Счетоводно отчитане на разходи по иновационни проекти
Изтегляне 2.38 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
1299007149-diplomna sk tetradka bg-19doc
| Коментар: Примерът илюстрира ситуация при която, юридическо лице получава финансиране за закупуване на актив, като размерът на получените средства са равни на доставната стойност на актива. В случая обаче „Ламда“ ЕООД следва да признае цялата стойност на актива (29 700 лв.) като усвоено финансиране в периода на придобиване на транспортното средство и въвеждането му в експлоатация. Поради тази причина, въпреки че активът може да отговаря на изискванията за амортизируем, на него не му се начислява амортизация. При тази хипотеза активът се отписва от гр. 20 „ДМА“ със цялата си стойност в кореспонденция със сметка 753 „Финансиране за дълготрайни активи“ (счетоводен запис по т. 4). Така сметка 753 141 „Финансиране за дълготрайни активи“ остава без салдо, което показва, че цялата сума по финансирането е усвоена. Поради причината, че не начисляваме амортизация, в превод не правим счетоводен разход, то и не начисляваме счетоводен приход (както в предходния пример, чрез използване на сметка 704 „Приходи от финансирания“). Критичният анализ на двата подхода позволява да се направи извода, че при първия подход получените безвъзмездни средства се отнасят директно в приходите на организацията, докато при втория подход те се признават индиректно на база амортизационния разход. Законодателят определя двата подхода като еднакво ефикасни и резултатни 165 На следващо място, обект на нашето изследване е счетоводното отчитане на финансиранията (безвъзмездните средства), които са обвързани с приходи (виж Каре 9.3.). Тези безвъзмездни средства могат да бъдат обвързани с условие или да са безусловни безвъзмездни средства. Обвързаните с условие безвъзмездни средства се отчитат като финансирания за текущата дейност. На тази база има два основни подхода за отчитане на безвъзмездните средства подусловие 166 Според първия подход (брутен подход), получените безвъзмездни средства следва да се отчетат счетоводно като приход и да се представят в отчета за приходите и разходите, като се съпоставят с разходите, които са направени за тяхното усвояване. Вторият подход (нетен подход) изисква безвъзмездните средства да се приспаднат при отчитане на свързаните с тях разходи. Прилагането на всеки един от двата подхода има равностойно отражение върху крайния финансов резултат. Въпреки това, в подкрепа на нетния подход законодателят посочва факта, че ако организация не получи съответното финансиране, то представянето на разходи без компенсирането им с финансиране би довело до недостоверна и погрешна счетоводна информация. Прилагането на нетния подход е предпоставка за загуба на част от данните относно ефекта от финансирането върху приходните и разходни позиции. Това от своя страна поражда и липса на сравнимост на представените данни във финансовите отчети на организацията. Безвъзмездни средства без условие следва да бъдат отчетени и признати като текущи приходи за периода на преотстъпването им. В специализираната литература се застъпва виждането за определяне на праг на същественост за признаване на тази група безвъзмездни средства 167 Определеният праг на същественост за признаване и разпределение на финансирането трябва да бъде съобразен с дейността на организацията. В допълнение следва да се отчетат и потребностите от информация, който нейният ръководен орган ще използва за управление на получените ресурси. 165 МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ“, Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 2008 г., посл.изм.и допъл. Регламент (ЕС) № 475/2012 на Комисията от 2012 г, т. 25. 166 Пак там., т. 29 – 31. 167 Пожаревска, Р. (2008). Отчитане на дейността на предприятията с нестопанска цел, Форком, С., с.55. |