции за пълна събираемост. Участието на доброволните здравноосигурителни фондове е силно ограничено - около 1% от финансирането на здравната система, поради отсъствие на пазарни условия за разгръщане на дейността им.
На всички български граждани без оглед на здравноосигурителния им статус се предоставят безплатно медицински услуги при спешни състояния; при оказване на стационарна психиатрична помощ и в случай на необходимост от задължително лечение и/или прилагане на мерки за временно физическо ограничаване. Държавата осигурява финансирането на трансплантациите на органи, тъкани и клетки; осигуряването на кръв и кръвни продукти и кръвопреливания; на експертните оценки за степен на увреждания и трайна неработоспособност. От средствата на бюджета се финансира лечението на 18 групи заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Всеки български гражданин ползва без заплащане: ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им; пълния обем от противоепидемични дейности; достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми. Децата до завършване на средното си образование на редовно обучение имат право на медицинска помощ, като техните здравни осигуровки са за сметка на републиканския бюджет. Задължителното здравно осигуряване на студентите на редовно обучение до навършване на 26 годишна възраст се поема от съответното висше учебно заведение. Децата в специализирани институции имат право на безплатни медико-социални грижи.
Лечението на българските граждани, които са социално слаби или безработни и са регистрирани в бюрата по труда и социалните служби се осигурява от средства на държавния бюджет.
1.2. Съществуващи проблеми


    • Намаляване броя и застаряване на населението;

    • Влошени индикатори на здравния статус на населението, най-вече на хората, живеещи в отдалечени и/или изостанали райони, както и на лица в неравностойно положение от уязвими групи;

    • Нарастване на заболеваемостта от хронични неинфекциозни и инфекциозни болести (болести на органи на кръвообращението, злокачествени новообразувания, травматизъм, психични заболявания, и СПИН);

    • Засилване на влиянието на поведенческите фактори на риска за здравето (тютюнопушене; злоупотреба с алкохол; употреба на наркотични вещества; ниска двигателна активност; нездравословно хранене);

    • Повишени показатели за трайно нарушена работоспособност и смъртност сред лицата в икономически активната възрастова група;

    • Диспропорции в системата на здравеопазване;

    • Недостатъчно финансиране на здравната система;

    • Затруднен достъп до здравни услуги поради географски и икономически причини;

    • Амортизирана и морално остаряла материално-техническа база на публичните здравни заведения;

    • Ниска ефективност на дейността по безопасност и здраве на работното място;

    • Проблеми, свързани с безопасността на храните и здравословното хранене;

    • Вредно влияние на някои фактори на околната среда върху здравето на населението.


1.3. Оперативни цели за постигане на устойчивост в здравеопазването


  • Постигане на ефективно управление на структурите на здравната система чрез преструктуриране и ефективно управление и повишаване на административния и човешкия капацитет;

  • Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване;

  • Намаляване разпространението на хроничните неинфекциозни и инфекциозни болести;

  • Прекратяване или намаляване вредното влияние на факторите на околната среда върху здравето;

  • Укрепване на дейностите по осигуряване безопасността на храните и утвърждаването на здравословен модел на хранене на населението в България


1.4. Дейности за постигане на оперативните цели
Дейности, свързани с управлението на здравната система:


  • Осъвременяване и надграждане на Националната здравна карта като инструмент за вземане на управленски решения;

  • Определяне на принципите и разработване на механизмите на преструктуриране на здравната система;

  • Разработване и прилагане на принципите и механизмите за повлияване на капацитета, броя и съотношението на здравните професионалисти в системата;

  • Определяне на принципите и разработване на механизмите за повлияване на броя и съотношението на здравните лечебни заведения в страната;

  • Поетапно преструктуриране на системата


Дейности, насочени към финансовото управление на системата на здравеопазване:


  • Анализ на системата на финансиране на здравеопазването;

  • Определяне принципите на финансиране и разработване на механизмите за взаимоотношенията между ресурси – достъп – качество;

  • Създаване на механизми на гъвкаво управление и постоянен контрол на финансовите потоци;

  • Включване на нови източниците на финансиране


Дейности, насочени към промоция на здраве, превенция и контрол на заболяванията и осигуряване на достъп до качествени здравни грижи и услуги:


  • Подобряване на профилактиката и контрола на заболяванията чрез разработване и изпълнение на национални политики и програми;

  • Развитие на капацитет за прилагане на многосекторен подход и единна координация в превенцията и контрола на хроничните заболявания и на поведенческите рискови фактори;

  • Подобряване защитата срещу здравните заплахи чрез увеличаване капацитета на реагиране при заразни заболявания;

  • Изпълнение на дейностите по профилактика и контрол на СПИН и туберкулоза в съответствие с Европейската стратегия за борба срещу ХИВ/СПИН в ЕС и съседните страни и Европейската програма за действие за борба срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария.

  • Ограничаване на въздействието на поведенческите рискови фактори върху здравето на населението – тютюнонушене, нездравословно хранене, ниска двигателна активност, злоупотреба с алкохол и др;

  • Осигуряване на достъп до качествени здравни грижи и услуги със специален акцент върху уязвимите групи и групите в неравностойно положение;

  • Деинституционализиране на системата за предоставяне на социални услуги;

  • Разработване на механизми за контрол върху качеството на оказаните здравни грижи и услуги;

  • Разработване и прилагане на дейности, изхождащи от общността и прилагани на местно ниво;


Дейности, свързани с прекратяване или намаляване вредното влияние на факторите на околната среда върху здравето:


  • Осигуряване на достатъчни и актуални данни за рационално управление на процеса “здраве-околна среда”;

  • Техническо и кадрово укрепване на системите за мониторинг и оценка на факторите на жизнената среда, управлявани от МЗ;

  • Подобряване информираността на населението за замърсяването на околната среда и последиците за здравето;

  • Извършване на проучвания за идентификация на нови и определяне нивата на известни замърсители на околната среда, нивото на експозиция на населението и оценка на свързания с това риск за здравето, с приоритет - уязвими групи от населението.

  • Контрол на предлаганите на пазара химикали, с оглед осигуряване на необходимата информация за защита здравето на хората и на околната среда.


Укрепване на дейностите по осигуряване безопасността на храните и утвърждаването на здравословен модел на хранене на населението в България


  • Непрекъснато актуализиране на законодателството в областта на безопасността на храните, укрепване на административния капацитет за провеждане на контрола – повишаване квалификацията на кадрите, оборудване на лабораторните структури със съвременна апаратура;

  • Прилагане анализ на риска при провеждането на политиката по безопасност на храните, включващ оценка на риска, управление на риска и комуникация на риска

  • Създаване на национална система за бързо съобщаване за наличие на опасни храни на пазара

  • Изграждане на национална система за мониторинг и контрол на замърсители в храни, добавки в храни и на храни, облъчени с йонизиращи лъчения, на нови и генетично модифицирани храни и хранителни съставки.

  • Подобряване храненето на кърмачетата и малките деца, на жените в детеродна възраст и по време на бременност, включително на тези с ниски доходи и неравностоен социален статус

  • Създаване на система за придобиване на знания и умения за здравословно хранене на децата и юношите

  • Провеждане на политика за борба със затлъстяването;

  • Провеждане на социална и финансова политика за подобряване храненето на старите хора на социален патронаж, в домовете за стари хора и домовете за възрастни хора с увреждания.





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница