С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора

4.3. Етапи на процеса на управлението

Съществуват различни схеми на процеса на управление на риска. Общото във всички схеми е, че те представляват многоетапен процес, който има за цел да намали или компенсира щетите за обекта при настъпване на неблагоприятни събития.

Най-често като основни се систематизират следните пет етапа на процеса на управление на риска:

* анализ на риска;

* избор на методи за въздействия върху риска;

* вземане на решение;

* непосредствено въздействие върху риска;

* контрол и коригиране на резултатите от процеса на управлението.

Етапът "анализ на риска" включва два подетапа: а) разкриване (установяване) на всички рискове, които са присъщи на изследваната система и б) количествена и/или качествена оценка на установените рискове, т.е. на техните характеристики, както и на вероятността и размера на възможната щета.

За установяване на рисковете могат да се използват различни методи и средства, като например анкети (стандартни или специализирани), структурни диаграми, потокови диаграми, непосредствена инспекция на място, анализ на финансовата и управленска отчетност и т.н. В световната практика широко разпространение имат стандартизираните анкети, разработени от международни асоциации, консултантски и изследователски институции. Така например, широка популярност имат анкетите с повече от 500 въпроса на Американската асоциация на менаджерите (American Management Association), утвърдени от обществото за управление на риска и застраховането (Risk and Insurance Management Society).

За оценка на риска основно се използват три подхода:

* анализ на статистическите данни за неблагоприятни събития в миналото;

* теоретичен анализ на структурата на причинно-следствените връзка на процеса (сценарен подход);

* експертен подход.

Широкото приложение на първия подход се свързва с използването на следните четири метода: метода на дървото на събитията, метода "събитие - следствие" (HAZOR - Hazard and Operability Research), метода на дървото на отказите и метода на индексите на опасност (например индекса Дау - Dow Fire and Explosion Index).

Методите за оценка на загубите (щетите) включват както преките (непосредствени) загуби, така и косвените загуби (пропуснати ползи, загуба на имидж и т.н.).

На етапа "анализ на риска" се формират и множество сценарии за развитие на неблагоприятни ситуации и за различни рискове могат да бъдат построени функции на разпределение на вероятностите за настъпване на щета в зависимост от нейния размер.

Анализът на риска често може да протича в различни направления, например от разкриване към оценка и обратно, а дори не винаги е възможно този анализ да бъде разделен на самостоятелни части от общия процес.

Следващият етап "избор на методи за въздействия върху риска" е насочен към минимизиране на възможната щета в бъдеще и поради това възниква проблема за оценяване на сравнителната ефективност на разглежданите достъпни методи за въздействие по множество от различни критерии.

Третият етап "вземане на решение" включва определянето на необходимите ресурси за реализиране на избрания метод за въздействие върху риска, анализ на условията на средата, разпределение на отговорностите на лицата по риск менаджмента и т.н.

При вземането на решение особено място заема интуицията на менаджера, а тогава, когато да се оцени рискът е много трудно, се използват различни системи от евристични правила.

Една препоръчвана от различни автори система има следните евристични правила:

- не трябва да се рискува повече, отколкото може да ти позволи собствения капитал;

- винаги трябва да се мисли за последиците от риска;

- положително решение се взема само при липса на съмнения;

- не трябва да се рискува много заради малко;

- при наличие на съмнения се вземат отрицателни решения;

- не трябва да се мисли, че винаги има само едно решение, възможно е да има и други варианти.

Системите от евристични правила по същество са още едно доказателство, че в риск менаджмънта готови рецепти няма и не може да има.

Четвъртият етап "непосредствено въздействие върху риска" се представя от три основни техники "способи" за въздействие: намаляване, запазване и предаване (трансфер).

Намаляването на риска е намаляване или на размера на възможната щета или на вероятността за настъпване на неблагоприятни събития, за възникване на риск. Безспорно намаляването на риска включва и пълното изключване на риска. Обикновено намаляването на риска може да се реализира като съвкупност от предупредителни организационно-технически мероприятия, като например системи за контрол и оповестяване, противопожарни технически средства, усилване на безопасността на съоръжения и сгради, обучение на персонала и други.

Запазване на риска на съществуващото равнище означава създаване на специални резервни фондове за самозастраховане или за риск, от който ще бъдат компенсирани щетите. Освен този подход на самозастраховане е възможно за компенсиране на щетите да се привличат и външни източници на кредити или дотации. Като граничен случай запазването на риска предполага и подход без финансиране, т.е. отказване от всякакви действия, насочени към компенсиране на щетите, т.е. приемане на риска.

Предаването (трансфера) на риска означава предаване на отговорностите за него на трети лица при запазване на съществуващото равнище на риска. Предаването на отговорностите включва застраховане, получаване на различни финансови гаранции, поръчителства, договори с условия за прехвърляне на риска върху контрагента при настъпване на определени събития и много други.

Най-общо казано и двата способа - запазване и предаване на риска включват мерки, които по своята същност са финансови механизми. Това от една страна. От друга страна всички способи за непосредствено въздействие върху риска могат да бъдат разделени на досъбитийни и след събитийни в зависимост от момента на тяхната реализация - преди или след настъпването на неблагоприятното събитие.

Последният етап "контрол и коригиране на резултатите от процеса на управлението" включва получаването на информация за щетите и кредитираните действия за тяхната минимизация. На този етап е възможно да се разкрият и нови обстоятелства, които променят равнището на риска, а това може да предполага даване на нови данни на застрахователното дружество, проверка за ефективността на работа на системата за осигуряване на безопасността и т.н.