4.а. Качеството и регенеративната способност на природните ресурси:
Захранването на обекта с вода за питейно-битови и противопожарни нужди ще се осъществи от водопроводната мрежа на населеното място. Не се предвижда изграждане на собствен водоизточник – дълбок сондаж или шахтов кладенец. В резултат от реализирането на инвестиционното предложение и последващата експлоатация не се очаква нарушаване на качеството и регенеративната способност на природните ресурси в региона. След оформяне на свободното от строителството пространство с подходяща растителност, както и с обособяването на тревни площи, ще се повищи възможността за самоочистване и възстановяване на ландшафта.
-
Характеристика на потенциалното въздействие
1. Въздействие върху хората, здравето им, флората и фауната, почвите, земеползване, материални активи, хидрологията и качеството на водите, качеството на въздуха, климата, шума и вибрациите, ландшафта, историческите и културни паметници и взаимодействието между тях
Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до замърсяване и дискомфорт на околната среда. Процесът на реализация на инвестиционното предложение ще бъде съобразен с всички законови и нормативни изисквания, и няма да води до значими негативни последици по отношение на компонентите на околната среда. Не се очаква вредно въздействие върху хората живеещи в населените места в района и тяхното здраве.
Мотивите са:
Процесите, свързани с изграждането на обекта са максимално екологосъобразни и не са източник на емисии в атмосферния въздух, почвите и водите;
► Шумовите емисии ще бъдат незначителни и епизодични;
► С реализиране на инвестиционното предложение за изграждане на обекта не се променя функционалната принадлежност на района;
► Въздействието върху атмосферния въздух се оценява като незначително;
► Въздействие върху качествата на водите – не се очаква;
► Въздействие върху ландшафта – да. Промяна във визуалното възприятие в положителна посока.
► Атмосферен въздух
А. Източници на неорганизирани емисии в атмосферния въздух - Не
Текущо състояние на атмосферния въздух
В района на инвестиционното предложение липсват значими организирани източници на замърсители.
Въздействие върху атмосферния въздух по време на строителство:
По време СМР ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии.
В този период ще се извършват различни по вид дейности, като: - изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни; - транспорт и депониране на отнетия хумусен слой и земни маси; - обратно засипване на земни маси; - строително-монтажни дейности; - товарене и изнасяне на излишните земни маси и строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство.
Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на:
- Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.
- Прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. При отнемане на земни маси и разтоварването им на депо основните емисии са от прах и от отпадъчни газове от работата на двигателите “на място”. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства.
Строителните и изкопните машини са подвижни източници на емисии на замърсителите, които ще работят с различна продължителност при различните по дължина и обем изкопни и строително- монтажни работи.
Предвид открития характер на всички площадки на отделните обекти, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално.
Фазата на строителството (особено разглеждана спрямо експлоатационния период на съоръженията) като цяло е ограничена във времето и няма да окаже значим и траен ефект върху качеството на атмосферния въздух. Избягването на здравния риск за местното население изисква спазване на точен график на строителните работи, съобразени с метеорологичните условия, т.е да се позволи на атмосферата да се самоочиства. Например, когато има безветрие и въздухът е много замърсен, да се спира за известен период строителната дейност, за да може замърсяването да се разсее.
Предвид характера на строителните дейности и обема им, кумулативния ефект, който ще се наблюдава в резултат на изграждането на трасето, е незначителен, в обхвата на засегнатите терени.
Не се очаква по време на строителните работи да се наблюдават концентрации на замърсители в атмосферния въздух на населените места над ПДК.
Максимално възможни емисии от използваната строителна техника и процеса на строителство
вредно вещество
|
максимално възможна
мощност на емисията
[гр / сек]
|
средна мощност
на емисията
[гр / сек]
|
мощност на емисията
за периода на строи-
телството [т / год]
|
SO2
|
0.044
|
0.009
|
0.286
|
NОx
|
0.537
|
0.110
|
3.497
|
ЛОС
|
0.076
|
0.016
|
0.507
|
Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията:
Б. Източници на организирани емисии - Не
► Не се очакват отрицателни въздействия върху хидрологията на района и качеството на водите - Отпадъчните води ще се заустват в съществуващата канализационна мрежа на населеното място, от където ще постъпват в ПСОВ-Попович.
► Въздействие върху растителния и животински свят, защитени природни територии
Съгласно писмо с ПД-251-1/08.03.2016 г. на Директора на РИОСВ-Бургас, теренът предвиден за реализация на разглежданото инвестиционно предложение не попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и в защитени зони по смисъла на Закона за биологично разнообразие. Най-близко разположената защитена зона е: ВG0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с РМС №122/2007г. (ДВ,бр.21/09.03.2007г.) и със Заповед за временна забрана и ограничаване на дейности за територии, които са с висок риск от увреждане на защитената зона № РД-148/19.02.2014г. (ДВ, бр. 15/2014г.) на Министъра на околната среда и водите
Защитената зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” е създадена с цел:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Обща територия – 39283.80ха,територия743.66ха,акватория3181.85ха.
По класове Земно покритие характеристиката на защитената зона в % от общата площ:
-
Морски райони, заливи
|
79 %
|
Крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове
|
2 %
|
Храстови съобщества
|
8 %
|
Друга орна земя
|
7 %
|
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овощни дървета, лозя, крайпътни дървета)
|
1 %
|
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)
|
3 %
|
Общо покритие
|
100
|
В Приложение І на Директива 92/43/ЕЕС, като обект на защита в ЗЗ BG 0000574 “Ахелой-Равда-Несебър” са предвидени следните местообитания:
Типове местообитания по Приложение I на Директива 92 / 43 EEC
-
Код
|
|
Име
|
% Покр.
|
Предст.
|
Отн. площ
|
Прир. ст.
|
Цял. оценка.
|
1110
|
|
Постоянно покрити от морска вода пясъчни и
тинести плитчини
|
4.537
|
А
|
В
|
В
|
В
|
1140
|
|
Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода
|
0.196
|
В
|
В
|
В
|
В
|
1160
|
|
Обширни плитки заливи
|
30.258
|
А
|
В
|
В
|
В
|
1170
|
|
Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове).
|
0.0819
|
В
|
С
|
В
|
В
|
1210
|
|
Едногодишна растителност
върху морски крайбрежни
наноси.
|
0.0006
|
В
|
С
|
В
|
В
|
2110
|
|
Зараждащи се подвижни дюни.
|
1.75
|
В
|
В
|
В
|
В
|
2120
|
|
Подвижни дюни с Am-mophila arenaria по край-
брежната ивица (бели дюни).
|
0.45
|
А
|
В
|
В
|
В
|
2130
|
*
|
Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растително-
ст (сиви дюни).
|
0.8024
|
А
|
В
|
В
|
В
|
2180
|
|
Облесени дюни
|
0.26
|
В
|
В
|
В
|
В
|
2190
|
|
Влажни понижения между
дюните.
|
0.15
|
А
|
А
|
А
|
А
|
6420
|
|
Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion.
|
0.04
|
А
|
В
|
С
|
С
|
91F0
|
|
Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior
|
3.158
|
В
|
В
|
В
|
В
|
Птици включени в Приложение I на Директива 79 / 409 ЕЕС
Код
|
Име на български
|
Миграционна популация
|
Оценка
|
Име на латински
|
Размн. Зимув. Пемин.
|
Попул. Опазв Изол Оцен.
|
А191
|
Гривеста рибарка
|
|
|
V
|
|
|
|
|
Sterna sandvicensis
|
А024
|
Гривеста чапла
|
|
|
R
|
|
C
|
B
|
C
|
Ardeola ralloides
|
А229
|
Земеродно рибарче
|
1p
|
C
|
|
D
|
|
|
|
Alcedo atthis
|
А176
|
Малка черноглава чайка
|
|
|
V
|
|
C
|
B
|
C
|
Larus melanocephalus
|
А393
|
Малък корморан
|
|
R
|
|
|
C
|
B
|
C
|
Phalacrocorax pygmeus
|
А023
|
Нощна чапла
|
2p
|
|
|
D
|
|
|
|
Nycticorax nycticorax
|
А193
|
Речна рибарка
|
|
|
V
|
|
C
|
B
|
C
|
Sterna hirundo
|
А338
|
Червеногърба сврачка
|
2p
|
|
|
D
|
|
|
|
Lanius collurio
|
А002
|
Черногуш гмуркач
|
|
V
|
V
|
|
B
|
B
|
B
|
Gavia arctica
|
А339
|
Черночела сврачка
|
2p
|
|
|
D
|
|
|
|
Lanius minor
|
Сподели с приятели: |