Революция: внезапна, радикална и пълна промяна на начините, по които обикновено се случват нещата

Накарайте хората да се чувстват ценни

Римляни 14:19

Един от най-лесните начини, по които можем да разпалим такава Революция на любовта, е като вземем решение да накараме другите да се почувстват ценни. Майка Тереза казва: „Да бъдете нежелан, необичан, забравен от всички, лишен от грижа е много по-голям глад от този, който изпитва човек, който няма какво да яде". Разбрала съм, че повечето хора, с които се срещаме или общуваме всеки ден, нямат ни най-малка представа за вечната стойност, която имат като деца на Бога. Мисля, че дяволът много упорито работи, за да накара хората да се почувстват безполезни, недостойни и лишени от стойност, но точно ние можем да неутрализираме въздействието на тези дяволски лъжи и инсинуации, като изграждаме, насърчаваме и назидаваме хората. Един от начините, по които можем да постигнем това, е чрез искрена и сърдечна похвала, която е ценен дар в този свят.

Повечето хора бързат да се сравняват с другите и по този начин често пропускат да видят своите способности и достойнства. Да накарате другия да се почувства оценен и достоен не струва скъпо, нито отнема много време. Всичко, което трябва да направим, е достатъчно дълго да спрем да мислим за себе си, за да си спомним за някой друг, и да намерим нещо насърчително, което да му кажем. Да накараме хората да осъзнаят, че са ценни, няма да ни струва пари, но ще им даде нещо, което има много по-висока стойност от всичко, което парите могат да купят. Искрената похвала може да ви се стори нещо незначително, но тя дава невероятна сила.

Вярвам в поставянето на цели и когато работех с Бога за развитието на добри навици в областта на насърчаването на другите, си поставих за цел да похвалвам поне по трима човека на ден. Препоръчвам ви да направите нещо подобно, защото то ще ви помогне да станете сериозен в насърчаването на другите.

Не забравяйте забравените

Хората често се чувстват сами и забравени. Може би работят прекалено усърдно, но никой сякаш не ги забелязва, нито го е грижа. Спомням си една жена, която ми каза, че през целия си живот се е чувствала като невидима. И до днес си спомням болката, която изразяваше лицето й, докато ми разказваше как родителите й са я пренебрегвали. Тя се чувствала изолирана и ужасно сама, което накрая я накарало да се почувства нежелана. Родителите й били много млади, когато се родила, и нямали никаква готовност да гледат дете, защото били големи егоисти и мислели само за себе си. Никой не й показвал любов или емоционална подкрепа. Разказа ми как е прекарала в четене в стаята си по-голяма част от детството си и тийнейджърските си години.

Описаното за детството на тази жена и как се е чувствала невидима е толкова тъжно, но ме накара да се замисля колко често аз самата съм карала хората да се чувстват невидими, защото съм била толкова силно съсредоточена върху това, което правя, или върху целта, която съм си поставила, че дори не съм вдигала глава да видя, че те са там. Аз съм от този тип личности, които са много съсредоточени и решени да достигнат целите си в живота. Днес постигам много, но съм се научила да не наранявам други в този процес. Никой не може да успее без помощта на други всеотдайни хора и ако не успее да им покаже колко ги цени и да им отдаде заслуженото, когато го заслужават, е ужасна трагедия и поведение, което не удовлетворява Бога.

Малките неща могат да се окажат велики

Бог непрекъснато говори в Библията за нашата отговорност към угнетените, вдовиците, сираците, чужденците. Споменава самотните и тези, които се чувстват пренебрегнати, забравени и неоценени. Той е дълбоко загрижен за угнетените и гладните. Гладът има много лица. Хората може да имат достатъчно храна, но да гладуват за насърчение или добра дума, която да ги накара да се почувстват ценни. Бог издига тези, които са смазани от скърби, предпазва чужденеца и поддържа сираците и вдовиците (вж. Псалом 146:7-9). Как го прави? Той работи чрез хора! Затова се нуждае от посветени, покорни и всеотдайни хора, които да живеят за другите, за да им покажат, че те също са ценни и стойностни. Майка Тереза дава целия си живот, за да накара отхвърлените да се почувстват обичани и ценени. Нещата, които тя прави, са простички и малки, но за тях са били велики. Тя казва: „Не си мислете, че за да бъде любовта истинска, тя трябва да бъде забележителна. Това, което ни трябва, е да обичаме без да се уморяваме".

Ние сме осиновени

Един стих, който винаги ме е насърчавал невероятно много, е Псалом 27:10: „Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ обаче ще ме прибере (ще ме осинови като Свое дете)".

Майка ми ужасно се боеше от баща ми, затова и не можеше да ме избави от различните начини, по които той ме насилваше непрекъснато. Чувствах се толкова сама, забравена и изоставена. Накрая реших, че никой не може да ми помогне, затова е по-добре да се държа и да „оцелея в" обстоятелствата, докато успея да избягам от тях. Открила съм, че повечето хора, с които се срещам всеки ден, се опитват да оцелеят докато дойде някой, за да ги избави. Този някой може би сте вие.

Библията казва, че в Божията любов „Той ни е избрал (всъщност ни е посочил за Себе си и за Негови собствени) в Него преди създаването на света" (Ефесяни 1:4). Планирал е от любов към нас да бъдем осиновени като Негови собствени деца. Тези красиви думи донесоха дълбоко изцеление на наранената ми душа. Бог осиновява изоставените и самотните, издига ги и ги прави ценни. Той работи чрез Словото Си, чрез Святия Си Дух и чрез изпълнени с Духа хора, които живеят, за да помагат на другите.

Майка Тереза смятала, че всеки човек, с когото се среща, е „предрешен Исус". Опитайте се само да си представите колко по-различно щяхме да се отнасяме към хората, ако гледахме на тях така, както ги е виждала тя. Исус казва, че ако правим добро или лошо на един от „най-нищожните" хора, ние го правим на Него (вж. Матей 25:45).

С други думи, Той приема много лично начина, по който се отнасяме към другите. Ако някой обиди, пренебрегне или унижи някое от децата ми, аз ще го приема като лична обида, така че защо ни е толкова трудно да разберем, че Бог се чувства по същия начин? Трябва всички да се стремим да изграждаме хората, да караме всеки, с когото се срещаме, да се чувства по-добре и да придаваме стойност на техния живот.

Започнете с усмивка,

Усмивката е началото на любовта. Тя символизира приемане и одобрение. Трябва да се научим да се усмихваме на хората, а когато го направим, не само те ще се почувстват по-добре, но и ние.

Обикновено съм дълбоко замислена и поради това понякога изглеждам много напрегната. Имам и много отговорности и ако не съм внимателна, това може да ме направи да изглеждам сериозна и мрачна. Аз самата се уча да се усмихвам на хората, да ги питам как са и да намеря нещо дружелюбно, което да им кажа. Ако сме прекалено заети, за да бъдем приятели, тогава не живеем балансиран живот и това ще ни доведе до сигурно бедствие. Взаимоотношенията с хората са важна част от живота и аз съм открила, че Библията е книга за взаимоотношенията. Тя говори за взаимоотношението ни с Бога, с нас самите и с другите хора.

"Удивително е как една усмивка и приятелски поздрав карат хората да се отпуснат. Това са два от многото начини, по които можем да даваме на другите, където и да идем. Може би си мислите: „Абе това не съм аз. Аз съм по-резервиран човек и затворен. Предпочитам да не се замесвам с хората чак толкова, особено с хора, които не познавам". Ако се чувствате по този начин, разбирам ви, защото и аз съм била така, докато не започнах да виждам какво говори Библията за насърчението, назиданието, увещанието и това да караме хората да се чувстват ценени. Разбрала съм, че дори да не съм надарена в дадена област, съвсем не означава, че не мога дисциплинирано да се науча как да го правя.

С години се оправдавах, че не съм дружелюбна, като казвах: „Това просто не съм аз. Аз съм по-скоро саможива". Не след дълго осъзнах, че „саможив" не се посочва сред нито една от дарбите, за които говори Библията. Ако гледаме на себе си като на „саможиви", които не се нуждаят от чужда помощ, това е само едно оправдание, което се опитваме да се измъкнем от трудната работа да бъдем творени и уязвими пред другите. Понякога си мислим: „Как ли ще се почувствам, ако се усмихна на някого, а той не ми отвърне с усмивка?". Ще се почувствам отхвърлена и това никога не е приятно усещане. Повечето от нас прекарват по-голяма част от живота си в опит да не бъдат отхвърлени, отколкото да развият добри и здравословни взаимоотношения. Ами ако се опитам да заговоря непознат, докато чакам в кабинета на лекаря, а той или тя просто искат да ги оставя на мира? Изведнъж съм смутена и засрамена и се чувствам странно, затова вместо да „опитвам", предпочитам да се изолирам заради собствената си сигурност. Когато се случват подобни неща, пропускаме възможността да докоснем хората с Божията любов чрез усмивка или приятелска дума. Когато раздаваме усмивки, може би ще успеем да накараме и някой друг да се усмихне, а това е най-хубавият подарък, който можем да дадем.

Да бъдем част от Революцията на любовта ще изисква усилия и практика. Ще се наложи да пожелаем да променим някои от нашите си начини и да поискаме Бог да ни изяви Неговите. Можете ли да си представите Исус да се мръщи, да не е дружелюбен или да пренебрегва хората, само защото не иска сам Той да се почувства отхвърлен или защото е прекалено зает във вършенето на своите неща и изобщо не може да ги забележи? Разбира се, Исус не би могъл да се държи по подобен начин, затова и ние трябва да решим да не правим това. Започнете повече да се усмихвате; можете дори да започнете да го правите когато сте съвсем сами и ще видите как ще се почувствате. Апостол Павел казва на тези, на които служи, да се поздравяват един друг със свята целувка (вж. Рим. 16:16), което е съвсем обичайно за онова време. Аз ви моля само да се усмихвате!

Не се тревожете, ако не се получава естествено В края на тази глава ще прочетете написаното от Джон Максуел, международен говорител и автор на много книги по темата за лидерството, но също така и добър наш приятел. Само няколко минути в присъствието на Джон и всеки се чувства изключително ценен. С него сме говорили много за тази му невероятна способност и той с готовност признава, че неговият баща му влияел по същия начин. Освен че има добър пример в лицето на своя баща, Джон има дарбата да насърчава, която му е дадена от Бога.

Библията говори за дарбата насърчаване (вж. Рим. 12:8). Словото казва, че който има тази дарба, трябва да я приеме ревностно, радостно и с пламенно желание. Точно както аз имам дарбата да комуникирам и това ме прави способна да застана и да говоря ефективно без особени усилия, така някои хора имат дарбата да насърчават. Правят го без много усилия, защото това е нещо естествено за тях. Макар че мнозина подценяват дарбата да насърчават, аз смятам, че тя е една от най-необходимите дарби в света.

Чудесно е да познавам такива хора - те са много приятни и мили, но умолявам ви, не се дисквалифицирайте само защото насърчението не ви идва отвътре. Аз имам дарбата да давам и си спомням как от малко дете си правех планове да дам на някого подарък, който да го направи щастлив и доволен. Не всеки има духовната дарба да дава (която е спомената в списъка с духовни дарби в Римляни гл. 12 заедно с дарбата насърчение), но на всеки е заповядано да дава и да го прави умишлено.

Хайде, посмейте се

Повечето от нас са чували или чели по нещо за смеха и способността му да въздейства на физическото и психологическото ни здраве. Усмивката е вход към смеха, който трябва да практикуваме често и умишлено.

Библията казва, че веселото сърце въздейства добре като лекарство (вж. Притчи 17:22). Едно от невероятните неща, които съм забелязала относно поученията си, е че в тях съм много забавна. Смятам го за невероятно, защото в това, което наричам „нормален живот", хората едва ли биха ме описали като забавна. Разбирам, че след като Святият Дух говори чрез мен, Той очевидно знае стойността на доброто настроение и смеха и изцелителното им въздействие.

Бог иска да се смеем и да караме и другите да се смеят. Това не означава, че трябва да се превърнем в шутове или да се смеем в неподходящи моменти, но със сигурност бихме си помогнали повече един на друг, ако имаме по-весело отношение към живота. Всички бихме се чувствали по-добре, ако се научим да се смеем - дори на себе си понякога, вместо да се вземаме толкова насериозно.

Последните три пъти, в които обувах бял панталон, все разливах кафе по себе си. Можех да си помисля, че съм непохватна, че не мога една чаша кафе да държа и да започна да се унижавам, но мога да обърна всичко в шега и следващият път да се постарая повече да не се нацапам. С години съм слушала как хората се унижават всеки път, когато допуснат някаква грешка, но съм убедена, че това наскърбява Бога. Ако знаем стойността, която имаме в Христос, никога няма да казваме неща за себе си, които да обезценяват това, което Бог е сътворил.

Защо да не си създадем навика да помагаме на хората да видят, че всички допускаме глупави грешки, но когато това стане, можем да изберем или да се посмеем, или да се разстроим? Дайте на хората правото да не бъдат съвършени! Светът е пълен с напрежение да работим и да се издигаме, но когато това не става, се нуждаем от блага дума, която ни позволява да осъзнаем, че си оставаме приети и ценни. Когато сте с хора, които допускат грешки, опитайте се веднага да им припомните за силните черти които имат, или за нещо удивително, което сте видели в тях напоследък. И двете ми дъщери са чудесни, всеотдайни майки. Когато се чувстват зле поради нещо, което не са направили правилно, аз им напомням какви страхотни майки са и подчертавам, че това е изключително важно. Не бива да приемаме за даденост това, което хората правят добре. Дяволът работи на наднормен работен ден, само и само да накара хората да повярват, че са неудачници, а ние трябва да работим също толкова усилено, за да им помогнем да повярват, че са успешни.

Нищо не може да преобърне една лоша ситуация наопаки, както смехът. Прекалено рано заглушаваме „малкото дете" у нас. Децата не изглеждат така сърдити, когато изпуснат нещо, когато си нацапат дрехите, когато се спънат и паднат или когато допуснат грешка. Обикновено намират начин да продължат да се смеят и да се забавляват, стига разбира се ние, възрастните, да им позволим. Исус казва, че не сме способни да влезем в чудесния живот, който Той ни предлага, освен ако не станем като малките деца (вж. Лука 18:17), затова силно ви препоръчвам да се подкрепяме един друг в това отношение.

Обичам да съм край хора, които не ме притискат да бъда съвършена. Бог ни обича безусловно и това означава, че ни приема точно такива, каквито сме, а след това ни помага да станем всичко, което можем да бъдем. Усмивката е белег на приемане. Ако помогнете на хората да се посмеят на себе си, това е начин да им кажете: „Приемам ви с всичките ви недостатъци."

Да носим слабостите си един на друг е още един начин да показваме любовта си. Апостол Павел учи хората да се насърчават и изграждат един друг и често им напомня да не спират да правят това. „Затова насърчавайте се (увещавайте, съветвайте) се помежду си и назидавайте се (укрепявайте, изграждайте) един друг, както и правите" (I Сол. 5:11). Святият Дух е Този, който живее в нас и ходи заедно с нас в живота, дава ни утеха, насърчава ни, увещава ни, утешава ни. Стимулира ни да се променяме, за да се превърнем във всичко, на което сме способни. Когато допускаме грешки, Той не ни осъжда, а ни предизвиква да вървим напред.

Липсата на насърчение води до отчаяние, депресия, провал, раздели и не позволява на хората да постигнат своя потенциал в живота. Всички се нуждаем от насърчение. Отново ще подчертая, че обикновеното насърчение е един от главните начини, по които можем да разпалим Революцията на любовта в обществото ни.

Наблегнете върху позитивното Бог започна да ми показва, че един от начините, по които мога да обичам съпруга си, е като престана да му споменавам малките грешки, които допуска - не гаси лампата в килера или не слага ново руло тоалетна хартия, когато предното свърши. Понякога може да забрави нещо, за което съм го помолила да направи - да качи чантата ми за документи до офиса, за да не се налага аз да балансирам на следващата сутрин, докато си нося кафето. Има буквално стотици дребни нещица, които правим, които могат да подразнят другите, но можем да изберем да не им обръщаме внимание и да помним, че всички допускаме грешки, но предпочитаме хората да не ни напомнят за тях. Ако наистина се налага да конфронтирате човек за даден проблем, на всяка цена го направете, но повечето взаимоотношения се прекратяват, защото някой прави голям проблем от нещо много малко, което не е чак толкова важно. Хората се събарят и отслабват всеки път, когато им се напомни, че нещо не са направили както трябва. Доста години съм прекарала в „споменаване" на нещата, които ме дразнят, с надеждата, че хората ще престанат да ги правят, но съм открила, че моите коментари само натоварват хората и ги карат да се чувстват неудобно в мое присъствие. Открила съм, че молитвата и наблягането на позитивните неща са много по-ефективни.

Когато направим голям „проблем" от силните черти на хората и от нещата, които те правят добре, тогава те придобиват мотив да преодоляват слабостите и недостатъците си. Бях изненадана да открия какво голямо предизвикателство се оказа за мен отначало да мълча да не споменавам нещата, които ме дразнят. Сега съм достигнала 0 положение, в което разбирам, че моята раздразнителност за тези неща всъщност се оказва много по-голям проблем от самите неща. Защо да ме дразни нещо толкова незначително като оставянето на лампата включена? Нима аз не оставям понякога лампите включени? Разбира се, че го правя.

Наскоро направих забележка на Дейв, че седна на края на леглото, което аз току-що бях оправила, а когато стана, изобщо не го оправи. Той ме погледна шокирано и ми посочи, че не той, а аз съм тази, която беше седнала на леглото! Невероятно! Аз бях толкова сигурна, че е той, че направо бях забравила, че съм го направила самата аз! Този пример има за цел само да покаже, че един такъв критикарски дух, който ви кара да намирате недостатъци на другите, е способен да ви заслепи за собствените ви грешки, докато ви подтиква да обвинявате другите.

Показвайте любов, като наблягате върху позитивното у хората. Много странно, но на нас не ни се налага да търсим негативните неща, които те правят. Те сякаш изпъкват като червени премигващи светлини. Добрите обаче трябва да търсим целенасочено и умишлено, поне докато не си създадем навика да ги виждаме!

Както казах по-рано, започнете, като си поставите за цел да насърчавате или похвалвате по трима души всеки ден (без да пропускате). Накрая на деня си припомнете кои са били те, какво сте им казали, за да бъде това един вид начин да подхождате отговорно. Когато стане естествено за вас да насърчавате поне трима души, увеличете целта си до шест, после десет и постепенно това ще стане нещо съвсем нормално - да насърчавате всеки, с когото се сблъсквате в ежедневието си. Похвалата ви не трябва да бъде за нещо велико. Малките неща от типа на: „Този цвят толкова ти прилича." „Харесва ми косата ти по този начин.", „Много красива риза." „С теб се чувствам толкова спокойно." „Ти си толкова работлив.", „Много те ценя." „Радвам се, че си моя приятелка." са изключително въздействащи и смислени. Когато посочвате и наблягате на позитивното, самите вие ще се почувствате по-щастливи. Така че не само ще давате, но едновременно ще получавате.

Ако сте родители, имате отговорността да насърчавате децата си. Ако сте лидер, можете да увеличите ефективността на екипа си до степента, до която насърчавате хората си. Като приятел имате привилегията да споделяте насърчителни думи, които да помогнат на човека до вас не само да устои в трудното време, през което минава, но и да процъфти. Като християни имате силата и властта да представлявате Исус Христос, като обичате другите и ги привдигате с насърчителни думи.

Присъединете се към клуба

Никога не подценявайте силата на насърчението. През 1920 година лекарят-консултант и психолог Джордж У. Крейн започва да преподава социална психология в университета Нортуест в Чикаго. Макар неопитен в преподаването, той бил проницателен изследовател на човешкото естество и вярвал силно, че трябва да превърне изучаването на психологията в нещо практично и актуално за студентите си. Един от първите класове, на които преподавал, били вечерни студенти, по-възрастни от средната възраст за колежаните. Младите мъже и жени работели в магазини, офиси, фабрики в Чикаго през деня и се опитвали да подобрят знанията си, като посещават вечерните класове.

Една вечер след часовете млада жена на име Лоис, която се била преместила в Чикаго от малък град в Уисконсин, за да си намери държавна работа, споделила с Крейн, че се чувства изолирана и самотна.

- Никого не познавам, освен няколко момичета, с които работя в офиса - проплакала тя. - Вечер си отивам в стаята и започвам да пиша писма до дома. Единственото нещо, което ми помага да издържам до следващия ден, е надеждата, че ще получа писмо от приятелите ми в Уисконсин.

В отговор на проблема на Лоис, Крейн измисля така наречения от него „Клуб за похвали", който обявил в класа на следващата седмица. Това била първата от няколко задачи, които той им дал като домашна работа през този семестър.

- Трябва да използвате наученото по психология всеки ден у дома, на работата, на улицата или в автобусите - казал им Крейн. - През първия месец домашното ви ще бъде „Клуба за похвали". Всеки ден трябва да правите по един откровен комплимент или похвала на трима различни човека. Можете да увеличавате броя им, ако желаете, но за да завършите този предмет, трябва всеки ден да похвалвате поне трима човека в продължение на тридесет дни... Накрая на този експеримент искам да напишете тема за преживяното от вас. Можете да посочите и промените, които сте забелязали у хората край вас, както и вашия променен поглед към живота.

Някои от студентите на Крейн се противопоставили на това домашно. Други се оплаквали, че няма да знаят какво точно да казват. Трети се страхували, че ще бъдат отхвърлени. Имало и такива, които смятали, че ще бъде непочтено и лицемерно да похвалят някого, когото не харесват.

- А ако срещнете някого, когото не харесвате? - попитал един мъж. - Няма ли да бъде лицемерно да похвалите врага си?

- Не е фалш и неискреност, когато похвалвате врага си - отвърнал Крейн. - Защото похвалата е откровено изявление на възхвала за дадена обективна черта или качество, които заслужават одобрение и препоръка. Ще откриете, че никой не е напълно лишен от качества или добродетели... Вашата похвала може да повдигне духа на самотните души, които почти винаги са готови да се откажат от борбата, за да направят някое добро дело. Човек никога не знае кога сърдечната похвала ще укрепи момче или момиче, мъж или жена в критичен момент от живота им, когато без насърчение те биха се предали.

Студентите на Крейн открили, че техните искрени комплименти имат положително влияние върху хората край тях, а експериментът им имал още по-голямо въздействие върху самите тях. Лоис процъфтяла и се превърнала в много общителен човек и буквално озарявала мястото, на което била. Друга студентка, която била готова да се откаже от работата си като секретарка заради трудния си шеф, започнала да му прави комплименти, макар първоначално да го правела със стиснати зъби. Накрая не само той се променил, но и нейното раздразнение от него престанало. Започнали истински да се харесват и в крайна сметка се оженили.

Клубът за похвали на Джордж Крейн може би ни звучи малко изтъркано и сантиментално днес. Но принципите му са точно толкова смислени и здрави, колкото са били и през 1920 година. Истината е, че Крейн всъщност поучава точно това, което наричам „асансьорен принцип". Можем да издигнем хората много високо, но също така можем във взаимоотношенията си с тях да ги съборим. Той се опитва да научи студентите си да бъдат активни. Според него: „Светът е гладен за разбиране и признателност. Гладен е за похвали и комплименти. Но някой трябва да задвижи колелото, като пръв започне да говори добри неща за своя другар". Явно е приел убеждението на Бенджамин Франклин, който вярва: „Както ще ни бъде държана сметка за всяка празна дума, така ще трябва да отговаряме и за всяко бездейно мълчание".

Пет неща, които всеки насърчител трябва да знае за хората Вие имате невероятната сила да повлияете на живота на хората около вас. Насърчителните ви думи могат да се окажат променящият фактор, който да направи деня, седмицата и дори живота на даден човек различен, като го изпратят в съвършено нова посока.

Трудно е да се насърчават хора, ако не знаете кое е нещото, което ги насърчава. Затова започнете да изучавате хората и разберете кое ги кара да функционират и да вървят напред. Научете кое ги издига. За начало започнете, като приемете тези пет неща за хората:

1. Всеки иска да е някой.

Всеки човек иска да бъде утвърден. Всеки иска да бъде обичан. Всеки иска да гледат на него с добри очи. Всеки иска да е някой. Това се отнася както за най-малкото дете, така и за най-възрастния човек.

Как бихте могли да накарате другите да се почувстват ценени? Като гледате на тях като на „10". Вярвам, че в повечето случаи хората откликват на нашите очаквания към тях. Ако си мислите само най-доброто за тях, те обикновено дават най-доброто от себе си. Ако се отнасяте към човек като към „10", ще ви откликне като „10". Ако се унасяте към някого като към „2", ще ви откликне като „2". Хората искат признателност и утвърждаване. Това е дълбоко човешко желание и можете да им помогнете да станат велики, като им покажете как и какво вярвате за тях.

2. Никой не го е грижа колко знаете, докато не узнаят колко ви е грижа.

Хората не се интересуват колко сте умни. Те не се вълнуват и колко сте духовни. Нито искат да знаят какви титли имате или какво богатство притежавате. Единственото нещо, което те истински искат да разберат, е дали в действителност ни е грижа за тях. Трябва да изявяваме Божията любов към другите чрез живота си.

Научил съм този урок от Кейти Хатчисън, учителката ми от втори клас в неделното училище. Тя беше удивителна жена. Обичаше ме и аз го знаех. Когато бях болен и пропуснех да ида на църква, тя идваше да ме посети през седмицата.

- О, Джони, липсваше ми тази неделя в църквата - казваше ми тя. - Исках само да видя как си.

Понякога ми подаряваше по някоя евтина дрънкулка, която смятах, че струва милиони, и ми казваше:

- Надявам се, че ще можеш да дойдеш другата неделя, защото наистина много ни липсваше. Когато дойдеш, искам да те видя, затова като стана да преподавам, можеш просто да вдигнеш ръка и да ми помахаш. (В класа й имаше поне петдесет деца.) И аз ще те видя и ще ти се усмихна, ще се почувствам по-добре и ще преподавам по-добре.

Едва дочаквах да дойде неделята и отивах, независимо дали се чувствах добре или не. Вдигах ръка и помахвах на учителката. Тя се усмихваше, кимаше и преподаваше. Знаех колко много я е грижа за мен и това ме караше да се чувствам сякаш съм способен на всичко.

3. Всеки в тялото Христово принадлежи на останалите в

тялото.

Като християни, много хора се опитват да се справят сами. Стават безразлични към другите и очакват и те да се справят сами. Но това не е начинът, по който тялото Христово трябва да функционира.

- Щеше да ми отнеме прекалено дълго време да нося тухлите до долу на ръка, затова реших да ги сложа във варел и да ги спусна надолу с помощта на макара, която бях закрепил на върха на сградата. След като вързах здраво единия край на въжето на земята, се качих на върха на сградата, вързах здраво другия край на въжето около варела, напълних го с тухли и го провесих, за да го спусна до тротоара. След това слязох долу и развързах въжето, като го придържах здраво, за да спусна бавно варела до долу. Но тъй като тежа едва 63 килограма, тристата килограма тухли рязко ме дръпнаха от земята. Всичко стана толкова бързо, че не ми остана време да се сетя да пусна въжето. Като минавах между втория и третия етаж, се срещнах със спускащия се надолу варел. От това са ми синините и разкъсванията по горната част на тялото. Държах се здраво за въжето, докато стигна до горе, където ръката ми беше премазана в макарата. От това ми е счупеният пръст. В това време варелът се стовари върху тротоара с гръм и трясък. При удара дъното му падна и тухлите се изсипаха от него. Олекнал, без тухлите, варелът тежеше едва двадесет килограма, при което моето 63 килограмово тяло се олюля и тръгна надолу и отново се срещна с него. От това са ми счупените глезени. Едва забавил се след сблъсъка с варела, аз продължих да падам и накрая се приземих върху купчината с тухли. От това са ми синините по гърба и ми е счупена ключицата. В този момент изгубих съзнание и явно съм пуснал въжето, при което празният варел се е стоварил върху мен. От това са ми нараняванията по главата.

Що се отнася до последния въпрос във формуляра за получаване на застраховка - какво ще направите, ако попаднете в същата ситуация? - той отговорил:

- Дотук с опитите да свърша всичката работа съвсем сам.

В духовен смисъл точно това става, когато хората се откъснат от тялото Христово. Бог не е създал нито един от нас да живее сам. Трябва да се насърчаваме един друг. Като братя и сестри ние се нуждаем да предприемем това пътуване заедно.

4. Всеки, който насърчава някой друг, повлиява на много хора.

Много са тези, които са ми помагали и са ме насърчавали в моя живот. Днес на шестдесет и една години, като погледна назад, съм удивен от това колко щедри и мили са били другите към мен.

Такъв един човек в живота ми, когато бях едва в седми клас, е мъж на име Глен Ледърууд, отново чудесен учител от неделното училище. Ние бяхме опак група, вечно се въртяхме насам-натам, бяхме неспокойни, говорехме, биехме се, правихме всичко друго, само не и да слушаме. Но винаги слушахме Глен, защото той живееше, за да ни обича и да ни насърчава.

Един ден гласът му започна да трепери и всички деца се вторачихме в Глен, докато очите му се пълнеха със сълзи.

- След часа искам да видя Стив Бенър, Фил Конрад, Джуниър Фулър и Джон Максуел само за малко. Имам нещо чудесно да ви кажа.

След часа се срещнахме и той ни каза:

- Всяка неделя вечер аз се моля за всяко едно момче от моя седми клас. Миналата вечер усетих Бог да ми казва, че вие четиримата ще бъдете призовани в служение и аз исках да съм първия от когото ще го чуете. Също така искам да бъда първия, който полага ръце върху вас и се моли за вас.

Глен положи ръце върху главите ни и ми даде това, което винаги съм считал за официалното си ръкополагане в служение. Той се оказа прав. И четиримата станахме пастири в служение.

Много години по-късно аз отидох да посетя Глен и го попитах колко деца от неделното училище са в служение. Отговори ми, че не е сигурен, но знаел поне за тридесет от тях, които са в служение на пълно работно време.

Чудя се колко ли са църквите, които са се облагодетелствали от любовта и насърчението, което този човек показваше на своята група от седмокласници всяка година? Колко ли животи са повлияни от неговите думи на насърчение? Може би няма да получа отговора на тези въпроси, докато не ида в небето, но мога със сигурност да ви кажа, че всеки, който насърчава някой друг, оказва влияние на мнозина.

5. Бог обича всички.

Повечето християни са прекалено избирателни за това на кого да помогнат и кого да насърчат. Те търсят хора като себе си. Някои дори вярват, че трябва да помагат само на такива личности, които вярват по начина, по който те самите вярват, и мислят по същия начин. Това не е начинът. Поне Исус не прави така.

Преди години се натъкнах на история за човек, който паднал в една дупка и не можел да излезе от нея, а другите се отнесли към него така:

Един субективен човек се приближил и казал: „Наистина ти съчувствам, че си там долу".

Обективният приближил и казал: „О, съвсем логично беше някой да падне в тази дупка".

Фарисеят се появил и казал: „Само лошите хора падат в такива дупки".

Математикът пресметнал как човекът е паднал в ямата.

Фундаменталистът казал: „Заслужил си да си в тази дупка".

Калвинистът рекъл: „Ако беше наистина спасен, нямаше да паднеш в тази дупка".

Арминянинът казал: „Хем падна в дупката, хем си спасен?!".

Харизматикът казал: „Само изповядай, че не си в дупката".

Реалистът се появил и заявил: „Ето, това се казва дупка".

Геологът му казал да разгледа почвените слоеве на дупката.

Работещият в данъчното го попитал дали си плаща данъците за дупката.

Окръжният инспектор попитал дали има разрешение да изкопае дупката.

Самосъжаляващият се човек му казал: „Нищо не си видял, докато не видиш моята дупка".

Оптимистът казал: „Нещата можеха да са и по-зле".

Песимистът добавил: „Нещата със сигурност ще станат още по-зле.

А Исус, като видял човека, протегнал ръка, хванал го и го извадил от ямата.

Исус е дошъл, за да умре за хората. Той е в бизнеса с хората. Аз и вие също трябва да започнем да се занимаваме с хората. Винаги трябва да помним, че Бог обича всички и сме длъжни да се отнасяме към тях така, както се отнася Исус. Трябва да ги насърчаваме да бъдат това, което Бог ги е създал да бъдат.

Вярвам, че дълбоко в себе си всеки иска да може да насърчава, и всеки, който познава Исус, иска все повече да прилича на Него - дори и най-негативният човек. Защо казвам това? Защото вярвам, че всички искаме да оказваме позитивно влияние върху живота на другите. Искаме да предадем стойност на другите, а не да им я отнемем.

Затова, моля ви, позволете ми да бъда ваш насърчител. Вие можете да допринесете за промяната. Можете да придадете добродетели на другите. Можете да представлявате Исус добре и един ден да чуете думите: „Добре свършена работа, добри ми и верни слуго". Всеки може да насърчава. Не е необходимо да бъдете богати. Не е необходимо да сте гениални. Не е необходимо даже да бъдете силно харизматични. Не е нужно всичко да ви е наред. Нужно е само да сте загрижени за хората и да сте готови да поставите началото. Не трябва дори да правите нещо много голямо и зрелищно. Малките неща, които можете да правите всеки ден, имат потенциала да окажат много по-голямо въздействие, отколкото можете да си представите.

• Забележете някой, когато прави нещо добро.

• Направете на някого искрен комплимент.

• Помогнете на някого в нужда.

• Предложете на някого рамо, на което да поплаче.

• Радвайте се с някой, който успява.

• Дайте надежда на някого.

Вие сте способни на това. Направете го сега. И помнете този цитат, който винаги съм обичал: „Само веднъж ще живея на този свят. Затова всяко добро нещо, което съм способен да направя, или всяко благодеяние и милост, които мога да покажа на някого, е по-добре да ги покажа сега. Не ми позволявай да отлагам или да ги пренебрегвам, защото никога повече няма да мина по този път отново".

ГЛАВА 10

Агресивни благодеяния

Сядали ли сте някога със съпругата си, с членове на семейството или с приятели, за да обсъдите начини, по които можете да послужите за благословение на другите? Дръзвам да кажа, че повечето от вас не сте го правили и до преди три години аз също не го бях правила. Сега, както споменах в 6 глава, откривам, че подобни разговори и дискусии са много забавни и изключително полезни. Всички се вълнуваме много, когато умишлено търсим и обсъждаме начини, по които можем да помогнем на другите. Не би могло да има Революция на любовта, ако умишлено не започнем да правим неща, с които практично да помагаме на другите. Трябва да си поставяме цели и да ги преследваме, докато ги изпълним.

След като взех решение да превърна в цел на живота си това да обичам другите, започнах да търся различни начини, по които да изразявам тази любов. Любовта не е някаква теория или обикновен разговор; тя е действие (вж. I Йоан 3:18). Можем да обичаме хората с любезни думи, които да ги насърчават и да им напомнят за тяхното достойнство, както споменах в миналата глава, но е важно да се научим да използваме ресурсите си от време, сили, притежания и пари, за да обичаме другите.

Може би сте убедени, че нямате какво да дадете. Може би дори сте в дългове и едва успявате да заплатите сметките си. Мисълта да дадете на някой друг направо ви дразни или ви кара да се натъжавате, защото искате да давате, а не виждате как можете да го направите. Ще намерите хиляди начини, по които можете да давате и да показвате любов, ако ги потърсите достатъчно сериозно и агресивно.

Живейте това, което говорите Вярвам, че ако казваме на хората какво да правят, а не съумеем да им покажем как да го направят, допускаме огромна грешка. Много хора говорят за любовта, но говоренето не винаги оставя хората с някаква конкретна идея как да показват любов по практичен начин. Аз току-що приключих с препрочитането на една цяла книга за любовта. Тя е от 210 страници и е пълна с поучения за това как Исус казва, че новата заповед, която трябва да следваме, е тази да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил, защото по тази любов светът ще познае Него (вж. Йоан 13:34-35). Само че не успях да открия нито един практичен урок, идея или творческа мисъл за това как точно да направим това и как ще изглежда то в живота на отделната личност. Авторът на тази книга непрекъснато посочва, че да се обичаме един друг е най-важното нещо, което можем да направим, но съвсем откровено мога да кажа, че ако неговата книга е всичкото знание, с което аз разполагам за любовта, няма да имам ни най-малка представа как да започна да я практикувам. Смятам, че хората искат да правят това, което е правилно, само че се нуждаят от някой, който да ги поведе в правилната посока.

Исус не само говори за любовта, но Деяния 10:38 казва, че Той всеки ден става и ходи да върши благодеяния и да изцелява тези, които са тормозени и гнетени от дявола. Учениците Му Го виждат всеки ден как помага на хората, изслушва ги, позволява им да нарушават Неговите планове и да Го прекъсват, за да потърсят от Него помощ. Виждат как постоянно трябва да имат заделени пари, с които да помагат на бедните. Свидетели са на готовността, с която прощава и показва търпение към слабите. Той е благ, смирен, кротък, насърчава и от никого не се отказва. Исус не само говори за това да обичаме хората, Той показва на всички до себе си как да обичат. Думите ни са от значение, но делата ни са много по-важни от нещата, които говорим.

Най-големият ни проблем

Нашият най-голям проблем като християни е, че слушаме хората да ни казват какво да правим, после казваме на другите какво да правят, но накрая излизаме от църквите или от домашните си групи и не правим абсолютно нищо. Няма никакво значение какво си мислим че знаем. Доказателството за нещата, които знаем, е това, което правим. Исус казва, че ще ни познаят по плодовете (Матей 12:33). Това означава, че хората могат да разпознаят какви сме отвътре по това, което раждаме с живота и с отношението си.

Постоянно си задавам въпроса: „Какво правя аз, за да покажа наистина любовта си?". Ние можем да бъдем подмамени от знанието, според думите на апостол Павел. Можем да бъдем заслепени от гордостта поради това, което знаем, до такава степен, че изобщо да не разпознаем, че не практикуваме нищо от наученото. Павел казва на църквата в Коринт, че знанието прави хората надути и горделиви, но любовта (вниманието, доброжелателството и великодушието) назидава, изгражда и насърчава хората да израстват в пълнота (вж. I Кор. 8:1). Всеки един от нас трябва да се постарае да няма пропаст между това, което говорим, и това, което правим. Нищо чудно, че светът обвинява много вярващи в лицемерие - за жалост, това е точно така.

Дълги години посещавах една църква, която говореше за мисии веднъж в годината в „мисионерската неделя". Не си спомням да се е споменавало нещо за това да достигнем до бедните или страдащите в собствения ни град. Повечето проповеди, които чувах, бяха за доктриналните вярвания, а не за практичните аспекти на християнството и как трябва да се държим в обществото. Здравата доктрина е изключително важна, но да разберем как да я прилагаме в своето ежедневие е не по-малко важно. Онази църква беше пълна с клюки, разделения и с хора, които се мъчат да се домогнат до дадени позиции в църквата. В повечето случаи не се държахме по-различно отколкото хората в света около нас. Различавахме се от тях само по това, че ходехме на църква. Накрая бях помолена да напусна църквата, защото бях прекалено радикална и ентусиазирана за свръхестествените дарби на Бога, които бях открила, че са на разположение на християните. Бях се превърнала във възторжена и разпалена християнка, но ми заявиха, че съм станала прекалено емоционална и трябва да се успокоя.

След това отидох в друга църква, където хората бяха също ентусиазирани за това, което и аз силно вярвах. Те бяха силно въвлечени да свидетелстват на другите за спасението чрез Исус Христос. Аз бях развълнувана и много исках да служа на Бога, затова организирах група жени, с които всеки петък вечер излизахме, въоръжени с брошури. Раздавахме ги на хората, които чакаха на опашка в магазините, слагахме ги под чистачките на колите им. Само за няколко седмици бяхме раздали десет хиляди листовки, в които беше представена благата вест за спасението чрез Христос. В четвъртък вечер бях домакиня и поучавах библейски уроци у дома.

Започнах да израствам в Бога и бях изключително развълнувана, че мога да Му служа. След това обаче старейте в църквата ме извикаха на едно събрание и ми заявиха, че съм бунтарка, защото съм организирала жените да раздават брошури без тяхното позволение. Информираха ни с Дейв, че той трябва да поучава библейските уроци, а не аз. В крайна сметка тази църква западна и днес не съществува, само защото се опитваха да контролират хората и по този начин много често угасяха дарбите, които Бог им беше дал.

В продължение на дълги години посещавах друга църква, която поучаваше много добри неща, но откровено казано, като погледна назад, там виждах съвсем малко истинска любов. Тази църква полагаше минимални усилия за достигане на другите, а бюджетът за мисии по света беше толкова нищожен, че накрая беше елиминиран. Лидерите ни бяха егоисти, пълни с гордост, завист и се страхуваха от успеха на другите; някои бяха много контролиращи, а други крайно незрели. Всеки път се дразня от това, че съм изгубила толкова много време от живота си, докато съм била въвлечена в нещо толкова егоистично. Църквата като цяло и всяка локална църква са призовани да достигнат света, а не да достигнат себе си. Мисията на църквата е да бъде свидетел в обществото, градовете, нациите и света (Вж. Деяния 1:8). Църквата трябва да функционира агресивно в реалността на любовта, която Библията ясно описва като търпелива, блага, смирена, радваща се за успехите на другите, неегоистична, щедра, вярваща в най-доброто, бързаща да прощава, проявяваща милост, а не осъж-дение, щедра, великодушна, добродетелна, помагаща на бедните, сираците и вдовиците, на гладните и бездомните, на угнетените. Любовта дава собствения си живот за благото на другите. Всъщност любовта трябва да бъде активна, иначе ще умре. Тя трябва да прелива и да расте!

Какво ще направите с вашето състрадателно сърце? I Йоан 3:17 задава много важен въпрос: „Но ако някой има световните блага (ресурси за поддържане на живот) и вижда своя брат или някой вярващ в нужда, но затвори сърцето си към него, то как може любовта на Бога да живее и да остане в него?" С други думи, ние можем да решим да отворим или да затворим състрадателните си сърца, когато видим нужда, но ако изберем да ги затворим, тогава любовта на Бога не може да остане жива, нито да пребъдва в нас. Самото естество на любовта изисква тя да бъде активна, защото е нещо живо. Бог е любов!

Йоан прави изненадващ и отрезвяващ коментар, когато казва, че „този който не обича, не познава Бога (не Го познава сега и никога не Го е познавал), защото Бог е любов"(1 Йоан 4:8). Можем да разберем как трябва да изглежда любовта в нашето ежедневие, ако изучим стъпките на Исус, или както се изрази един човек: „Можем да научим много, ако разгледаме спирките на Исус". Той винаги намира време за хората! Винаги е загрижен! Без значение къде отива, Той спира, за да помогне на тези, които са в нужда!

Да станем практични! Карала съм стотици хора да споделят с мен практични начини, по които вярват, че може да показваме любов. Чела съм книги, търсила съм в интернет пространството и съм била много агресивна в своето пътуване в търсене на изобретателни начини да приложа темата за любовта към хората в моя ежедневен живот. Бих искала да споделя с вас някои от нещата, които научих, но също искам да ви насърча да бъдете изобретателни и да споделяте идеите си с другите. Можете да отворите www.theloverevolution.com, официалният сайт на Революция на любовта, и там ще намерите линкове към много други страници със социални мрежи, графики и много материали, които можете да използвате, за да помогнете за разпространението на това движение. Можете да споделите идеите си с другите, както и да научите нещо от самите тях. Запомнете... вие сте революцията на любовта! Без вашето активно участие нещата няма да се получат. Ето някои идеи, които сме събрали от различни хора:

• Когато е очевидно, че вие и още някой се опитвате да паркирате на едно и също място, отстъпете му. Нека той да паркира там. И го направете с усмивка на лицето си.

• Окосете ливадата пред къщата на някой възрастен човек или почистете снега през зимата.

• Почистете къщата на някой възрастен или му предложете да идете да напазарувате.

• Закарайте някой без кола до църквата или на някое друго мероприятие, дори да не ви е по път.

• Научете се истински да изслушвате без да прекъсвате.

• Бъдете учтив шофьор.

• Дръжте вратата отворена, за да мине непознатият преди вас.

• Ако количката ви е пълна с продукти, а човекът зад вас има само две неща, пуснете го пръв да плати сметката си.

• Гледайте детето на самотен родител, за да му предоставите малко лично време да си свърши някоя работа на спокойствие.

• Поканете някой, който няма роднини в града, за празниците.

• Изпращайте картички или цветя, за да покажете, че оценявате някого.

• Дайте пари на самотна майка или на бедни родители, за да изведат децата си на обяд.

Работи! Ьдна от идеите, които получихме, беше: „Тайно платете вечерята на някой друг в ресторанта, където вие се храните". С Дейв често правим това и резултатите са възхитителни. Една вечер видяхме две възрастни жени в ресторанта. Те бяха нагласени и изглеждаха толкова сладки. Почувствахме желание да заплатим тяхната вечеря и го направихме чрез сервитьора. Помолихме го да ни остави да си тръгнем първи, а след това да им каже, че някой иска да ги благослови, като им плати вечерята. Разбира се те попитали кой е направил това, а сервитьорът им обяснил, че аз имам телевизионно служение и просто съм искала да направя нещо, с което да ги зарадвам и да предизвикам усмивка на лицата им.

Няколко месеца по-късно бяхме отново в същия ресторант и една от жените дойде при нас и попита дали я помним. Явно сме изглеждали не съвсем сигурни и тя набързо ни преразказа случката. После ни каза, че в онази вечер бил нейният рожден ден и за нея означавало толкова много, че някой се е сетил да направи нещо подобно. Разказа как намерила моето телевизионно предаване и оттогава го гледа непрекъснато. Не само че изпитахме радост от това да ги благословим, но бяхме особено благословени да бъдем употребени от Бога на нейния рожден ден. Сега тя редовно слуша поучения от Божието Слово чрез нашата телевизионна програма и единствен Бог знае какъв ще бъде плодът от това. Така че едно незначително благодеяние и малка парична инвестиция не само донасят радост на тази жена, но я запознават с Божието Слово.

Друго предложение, което някой даде, беше: „Платете нечия сметка в хранителния магазин". Синът ни ни разказа една история, която докосна сърцето ми и ме накара да се гордея, че съм негова майка. Той и съпругата му били в магазина и видяли една жена, която изглеждала уморена, стресирана и сякаш имала много малко пари. Пазарувала по списък и явно била много внимателна какво слага в кошницата си. Тогава синът ми я приближил, дал й стодоларова банкнота, казал й да си купи необходимото и си тръгнал. Някога четох, че любовта чака скрита в сянката на възможността, за да се изяви, да се покаже и да си свърши работата, а след това бързо се прибира отново в сянката, за да чака следващата възможност. Намирам това за много красива мисъл, а вие?

Често се оглеждам за хора, които ми изглеждат обезсърчени, и им давам нещо на момента заедно с простичкото послание: „Бог ви обича". Много пъти даже не казвам нищо за Бога, а само проявявам характера Му! Видях едно младо момиче по време на почивката й в кафене „Старбъкс", където работеше. Тя стоеше съвсем сама на масата и изглеждаше много уморена. Подадох й петдесет долара и й казах: „Искам просто да ви благословя. Сигурна съм, че работите много усърдно и искам да ви благодаря". Тя ме погледна шокирана и ми каза: „Това е най-хубавото и мило нещо, което някой някога е правил за мен".

Не мисля, че дори можем да осъзнаем колко много хора минават покрай нас всеки ден, които са самотни, чувстват се незначителни и почти никога не са преживявали безусловна любов. Те не са свикнали да получават каквото и да било „даром", нито да получават нещо, което не са заработили, спечелили или заслужили. Смятам, че ако правим случайни неща за хората, за да ги благословим, без да очакваме каквото и да било от тях, е един удивителен начин да показваме любовта на Бога.

Не забравяйте да вършите добро Евреи 13:16 настоява да не „забравяме да вършим благодеяния и добрини, да бъдем щедри и да раздаваме и да помагаме на нуждаещите се (в църквата като доказателство за единството на тялото), защото такива жертви са угодни на Бога". И макар Словото да говори, че трябва да правим тези неща конкретно за църквата, искам да посоча, че ако живеем по такъв щедър начин, това е угодно на Бога. Много са стиховете, които ни насърчават да бъдем добри към всеки, а не само към тези, които считаме за съмишленици и които са в нашата църква. Вижте I Солунци 5:15, където Павел ни предизвиква винаги да „търсим доброто и да се целим да показваме благодеяния един на друг и на всичките".

Позволете ми да ви насърча да мислите за това, което можете да направите за хората, които ви служат, като например тези, които изхвърлят боклука или носят пощата. Това са хора, които са непрекъснато в живота ни, но ние много рядко се сещаме за тях и не мислим какво е работата им за тях. Аз определено не бих искала да мириша и да събирам боклук по цял ден.

Дъщеря ми един път написала благодарствена картичка на хората, които събират боклука, и също така им дала пари, за да си купят обяд. Мисля, че тези неща не само благославят хората, но понякога са и доста шокиращи, защото почти никога не се случват. Светът е пълен с хора, които работят упорито, за да си вършат добре работата, която не е никак приятна, но въпреки това никой не ги забелязва.

Веднъж видях жената, която почистваше тоалетните на магазин, в който често пазарувам, и й дадох пари, като добавих: „Работите много усърдно и си помислих, че едно благословение ще ви дойде добре". Усмихнах се и бързо излязох. След няколко минути тя ме откри в отдела за обувки и започна да ми благодари, като ми каза, че моята постъпка много я е насърчила.

Разказа ми, че наистина работи много усърдно, но никой никога не обръщал внимание на този факт. Ще се изненадате от нещата, които ще се случат в собственото ви сърце, когато си изградите навик да забелязвате тези, които обикновено са незабележими. Бог се оглежда за такива хора и ще се зарадва, ако Му се предоставите като Негов съработник в това начинание.

Бъдете любезни и учтиви

Когато търсихме идеи как да показваме любов един на друг, един човек ни писа: „Винаги казвайте „моля" и „благодаря"." Това са два израза на обикновена учтивост и определено вежливостта е по-добър начин за изразяване на внимание и уважение към хората, отколкото грубото отношение. Искам специално да ви насърча да бъдете любезни у дома, в семейството си. Аз самата се опитвам да запомня винаги да благодаря на Дейв, когато направи нещо, което съм го помолила. Много е важно да не вземаме любимите си хора за даденост. Добрите маниери, които показваме навън, трябва да преливат естествено от поведението, което обикновено показваме у дома, където никой не ни вижда.

Любовта не е груба според I Коринтяни 13:5. Грубостта и неучти-востта обикновено са плод на егоизма на хората и един от начините да се преборим с тях е да проявяваме добри маниери и възпитание. Обществото ни е пълно с грубост, рязкост, недодяланост, но това изобщо не изразява характера на Бог. Исус казва, че Той не е „груб, рязък, остър или налагащ се" (Матей 11:30). Ние със сигурност трябва да последваме Неговия пример.

Непременно трябва да решим да бъдем благодарни и да изразяваме своята признателност. Библията на няколко места посочва именно това, че трябва да „бъдем благодарни и да изказваме с думи признателността си". Ние може би си мислим, че сме много благодарни и признателни хора, но обикновено това, което е в сърцето, излиза от устните ни (Матей 12:34). Ако наистина сме хора, които умеят да ценят, то изразяването на благодарността ни трябва да бъде съвсем естествено за нас.

Времето е чудесен дар - дайте талантите си Независимо от това какъв е вашият конкретен талант, предложете даром да помогнете вместо винаги да искате или да очаквате да ви се заплаща за него. Ако сте фотограф, предложете да направите снимките на сватбата на ваши приятели или на някой, който не разполага с достатъчно, за да си го позволи.

Ако сте фризьор, един път в месеца ходете в приют за бездомни и предложете да подстригвате хората там.

Една моя приятелка е художничка и наскоро прекара три дни, в които изрисува безплатно една къща за млади жени с проблеми.

Бог е дал на всеки един от нас таланти и трябва да ги използваме за благото на другите.

В третата глава ви споменах за една жена, която имаше много малко пари, но силно искаше да подпомага финансово мисионерската работа на църквата. Тя го направи, като започна да продава сладките, които приготвяше у дома си, и така набираше средства за мисии. Историята й подчертава факта, че ако откажем да стоим бездейни, със сигурност ще намерим начин и нещо, което можем да направим, и когато всеки се включи, не след дълго доброто в света ни ще победи злото.

Поставете си цели трябва да имаме цели! Силно вярвам, че трябва да си определяме цели и да имаме план, по който да ги изпълним. Можете да предложите на своя пастир, когато всички си тръгнат от църква в неделя на обед, в рамките на три часа всеки да извърши по едно благодеяние. Само се опитайте да си представите какво би се случило, ако църквата по целия свят започне да го прави!

В тази глава съм посочила само няколко от безбройните начини, по които можем да показваме любов към другите - идеи, които се надявам, че ще ви помогнат да разберете какви неща можете да правите. Ако твърдим, че не можем да направим нищо, това е лъжа. Можем дори да се оправдаем, но оправданията не са нищо друго освен начин да заблудим себе си и да оправдаем своето бездействие. Ако започнете агресивно да показвате любов към другите, ще се ободрите както никога до сега. Милиони хора по света се чувстват безцелни и търсят Божията воля за живота си, но живеят в смут и объркване.

Нека не забравяме думите на Исус: „Нова заповед ви давам, да се любите един друг. Както аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг" (Йоан 13:34). Несъмнено, това е нашата цел и Божията воля за живота ни.