Възложител: Община Велинград



страница1/4
Дата26.08.2016
Размер0.81 Mb.
  1   2   3   4


ДОКЛАД
ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД С ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG 0002063 ЗАПАДНИ РОДОПИ, ПО ДИРЕКТИВА 79/409 ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВИТЕ ПТИЦИ

Възложител: Община Велинград

Изготвил: Николай Караиванов – орнитолог, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН

юни, 2012г.


Увод


На основание чл. 31, ал. 2, 5, 7 от Закона за биологичното разнообразие, Възложителя е представил на компетентния орган, писмена информация и документация по Приложение № 1 и Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ОС) и чл. 18, ал. 1 от същата Наредба.

Общият устройствен план на община Велинград попада в обхвата на чл.2, ал.1 т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата, ДВ бр.73/2007 г.) и подлежи на процедура по оценка на съвместимостта, съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 от ЗБР.

Съгласно писмо на РИОСВ-Пазарджик от 21.03.211 г. е необходимо ОУП на община Велинград да бъде подложен на Оценка на степента на въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона BG0002063 „Западни Родопи”, определена за опазване на дивите птици.

Докладът за ОС е разработен на основание чл. 31 – 34 на Закона за биологичното разнообразие, чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и в обхвата на изискванията по чл. 23, ал. 2 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и в съответствие с чл. 9, ал. 1.


Паралелно с процедурните изисквания, при оценката на вероятността от отрицателни въздействия и тяхната значимост са взети предвид и следните принципи:

- Принципът на предпазливост, залегнал като основа за опазване на околната среда в Договора за създаване на ЕС, в конкретният случай възприет, като приемане на възможно най-лошият сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуване на такова въздействие;

- Използване на най-добрата налична информация за провеждане на оценката;

- Връзката между чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕИО изискващ оценка на последствията за целостта и целите на всяка една зона и мрежата, като цяло от една страна и чл. 2 (2) на Директивата посочващ, че мерките предприети по тази директива следва да водят до опазване или възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията.

- В съответствие с горното, целостта и целите на опазване на защитените зони са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видовете разработени в съответствие с определенията на чл. 1 на Директивата в рамките на Българо-холандския проект по програмата МАТРА BBI. В тази част, особено важни са параметрите за БПС на популация в зоната (само за видове), площ на местообитания в зоната (за природни местообитания и видове), структура и функции на местообитанията.

- Освен общите параметри за благоприятен статус на всеки вид и местообитание, са оценени и въздействията на структури, функции и роля, важни за съответните видове и местообитания.

- При оценка на въздействията, по отношение на количествените параметри -площ на местообитания на видове птици и популация на видове за референтни стойности са взети стойностите при научно описание на зоната, но не и преди ратифициране на договора за присъединяване към ЕС (април 2005). При оценката на възможностите за възстановяване се оценява реалистичността на това изискване. Това означава, че където в миналото е имало трайно унищожаване на площи на местообитания, дори съгласно параметрите за благоприятен статус да се изисква възстановяване, такива трайно увредени площи без реални възможности за възстановяване не се включват в референтните стойности за площ и популация. Такива случаи са например вече изградените инфраструктури и други застроени територии.

- По отношение на параметрите за качество и състояние на местообитанията (параметри в рамките на критериите «структура и функции») референтните стойности на параметрите се прилагат и спрямо вече съществуващи съоръжения. Така например въздействията от фрагментацията и унищожение на местообитанието в миналото от съществуващата инфраструктура се отчитат при оценката на кумулативните ефекти.




  1. Анотация на Изменението на Общ устройствен план на община Велинград

Устройственото планиране на общината е в пряка зависимост от обществено-икономическите условия и законовата уредба.

Преминаването към пазарно стопанство, развитието на частния сектор във всички сфери на обслужване на населението, развитието на пазара на терени и друга недвижима собственост, новите принципи на самоуправление на общините - поставят нов подход при решаването на натрупаните проблеми в тях и насоки за бъдещото им развитие.

Всеобщо е мнението, че посочените по-горе фактори правят разработените до този момент общоустройствени планове ограничени за прилагане. Условията и прогнозите, за които те са разработени, са коренно изменени и управлението на населените места и извън селищни територии не може да се осъществява чрез тях.

Всичко това налага изработването на нов Общ устройствен план на община Велинград.

Целите и задачите на ОУП на община Велинград произтичат от предназначението на устройствените планове за формиране на хармонична и устойчива жизнена среда в населените места при отчитане на спецификата на конкретния обект и изискванията, предявени с Плановото задание.

Посочените по-долу цели и задачи имат принципен характер и чрез тях може да се оценят резултатите и смисъла на проектното решение. Те осигуряват комплексния характер на устройственото решение и са ключът за контрол в това направление.

Главната цел на Общия устройствен план на общината е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на общината в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти – важен устройствен фактор.

За постигането на целта на разработката, се решават следните основни задачи:

а)определяне на нормативна основа на териториалния обхват за пространствено развитие на общината до 2025 година и неговото демографско развитие;

б)определяне на функционалното предназначение на терените по структурни единици с техните насочващи пространствени и социални параметри;

в)определяне на вътрешната инфраструктура и елементи на функционалните системи “ Обитаване”, “Труд” и “ Отдих”;

г)организация, йерархична съподчиненост и локализиране на основните елементи от социалния сервиз;

д)определяне на структурата, трасетата и принципите на връзки между елементите на главната комуникационна мрежа;

е)създаване на условия за оптимизиране на масовия пътнически транспорт и неговото функциониране;

ж)развитие, оразмеряване и провеждане на елементите на инженерната мрежа;

з)организиране, диференциране и оразмеряване на елементите от зелени площи;

и)създаване на условия за поддържане на екологическото равновесие и опазване на околната среда от неблагоприятни антропогенни въздействия;

к)разработване на програма от мероприятия и система за управление и реализация на ОУП.

Общият устройствен план на Община Велинград е разработен с планов хоризонт до 2025 г.

Устройственият план на Общината се явява оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на различните по вид и функции територии.

Територията на общината възлиза на 803,3 км2, което представлява 18 % от територията на Пазарджишка област (най-голяма по територия в областта) и 0,72 % от територията на страната.

Община Велинград граничи с общините: Белово, Батак, Септември, Ракитово, Якоруда, Белица, Банско, Гърмен, Сатовча и Доспат.

Средната гъстота на населените места е 3 населени места на 100 км2. Тя е по-ниска от средната за страната (4,9 населени места на 100 км2). Последните не са разположени равномерно на територията на общината. Общинският център – Велинград, е разположен ексцентрично в границите на общината. По-голямата част от населените места са в западната част на общината. От центъра на Велинград до най-близкото населено място, разстоянието е около 4 км (Драгиново), а най-отдалеченото – на около 45 км (гр.Сърница).

Структурата на икономиката в община Велинград се определя от природните дадености и създадените традиции.



Табл. 1 Баланс на територията

Наименование на териториалния елемент

Площ на съществуващи елементи

Площ на проектни елементи

ха

%

ха

%

ТЕРИТОРИИ С НАЙ-ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

1.Населени места и др.урбанизирани територии

1445,1

1,8

1736,7

2,2

1.1.Населени места

1352,3

1,7

1622,1

2,0

1.2.Пром. и складови зони извън населените места

9,6

0,0

0,0

0,0

1.3.Курортни комплекси

3,6

0,0

17,7

0,02

1.4.Вилни зони

-

-

17,3

0,02

1.5.Застроени обекти извън населените места

64,8

0,1

64,8

0,08

1.6.Гробища и извънселищни паркове

14,8

0,0

14,8

0,02

2.Земеделски територии, в т.ч.:

9814,5

12,2

9522,9

11,8

2.1.Обработваеми земи – ниви

3881,2

4,8

3881,2

4,8

2.2.Обработваеми земи – трайни насаждения

283,4

0,4

283,4

0,4

2.3.Обработваеми земи – естествени ливади

2488,9

3,1

2488,9

3,1

2.4.Обработваеми земи – разсадници

3,1

0,0

3,1

0,0

2.5.Мери и пасища*

2355,5

2,9

2081,3

2,6

2.6.Други необработваеми земи (без горите*, създадени върху земеделски земи)

802,3

1,0

785,0

1,0

3.Горски територии, в т.ч.:

67280,4

83,8

67280,4

83,8

3.1.Гори с дървопроизводителни функции, в т.ч.: създадени върху земеделски земи

42692,4

257,2


53,1

0,3


42692,4

257,2


53,1

0,3


3.2.Водоохранни гори и земи

1506,9

1,9

1506,9

1,9

3.3.Мелиоративни гори и земи

287,2

0,4

287,2

0,4

3.4.Рекреационни гори и земи

18769,6

23,4

18769,6

23,4

3.5.Други гори и земи

1556,0

1,9

1556,0

1,9

3.6.Гори и земи в защитени територии

866,3

1,1

866,3

1,1

3.7.Горски пасища

321,4

0,4

321,4

0,4

4.Водни течения и водни площи

1536,6

1,9

1536,6

1,9

5.Територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци

10,9

0,0

10,9

0,1

6.Територии за транспорт и инфраструктура

218,8

0,3

218,8

0,3

ОБЩА ПЛОЩ НА ОБЩИНАТА:

80306,3

100,0

80306,3

100,0

ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ

А)Територии за природозащита

1013,0

1,3

1013,0

1,3

1.Природни забележителности

12,5

0,0

12,5

0,0

2.Защитени местности

1000,5

1,3

1000,5

1,3

Б)Територии за възстановяване и рекултивация, в т.ч. нерегламентирани сметища

10,9

100,0

10,9

100,0

В)Други нарушени терени













ОБЩА ПЛОЩ на точки Б) и В)

10,9

100,0

10,9

100,0

Както се вижда от табл. 1 предвидените в настоящия ОУП дейности свързани с промяна предназначението на имотите за разширение на населените места, изграждане на вилни зони и курортни комплекси обхващат площ от 291.6 ха. В това число - увеличаване площта на населените места с 269.8 ха, на курортните зони с 14.1 ха и на вилните зони с 17.3 ха. От тези елементи единствено разширението на регулацията на гр. Сърница попада в границите на защитената зона Западни родопи - 36,4 ха. или 0,027% от площта на зоната.


Разпределението на поземлените ресурси по видове територии според предназначението им и по землища е дадено на фиг.1.




Фиг.1

С най-голяма площ от землищата е това на с. Кръстава – 158922 дка, или 19,8% от цялата територия на общината. Следват землищата на гр.Велинград със 125400 дка (15,6%), гр.Сърница – 111732 дка (13,9%), с.Грашево – 75762 дка (9,4%) и т.н. С най-малък размер са землищата на с.Враненци – 2289 дка, или 0,3% от територията на общината, и на с. Горна Дъбева – 2716 дка (0,3%). Пет населени места нямат самостоятелни землища: землищата на с.Всемирци, с.Долна Дъбева и с.Алендарова са включени в землището на с.Света Петка; землището на с.Горна Биркова е към землището на с.Кръстава и на с.Кандови – към с.Пашови.



Земеделските територии заемат 100717 дка, или 12,5% от територията на общината. Най-голяма е площта им в землищата на гр.Велинград – 24010 дка, гр.Сърница – 13626 дка, с.Кръстава – 12104 дка, с.Драгиново – 11839 дка и т.н.

Относителният дял на земеделските територии спрямо общата площ на землищата е най-голям в землищата на селата Бутрева – 44,0%, Горна Дъбева – 40,8%, Враненци – 39,8%, а най-малък е делът им в землищата на с.Побит камък – 1,2% и с.Юндола – 3,6%.

Обработваемата земя в земеделските територии е с обща площ 66566 дка.

Най-много обработваема земя има в землищата на гр.Велинград 17747 дка, гр.Сърница – 10272 дка и с.Драгиново – 8412 дка и т.н., а най-малко в землищата на селата Юндола – 277 дка и Цветино – 285 дка.

Относителният дял на обработваемата земя е най-висок в землищата на селата Бутрева – 29,1% от площта на землището, Враненци – 27,1%, Горна Дъбева – 21,6%, Биркова – 21,0%. Най-нисък е относителният дял в землищата на с.Побит камък – 0,9% и с. Юндола – 2,0%.

Обработваемата земя включва в себе си площта на нивите с относителен дял 58,3%, трайните насаждения – 4,3%, естествени ливади – 37,4% и разсадници – 0,05%.

В общината са изградени 7109 дка поливни площи (10,7% от обработваемата земя) за напояване от държавни водоизточници. От тях 2147 дка са годни за напояване. Негодни за напояване поради напълно разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи са 4962 дка. Технически е възможно те да бъдат възстановени за напояване.

Мерите и пасищата заемат площ от 23556 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя – общо 90122 дка, или 11,2% от територията на общината.

Останалата част от земеделските територии се заема от други необработваеми земи с обща площ 10595 дка. От тях 2572 дка са заети от гори, създадени върху земеделски земи, 3437 дка са заети от полски пътища и прокари и 4586 дка са непригодни земи (скали, пясъци и др.).

Горските територии заемат най-голяма част от територията на общината - 670232 дка, или 83,5%. Включват площта на Държавния горски фонд. Относителният им дял спрямо територията на землищата варира от 54,5% в землището на с.Враненци до 97,9% в землището на с.Побит камък. Залесената част от горските територии е 634738 дка, а обработваемите земи – 1854 дка.

От площта на горския фонд на общината 234003 дка са защитни и рекреационни гори и земи. От тях водоохранни гори и земи са 15069 дка, противоерозионни - 12806 дка, мелиоративни гори и земи 2872 дка, рекреационни гори и земи - 187696 дка (курортни гори), и други гори и земи - 15560 дка. Защитените територии в горския фонд са с площ 8663 дка (природния забележителности и защитенати местности). Горските пасища са с площ3214 дка.

Останалата част от горските територии се заема от гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции.

Населените места и другите урбанизирани територии са с обща площ 14451 дка (1,8% от общата площ на общината). От тях 13523 дка се заемат от селищните територии на населените места в регулационни граници, 96 дка – промишлени и складови зони, 36 дка – курортни комплекси, 648 дка – застроени обекти извън населените места и 148 дка - гробища и извънселищни паркове.

Територията на водните течения и водните площи заема 15366 дка. От тях 1844 дка е площта на реките, 13408 дка са заети от язовири, водоеми, канали, 96 дка – езера, 1 дка блата и мочурища и 17 дка рибарници.

Площта на териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци е най-малка – 109 дка, като кариерите заемат 24 дка, депата за промишлени отпадъци – 39 дка и депата за битови отпадъци – 46 дка.

Останалата част от територията на общината се заема от територии за транспорт и инфраструктура с обща площ 2188 дка. От тях 357 дка са ж.п. линии и съоръжения, 1054 дка пътища от републиканската пътна мрежа, 776 дка местни и ведомствени пътища и 1 дка наземни проводи и инженерни съоръжения.

Общата площ на обработваемата земя в общината е 68420 дка (8,6% от територията).

Необработваемата земя заема площ от 734643 дка, или 91,4% от територията. Най-голям дял заемат горите – 637340 дка, или 79,4% от територията на общината. Този процент представлява лесистостта на територията, която е една от най-високите в страната (средната лесистост за страната е 31,7%). Мерите и пасищата са с площ 26776 дка.

Към групата “Защитни и рекреационни гори и земи” са включени 23400,3 ха (33,7% от горски фонд).

Съгласно Закона за защитените територии на територията на Община Велинград има 14 броя защитени местности с обща площ 1 115,6 ха и 3 броя природни забележителности с обща площ 12,5 ха.

Преобладаваща част от защитените територии се намират в горския фонд и се стопанисват от горските стопанства.

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница